Дворецът в Балчик

© Снимка: Венета Павлова

Различни традиции, използвани в ландшафтната архитектура, растения с екзотична рядкост и събраните старинни предмети са преплетени в Двореца в Балчик.

Една от архитектурните перли на българското Черноморие безспорно е Дворецът в Балчик. Сградите в комплекса и паркът, в който те са разположени, и днес са пример за това как едно строителство може да бъда вписано ненатрапчиво в природата – така че да се създаде усещане за спокойствие и хармония с нея. Днес Дворецът е Държавен културен институт, паметник на културата и място за провеждането на артистични събития в различни жанрове. Каква обаче е историята на създаването му?

През второто десетилетие на XX век този край попада в пределите на Румъния – до 1940-а. През 1921 г. тук идва румънската кралица Мария, заинтригувана от разказите на приятели за красотата на мястото. Тогава в него има главно лозя, както и стари мелници в лошо състояние. По лозята пък е плъзнала болест – филоксера. И местните жители откликват на предложенията да продадат имотите си.

„Пленена от красотата на морето, от белокаменния град Балчик, от природата и местната растителност, кралица Мария решава, че трябва да построи тук своя лична лятна резиденция – разказва в интервю за Радио България Жени Михайлова, ръководител на „Културни дейности” в Двореца. – Тя поръчва на министъра на държавната администрация и продоволствията да изкупи парцелите от местното население. И така, парцел по парцел, се събира територия от 360 декара. След това поръчва плановете за строителство на двама известни италиански архитекти. Те правят проекта на резиденцията, която ни впечатлява днес с интересния си архитектурен облик. В него са вплетени различни стилове, като започнем от старобългарските къщи, каквато е вила „Избънда” и стигнем до арабския стил. Личната й резиденция например е с декоративно минаре и с арабски орнаменти. Различни традиции са използвани и в ландшафтната архитектура. Кралица Мария е поканила един от най-известните за онова време градинари – Жул Жани, който пък прави проектите за ландшафта и залесяването на мястото. Днес тук могат да се видят много интересни дървесни видове: кедър, сребърен дъб, който е вечно зелен, гинко билоба, бонбонено дърво и други растения, които са екзотична рядкост за нашите места.”

Както отбелязва Жени Михайлова, ландшафтният архитект, който сега се занимава с парковото строителство и озеленяването на Двореца, е изградил концепция, която се доближава до времето, когато тук е живяла кралицата. Впрочем, освен ценителка на красивото, тя е била и почитателка на историята. За това разказват събраните старинни предмети: внушителна каменна котва, керамични съдове, колони с капители, каменни резби. Дори кръглите мелнични камъни, с които е било смилано зърното, са вградени в една от алеите край вила „Тихото гнездо”, където са покоите на кралица Мария. В просторната основна зала на вилата също има забележителни предмети от миналото.

„Като акцент в тази зала са експонирани две икони – пояснява Жени Михайлова. – Те са от 1721 година и са донесени на кралицата от кипърски монаси при построяването на параклиса, който се намира в най-източната част на Двореца. В съседство със залата се намират спалнята й, банята й в турско-арабски стил, будоарът й и помещенията, в които са живели придворните дами. Така че във всяко едно местенце се чувства нейният дух и начинът, по който е тя живяла. Тук има един великолепен часовник – марка „Махони”, втора реплика. Произвеждат се на сто години веднъж. Той е донесен от Константинопол и е истинско произведение на изкуството. Подарен й е за нейния рожден ден. Гардеробът, който е от 1764 година, също е намерен по тия места, и предизвиква интереса на всички посетители. А те са стотици хиляди годишно... На втория етаж в резиденцията й сега има галерия. Тя е част от културния център в Двореца. В нея през 15 дни се открива нова изложба. Гостуват известни у нас и в чужбина автори. Много се гордеем с техните изложби и вече имаме доста голям фонд от картини, дарени от тях.”

В момента в галерията е открита изложба на живописеца Димо Генов, уредник в Художествената галерия на Стара Загора, преди това – преподавател в средни и висши училища по изкуствата. В т.нар. „Каменна зала” пък от 19 до 26 юни са част от проявите в Осмия международен фестивал на късометражното кино. Музикални и театрални форуми с участието на прочути наши изпълнители също привличат през сезона любители на изкуството в неповторимата атмосфера на Двореца.

Няма коментари:

Авто Травел


Hotels,Holidays,Tickets...

.