Земният рай на две българки

Най-легендарният храм на България - Боянската черква с нейните безценни фрески. Уникалния чар и паметната й история с нескрита възхита описва за читателите на "Нойе Цюрхер Цайтунг" Томас Везер.

Ето какво споделя пратеникът на швейцарския всекидневник в статия под заглавие "Земен рай":

В сенките на огромни секвои от Северна Америка в пейзажа се е сгушила мъничката Боянска черква. Най-легендарният храм на България насред природния парк, създаден в началото на XX век. Зад нея се очертават гористите хълмове на планината Витоша в покрайнините на българската столица София.

Спасението на безценните фрески от ерозията е заслуга на реставраторките Светла и Лозинка Койнови. Обявено от ЮНЕСКО за част от световното културно наследство, бижуто в романски стил е било за двете сестри дълго време нещо като земен рай. 18 години от живота си по-малката сестра, Лозинка е посветила на спасяването на ценните стенни рисунки в тази черква. Светла, сестра й също е работила по реставрацията в продължение на 10 години.

Няма друга сакрална сграда на Балканския полуостров, която да е по-разкошно украсена с фрески от тази черква на името на Св. Св. Николай и Панталеймон. Най-старата й част е от ранното XI столетие. Общо 89 сцени с 240 изображения на светци и простосмъртни покриват почти изцяло стените и таваните на храма.

Скритият подпис на майстора

До ден-днешен са известни създателите на тези великолепни фрески от средата на XIII век. Зад премахнат пласт боя реставраторите откриват имената на майстор Василий от село Субоноша Серско и чирака му Димитър. Наистина, било е забранено художниците да овековечават имената си в православните храмове, тъй като според тогавашните релегиозни канони единствено Всевишният е водел ръката на зографа. Василий обаче не се е излагал на опасност непокорството му да бъде разкрито, тъй като поставил подписа си под ранните рисунки от XI и XII век, а след това нанесъл върху тях, както гласяла поръчката, нови фрески. Между XIV-то и XVII-то столетие се добавят нови и нови стенописи, докато цялата площ е изрисувана.

Фрески с неоценима стойност красят стените на храма

Сестрите Койнови на драго сърце били готови сами да завършат реставрирането на този, така да се каже, разкошно илюстриран требник, но съдбата не пожелала това. През 1997 г., когато България изпада в тежка икономическа и финансова криза, работите по Боянската черква са прекратени поради липса на средства. Години наред сградата остава заключена и последните работи по реставрацията са приключени едва през 2007 и 2008 г., точно преди черквата да бъде отново открита. Българска инициатива за защита на паметниците поема по-голямата част от разноските в размер на около 200 хиляди евро.

Слава и признание получават в крайна сметка само професорите Григорий Григоров и Владимир Цветков, отговаряли за заключителните работи. Наистина в медиите се появяват имената и на двете сестри, но с леко критична нотка. "Не се прие нашата идея да се откажем от пресъздаването на днес непознати и неразбираеми мотиви в името на научната честност, да визуализираме промените в стиловете, а по този начин и изпълнената с обрати история на черквата", казва Лозинка Койнова. Техните приемници нямали подобни скрупули и при ретуширането не се подалагали на никакви самоограничения, за което получили обществени похвали.

Абсурдни изисквания

Днес двете специалистки работят над световно известния Преображенски манастир, който с вътрешните и външните си стенописи е четвъртият по големина манастир в България. "През всичките години в Боянската черква осъзнавах отговорността си за това културно наследство", разказва Светла Койнова. И не скрива, че често е имало трудни моменти. "В Института за паметниците на културата имаше чиновници, които си нямаха понятие и ни вгорчаваха живота с абсурдни изисквания", спомня си тя. Поставяли им нереалистични срокове, а не можели да използват допълнителни специалисти, тъй като работната площ в черквата е твърде малка за повече хора. Поради което реставрацията се превърнала в едва ли не безкрайна история.

Неудачни намеси

Когато двете сестри започнали реставрацията на черквата, първата задача, която си поставили, била да направят равносметка на щетите, нанесени от предишни намеси. Защото към края на 70-те години някогашната красота на монументалните икони била трудно различима. Много от стенописите освен това били белязани от твърде неуспешни опити за спасяване. Като материал за запълване на дупките по стените реставраторите между двете световни войни набързо решили да използват цимент. Вследствие на това обаче съдържащите се в цимента минерални соли допълнително започнали да разлагат ярките бои на съседните фрагменти от фреските.

Имало обаче и по-лошо: за да бъдат запазени за поколенията застрашените стенописи, един български професор по изобразително изкуство се хванал за четките и маслените бой, а отделни фрески консервирал с безцветен лак. С мъчителен педантичен труд сестрите първо почистили стенописите от всички тези добавки. Напук на всички неприятности, "нито за секунда не сме мислили да се откажем", разказва Светла. За да допълват мизерните си държавни заплати, двете сестри изработват през свободното си време икони и ги предлагат на посетителите в парка.

