Устремски манастир "Света троица "

Устремският манастир (известен още като Вакъфски или Хайдушки) се намира в Сакар планина на около 3 км. от с.Устрем (с. Вакъф до 1934г.), на 13 км. от Тополовград и на около 20 км. от гр. Елхово.

Транспорт:

За Устремският манастир има отбивка по пътя от Тополовград до с. Устрем.

История на манастира:

Предполага се, че Устремският манастир е основан през 14в., като в началото на следващия век името му се среща в османски документи. Обителта била сривана на няколко пъти и после отново издигана. До манастира има скална пещера известна с името "Вехтата черква". В нея има останки от стара живопис, което свързва възникването на манастира с някой от известните анахорети през 14 век., населявали пещерите в Странджа и Сакар.

По време на кърджалийските размирици Устремският манастир пострадал сериозно, но към края на 18в. и началото на 19в. бил възстановен от хайдутина Христо войвода от Сливен. Тук той се замонашил и приел името Хрисант. С помощта на местното население започнало обновяване на манастира, а бившия хайдутин станал негов игумен. Първата църква била съборена и на нейно място била построена нова, посветена на апостоли Петър и Павел. През 1813г. Хрисант починал и бил погребан в манастира, където и досега се пази надгробния му камък в предверието на църквата.

Устремски манастир - Цъеквата "Св. Троица"По време на руско-турската война от 1828-29г. Устремският манастир бил разрушен, но през 1836г. той бил отново възстановен. Тогава била построена и сегашната църква "Св. Троица", като към нея били включени зидовете на стария еднокорабен храм "Св.Св. апостоли Петър и Павел".

По време на игуменството на отец Никандри от с. Вакъф (между 1858 и 1870г.) Устремският манастир се превърнал в истинска крепост на българския дух и убежище за хората от този край, независимо от усилената пропаганда провеждана от гръцкото духовенство. През 1875г. гръцките духовници и гъркоманите успели да прогонят игумен Никандри и едва през 1898г. манастирът става отново български.

До 1909г. Устремският манастир е бил мъжки, но същата година от с. Студена, Елховско в обителта дошли около петдесет монахини и за управителка била избрана монахиня Евпраксия. Тя била енергична и самоотвержена игуменка и обикаляла из България и Русия за да събира средства за обителта. През 1910г. игуменката умира и нейни приемнички стават монахините- Калиопа, Агатия, Ирина, Харитина, Евфимия и Филотея, които жертвали голяма част от живота си за добруването на Устремския манастир. Най-продължително време служил като управител на манастира свещеноиконом Иван Димитров, който прекарал там почти 30г.
Архитектура и текущо състояние:

Понастоящем Устремският девически манастир е действащ и е най-големия от запазените манастири в Странджанско-Сакарския край. От първия етап на новото изграждане на манастира в края на 18в. сега са запазени едноетажния хранителен блок и част от монашеските килии до главната порта. Днешния си вид манастирът придобива през 30-те години на 19в., когато е развита най-голямата дотогава строителна дейност.

Устремски манастир
Дворът на Устремският манастир има формата на неправилен трапец, като от север, запад и изток са разположени жилищни и стопански сгради, а в средата се намира църквата "Света Троица". Храмът е издигнат през 1836г., а по-старата църква "Св. св. Петър и Павел" е вградена в него. Сегашната църква е трикорабна, едноапсидна, безкуполна каменна постройка с двуредово осветление на наоса, постигнато с комбинация от широки и тесни прозорци. Под нея се намира костница, до която се слиза по каменни стълби, а в южната й част има отделение с царски двери и олтарно помещение в чест на св. апостолите Петър и Павел. Интерес представлява църковния иконостас с пластични резбени елементи и три реда възрожденски икони. Център в него са царските двери с красива пластична резба. В църквата се пазят още възрожденски икони, сребърен потир от 1779г. и старопечатни книги.

Жилищните помещения в Устремският манастир са двуетажни с открити дървени чардаци, крепени от рядката паяжина на дъбови колони. Стопанската сграда е разположена на дебели дялани дъбови подпори, със стени от здрави дървени решетки.

Устремският манастир разполага и с две чешми, като на едната има каменна плоча с образите на св. апостоли Петър и Павел и днес се намира в Националния исторически музей в София.

През 1951г. в Устремският манастир избухва пожар и част от манастирските сгради в източното и северното крило били унищожени, но постепенно тече реконструкцията им. Всяка година на16-ти юни се празнува манастирския събор.
Контакти на манастира :

Телефон за връзка: 04735/62 10
Настаняване в манастира:

Устремският манастир целогодишно приема гости, като разполага с капацитет от 40 легла.

Текст:bulgariamonasteries.com

Авторски снимки: Авто Травел

Средновековната крепост Букелон / Вукелон -с. Маточина

Късноантичната и средновековна крепост Букелон се намира да с. Маточина. През ІV в., до сегашното с. Маточина, Византийската империя издига мощна крепост - важен опорен пункт, защитаващ подстъпите към Адрианопол и столицата Константинопол. Наричали я Букелон. През Х в. твърдината е разрушена.

Две столетия по- късно върху руините й е построена нова крепост със сложен план от три свързани помежду си секции. Тя е иззидана с ломени камъни, споени с бял хоросан, а четири декоративни пояса от печени тухли украсяват фасадата й. Централната част представлява кула с правоъгълен план. На изток от нея е прилепена полукръгла секция, а на запад втора - тясна, издължена, с многоъгълна форма. Крепостта е имала два високи етажа и обширно подземие. Жилищните помещения се намирали в правоъгълната кула. Имало е и малък християнски параклис. Над входа на укреплението е запазен монограм от вградени в зидарията тухли, състоящ се от кръст и буквите - М, Н, Л и К. Букелон е най- добре запазената крепост от Късното Средновековие в днешните български земи. През 1968 г. тя е обявена за паметник на културата от национално значение.

Крепостта се намира върху неголямо плато, в чиито склонове се плискат водите на р. Тунджа. Отдалече се вижда високо запазената самотна кула с изронени от времето стени. Това са останките от мощно отбранително съоръжение, издигнато на мястото на по-стара крепостна стена, някога опасвала цялото плато. От древното укрепление днес личат само основите. Начинът на градеж и един монограм, изработен от тухли над входната врата на кулата, показват, че тя е била издигната около ХІІІ в. Строителната техника е чрез редуване на тухлени и каменни пояси. Късното укрепление представлява ансамбъл от масивната кула, свързана с полукръгло уширение на изток. Вътре се е влизало през добре защитена порта. В малкия двор край кулата се виждат следи от полуцилиндрични сводове, закриващи под себе си масивни тухлени стълби. Под тях пък се оформя обемиста цистерна за вода, вкопана в земята. Течността се е черпела от тесен отвор, закриван с голяма каменна плоча. Самата кула е запазена до 10 м. височина и представлява огромна продълговата постройка. Вътрешно е разделена посредством два пиластъра на северно и южно крило. Нагоре чрез масивен каменен свод сградата е разделена на два високи етажа, които от своя страна се делят по на още два етажа посредством дървен гредоред. Общо сега личат един приземен и три междинни етажа. По своята същност късното укрепление е типична жилищно-отбранителна кула, замък, на някаква видна аристократична фамилия от втората половина на ХІІІ – ХІV в.

Най-близка аналогия е замъкът Питион на известния византийски благородник и по-късно император, Йоан Кантакузин. Той се намира в Гърция на 10 км. от Димотика и само преди две години бе възстановен по европейските програми. Днес той е посещаван от много туристи. При успешен подход същият успех би могъл да има и замъкът край с. Маточина. За доброто представяне на този обект могат да се използват няколко изказани в науката исторически хипотези, касаещи вероятно отбелязаните ранни фортификационни съоръжения. Според тях крепостта край с. Маточина се идентифицира със споменатия в историческите извори град Букелон. До него на 9 август 378 г. водените от свирепия Фритигерн готски пълчища разгромяват римските легиони и убиват самия император Валент. По друга идея край Букелон на 14 април 1205 г. става прочутата Одринска битка, в която армиите на цар Калоян нанасят унищожително поражение на рицарите от Четвъртия кръстоносен поход и пленяват господаря на Латинската империя Балдуин І Фландърски. Това сражение е доста спорно като местоположение, но няма съмнение, че природните дадености около твърдината при с. Маточина в голяма степен отговарят на данните от средновековните хронисти Жофроа дьо Вилардуен и Никита Хониат. Става дума за отбелязаното наличие на „дълбоки и пресечени места”, както и на заблатени и наситени с вода участъци (до укреплението минава р. Тунджа).

Така или иначе тези средновековни извори могат да се използват в туристическата реклама на обекта, защото го свързват с известни и разпознаваеми исторически събития. Руините край с. Маточина са обявени за „обект от национално значение” през 1968 г. Около 1300-годишнината на България през 1981 г. може би са извършени известни укрепителни дейности. При финансови възможности в бъдеще обаче препоръчвам сериозна реставрация на този обект. Като еталон може да послужи възстановения замък Питион на територията на Гърция. В дадения случай е допустимо пълно възстановяване на замъка, защото има отлична запазеност на повечето детайли, включително на крепостната порта. В жилищно-отбранителната кула е възможно да се реконструират дървените етажи и подходите към тях. Същото се отнася до малкия двор с водохранилището.

След реставрацията крепостните стени задължително трябва да бъдат осветени нощно време. Местността и чудесната съхраненост позволяват тук да се правят импровизации и театрални възстановки на споменатите исторически събития.














































































текст:

bulgariancastles.com

снимки:http://avtotravel-bg.blogspot.com

Най-достойните градове за мъжки отдих

Западни журналисти изготвиха класация на 29-те града, които всеки един мъж трябва да посети през годината. На любителите на бурния нощен живот авторите на списъка препоръчват посещение на Тел Авив, пише РБК.

Градът получи възможно най-високата оценка - 10 точки, в категроията „нощен живот за мъже". Трябва да се каже също, че в общия списък Тел Авив заема 13-о място, с общо 78.4 точки за хубаво време, красиви жени, история, качество на храната, ниво на хотелите и за други достойнства.

В общия списък първото място зае Барселона, със спечелените 85.1 точки (отличена в категория „спорт и пътешествие"), след нея са Буенос Айрес (84.8 точки), а на трета позиция е Маями (84.2 точки).

В челната Десетка на най-желаните от мъжете градове попадат още Ню Йорк (с награда в категория „храна"), Лондон („храна" и „история"), Сеул, Париж („храна" и „история"), Мелбърн, Банкок и Лас Вегас на десето място.

България трета по брой на културните паметници в Европа

България се нарежда на трето място в Европа по културни паметници след Гърция и Италия. Историческото наследство, в комбинация с етнографската специфика на отделните региони у нас, е начин за привличане на все повече туристи. По оценка на специалистите културният туризъм се радва на все по-голям интерес и все повече печалби.

В последните години интересът към историческото ни, архитектурно, археологическо и етнографско наследство е нараснал не само сред сред българите, но и сред чужденците.

„Никой не отива в една държава само заради добрия хотел, заради интересния ресторант. Културният туризъм съчетава наследството, добрата кухня, атракциите, легендите, специалните събития", обясни доц.Соня Алексиева, експерт културен туризъм, НБУ.

Достъпните цени на билетите за културните ни обекти, това, че на толкова малка територия са представени всички исторически периоди, през които е преминала всяка европейска страна, изключително интересните и богати колекции с едни от най-добрите образци на изкуството на древността, средновековието и източноправославното възраждане, правят България привлекателна културна дестинация.

„В цял свят специалистите го посочват като туризъм, който води по-платежоспособни туристи, по-интелигентни, по-интересни, които пътуват по-често, по-кратко, които искат да научат нещо повече за своето хоби", каза Алексиева.

В Източните Родопи може да се докоснете до историята на древните траки. Десеките тракийски светилища и гробници привличат туристи от цял свят.

Сред тях разбира се блести с изключителна сила Перперикон", каза Даниела Коджеманова - археолог към РИМ - Кърджали. Уникално място, избрано от хората да изразят своята почит към скалите и слънцето, като изграждат светилище в ксъната Бронзова епоха, което в годините и вековете след това прави така, че мястото да се превърне в единственият град, изсечен в скалите на върха на едно скално плато.

Друг уникален паметник на тракийската култура е светилището край с. Татул, известно с името „Светилище на Орфей".

Крепостта Царевец, Балдуиновата кула и архитектурата на търновската художествена школа от години привличат туристи в старопрестолната ни столица. Изключителна атракция във Велико Търново е спектакълът „Звук и светлина". В последните години бе възстановен и оперният фестивал.

На местата, съхранили нашите традиции, туристите имат възможност да научат занаят, да дегустират местни вина, да опитат от традиционната за областта кухня и да усетят автентичната атмосфера на българското село.

Задаваме ли си въпроса защо японец идва от Япония и стои в продължение на месец да се учи да тъче чипровски килими в Чипровци, защо японци учат хоро в Габрово, да можеш да видиш какво прави иконописеца, да седнеш да се изцапаш и да работиш, да направиш първата си паницана уникалното грънчарско колело, да видиш уникални възстановки. Ние не купуваме само нощувка, билет - купуваме полет, мечта. Това, че десет дни сме мечтали да бъдем с любимите си хора, с приятелите си, заедно да открием нещо...", смята доц. Алексиева.

Източник: bTV