Троянското село Бели Осъм привлича туристи с красивата си природа, запазените занаяти и вкусните местни гозби. Малцина обаче подозират, че изгубеното сред дебрите на Балкана селце е свързано по някакъв начин с една трагедия, разтърсила света в началото на 20-ти век. Става дума за най-голямото корабокрушение в историята – потъването на „Титаник”. На борда на пътническия лайнер имало и български пасажери от троянския Балкан. Един от тях обаче успява по чудо да избегне гибелта и след години се завръща обратно в родното си село, за да построи великолепен дом. Днес къщата му е превърната в етнографски комплекс, съдържащ уникална музейна сбирка, а всеки, който иска, може да отседне там и да се потопи в друга епоха!
„Открийте новия свят на Земята!”, „Тръгнете за Америка – люлката на благоденствието” – тези призиви, разлепени из троянския край променят съдбите на десетки наши сънародници. Годината е 1912. На дългата опашка пред кантората на пътническата агенция се нарежда и 16-годишният Кальо Ненов. 
В ръцете си младежът стиска малка кесийка, съдържаща 30 жълтици – толкова струва пътят към лелеяната мечта Америка. Заедно с още 50-на негови сънародници Кальо заминава за пристанищния град Саутхемптън в Англия, откъдето трябва да отплува на борда на „Титаник”. „Хората от троянския край били широко скроени, с авантюристичен дух. Затова мнозина се отправили на задокеанско пътешествие в търсене на щастие и лесни пари” – разказва Цветан Димитров – собственик на етнографския комплекс „Стомните” в с. Бели Осъм. Но не всички българи, сдобили се с билет за „Титаник”, се качват на злощастния кораб. Вечерта преди отплаването, обзети от еуфория, някои от тях безпаметно се напиват и така избягват гибелта си в ледените океански води. Други пък, подобно на нашия герой, решават да продадат билета си в последния момент за главозамайваща сума и да вземат следващия рейд до „Обетованата земя”. Предполага се, че всичките 40-на българи, пътували в 3-та класа, са срещнали смъртта на борда на кораба.
„Сред тях – 7 души от съседното село Гумощник – разказва Цветан. – Сега там има паметник в тяхна чест и ние често водим туристите там. Загинали са и двама души от близкото село Сенник, а един е оцелял. Но най-много жертви – 11, е дало с. Садовец край град Плевен. Когато „Титаник” потъва, много от сънародниците ни, които продали билетите си, се отказват да пътуват за Америка. Но не и Кальо! Той все пак заминава и прекарва там 9 години.”
В Новия свят нашият човек работи като дърводелец, зидар и преуспява във всяко свое начинание. Печели и огромни суми на комар и през 1921 г. се завръща в родното си село Бели Осъм, където издига великолепна къща, близо до бащиния си дом. Хората от селото и до днес си спомнят за несметните му богатства, но и за щедрото му сърце.
Комплексът е сред най-новите членове на марката „Зелена къща”, присъждана от Българската асоциация за алтернативен туризъм за добри практики в туризма
„Когато купихме двете къщи, за да ги превърнем в семеен хотел, не подозирахме, че ще попаднем на тази вълнуваща история, докато не открихме един стар дървен куфар, запратен в килера, на който пишеше „Варна – Ню Йорк”. В него намерихме уникални снимки, документи и писма, включително и спестовната му книжка, която съдържала огромната за времето сума от 350 щ.д.”– разказва Цветан. Новите собственици решават да запазят непокътнат възрожденския стил на къщите, а в едната подреждат и музейна сбирка, проследяваща живота на Кальо. Прекрачите ли прага на комплекса, ще попаднете в друго времево измерение.
Тук всичко е от дърво и камък, с автентични старинни черги и долапи. Чуждестранните туристи са очаровани от старинното хотелче и отсядат там всяко лято. „Много им е интересна българската следа в трагедията „Титаник”. Разпитват ни за подробности, разглеждат снимките на Кальо, карат ни да им четем кореспонденцията му… Въобще цялата тази история се превърна в голяма туристическа атракция!” – разказва Цветан Димитров. Според него духът на Кальо все още витае в някогашния му дом, изпълвайки всеки ъгъл със спомена за един българин, дръзнал да осъществи мечтите си!
Няма коментари:
Публикуване на коментар