Ботаническата градина в Балчик – интересно и любопитно място за отдих и развлечения !

Автор: Диана Христакиева

© Снимка: Диана Христакиева

Ботаническата градина в Балчик е предпочитано място за разходки и отдих.

Старинни каменни тронове, езерца с водни лилии, редки дървета и цветя и всичко това до самия морски бряг. Питате се къде се намира това прекрасно място? В България!

Само на няколко километра от големия черноморски град Варна, на северното крайбрежие гордо е кацнал Балчик – един от най-прекрасните ни крайморски курортни градове.

Балчик е изключително интересен като история и архитектура. Част е от 100-те национални туристически обекта. Известен е най-вече с архитектурно-парковия комплекс “Дворецът”, който по времето на румънската окупация на Южна Добруджа (1919-1940 г.) е бил лятна резиденция на румънската кралица Мария.

Впоследствие „Дворецът” бива предоставен като творческа база на българското Министерство на културата, а градината – на Софийския университет за развитие на уникални видове. Тази година Университетската Ботаническа градина чества своята 55-годишнина. На нейното изграждане и опазване са се посветили учени със световна известност, вложили сърце и дух, за да я превърнат в уникално и прекрасно място, превърнало се в емблема на града. 

Ботаническата градина в Балчик заема площ от около 6,5 ха. Общият брой на растителните видове, отглеждани в градината, надхвърля 2 500 броя. Те принадлежат към 85 семейства и 800 рода и разкриват невероятно разнообразие от видове и форми. Колекцията от палми включва 33 вида, някои от които на повече от 50 години.

Една от най-големите атракции е колекцията от гигантски кактуси, растящи на открито от април до октомври. Тя е втората по големина в Европа след тази в Монако. Част от растителното разнообразие са и екзотичните растения бонбонено дърво, хлебно дърво, метасеквоята. Последната е известна още и със сензационното си откриване. Учените са смятали, че дървото е изчезнало от планетата Земя, поради което го описали по изкопаеми остатъци, а 5 години след това по време на научна експедиция в Китай е намерено живо от академик Николай Стоянов.

Сред най-красивите растения в градината са водните лилии, магнолиите, орхидеите и бромелиите, както и великолепно аранжираната колекция от едногодишни растения на входа. Университетската Ботаническа градина в Балчик е определена за спасителен център за конфискувани на границата растителни видове по Вашингтонската конвенция (CITES). Тя е редовен член на Световния съвет на ботаническите градини (BGCI) и носител на орден “Св. Св. Кирил и Методий” ІІ степен за принос в науката и образованието. 

„Създадохме градина за хора с ограничени възможности, което беше важен момент, тъй като там теренът е терасиран, пресечен – казва д-р Красимир Косев – директор на Ботаническата градина. - Направихме градината достъпна за хора с двигателни проблеми и незрящи. Ботаническата градина в Балчик е и единствената ботаническа градина у нас, която изгради специални алеи за хора с двигателни затруднения.

Нещо повече -незрящите могат да се запознаят с особеностите на различните видове растения посредством специални табели, написани с брайлово писмо. Изградихме също така нова оранжерия за кактусите, така че те да не се изнасят и пресаждат всяка зима. Така практически тяхната експозиция е целогодишна.

От няколко години правим едно пролетно изложение на луковични растения. Тази година имаме около 100 сорта лалета, цъфтящи вече от март – април, така още в самото начало на пролетта имаме тази цветна феерия, с която посрещаме нашите приятели и гости. Разбира се тази година за нас е по-особена във връзка с годишнината на Ботаническата градина. Тържеството ни ще е посветено на устойчивостта на академичната общност, а главната ни цел сега е да запазим за науката и за хората тези места на биоразнообразието, каквито са Университетските ботанически градини.”

„Пролетните императори”, както още наричат в Ботаническата градина лалетата, ще радват посетителите с прекрасните си цветове до средата на юни. Те са над 15 000 и крайморската градина буквално сияе с цветовете на пролетта и се радва на огромен интерес както от българи, така и от чужденци. В „Шоуто на лалетата” главна роля изпълняват и сортовете “Аладин” – лалета в ярко наситено червено с бяло по краищата, и “Папагалите” – лалета, които преди да се разтворят, наподобяват човка на папагал. Вниманието привличат още божуровидните, ботаническите, „Дайтона” и др.

Любителите на природата могат да видят също така и „Царицата на нощта” – вид черно лале. Цъфнало е и Урумовото лале, наречено на името на българския ботаник Иван Урумов. Лалето е български ендемит, защитен от Закона за биологичното разнообразие и включен в Червената книга на Република България. Сред нестандартните и предизвикващи интерес са и лалетата-джуджета. 

Ботаническата градина осъществява международен обмен с над 350 градини от целия свят. Нови контакти са направени с градини от Аржентина, Бразилия, Съединените щати, Япония и др. „За научни изследвания и за адаптация към специфичните за другите страни условия се заявяват семена от наши ендемични и редки видове, както и към адаптирани кактуси и сукуленти. Най-търсени са дървовидния божур, метасеквоята, витошкото лале, алое и други”, обясни биологът Марияна Минчева. В Университетската Ботаническа градина в Балчик посетителите могат да срещнат и практикуващи тук студенти и ученици.

„Ние работим със студенти и ученици целогодишно – казва д-р Красимир Косев. - Преди няколко години спечелихме проект съвместно с колегите от Кралските ботанически градини в Лондон и наши италиански колеги. Разработихме 40 модула за работа с ученици. Издадохме и наш учебник с много красиви фотографии. Представени са различни направления в ботаниката. Посочено е използването на различните растителни видове в бита, медицината, изкуството…

Целта ни е да положим основите на ползотворно сътрудничество между средните училища и ботаническите градини и така да засилим интереса на учениците към фауната, да способстваме за формирането у тях на загриженост за екологичния баланс в природата и всичко това чрез модерно, ненатрапчиво обучение сред самите растения.”

Снимки: Диана Христакиева и личен архив /д-р Красимир Косев/

Няма коментари:


Hotels,Holidays,Tickets...