Часовниците на София като туристическа атракция!

Автор: Милка Димитрова

© Снимка: Милка Димитрова

Върху купола на Министерството на земеделието в София може да се види един от старите градски часовници.

Историческите забележителности и маршрути на българската столица разкриват богатството на един древен град. Но ако туристите решат да опознаят по-добре София, биха могли да изберат един своеобразен начин за това, като тръгнат по пътя на софийските часовници. Истина е, че няма да видят подобен на така наречения астрономически часовник от 15 век на Старе место в Прага, показващ движението на Слънцето, планетите, зодиите, календар на месеците и фигурите на апостолите, които се движат една след друга на всеки кръгъл час. Или пък лондонският Биг Бен, разположен на часовниковата кула на Уестминстърския дворец. Но и в София подобен маршрут разкрива късчета от историята на града.
Трудно е да се каже колко на брой са градските часовници в София. Един от тях се намира на две от страните на сградата на Българската народна банка. Тя впечатлява със солидност и изчистени линии и е в самия център на града, срещу царския дворец, който до смъртта на последния български цар Борис Трети през 1943 година е негова резиденция. Българската народна банка се намира в близост до сградите на Министерския съвет и на Президентството. Сградата е строена между 1934 и 1939 г. и е дело на българските архитекти Иван Васильов и Димитър Цолов. Оттогава е и часовникът върху сградата. Впрочем Българската народна банка е основана през 1879 г. и се смята за една от най-старите централни банкови институции в света, въпреки че сегашната й сграда не е нейният първи дом. Но всичко в нея е автентично, дори красивите метални врати и не е реставрирано от построяването й досега.

Също дело на архитектите Иван Васильов и Димитър Цолов е сградата на Университетската библиотека, в горната част на която също може да се види един от старите градски часовници. Тя е построена през 1934 година и са намира в двора на Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Впечатлява с оригиналното си архитектурно решение, прозорци във вид на арки, вити вътрешни дървени стълби, английски двор. Академичната библиотека е съхранила в хранилищата си стотици хиляди ценни книги и ръкописи, които се използват от студентите в най-стария български университет. Сградата се намира в непосредствена близост до българския Парламент, Художествената академия и Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий”.

„Банката на Буров”

Когато туристите се разхождат по една от най-оживените софийски улици „Граф Игнатиев”, ще се натъкнат на една също забележителна с архитектурата и историята си сграда. Софиянци я наричат „Банката на Буров”, защото е построена през 1921 г. от банкера, а по-късно и политик Атанас Буров /1875- 1954 г./, един от най-далновидните българи с трагична съдба. Сградата впечатлява с каменните си релефи, със скулптурите си. Часовникът на купола е сякаш поддържан от двама коленичили атланти, а над него са мраморните скулптори на деца. И днес в нея също се помещава банкова институция.

Върху купола на една от най-красивите сгради в София, тази на Министерството на земеделието в София, също има часовник. Историята на сградата е от 1912 година, когато международно жури от италиански, австрийски, френски и български архитекти присъжда първа награда на проекта на българския архитект Никола Лазаров /1872-1942 г./. Но строителството започва едва през 1920, след Първата световна война. Тъй като архитект Лазаров е френски възпитаник, сградата е построена в бароков стил с извита фасада, две островръхи кули и купол, върху който е разположен часовникът на сградата. В архитектурно отношение сградата е съхранена такава, каквато е била при построяването си. Тя е обявена за паметник на културата, което изключва всяка намеса в архитектурния й облик.
Емил Давчев от Политехническия музей в София е човекът, който проучва историята на проникването на часовниците в България. Според него още в ръкопис от 17 век се споменава за наличието на кулен часовник по нашите земи във времето, когато България се е намирала под османско владичество, от което се освобождава през 1878 г. Той казва:

Част от градските часовници на София.

„Най-ранните сведения са за часовник в град Пловдив. През 1612 година един пътешественик описва минаването си през града и казва, че е видял един много стар часовник, сигурно от около 1550 г. След това кулни часовници се появяват в много градове в България. Имало е много майстори на часовници, които са били самоуки. Например от рода Хаджирадонови от град Банско. Трудно е да се каже кога в София се е появил първият градски часовник. Но смята се, че това става в началото на 20 век, когато в София се завръща Георги Хаджиниколов, който е първият българин, завършил специализирано часовникарско училище в Швейцария. Той създава първата в България кооперация за часовници „Зора”, създава и първата фабрика за часовници „Гномон”.”

Гаро Шадиан е стар софийски часовникар. Според него сега започва своеобразна офанзива за направа на нови градски часовници и то не само в столицата. Поръчките идват от частни лица, които при построяването на дадена сграда непременно желаят на нея да има часовник. „Хората започват все повече да ценят времето и в цялата страна започва реставрирането на старите часовници и монтиране на нови” казва Гаро Шадиан.

Снимки: Милка Димитрова

Няма коментари:

Авто Травел


Hotels,Holidays,Tickets...

.