Находки от археологическия сезон показа пред журналисти в София проф. Николай Овчаров.
От десет години той проучва с екипа си свещения град Перперикон в Родопите, който е на около 7 хиляди години. Предметите са подбрани така, че да представят различни периоди в развитието му.
Най-стар е каменен идол - на около 6 хиляди години, следваща по възраст е малка бронзова брадва от ХІV-ХV-и век преди Христа. От античността пък са извит тракийски боен нож, част от керамична лампа с еротичен сюжет, старинен медицински инструмент.
“Инструментът е от ІІ-ІV век и е бил използван по един много интересен начин от древните лекари в онези времена, когато хигиената е била на сравнително ниско ниво – обяснява археологът. – Тогава по нашите земи е съществувал паразитен червей, който влиза под кожата на човека и, ако се разпространи, може да доведе до летален край. Той се среща и днес, има го главно в тропическите страни. Как са го изваждали? С острата част на инструмента е бил правен пробив в кожата, а с шпатулката в другия му край паразитът е бил изтласкван навън и мястото е било почиствано.
Един друг предмет открихме буквално преди дни. Той е уникален, става дума за горната част на римска лампа от ІІІ век. Върху нея има изключително интересно релефно изображение на полугола танцьорка. Виждат се много хубаво лицето й, тялото й с препаска. Тя танцува, подскочила е, а над главата си е развяла воал.”
В античността керамичните лампи са украсявани с изображения на богове, митологични сцени, декоративни елементи... Еротичните сюжети също не са рядкост. Проф.Овчаров показа и два сребърни предмета от средновековния период на Перперикон: фино изработен фрагмент от диадема и монета, на която са изобразени българският цар Иван Александър /1331 – 1371 г./ и синът му Михаил. Както отбелязва археологът, доста такива монети са открити в старата българска столица Търново, но в Родопите те са много редки. И намирането на тази монета е важно, защото потвърждава историческите извори, според които в 1343 година Перперикон е бил превзет от Иван Александър, макар и за кратко. Няколко месеца по-късно византийците отвоюват обратно града.
“Перперикон е бил най-големият град в Родопите и един от най-големите градове в античността и средновековието на Балканския полуостров” – казва Николай Овчаров. И още:
“Преди две години нашият виден специалист по праистория доц. Красимир Лещаков от Софийския университет изчисли, че площта на праисторическото светилище от бронзовата епоха, т.е. – преди 3 500 години, е била 12 квадратни километра. Разбира се, скалният хълм е бил център на култовата дейност, но около него се простират още светилища, които са функционирали паралелно и заедно са образували една огромна конгломерация. Само Акрополът /горната част на града/ през античността и средновековието е 22 декара. Той е бил ограден с крепостни стени, дебели до 3 метра. А целият град с подградията от север и от юг е повече от 240 декара. Така че става дума за огромен култов център, който от ХІІ до ХІV век вече е средище на епископия – чак до 1362 г., когато пада след тежка обсада от османците.”
През 2008-а и 2009-а Перперикон е бил посетен от около 200-250 хиляди души годишно. Тенденцията е броят им да расте. Така свещеният град в Родопите е на второ място по посетители в областта на културно-историческия туризъм след хълма Царевец във Велико Търново. Смята се, че този тип туризъм може да бъде алтернатива на тютюнопроизводството и минното дело в Източните Родопи.
bnr.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар