Ако се вгледаме в географската карта на България, ще видим върху зелен фон да се открояват кафявите участъци, с които са отбелязани планините. Когато ги е създавала природата, изглежда като с един замах първо е положила линията на най-дългата – Стара планина.
Тя преминава със своите различни по височина върхове от западния до източния край на страната. На юг с едри букви са записани имената на трите големи масива Рила, Пирин и Родопите. А по цялата ни западна граница има плетеница от десетина не много големи планини.
Имената им не са толкова популярни сред туристите, но пътеките им са готови да разкрият тайните си пред всеки, който поеме по тях. Планинският водач от бюро „Радецки” Момчил Цветанов ни повежда с разказа си из тези райони, като започва от така наречената северна зона. Това е мястото, където Стара планина се допира до западната ни граница със Сърбия. Най-известен и най-привлекателен за алпинистите в този край е връх Ком, висок 2016 метра. На север от него, според Момчил, се намират много интересни места като Копрен и Трите чуки. Те стават все по-популярни с облекчаването на достъпа до границата.
„Друго интересно място в тази зона – отбелязва Момчил Цветанов – е най-северната точка на България, която се намира също на западната ни граница. Тук река Тимок се влива в Дунав и гледката е изключително атрактивна. На това място човек попада на един от четирите ъгъла в географската карта на България. Като добавим Белоградчишките скали, района на връх Ком, град Берковица, Чипровци, списъкът с интересните места, които могат да се видят, става още по-голям. Ако се спуснете на юг по западната ни граница, ще стигнете до Трънския край и областта Краище. В тази част на България ще откриете много живописни планински вериги. Сред тях е Руй планина, която се разпростира и на територията на съседна Сърбия. А първенецът й връх Руй (1706 м) е кацнал точно на самата граница.”
На юг от този връх започва областта Краище, а една от най-интересните планини в района е т.нар. Кървав камък. Това страховито име, по думите на Момчил Цветков, идва от една много ефектна скала, скрита в гората. Според едни тя се обагряла в червено при изгрева на слънцето, според други във времената на Османската империя там са били избивани хора и пролятата кръв дала името й. По пътя на юг се стига до другата голяма планина в Краище – Милевска планина. От нейния връх Милевец (1733 м) се открива панорамна гледка и към първенеца на Краището – връх Бесна кобила (1924 м), разположен на територията на Сърбия.
С разказа си Момчил ни отвежда още на юг до най-непосещаваната планина в България – Чудинската. Около името й се носи шега, че хората се чудели къде се намира. Истината е, че е наречена на едно закътано в планината село – Чудинци. На това място е и най-западната точка на България. Няколко километра по-надолу се намира пресечната точка на три граници – на България, Сърбия и Македония. Момчил Цветанов описва една природна забележителност в тази част на България, която едва ли може да остави някого безразличен:
„Това е изключително огромна скала, която наподобява главата на каменен слон. По нея се различават гигантски уши, както и петдесетметров хобот, който виси над дълбока пропаст. Цялата тази скална скулптура е напълно естествено природно творение, което, заедно с красивите панорамни гледки, заслужава да бъде посетено, а и може да даде тласък на туризма в този район – убеден е Цветанов.”
Ако се спуснем още по на юг, стигаме до връх Маркови Кладенци (1523 м), разположен в българската част на планина Огражден. От него се открива фантастична гледка към планините Беласица и Пирин. Туристите, които особено в ранна пролет са наблюдавали тези места, често ги определят като „швейцарски картини”.
„Лека-полека стигаме до най-южната планина Беласица – завършва разказа си Момчил Цветанов. – Там се намира другата точка, в която се срещат три граници – на България, Гърция и Македония. Точно там се намира връх Тумба (1880 м). Ако човек обиколи най-горната част, пирамидата на върха, може за около 15 секунди да премине през трите съседни държави…”
Няма коментари:
Публикуване на коментар