Древни църкви под стъклен купол пред ЦУМ

До есента свързват станция „Сердика” и подлеза на президентството

Крум Стоев

Работници и машини работят здраво за приключването на проекта в срок.

Георги Георгиев

15.06.2010

Две църкви от Средновековието пред ЦУМ ще бъдат покрити със стъклен купол, предвиждат архитектурните проекти за развитие на Ларгото в центъра на София. Те бяха обсъдени в рамките на дискусия за запазване на културно-историческото наследство. „След приключване на разкопките ще се изгради композиция с открити и закрити пространства, за да се разкрият пред гражданите различните етапи от историята по българските земи", обясни Тодор Булев от Съюза на архитектите в България.

Той подчерта колко важно е решението на общината да се откаже от първоначалните си намерения срещу ЦУМ да има подземен паркинг над новата станция от втория метродиаметър. Вместо гараж за гражданите до 2012 година ще се изгради музей. Там вече са разкрити две средновековни църкви с некрополказа Маргарита Ваклинова, директор на Националния археологически институт с музей към БАН. Тя обясни, че архитектурният резерват пред ЦУМ ще покаже различни етапи от историята на България до Освобождението.

Освен двете църкви археолозите са открили и старинен кладенец. Специалистите се изненадали от огромните размери на архитектурните находки: „Много от античните постройки са монументални сгради и срещаме огромни трудности при вдигането на останките с багери", разказа Ваклинова. Тежките машини често се разваляли, докато местят огромните каменни обелиски през летните жеги.„Вече включихме много млади докторанти, които ще помагат в разкопките, и се надяваме да се привършат в срок", заключи Ваклинова.Междувременно тече и подготовката за разкриване на другата древна улица пред Министерския съвет. По план тя трябва да е готова тази есен и гражданите да се разхождат от метростанция „Сердика" чак до подлеза на президентството. „С всеки изминал ден работата в района напредва", увери арх. Тодор Булев.

В момента археолозите спорелили как да се подредят античните експонати в античния път. „Единият вариант е всички предмети да се оставят точно на местата, където са намерени, разясни Булев, другата алтернатива е старинните предмети да се съберат на едно място в постоянна експозиция."  

Часовниците на София като туристическа атракция!

Автор: Милка Димитрова

© Снимка: Милка Димитрова

Върху купола на Министерството на земеделието в София може да се види един от старите градски часовници.

Историческите забележителности и маршрути на българската столица разкриват богатството на един древен град. Но ако туристите решат да опознаят по-добре София, биха могли да изберат един своеобразен начин за това, като тръгнат по пътя на софийските часовници. Истина е, че няма да видят подобен на така наречения астрономически часовник от 15 век на Старе место в Прага, показващ движението на Слънцето, планетите, зодиите, календар на месеците и фигурите на апостолите, които се движат една след друга на всеки кръгъл час. Или пък лондонският Биг Бен, разположен на часовниковата кула на Уестминстърския дворец. Но и в София подобен маршрут разкрива късчета от историята на града.
Трудно е да се каже колко на брой са градските часовници в София. Един от тях се намира на две от страните на сградата на Българската народна банка. Тя впечатлява със солидност и изчистени линии и е в самия център на града, срещу царския дворец, който до смъртта на последния български цар Борис Трети през 1943 година е негова резиденция. Българската народна банка се намира в близост до сградите на Министерския съвет и на Президентството. Сградата е строена между 1934 и 1939 г. и е дело на българските архитекти Иван Васильов и Димитър Цолов. Оттогава е и часовникът върху сградата. Впрочем Българската народна банка е основана през 1879 г. и се смята за една от най-старите централни банкови институции в света, въпреки че сегашната й сграда не е нейният първи дом. Но всичко в нея е автентично, дори красивите метални врати и не е реставрирано от построяването й досега.

Също дело на архитектите Иван Васильов и Димитър Цолов е сградата на Университетската библиотека, в горната част на която също може да се види един от старите градски часовници. Тя е построена през 1934 година и са намира в двора на Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Впечатлява с оригиналното си архитектурно решение, прозорци във вид на арки, вити вътрешни дървени стълби, английски двор. Академичната библиотека е съхранила в хранилищата си стотици хиляди ценни книги и ръкописи, които се използват от студентите в най-стария български университет. Сградата се намира в непосредствена близост до българския Парламент, Художествената академия и Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий”.

