Какво по-колоритно преживяване от това да караш колело сред природата, да не си зависим от капризите на автомобилния двигател и да знаеш, че си част от голямото семейство на „хората на две колела”. С една разходка по някой от велосипедните маршрути на България човек може да научи много за историята и културата на страната ни, а и да опита от местната кухня на различните географски райони.
През последните две години фондация „Екообщност” работи по маркирането на българската отсечка от така наречения Дунавски маршрут или „Евровело-6”, който ще стане част от общата европейска велосипедна мрежа. По думите на Радост Петрова, която е програмен координатор във фондацията, началото на този маршрут е при изворите на река Дунав, а краят му – при делтата на реката. Българската част обхваща около 550 км.:
„Интересното при този маршрут е, че той разкрива римското наследство по нашите земи, разказва Радост Петрова. – В повечето големи градове по пътя има останки от римски крепости, които могат да се разгледат. Дори аз самата успях да премина тази пролет първите 300 км. Хората са свикнали да виждат колоездачи по този маршрут, тъй като има голям поток от велосипедисти и то предимно чужденци. Много е интересен за западноевропейските колоездачи. За мен беше изненадващо, че когато минавахме през най-обезлюдените села, даже и малките деца ни поздравяваха с „хай” и „хелоу”. В един мотел ни казаха, че дори в по-хладните месеци минават по десетина велосипедисти на ден.”
Според Радост Петрова добри веломаршрути има и в югоизточната Странджа планина. Те са добре маркирани, а информационни материали за тях могат да се намерят в дирекцията на парка. Друг голям маршрут в южната част на страната, за който пък се грижи сдружение „Байкария”, е така нареченият Трансродопски маршрут. По него има маркирани трасета, които са с различна трудност за планинско колоездене. Работата по него продължава, а очакванията са до края на следващата година цялостното маркиране да стигне до Свиленград:
„Друг веломаршрут, който очакваме да се осъществи в бъдеще, е така нареченият „Маршрут по желязната завеса”, разказва Радост Петрова. – Това е една европейска инициатива, според която маршрутът трябва да свърже всички страни от Баренцово до Средиземно и Черно море. За България този маршрут преминава по границата със Сърбия, Македония, Гърция и Турция. Пътят минава точно по тези места, където „желязната завеса” е ограничавала достъпа на хора. Там се е запазила непокътната природа. Този маршрут ще стане част от европейската веломрежа „Евровело-13”. Започват се разговори в ЕК за това как и откъде точно да мине трасето. Все още този маршрут не е развит и не представлява туристически продукт, но човек дори сам може да се опита да тръгне по него, стига да е достатъчно опитен и да търси подобно преживяване. Има още маршрути, които наскоро бяха маркирани в района на гр. Мездра, на Шуменското плато и др. В Чипровци бяха маркирани дори трасета за велосъстезания, така че нещата тепърва ще се развиват в тези части на страната.”
Според Радост България става все по-атрактивна за велотуризъм, тъй като тук се предлагат възможности за различен тип колоездене. Човек може да кара дълго време по спокойни асфалтови пътища, да къмпингува и да се потопи в атмосферата на някой район:
„България е хълмиста и планинска страна, така че човек може да избере трасета, които да прилягат на неговия стил на каране – продължава Радост Петрова. – Туроператорските фирми за приключенски туризъм предлагат велосипедни турове с планински водач. В някои региони, както е във Видинско, има възможност за съчетание на вело маршрутите с винен туризъм.”
По думите на Радост Петрова има няколко организации, които се грижат да разработват и поддържат веломаршрути в България през последните години. Има и доста ентусиасти – колоездачи, които сами маркират маршрутите си и публикуват в интернет указания къде и как човек може да кара колело.
Няма коментари:
Публикуване на коментар