Старинна крепост край границата с Гърция разкрива тайните си


Винаги ми е харесвал моментът, когато, пътувайки нанякъде, видиш отклонение с черен път и решиш да кривнеш по него, за да стигнеш до нова хубава гледка или интересно откритие.

Снимките с офроуд похода Ком-Емине и романтиката на множеството исторически места, които снимаме с нашата фотографска агенция, роди идеята за експедиция „Преоткрий България”. През последните години пробвах различни серийно оборудвани коли за каране извън асфалтовите пътища и с разумно шофиране успявах да стигна до доста отдалечени и нелеки като терен места заедно с колеги журналисти. Постепенно се избистри планът за мобилен медиен екип от любители на историята и природата, който да снима и събира информация за малко известни и останали встрани от масовия възторг места.

Започнахме през пролетта от Ивайловградско, след като прочетохме в Интернет за средновековна крепост, която доскоро е била недостъпна за обикновени хора, защото се е намирала на кльона при границата с Гърция. Археолози са започнали да проучват обекта, но в пресата открихме само откъслечна информация. Хванахме пътя натам с приключенска тръпка в сърцето.

Вечерта в Свирачи умувахме с приятелите ни от селото как да стигнем до крепостта при границата. Оказа се, че местното население не е твърде развълнувано от археологическите разкрития и е трудно да намерим човек, който е ходил там. Районът е доста зле като GSM покритие, но откъм малката селска кръчма течеше чуден незаключен WiFi Интернет, осигурен за любознателната внучка на стопаните. В мрежата не открихме достатъчно точна информация, имаше само публикации за пресконференция, дадена от археолозите, но без особени подробности. На сутринта намерихме човек, който е ходил на мястото – Жоро Дамянов, шофьор в община Ивайловград и запален краевед.

След кратки преговори с кмета получихме водач и потеглихме към крепостта. Оказа се, че мястото е между селата Славеево и Хухла и се влиза откъм Славеево. Пролетните дъждове бяха наквасили добре почвата и водачът ни огледа скептично лъскавия ни автомобил, сякаш се чудеше с кой акъл сме решили да го каляме и дращим в храстите. Последва дълъг спор дали ще мине през първия заблатен участък и как ще се справи на стръмното по-нататък, но ние се впуснахме в приключението. Както и се очакваше, минахме успешно по пътя, който с отпадането на граничната поддръжка е пропаднал на места. Надвисналите клони и храсти безпощадно скърцаха по ламарините, но нямаше друг начин. След стръмно спускане стигнахме почти на брега на Арда, малко преди реката да премине в Гърция.

Част от находките, изложени в Историческия музей на Ивайловград.

Първите останки на крепостта започват оттам. Камъни от нея са използвани и за основата на оградата на кльона. Продължихме да се катерим пеш по тясна пътека, която ни изведе във високото. Гъсто обраслата с ниски дървета и храсти твърдина се простира на над 10 декара, като на места има запазени стени с височина 3-4 метра. Откъм задната порта е стръмното Балък дере, речен каньон с високи склонове, издълбан в каменистата почва от едноименната река.

За първи път археолози работят по крепостта през 2004 година, ръководени от Бони Петрунова. От няколко години разкопките продължава археологът Ивайло Кънев. Малка експозиция с находки от проучванията открихме в музея в Ивайловград. „Хубаво е да се знае, че археологията е свързана не само със златните съкровища – отбелязва Ивайло Кънев в интервю за миналогодишните проучвания. - Добрата археология е тази, която ни помага да разберем каква е била материалната култура на нашите предци, но и която доказва това, което четем в писмените извори. Моята голяма радост беше, че в пласта от ІХ век открих старобългарска коланна апликация. Защото толкова на юг, на 30 км от Одрин, не бяхме намирали присъствие на българи по това време.” Впрочем, откритото от екипа му през това лято също е в подкрепа на тезата, че в крепостта е имало българи в този период.

Снимки: Евгени Димитров

Автор: Евгени Димитров

Няма коментари:

Авто Травел


Hotels,Holidays,Tickets...

.