Защо дишаме прахоляка на другите?


Тракийските владетели пирували на връх Кози грамади

- Иманяри изпреварили учените и взривили ценна надгробна могила на Уйов камък

Стана някак обичайно всяко археологическо лято историците да попадат на изумителни древни находки от времето на тракийските царе. Богатството на земите ни се оказва толкова неизчерпаемо и грандиозно, че сензациите ни връхлитат една след друга.

Поредната изумителна находка - царски палат и светилища, един цял древен тракийски град на четири декара, бе разкрита близо до Тракийския култов комплекс над Старосел, който ни „подари" покойният вече д-р Георги Китов. Археолози сравниха Кози грамади с Мачу Пикчу. Не за да дадат по-голяма тежест на събитието, а защото отношението и на индианците, и на траките към планината е еднакво - тя ги свързва по-пряко с боговете. А също и заради изумителното майсторство на древните строители. Човек не може да не се зачуди как каменни блокове, тежки по тон и половина, са издялани толкова прецизно и как са напаснати един с друг така съвършено.



Както вече се е случвало безброй пъти по нашите земи, иманярите и тук са с няколко обиколки напред пред учените. По пътя към древната тракийска столица има една местност, която и сега се нарича Уйов камък. Мястото е част от надгробна могила. Според спомени на местни жители скалата е била изсечена във формата на гигантски фалос с перфектни анатомични детайли. За траките това било знак, че тук се пазят скъпи предмети. Иманярите - очевидно добре информирани и без да им трепне окото, взривили Уйов камък.

Разкопките и това лято се ръководят от д-р Иван Христов, заместник-директор на Националния исторически музей. Според него древният град на Кози грамади е бил тясно свързан чрез пътища с Тракийския култов комплекс край Старосел. На този етап са разкрити царска резиденция, крепост, светилище. Д-р Христов няма и грам съмнение за стойността на артефактите - те са не само с национална, но и със световна стойност и нямат аналог засега никъде другаде в Югоизточна Европа.

Според археолозите този архитектурен комплекс е от V-IV в. пр. н. е. и е разположен на площ не по-малка от 8 дка. Намира се в труднодостъпна местност в Средна гора на височина над 1200 м. Най-голямата гордост на археолозите е разкриването на така наречения тюрсиз, или резиденцията на тракийските владетели. Тук са намерени много монети, сечени по времето на тракийските царе Терес II, Котис I, както и на Аматок, двустранна брадва, която е символ на царската власт при траките.

По преценка на д-р Христов царският палат бил висок пет метра, а кулата до него - шест. Досегашните проучвания сочат, че тук е живял последният могъщ владетел на Одриското царство - Котис I. Повод за този извод им дава „Историята на Филип", писана от Теопмон и преразказана от Атеней. Та в тези древни хроники пише: „На третия ден Филип пристигнал в Онокарсис - място в Тракия с голяма гора, хубаво подредена и приятна за пребиваване, особено през лятото. То било предпочитано от Котис I, който обхождал страната си. И където видел места сенчести с дървета и вода, построявал зали за пиршества. И като посещавал всяко едно от тия места, колкото пъти му се удавало, пренасял жертви на боговете, общувал със сановниците си и се чувствал блажен и щастлив." Според проф. Валерия Фол това е една от последните столици на тракийските владетели, където са били сечени и златни монети.

40 000 разглеждат комплекса в Старосел

През последните години държавата направи много за културната и общата инфраструктура до и около Тракийския култов комплекс над Старосел, заяви специално за вестник „Акцент" кметът на община Хисаря Георги Пирянков. Старосел е най-голямото селище на територията на общината. Хисарският кмет пресметна, че за обща и за културна инфраструктура тук правителството е инвестирало около 8 млн. лв. Според възможностите на бюджета на курортното градче и Хисаря се включва със средства - миналата година общината е отделила 50 хил. лв., тази година за разкопките на Кози грамади е дала 8000 лв.

За асфалтов път до Кози грамади засега не може да се говори, но археологическият обект може да се направи достъпен за високо проходими коли. Според хисарския кмет обаче пари за подобна инфраструктура трябва да се заделят едва когато се добие пълна яснота и се направи по-подробна оценка на археологическия обект.

И културната, и общата инфраструктура в Старосел и около него досега се е изграждала чрез съвместно финансиране от община Хисаря и от държавата. Тази година обаче за първи път от много време насам пари за такива разходи правителството не е отпуснало.Според Георги Пирянков годишно Тракийският храм край Старосел се посещава от не по-малко 30-40 хил. души. Интересното е, че преобладават българи, организирани от туристически фирми. За печалба обаче от този интерес тук не говорят. Всичките приходи отиват за издръжката на обекта - осветление, вода, охрана, екскурзовод.

Кметът не пропусна да каже и едно от притесненията си. Преди време са били разчистени наносите на времето и е бил укрепен куполът на храма в Старосел. Но на поставените тогава здрави акациеви греди вече им изтича 10-годишният срок на годност. И трябват пари за ново укрепване. Засега въобще не е ясно откъде ще се вземат.

Въпреки солидния туристически поток към Старосел, животът на местните хора тук не се е променил почти никак от световната слава на селището им. Местните не без тъга казват, че стандартът им си е все същият - нисък. И продължават да се изхранват най-вече чрез ежедневната битка със земята. Няма лошо, но защо да не е иначе?...

Защо дишаме прахоляка на другите?

На много от българите въобще не им пука за историята - това е ясен и поне засега трудно променим факт. В България истински от древната и както се вижда, величава история на земите ни се интересуват най-вече специалистите и иманярите. Но дори и най-незаинтересуваният нашенец, когато го поемат в чужбина туроператорите, не престава да се възхищава: Къде събул сандалите Александър Велики, как там Клеопатра си е топнала нозете в лековит извор, как Дева Мария е ходила по тази гора и е живяла в точно тази къща над Ефес... И туристите прииждат от цял свят, цъкат с език, щракат с фотоапарати и харчат - за билети, за сувенири, за сандвичи, за картички... Сигурно имаме в пъти по-интересни и оригинални артефакти. А защо не се получава?

Колко в Пловдив знаят, че е един от петте най-древни живи градове в света? Живи, в смисъл че хората никога не са го напускали, откакто под тепетата се е установил първият заселник. А това е 6000 хиляди години назад. Колцина знаят, че библейският апостол Павел е проповядвал в Пловдив Христовото учение? За някои народи само тези факти, а не са само те, са достатъчни, за да се перчат пред света. Но не и ние. Някои досега биха плували в реки от пари заради това щедро минало. Но не и ние. Ето затова все дишаме прахоляка на другите.

Да се стигне до връх Кози грамади и сензационните археологически разкопки, не е лесно. Древната столица на траките е само на 22 км от Хисаря, но това разстояние се изминава за два часа, и то само с мощни джипове. Те се оставят в подножието на върха и пътешествието продължава пеша.

1 коментар:

Unknown каза...

"Колцина знаят, че библейският апостол Павел е проповядвал в Пловдив Христовото учение?"Най лесното нещо е да се каже нещо,но дали то отговаря на истината е друго нещо.Philippi,където Апостол Павел е проповядвал, е бивш гръцки град в източна Македония,бивша гръцка провинция.Преди да подпалите факлите на незнаещите читатели е нужно пишещите блога да знаят те самите историческите факти,за да не испаднат в положението на незнаещи глупци.


Hotels,Holidays,Tickets...