„Банката на Буров”

Когато туристите се разхождат по една от най-оживените софийски улици „Граф Игнатиев”, ще се натъкнат на една също забележителна с архитектурата и историята си сграда. Софиянци я наричат „Банката на Буров”, защото е построена през 1921 г. от банкера, а по-късно и политик Атанас Буров /1875- 1954 г./, един от най-далновидните българи с трагична съдба. Сградата впечатлява с каменните си релефи, със скулптурите си. Часовникът на купола е сякаш поддържан от двама коленичили атланти, а над него са мраморните скулптори на деца. И днес в нея също се помещава банкова институция.

Върху купола на една от най-красивите сгради в София, тази на Министерството на земеделието в София, също има часовник. Историята на сградата е от 1912 година, когато международно жури от италиански, австрийски, френски и български архитекти присъжда първа награда на проекта на българския архитект Никола Лазаров /1872-1942 г./. Но строителството започва едва през 1920, след Първата световна война. Тъй като архитект Лазаров е френски възпитаник, сградата е построена в бароков стил с извита фасада, две островръхи кули и купол, върху който е разположен часовникът на сградата. В архитектурно отношение сградата е съхранена такава, каквато е била при построяването си. Тя е обявена за паметник на културата, което изключва всяка намеса в архитектурния й облик.
Емил Давчев от Политехническия музей в София е човекът, който проучва историята на проникването на часовниците в България. Според него още в ръкопис от 17 век се споменава за наличието на кулен часовник по нашите земи във времето, когато България се е намирала под османско владичество, от което се освобождава през 1878 г. Той казва:

Част от градските часовници на София.

„Най-ранните сведения са за часовник в град Пловдив. През 1612 година един пътешественик описва минаването си през града и казва, че е видял един много стар часовник, сигурно от около 1550 г. След това кулни часовници се появяват в много градове в България. Имало е много майстори на часовници, които са били самоуки. Например от рода Хаджирадонови от град Банско. Трудно е да се каже кога в София се е появил първият градски часовник. Но смята се, че това става в началото на 20 век, когато в София се завръща Георги Хаджиниколов, който е първият българин, завършил специализирано часовникарско училище в Швейцария. Той създава първата в България кооперация за часовници „Зора”, създава и първата фабрика за часовници „Гномон”.”

Гаро Шадиан е стар софийски часовникар. Според него сега започва своеобразна офанзива за направа на нови градски часовници и то не само в столицата. Поръчките идват от частни лица, които при построяването на дадена сграда непременно желаят на нея да има часовник. „Хората започват все повече да ценят времето и в цялата страна започва реставрирането на старите часовници и монтиране на нови” казва Гаро Шадиан.

Снимки: Милка Димитрова

Новият туристически символ на София

Автор: Дарина Григорова

© Снимка: Мария Димитрова

Макет, представящ архитектурното разположение на православната черква Света Неделя, католическата катедрала Свети Йосиф, синагогата и джамията, съградени само на един хвърлей разстояние една от друга.

“София – мъдростта в действие” – такова е посланието на новия символ на българската столица. Той ще обединява духовната мъдрост на три религии – християнството, юдаизма и исляма, изповядвани в четирите храма в центъра на София. Православната черква Света Неделя, католическата катедрала Свети Йосиф, синагогата и джамията са съградени само на един хвърлей разстояние една от друга. Обединени в новия символ те ще изразяват спецификата на столицата ни като модел на религиозна толерантност. За целта на четирите храма ще бъде направен макет, който ще бъде разположен в подлеза между Президентството и Министерския съвет като част от античния културен проект "Сердика".

"В превод от гръцки София означава мъдрост", каза при представянето на проекта неговият автор Съни Сънински и допълни:

“Посланията, които носи, със сигурност са много повече от тези, които ние си представяме. Макетната експозиция ще включва интерактивна звукова система, осветителна система, наблюдателна площадка, покриваща конструкция и зрителна зала. Макетът ще обхваща основно четирите храма в мащаб 1:25 (малко повече от 1 кв. метър за всяка сграда), а всички останали сгради в центъра ще бъдат само маркирани, за да се наблегне на самите храмове. Цялата инсталация ще бъде разположена на около 100 кв. метра. Сградите около храмовете сме ги маркирали в сиво, докато храмовете са в бяло, за да изпъква и тяхната функция. Покриващата конструкция ще представлява стъклена витрина от подсилено стъкло. В основата на постамента ще има четири телефонни слушалки и информационни табла за всеки един храм. Така посетителите и зрителите ще могат да избират една от опциите, за да чуят информация за всеки един храм поотделно на пет различни езика. Ще могат да чуят и част от службата, която се отслужва вътре. Информацията ще бъде представена на български, френски, немски, английски и руски език.”

Няколко променящи се светлинни програми ще оформят специална осветителна система, за да могат да бъдат показвани различните перспективи на храмовете. Чрез осветлението ще се създава усещане за промяна на обектите в различни часове от денонощието. На стъпалата, които водят към площадката за наблюдение на макета, ще бъдат изписани думите: благородство, толерантност, търпение, диалог, знание. Те ще водят до далекоглед, монтиран в самата среда на площадката. Чрез него ще може да се види надписът, изписан в сърцевината на макета с много малки букви: “София – мъдрост в действие”. “Проектът ще даде възможност на хората да разберат, че в радиус от един километър се намират символите на няколко различни религии, каза кметът на София Йорданка Фандъкова:

“Когато Съни Сънински сподели тази своя идея, аз реагирах много положително – каза тя. - Проектът напълно съвпада с приоритетите и целите, които сме си поставили за представянето на София и за превръщането й в интересна туристическа дестинация и в център за културен туризъм. София има потенциал за това. Аз лично следя и разкопките в центъра на града и възстановяването на някои сгради. Нашата задача е да покажем потенциала на София. Тя го има и е един от най-привлекателните, най-древните европейски градове. Затова проектът е насочен именно в тази посока – да покажем това, което са ни оставили нашите предшественици. София е символ на религиозна и етническа толерантност и това е заложено в стратегията за развитието й като туристическа дестинация. Това е начинът да го покажем на повече хора, а и начин да бъдат обучавани и възпитавани децата и младите хора на София.”

В заключение Йорданка Фандъкова изрази надежда проектът да бъде завършен за 132 годишнината на столицата.

/bnr.bg

София с подземен град като Рим !

Хиляди туристи ще се разхождат по древни улици под жълтите павета

С комплекс "Сердика" София ще стане като Атина и Рим, обеща кметът Йорданка Фандъкова
ФОТО ВИКТОР ЛЕВИ

Столичани скоро ще се разхождат гордо по древни римски улици и сред останките на средновековни градове под жълтите павета в центъра. Хората ще могат и да пият кафе и да вечерят в кокетни заведения, вплетени между руините.
Атракцията е част от античния комплекс "Сердика", който се изгражда в София. Вчера бъдещият подземен град бе посетен от кмета Йорданка Фандъкова, зам. културния министър Тодор Чобанов, археолози и архитекти.
Комплексът ще бъде изграден основно под терена между сградите на Министерския съвет и Президентството, като част от него е и бъдещата метростанция "Света Неделя". При нейния строеж са открити много археологически находки от древността до късното Средновековие, които се очаква да привлекат хиляди туристи. След завършването на комплекса София ще се нареди до градове като Рим и Атина, изтъкна Фандъкова.
Там ще има две нива - подземно и надземно. Освен това стъклен купол ще покрива част от "Сердика". Той ще в зоната на ларгото и ще е с размери 22 на 65 метра. Това ще позволява панорамна гледка над разкритите древни градове под София, а и ще се осигурява естествена светлина през деня.
Предвижда се част от пешеходната зона под земята да следва направлението на древните римски улици. Това място през IV век е било център на имперски град, както и днес там е сърцето на столицата.
Сред археологическите находки са и две църкви. По-малката е вероятно от XIV век. Предполага се, че в нея има ценни стенописи. Другата е била действаща през XVII-XIX век, но може да се окаже, че е построена още през XIII столетие, обясни археологът Марио Иванов. В двора й е имало гробище, добави той.
Тръгвайки за работа с метрото, столичани ще минават и край изложените в подземната станция уникални находки, някои от които са още от античността. Там е разкрита и стена от времето на османското владичество.
Огромен интерес ще предизвикат и останките от древни жилища. Те са били с правоъгълна форма с двор по средата, а отстрани са били обградени с колони и сводове. Вероятно са строени през IV-VI век. Те са били обитаеми и през Средновековието, обясниха археолозите.
Първият етап от изграждането на комплекса, или зоната между Булбанк и пл. "Независимост", се предвижда да завърши до идната есен, каза Йорданка Фандъкова. Строителството между Министерския съвет и Президентството пък се очаква да приключи до 2012 г. За изпълнението на проекта ще трябват около 20 млн. лв., които ще бъдат осигурени и по програми на ЕС.
Комплексът ще е върху 16,5 декара и ще е от три части. Първата обхваща площад "Независимост" и ларгото, втората - терена при ЦУМ и "Мария Луиза", а третата - подлеза между "Шератон" и ЦУМ. Все още обаче тези планове са условни, защото не са окончателно разкрити и датирани всички находки, обясни архитект Славей Гълъбов. Основната част от изкопите са на ръка, за да се запазят старините.
Археолозите са обнадеждени, че ще бъдат намерени още много старини по време на строежа на метростанцията при "Света Неделя".
Находки и от други места в столицата ще бъдат поставени и в откритото пространство между бул. "Мария Луиза" и западната фасада на ЦУМ. Такива ще има и в подлеза под "Мария Луиза".
Между подземната и откритата зона на комплекса пък ще има стълби и тераси, които ще осигуряват преминаването от едното ниво на другото.
Ралица Русева

Откриха средновековна църква и антични сгради в изкопа за метрото

Останки от средновековна църква, антични сгради и гробове бяха открити на няколко педи под трамвайните линии при изкопните работи за метрото пред ЦУМ в центъра на София.

Милиони левове ще бъдат необходими за спасяване на историческите ценности и това може да забави строежа на метрото, твърдят специалисти, цитирани от PRO.bg.

 

Още на 11 февруари, работниците попаднали на зидове и стени от църква. Греблата на машините обаче разрушили част от запазената стена. За щастие стенописите са оцелели. "Направихме предварителна консултация с едни от най-добрите специалисти изкуствоведи, така че вероятността тя да бъде от втората половина на XII или XIII в. е реална," разказва пред PRO.bg Снежана Горянова от Националния археологически музей.

Ценните находки говорят за християнски обичай, според който гробните места са използвани по няколко пъти.

В един от гробовете археолозите са намерили останките на жена и малко дете. За да си платят пътя в отвъдното, до главите им е поставена медна монета.В южната част на обекта са открити останки и от антични сгради, най-вероятно от периода II-III век.

Ръководителят на археологическите разкопки Марио Иванов поясни, че всичко, което е разкрито в бъдещия изкоп на метрото е ново, защото никога не е проучвана тази площ.

Археолозите контролират работата от самото начало, но в момента, когато машините достигнали до първия зид на църквата е нямало дежурен специалист, та са нанесени малки, незначителни вреди, каза Иванов по БНТ.

Отделни изкопи са правени през 50-те години, за съвременна канализация, но при тях не е присъствал археолог, не са правени проучвания и не се знае какви старини са били унищожени.

Откритието може да се превърне в сериозен проблем, тъй като изкопите за метрото трябва да спрат най-малко за три месеца.

Разкритията, които в никакъв случай не са изненада, за пореден път доказват какви безогледни разрушения на древни ценности са били извършени преди повече от половин век в центъра на София - при строителството на някогашния Партиен дом и другите сгради в сталински стил.

Според Марио Иванов има два варианта сегашните находки да бъдат съхранени - да се извадят и да бъдат прибрани в музей, или да бъдат експонирани на същото ниво, което да стане археологическа експозиция. Така или иначе, трасето на метрото ще минава дълбоко под тях.

Втората възможност е по-вероятна. Тогава сегашните открития ще се свържат с подготвяния музей на открито с находки от антична Сердика в пространството между Министерсикя съвет и ЦУМ от едната страна и Президентството и хотел "Шератън" - от другата - площад "Независимост", съобщи vesti.bg.

Носталгична разходка из София !

Автор: Милка Димитрова

Всеки град има кътчета, които като че ли убягват от погледа на масовия турист. Те обаче носят атмосферата на града със своята загадъчност и спомени. Така е и в София. Носталгията по отминалата, като че ли завинаги романтика, заместена от рационализма на съвремието, ги прави още по-очарователни и привлекателни. В София все още има малки, тихи улици и къщи, съхранили спомени за отминали времена. Те са свидетели на забележителни човешки истории. Кестените хвърлят сенки по тях, а стъпките на минувачите отекват отчетливо по тротоара в тишината. Малки кафенета канят гостите на столицата да поседнат на чаша кафе и да се потопят в атмосферата на София от края на ХІХ и началото на ХХ век.

С една романтична и същевременно драматична история е свързана една къща в тиха улица в самия център на столицата. По-младите минават, без да я забележат. За по-възрастните софиянци обаче тя извиква спомени от младостта и поражда сърдечна тръпка. На улица „Христо Белчев” в София, притисната от построените по-късно сгради, е къщата на българската поетеса Мара Белчева /1868 -1937 г./ Тя таи спомена за една от най-романтичните любовни истории на България – между Мара Белчева и поета Пенчо Славейков. Сега къщата е ресторант, а познавачите на българската столица водят в него гостите си, за да се потопят в особената му атмосфера. Всяка неделна привечер от прозорците му се чува опияняващо аржентинско танго - любители на страстния танц усвояват стъпките му. Сградата, оцветена днес в бяло и нежно лилаво, е символ и свидетел на раждането на една любов, която и смъртта не прекъсва.

„Съдбовната среща – казва Здравка Никовска, уредник в музея „Петко и Пенчо Славейкови” – става в един майски следобед, в който братовчед на Пенчо Славейков го завежда в дома на Мара Белчева. Оттогава те са неразделни, скандализират тогавашното пуританско общество. Мара Белчева е била придворна дама в двореца в свитата на майката на княз Фердинанд. И изведнъж Белчева се оттегля от суетата, от дворцовия шум. Това е по-скоро един духовен съюз. Самият Пенчо Славейков казва: „Невенчани в църква, но венчани в душите ни.”

Коя е Мара Белчева? Една просветена за времето си българка, завършила девически колеж във Виена, учила модерна литература в Женева. Съвсем млада, през 1891 г. остава вдовица след убийството на съпруга й, финансовият министър Христо Белчев. Подобни истории не са рядкост в младата българска държава, освободила се от петвековното турско робство през 1878 г. Срещата на младата и красива жена с Пенчо Славейков/ 1866 -1912/, един от най-големите интелектуалци и поети на България, предопределя пътя на двамата. От деня, в който Пенчо Славейков пристъпя прага на къщата на Мара Белчева през 1903 година, двамата остават съдбовно свързани, въпреки обратите на съдбата. Той възпява любовта им в поеми, част от които по-късно се превръщат в песни. Къщата на малката софийска уличка помни смях и въздишки, шумоленето на ефирни рокли, ароматът на изискани парфюми, трополенето на файтони по паважа. През 1911 г. Мара Белчева и Пенчо Славейков заминават за Италия, но здравето на Пенчо Славейков вече се е влошило. Установяват се в градчето Брунате край езерото Комо, където климатът е най-подходящ за него. За да се издържат, поетесата продава софийската си къща. Но смъртта ги следва с бързи стъпки – през май 1912 г. Пенчо Славейков умира. Безутешната Мара Белчева се връща в София и завършва живота си в скромна стая, обзета от спомени и тъга. На днешната българска банкнота от 50 лв. са поставени ликовете на двамата – от едната страна Пенчо Славейков, от другата – сянката на Мара Белчева.

Ако се разходите из центъра на София, ще попаднете на още една къща, която пази спомена за любовна история, завършила трагично. В нея се разиграва трагедията на поета Пейо Яворов /1878 -1914 г./ и съпругата му Лора Каравелова /1886-1913 г./ Днес къщата е превърната в музей. Лора е дъщеря на Петко Каравелов, политик и държавник и български министър-председател от 1884 до 1886 г. Ако туристите, дошли в София, имат късмет, може да влязат в двуетажната къща-музей от 19 век, който по редица причини рядко отваря врати. В тази къща, свидетел на щастието на младата Лора Каравелова и Яворов, само година след венчавката им се разиграва страшна трагедия. Лора се оказва фаталната жена за поета. Влюбена до полуда в него, в пристъп на ревност през ноемврийската вечер на 1913 г. тя посяга към пистолета и проехтява смъртоносният изстрел. В нощта, когато Лора се преселва в отвъдното, Яворов прави опит да я последва. Но съдбата е решила друго. Той оживява,макар и полуослепял, за да посрещне упреците на обществото, защото близките на Лора завеждат дело срещу него. През октомври 1914 година, самотен и отчаян, той слага край на живота си. Остава поезията му, която българите винаги ще четат с възхищение и самотната къща на софийската улица, която още нашепва спомена за тази драматична любов.

bnr.bg

Летище София е сред най-грозните в света

Около 90% от летищата по света, от претъпканите разпределителни центрове като Франкфурт до прашните здания като летището в Мускат, Оман, лесно биха могли да се състезават за титлата най-грозно летище в света.

В крайна сметка, докато всяко красиво летище е красиво по свой собствен начин, грозните се сливат в мъгла от бежова боя и нисковисящи акустични тавани.

Някои летища обаче са особено ненадминати в грозотата си.

От туристическия сайт Travel and Leisure, който е изготвил класацията с помощта на проучване сред пътници, ползващи редовно въздушен транспорт, не са включили летищата в активни военни зони или на места, които до скоро са били такива. От сайта също така са се въздържали от нападки по отношение на летищата от Третия свят.

Ето и кои са най-грозните летища в света, според Travel and Leisure:

Джон Ф. Кенеди (JFK), Ню Йорк

Когато летище JFK е било ново и все още се е наричало Idlewild, е било красиво и е било забележителен пример за модерна архитектура за времето си. Това обаче вече не е така, с изключение на модерния терминал TWA. Днес JFK е кошмарно, a пристигащите пътници са посрещани от безкрайни бели коридори и стълбища.

Шарл дьо Гол, Париж

Дългото сводесто пространство без колони на терминал 2E на летище Шарл дьо Гол някога е било считано за изящна добавка, докато част от него се срутва през 2004 г., убивайки четирима души. Въпреки този инцидент, пътниците гледат на летището като на символ на технократския свят, където нищо не работи и на никого не му пука.

Шереметиево, Москва

Терминал 2 на летище Шереметиево е завършено точно навреме за летните Олимпийски игри през 1980 г., които вдъхновяват повече лоши архитектурни решения, от което и да било събитие в историята. Летището е реновирано преди няколко години, когато прашен решетъчен таван е подменен с по-нов. Тази козметична промяна обаче само подчертава грозотата на това място.

Хийтроу, Лондон

Най-доброто качество на Хийтроу е, че кара нюйоркчани да се чувстват по-добре по отношение на летище JFK. На какво всъщност прилича Хийтроу? Трудно е да се каже. Архитектът Тери Райли, който е и бивш директор на Музея на изкуствата в Маями, го сравнява с "четири мола събрани заедно."

Международно летище Дълес, Вашингтон

Дълес изглежда чудесно от разстояние. Оригиналният терминал, завършен през 1962 г., е величествена сграда. Проблемът е, че много от пътниците никога не виждат тази гледка. На пътниците, които сменят самолети там, им се струва, че всички лоши летища в САЩ са се наблъскали в едно - ниски тавани, подтискащо осветление и тъмни стени.

Международно летище Нарита, Токио

Част от проблема при Нарита е, че човек очаква много повече от Токио. Летището се намира на над 70 км от Токио и е продукт на проектиране от 60-те години на миналия век и стил от 70-те. Строителството на летището е било забавено поради проблеми със собствеността на земята, които водят до смъртоносни бунтове. Остава неизползвано доста дълго време, след като е построено.

Линате, Милано

Отвън летище Линате наподобява билборд, облепен с реклами. Отвътре изглежда хиперфункционално по начина, по който някои европейци (Скандинавци например) ги строят. Доминиращата естетическа сила тук е станцията на метрото. Според  Джоана Гравундер, архитект и осветителен дизайнер, която поделя времето си между Сан Франциско и Милано, "таваните са ниски и много тъмни, подът също е много тъмен, а гишетата са от жълта пластмаса." Нещо повече - при излизане от паспортна проверка пътниците попадат директно на магазин за чорапогащи.

Международно летище Линден Пиндлинг, Насау, Бахамите

Карибският басейн е пълен с изключително невдъхновени летища, основно от елементарни бетонни сгради. Точно обратното, летището в Насау изглежда сякаш някой е направил апатичен опит да свърши работата както трябва. Може би неприятният син мокет е бил по-хубав, когато е бил нов.

Нгура Рай, Денпасар, Бали

Нгура Рай е смущаващо неприветливо за летище, чиито девиз е "Врата към рая". Третото най-натоварено летище на Индонезия, близо до столицата на Бали, представлява дълга ниска сграда с покрив от керамични керемиди, ниски тавани, много слабо осветление, разпръснати столове из цялата сграда и много сиво. Когато най-привлекателната характеристика на едно летище е ресторанта McDonald's, то със сигурност има проблеми.

Международно летище София

Летище София е комбинация между многократно обновявания и разширен Терминал 1 от ерата на 1937 г. и новия Терминал 2, отворен през 2006 г. Старият терминал, както може да се очаква, е неприятна смесица от стилове и добавки. Новият терминал е трябвало да бъде подобрение с много от характеристиките на най-добрите летища, като много стъкла и високи тавани. Въпреки това терминалът изглежда като една от онези впечатляващо лъскави, но неспасяемо неразбрани пост-комунистически забележителности. Човек остава с впечатлението, че строителите са имали подходящия комплект от части, но не са разбрали инструкциите за монтаж.

Хартсфийлд-Джаксън, Атланта

Как изглежда летището в Атланта отвън? Летище има ли въобще „отвън"? Много от пътниците на най-натовареното летище в света са там просто, за да сменят един полет с друг, така че всичко, което виждат, е подземната транспортна система. Масивната централна сграда на летището, в която има ресторанти и огромен скелет на динозавър, може да бъде определена в стил американски мол от 80-те години на миналия век.

Международно летище Ел Пасо, Ел Пасо, Тексас

Малко вероятно е да объркате летището на Ел Пасо с някое друго летище на планетата. Терминалът представлява очевиден опит за смесването на местния стил с нещо, което трудно може да бъде определно. Този куполоподобен меден покрив по-скоро би подхождал на стара железопътна гара, православна църква или някъде в Париж.

 

Източник: Profit.bg

Опознайте планините край София !

Опознайте планините край София !

Автор: Венета Николова

© Снимка: Венета Николова

От язовир Панчарево се открива приказна гледка към Витоша

За разлика от жителите на повечето пренаселени европейски градове софиянци имат възможност бързо и лесно да „изпълзят” от плътния смог, сковал в нездравословната си прегръдка двумилионната ни столица и да избягат сред природата. Безспорно най-търсеното и достъпно убежище от градския стрес и бензиновите изпарения е Витоша, разположена на едва 10-ина километра от централната част на София. През уикендите обаче планината „изнемогва” от туристи. Хора от всички възрасти се тълпят пред въжените линии, разположени в северната й част, задръстват пътищата, стигащи до почивните бази, и едва се разминават по тесните горски пътеки. Но има и други, по-малко познати маршрути в околностите на града, които отвеждат далеч от навалицата, инфарктния трафик и натрупания стрес.

В околностите на София ще откриете незасегнати от масовия туризъм кътчета, където да се усамотите сред природата.

Заобиколена отвсякъде от малки и по-големи планини, София е чудесен изходен пункт за пешеходни турове сред планината. След по-малко от час автомобилен път от центъра на столицата можете да се озовете на висок планински връх, сред сумрачните галерии на дълбока пещера или в двора на старинен манастир, сгушен в подножието на скалисти възвишения.

„Нека да го обясним с цифри – казва Момчил Цветанов от столична туристическа агенция „Бюро Радецки”. – България има 37 планини. Ако тръгнете с кола от София, за час можете да стигнете до над 20 от тях. Това само по себе си е сериозно предимство, защото в района на столицата ни ще откриете удивително разнообразие от всякакви планини – ниски, високи, зелени, стръмни, скалисти… Има планини за всички сезони.”

Столицата ни е заобиколено от множество малки и големи планини.

На юг от София в посока на град Перник се редуват билата на Голо Бърдо, които крият в дълбините си все още неизследвани пещерни системи. А сред суровите й хребети се намира един от най-старите български резервати – Острица. В него се съхраняват уникални растителни видове от преди ледниковия период. Струва си човек да отдели време и за една малко известна и не много висока, но затова пък удивително красива планина, разположена на 70 км западно от София. Става дума за Любаш. Всеки, който се изкачи на едноименния й първенец, издигащ се на 1398 м надморска височина, ще бъде възнаграден за усилията си с незабравима гледка. „Оттам се вижда поне една пета от България” – разказва Момчил. Много популярна за излети в края на седмицата е крайстоличната планина Лозен, покрита с гъста мрежа от сенчести пътеки и беседки за отдих. Малко софиянци знаят, че хълмистите й извивки са част от Средна гора, която пък започва от стената на близкия до София язовир Панчарево и пресича от запад на изток почти цяла България.

Ако решите да прекарате уикенда си в някои близка до столицата ни планина ще се наслаждавате на чист въздух и на пасторални картини, като тази.

Горещо ви препоръчваме да отскочите за няколко часа до Искърското дефиле, което си пробива път в подножието на нащърбени в небето планински хребети. Тук почти всеки връх е увенчан от старинно оброчище или ударено от гръм дърво, а погледнете ли надолу, ще останете без дъх от разстилащата се в краката ви магнетична гледка към река Искър и нейните притоци. Друг все още незасегнат от масовия туризъм район е т.нар. Краище. Намира се на запад от София, недалеч от границата ни със Сърбия.

Планинските хребети на Искърското дефиле са осеяни със стари оброчища.

„Мнозина са чували за него, но много малко знаят, че там има 11 живописни планини, образувани в различни периоди – твърди Момчил Цветанов. – Това са диви, непознати масиви, там човешки крак рядко стъпва. Планинарите го предпочитат заради непосредствения досег с природата в най-неопетнения й вид. Няма маркировки, асфалтирани алеи или хижи. Вървите през обрасли коларски пътища или кози пътеки, а селата са почти обезлюдени. Едно от интересните места в Краище е Земенският пролом. Няма човек, който да е пътувал с влак от София за Кюстендил и в пасажа от град Земен до село Ръждавица да не е бил впечатлен от огромното количество скални кули и причудливи каменни фигури. Лично аз, когато съм пътувал, съм притичвал „като совалка” от единия до другия прозорец, възхитен от това, което виждам !”

© Снимка: Снимки : Венета Николова

Люлинският манастир „Св. Петка” ще ви изненада с пъстрите си стенописи, изобразяващи светци и библейски сцени.

Малко познат кът за излети в края на седмицата е планинският район около град Трън, северозападно от София. На няколко километра от града сред непристъпните чукари на ждрелото на р. Ерма е обособена екопътека, която пресича райски красива местност. Маршрутът обаче е труден и е подходящ по-скоро за опитни планинари. Затова пък разположената в западната част на София Люлин планина е достъпна за всеки. Тук въздухът е кристално чист и лечебен. Неслучайно в подножието на най-западните й склонове се намира балнеоложкият курорт Банкя, известен с лековитите си минерални извори. Ако поемете по асфалтирания път, свързващ градчето с високите части на планината, ще останете приятно изненадани. Ненадейно пред вас ще изникне пъстра картина – манастирът „Св. Петка”. Варосаните му в бяло стени са покрити с ярки рисунки на светци и сцени от библията. Старата му църквичка е била построена преди повече от 300 години и е обявена за паметник на културата. Впрочем София е заобиколена от множество малки и големи манастири, сгушени в пазвите на разгънатите до хоризонта планински масиви. Тези оазиси на духовността и спокойствието редовно се вписват в маршрутите на столичани и гости на София. За да изживеете едно приключение във времето и пространството, е достатъчно в края на седмицата да разтворите туристическата карта на България и да си зададете въпроса „А сега накъде ?”

бнр   

Рязък спад на чуждите туристи в София през първото полугодие..

112 217 чужденци са посетили София през първата половина на годината, сочи справка на ОП "Туристическо обслужване".

Икономическата криза безспорно се е отразила на туризма в столицата. През миналата година за същия период градът е бил посетен от 293 013 чужденци.

Чуждите гости имат престои в нашата столица около 3 дни и са в София главно по бизнес. Най-голям е броят на гостите от съседните държави – Македония, Гърция и Турция. Следват ги италианците и французите.

Общо 315 097 туриста са посетили София през първата половина на годината, съобщиха от пресцентъра на Столична община.

Столична община планира да отвори Туристически информационен център в метростанциите.