Реставраторската работа иска веща и умела ръка

Когато трудът си струва

Неуморният труд на сестрите Койнови във всеки случай си е струвал. Днес, след като човек влезе в двуетажния храм, се озовава в тясно помещение, чиито стени са изцяло покрити с фрески и почудата е безкрайна.

Най-впечатляващата творба изобразява ктитора на храма царя вседържец Севастократор Калоян до жена му Десислава. Портретите им са изписани от художника с небивала за онези времена изразителност. Донякъде дистанцирани са изображенията на цар Костантин Асен и съпругата му Ирина в разкошно жълто одеяние с червено наметало. Константин е с кръст в ръка, докато царицата държи жезъла. Василий е овековечил Св. Ефраим като монах с пронизващ поглед и енергични черти на лицето под черна качулка. Спасителят се появява в разговор с учените в храма като младеж на тъмен фон. Художникът му е придал мъдър, замислен израз на лицето, учените имат индивидуализирани черти.

С ярки цветове майстор Василий създава една напомняща фолклора сцена на Тайната вечеря, на която и до ден-днешен неотменимите съставни части от храната на българина хляб, ряпа и чесън са разположени апетитно върху груба, ръчно тъкана кърпа на черни и бели ивици. Два типични за страната мотива: българският светец Йоан Рилски и Св. Неделя също заслужават да бъдат специално отбелязани.

Сакрален паметник

Спасената архитектурна ценност днес е защитена по най-добрия възможен начин. Климатична инсталация поддържа в помещенията постоянна температура между 17 и 18 градуса. Благодарение на съвременното осветление се избягва загряването на осветяваните творби на изкуството. Посетителите се допускат само на малки групи, които не могат да остават по-дълго от четвърт час.

Няма по-добре посетен сакрален паметник на културата в България от Боянската черква, най-чести посетители са обаче западни туристи. Изненадващо е, че мнозина сред по-младите българи познават това православно бижу само по име. След завършването на работата си в черквата, Светла и Лозинка Койнова до ден-днешен не са влизали отново в нея. "Няма нужда повече да ходим", казва Лозинка твърдо, но без никаква следа от яд. "Защото след многото години, които сме прекарали там, наистина няма нищо ново повече, което да ни изненада."

АГ, НЦЦ, Т. Везер, В. Шопов, Б. Рачева

http://www.dw-world.de

Перперикон - мощен християнски център на Средновековието

Перперикон е бил мощен християнски център в периода на Средновековието, стана ясно от думите на проф. Николай Овчаров, който представи на пресконференция 2 оловни печата на Константин, епископ на Ахридос.

В монументална сграда в Южния сектор археолозите попадат на монети и керамика от 10,11, 12 век.

От досегашните открития на археолозите става ясно, че именно от Переперикон започва християнството в Родопите. Преди години е открита така наречената Базилика номер 2.

Според професор Николай Овчаров освен, че е бил център на християнството Перперикон е бил важен и заради близките до него златни рудници, които тепърва ще бъдат проучени от археолозите. В подножието е открит областен център, който е осъществявал мощна кореспонденция, по думите на Николай Овчаров, с Константинопол.

Средновековната история на Перперикон е много богата, категоричен е той. В момента археолозите проучват 10 погребения от преди 1000 години.

Най-интересно е погребението на майка с едногодишно дете, което тя е прегърнала в скута си. Детето е на около годинка, има и млечни зъби. Впечатляваща е позата, в която са погребани - като Богородица с младенеца.

Тази година около 2000 квадратни метра ще бъдат разкрити, обясни още проф. Николай Овчаров. Вече втори месец текат археологическите проучвания на Перперикон.

Те ще продължат до 25 септември. 120-130 души се опитват да разкрият тайнствата на Перперикон.

Само за този уикенд хиляди туристи са посетили крепостта. Идеята на археолозите е Перперикон да се превърне в истински туристически обект, където туристите да могат да се разхождат по улиците и площадите, да влизат в храмовете, а анимация да ги връща към историческите събития, случили се през древността.

Разкопките обаче се нуждаят от финансиране. Проф. Николай Овчаров се надява да получи обещаните преди време от финансовия министър Симеон Дянков 1 млн. лева. Ще се разчита и на външно финансиране по различни културни програми./news.bg

20 marvellous places on Earth

20 marvellous places on Earth

Поклонници пълнят манастирите

Вярващи търсят жива вода и измолват чудеса в светите места

Вместо в спа центрове или край морския бряг все повече туристи предпочитат да се спасят от жегите под дебели манастирски сенки. Поклонници от цялата страна обикалят светите места в търсене на надежда, жива вода, да запалят свещичка за здраве или просто да разгледат светините в тях. Туроператори пък организират еднодневни екскурзии или турове по светите обители. Обичайна гледка по калдъръмените улички на Арбанаси е да срещнеш туристи с тен, които преди час-два са се вдигнали от плажа край морето и на път за София са се отбили в малкото селце. Всеки, който минава покрай Арбанаси, задължително трябва да отскочи поне до два от множеството манастири. Най-големият - "Св. Богородица", разположен в северната част на селцето, пази чудотворната икона на Божията майка. Само след няколко дни, на 15 август, когато е църковният празник Голяма Богородица, в двора на манастира, а и на поляната извън него се събират стотици вярващи, които нощуват на открито. Иконата помага на вярващите да се сдобият с дългоочакваната рожба или да се излекуват от тежка болест. В "Св. Богородица" не се предлагат места за нощувки, но съседните къщи в селцето могат да дадат легло на прилична цена по договорка. В другия край на Арбанаси е манастирът "Св. Никола", където има стаи за нощувка и монахините могат да предложат дори закуска и обяд. Вярващите могат да се помолят пред иконата на св. Николай Чудотворец, за която също се вярва, че е чудотворна. На няколко километра от Арбанаси пък е Петропавловският манастир, където се пазят дузина ценни икони, а гледката от върха на хълма е уникална. Оттам спокойно може да се види целият хребет на Средна Стара планина при ясно време.
Ако пък не сте от късметлиите, които на връщане от морето посещават Арбанаси, а се печете в столичните жеги, през уикенда може да се качите на колата и да идете до Клисурския манастир. Той е само на 80 км от София. Известен е като любимото място, в което палил свещички за здраве и берекет самият Иван Вазов. Когато бил съдия в Берковския съд, патриархът на родната литература често отскачал до обителта и се любувал на величествената гледка под връх Тодорини кукли.
Създаването на манастира се датира в далечната 1240 година, но от тогава са останали само основите на днешните 3 сгради и на манастирския храм. През 1862-а бил разрушен от турците навръх храмовия му празник - "Кирил и Методий". Само след 7 години обаче е възстановен от родолюбеца Антим Дамянов, който го въздига близо 55 години. Най-интересен в храма е иконостасът, дълъг 9,38 м и висок 3,85 м. Десетте изработени с ажурна резба пана в долната му част са дело на творците Стойчо Фандъков и сина му Димитър. Горната част на иконостаса през 1936 година изработват резбарите Филипови от Дебърската школа. Иконите са рисувани от Никола Образописов и Аврам Дичов.
От светата обител започва парк с естествени гори, който стига до връх Тодорини кукли. През лятото той е убежище на прохладата, свеж въздух и пищна зеленина. В началото му е построена детска площадка.
През последните години манастирът привлича посетители и заради енергийното си аязмо. През 2000 година психоенергетик от Москва открива в него жива вода, която извира под върха на Куклите. Доказано е, че животворната течност има ниска минерализация и радиоактивност. С тези си качества тя може да очисти организма от склеротичните плаки, твърдят в манастира. По енергийна устойчивост била по-силна от рилската вода.
През последните години две от сградите на манастира са обновени и пригодени за посетители. Те са модерно обзаведени и със самостоятелни санитарни възли. Цената за вечер на единичните и двойните е 35 лв., а на тези с 3 легла - 45 лв. Общият брой на леглата е 80.
Вкусни обеди и вечери за посетителите приготвят три заведения - "Магерницата" , "Манастира" и "Скара Сталин". Традиционна българска кухня, аламинути и скара предлагат и на трите места. В "Магерницата", която се намира до главната порта на светата обител, има 40 места вътре и 80 отвън. Най-атрактивна е скарата на Сталин Аврамов. В култовото си заведение човекът с името на диктатора предлага прясна пъстърва и кебапи, собствено производство.
Посетителите на манастира почти винаги са посрещани от игуменката му майка Таисия. Повечето от гостите си тръгват с красива икона, изработена от младите монахини с оригинална образописна техника.
До манастира води асфалтов път. От София до него се стига по пътя през Враца и Вършец или през прохода "Петрохан" и село Бързия. От Видин за манастира се минава през Монтана и след Берковица се тръгва по отклонението за град Вършец.
Иван Иванов Първолета Цветкова
standartnews

Плувате сред риби в Русалка

Името на черноморския комплекс Русалка идеално залепва към приказно красив рай, който цари там. Курортът е толкова далеч от бетонните гиганти по родното Черноморие, че докато се плицикате във водата между краката ви необезпокоявани плуват малки рачета и рибки.

Червеният и тесен нос Калиакра пък се извисява от юг съвсем близо. Скалите, изваяни от солената вода, са покрити с миди. Най-примамливото за търсещите спокойствие са двата малки плажа на затворения комплекс. Като алтернатива на шумния нощен живот в другите примамват ресторант, таверна и бар до басейна. А най-доброто лекарство за махмурлук сутринта е джакузито.
Уютните бунгала на Русалка са скрити в сянката на дървета, а дългите алеи са прекрасни за разходка пеша или с велосипед, който може да се наеме. Спортните натури могат да разпускат с тенис на корт или на маса, волейбол, футбол, стрелба с лък, фитнес. За по-смелите е кану-каякът, с който може да разгледате дивото скално крайбрежие отблизо или да съберете куп рапани от малките острови.

С девствената си природа Русалка е идеална за дайвинг, алтернативно нощно гмуркане или разходка из развалините на кораб. А един лежерен следобед с яхта в морето е ненадминато приключение.
Елица Иванова/standartnews