Всеки град има кътчета, които като че ли убягват от погледа на масовия турист. Те обаче носят атмосферата на града със своята загадъчност и спомени. Така е и в София. Носталгията по отминалата, като че ли завинаги романтика, заместена от рационализма на съвремието, ги прави още по-очарователни и привлекателни. В София все още има малки, тихи улици и къщи, съхранили спомени за отминали времена. Те са свидетели на забележителни човешки истории. Кестените хвърлят сенки по тях, а стъпките на минувачите отекват отчетливо по тротоара в тишината. Малки кафенета канят гостите на столицата да поседнат на чаша кафе и да се потопят в атмосферата на София от края на ХІХ и началото на ХХ век.
С една романтична и същевременно драматична история е свързана една къща в тиха улица в самия център на столицата. По-младите минават, без да я забележат. За по-възрастните софиянци обаче тя извиква спомени от младостта и поражда сърдечна тръпка. На улица „Христо Белчев” в София, притисната от построените по-късно сгради, е къщата на българската поетеса Мара Белчева /1868 -1937 г./ Тя таи спомена за една от най-романтичните любовни истории на България – между Мара Белчева и поета Пенчо Славейков. Сега къщата е ресторант, а познавачите на българската столица водят в него гостите си, за да се потопят в особената му атмосфера. Всяка неделна привечер от прозорците му се чува опияняващо аржентинско танго - любители на страстния танц усвояват стъпките му. Сградата, оцветена днес в бяло и нежно лилаво, е символ и свидетел на раждането на една любов, която и смъртта не прекъсва.
„Съдбовната среща – казва Здравка Никовска, уредник в музея „Петко и Пенчо Славейкови” – става в един майски следобед, в който братовчед на Пенчо Славейков го завежда в дома на Мара Белчева. Оттогава те са неразделни, скандализират тогавашното пуританско общество. Мара Белчева е била придворна дама в двореца в свитата на майката на княз Фердинанд. И изведнъж Белчева се оттегля от суетата, от дворцовия шум. Това е по-скоро един духовен съюз. Самият Пенчо Славейков казва: „Невенчани в църква, но венчани в душите ни.”
Коя е Мара Белчева? Една просветена за времето си българка, завършила девически колеж във Виена, учила модерна литература в Женева. Съвсем млада, през 1891 г. остава вдовица след убийството на съпруга й, финансовият министър Христо Белчев. Подобни истории не са рядкост в младата българска държава, освободила се от петвековното турско робство през 1878 г. Срещата на младата и красива жена с Пенчо Славейков/ 1866 -1912/, един от най-големите интелектуалци и поети на България, предопределя пътя на двамата. От деня, в който Пенчо Славейков пристъпя прага на къщата на Мара Белчева през 1903 година, двамата остават съдбовно свързани, въпреки обратите на съдбата. Той възпява любовта им в поеми, част от които по-късно се превръщат в песни. Къщата на малката софийска уличка помни смях и въздишки, шумоленето на ефирни рокли, ароматът на изискани парфюми, трополенето на файтони по паважа. През 1911 г. Мара Белчева и Пенчо Славейков заминават за Италия, но здравето на Пенчо Славейков вече се е влошило. Установяват се в градчето Брунате край езерото Комо, където климатът е най-подходящ за него. За да се издържат, поетесата продава софийската си къща. Но смъртта ги следва с бързи стъпки – през май 1912 г. Пенчо Славейков умира. Безутешната Мара Белчева се връща в София и завършва живота си в скромна стая, обзета от спомени и тъга. На днешната българска банкнота от 50 лв. са поставени ликовете на двамата – от едната страна Пенчо Славейков, от другата – сянката на Мара Белчева.
Ако се разходите из центъра на София, ще попаднете на още една къща, която пази спомена за любовна история, завършила трагично. В нея се разиграва трагедията на поета Пейо Яворов /1878 -1914 г./ и съпругата му Лора Каравелова /1886-1913 г./ Днес къщата е превърната в музей. Лора е дъщеря на Петко Каравелов, политик и държавник и български министър-председател от 1884 до 1886 г. Ако туристите, дошли в София, имат късмет, може да влязат в двуетажната къща-музей от 19 век, който по редица причини рядко отваря врати. В тази къща, свидетел на щастието на младата Лора Каравелова и Яворов, само година след венчавката им се разиграва страшна трагедия. Лора се оказва фаталната жена за поета. Влюбена до полуда в него, в пристъп на ревност през ноемврийската вечер на 1913 г. тя посяга към пистолета и проехтява смъртоносният изстрел. В нощта, когато Лора се преселва в отвъдното, Яворов прави опит да я последва. Но съдбата е решила друго. Той оживява,макар и полуослепял, за да посрещне упреците на обществото, защото близките на Лора завеждат дело срещу него. През октомври 1914 година, самотен и отчаян, той слага край на живота си. Остава поезията му, която българите винаги ще четат с възхищение и самотната къща на софийската улица, която още нашепва спомена за тази драматична любов.
„Съдбовната среща – казва Здравка Никовска, уредник в музея „Петко и Пенчо Славейкови” – става в един майски следобед, в който братовчед на Пенчо Славейков го завежда в дома на Мара Белчева. Оттогава те са неразделни, скандализират тогавашното пуританско общество. Мара Белчева е била придворна дама в двореца в свитата на майката на княз Фердинанд. И изведнъж Белчева се оттегля от суетата, от дворцовия шум. Това е по-скоро един духовен съюз. Самият Пенчо Славейков казва: „Невенчани в църква, но венчани в душите ни.”
bnr.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар