Българската гора – радост и мъка ..

© Снимка: greenbalkans.org

Българският горски и планински ландшафт е най-голямото национално богатство на страната ни – споделя Христо Николов, председател на сдружение “Зелени Балкани”.

Една от любимите вечни песни на българите е “Хубава си, моя горо”, която възпява неповторимата красота на това наше природно богатство. Наскоро проведено социологическо проучване показа, че тази привързаност е жива и днес. За над 70 процента от нашите сънародници най-голямата екологична болка са щетите, нанасяни на гората. На тази привързаност са подвластни всички поколения. Доказателство е станалата напоследък младежки хит песен с многозначителното заглавие “От икебана дървесата ги боли”. Младите са в наши дни най-яростните защитници на българската природа и това е нейният шанс за оцеляване.

Пиететът на българина към гората е напълно разбираем като се знае, че именно в българските планини и гори се среща преобладаващата част от богатото биологично разнообразие на страната, което я нарежда в челната тройка на континента. Някога целият балкански полуостров е бил покрит с девствени гори. Историческите анали споменават специално българската като “магна силва булгарорум” /голямата гора на българите/. Днес тя заема една трета от територията на страната. Според лесовъда Христо Николов, председател на сдружение “Зелени Балкани”, българската гора се различава много от традиционната европейска гора. Причината е специфичното разположение на България на вододела между три биогеографски зони – континенталната, средиземноморската и прикаспийската. Затова щастливият пътешественик из нашите гори може да види както високи върхове с алпийска растителност, така южни гори с някои средиземноморски видове или вечно зелен, влаголюбив подлес от кавказки тип. Това кръстопътно положение е в основата на факта, че биоразнообразието на единица площ от българските гори е много по-високо отколкото навсякъде другаде в Европа. То е породило и много ендемични видове, срещащи се само в България или само на Балканите.

“Сещам се за Родопския крем – казва в тази връзка г-н Николов. - Той е не просто ендемичен вид, но невероятно красиво цвете, което може да съперничи на всички култивирани цветя. И расте единствено на няколко места в Средните Родопи. Такива местности могат да бъдат обект на много успешен ботанически туризъм. В района на Крумовград пък може да се види единственото останало дърво от вида тракийски дъб, интересна ботаническа забележителност. Емблемата на нашето дружество е лист от див кестен, който се среща като декоративно растение и краси парковете по целия свят. Малцина обаче знаят, че това дърво произхожда от България. И само тук все още се среща в естествен вид, по-точно в Преславския балкан. Преди стотици години той е бил култивиран и оттогава се използва за озеленяване навсякъде по света.”

Нека към казаното добавим факта, че прародината на дъба е също България. По-точно Странджанският дъб е родоначалник на всички разновидности на дъба в Европа. За отбелязване е също, че в България все още се срещат и девствени гори, където брадва никога не е влизала. Досещате се, че така описаната българска гора дава подслон и на изключително богато разнообразие на животински видове, в това число и на ценен дивеч. Инж. Христо Николов обръща обаче внимание на един напълно подценяван у нас аспект на горското ни наследство – изключителното ландшафтно разнообразие.

“Българският горски и планински ландшафт е най-голямото национално богатство на страната ни – смята той. – Това богатство е източник за бъдещото развитие на България като туристическа дестинация, а и въобще като едно от малкото места в Европа, все още неопорочени от урбанизацията. Именно неурбанизираният ландшафт е най-примамлив за чуждите инвестиции днес не само за туризъм, а и за живеене или работа на тези, на които е омръзнала индустриална Европа. Страни като Швейцария сега влагат големи инвестиции за възстановяване на изгубени ландшафти преди 50 или 100 години. А ние няма нужда да инвестираме, а просто да осъзнаем ценността на ландшафта и да го опазим. В тези места с невероятни природни гледки можем да привлечем чужди инвестиции за икономическа активност от “мек” тип като например информационните технологии, които не вредят на околната среда. И там да се засели и да работи част от високообразованото население на Европа, привлечено от красивия ландшафт и дивната природа. Тези идеи обаче няма да срещнете в нито една официална стратегия за развитие у нас.”

Утопия, ще кажете? Може би съвсем не. При всички случаи, това са идеи съвсем различни от наблюдаваната през последните години практика у нас на полузаконно презастрояване на тези дивни кътчета. Това е и голямата болка и мъка не само на природозащитниците, но, както показват социологическите изследвания, и на мнозинството българи. Става дума за злоупотребите чрез неравностойна замяна на апетитни държавни гори по морското ни крайбрежие и планините срещу частни гори в по-безинтересни райони. И това с цел застрояване на заменените площи от придобилите ги частни предприемачи с неизбежното изсичане на горите.

“България продаде или по-точно подари своите най-красиви, уникални по биологично разнообразие и незаменим ландшафт горски територии на 70-80 родни “олигарси” – възмущава се г-н Христо Николов. – Това са горски територии, изключителна държавна собственост, намиращи се в 5-километровата черноморска ивица или в най-красивите местности на Западните Родопи, Широка лъка, Гела, Стойките, по най-красивите била на родопските върхове, с невероятни ливади и гледки. Най-красивите местности, които са “черешката на тортата” в цялата страна бяха харизани за жълти стотинки. И това е безпрецедентно не само в европейската, но и в световната практика. Дори в Латинска Америка, в Колумбия такива територии се дават на близки до властта, но само на концесия, собствеността остава държавна. Даже по време на турската империя султаните не са си позволявали да подаряват на свои близки такива огромни територии наши гори.”

Мащабът на злоупотребите е наистина впечатляващ.
“Бяха подарени 7 хиляди ха уникални горски територии по черноморското крайбрежие и още хиляда ха в планинските курорти – твърди лесовъдът Христо Николов. – Това е площта на поне 11 хиляди футболни стадиона! А заедно със земеделските земи, общо 39 хиляди ха пострадаха от тези порочни замени. По-безскрупулно престъпление не е имало в новата българска история. Отскоро има вече огромни частни имения по нашето морско крайбрежие, дълги 7 км например като т.н. Сребристите скали между Балчик и Каварна – уникална красива местност, сега собственост на фирма Литекс комерс. Друг голям бизнесмен Тодор Батков владее сто ха на най-красивото място по брега, до устието на Камчия, където се намира защитената местност Камчийски пясъци. Стига се дотам, че жителите на крайморското село Долен чифлик, едно от райските кътчета между Камчия и Бяла, не могат вече да видят морето, защото там се простират няколкокилометрови частни имения, които ще бъдат оградени. Земята, която е получила държавата във Видин или край ТЕЦ Марица-Изток, е 1800 пъти по-евтина от заменените крайморски терени според пазарните им цени. Замяната дори не е според известната поговорка “кон за кокошка”, а бих казал “бълха за слон”.”

Разочаровани, че парламентът не приема предложения от тях закон за анулиране на разпоредителните сделки по тези замени,
природозащитниците ще започнат подписка за референдум по въпроса, която да събере 500 хиляди подписа и по този начин да принудят парламента да се съобрази с народната воля.

Снимки: Диана Христакиева

Няма коментари:

Авто Травел


Hotels,Holidays,Tickets...

.