Дивите места в България разпалват фантазията на туристите

В продължение на 15 години Оля Стоянова и Живко Джагов кръстосват страната, за да „колекционират” диви места.

Оля Стоянова с излезлия наскоро на книжния пазар „Пътеводител на дивите места”

Колкото и да се ровите в туристическите справочници, няма да откриете нищо за тях. А ще ви е трудно да ги намерите сами, без предварителна информация, защото са в най-отдалечените и непристъпни кътчета на българската природа. Тези райски оазиси насред урбанизирания ни свят не престават да разпалват въображението на хората с неутолимо любопитство и приключенски дух. До тях ни отвежда наскоро появилият се „Пътеводител на дивите места” на България.
Недокоснатите от човешка ръка кътчета са вдъхновили двама българи да създадат специален пътеводител, посветен на тях. В продължение на 15 години журналистката Оля Стоянова и съпругът й, фотографът Живко Джагов, кръстосват надлъж и шир страната, пътуват на автостоп, спят на палатка, катерят непристъпни скали, спускат се в дълбоки пещери, отсядат в забравени от времето села… И всичко това, за да „колекционират” диви местности и да преживеят една неповторима тръпка, която сега споделят с нас. „България не е само Рилският манастир, средновековната крепост Царевец или Черноморието ни. Дълго време за туризма ни се говореше само с шаблони, но е достатъчно да тръгнеш по някой черен път и започват незабравимите срещи, новите истории” – разказва Оля и добавя:

Тези райски оазиси насред урбанизирания ни свят не престават да разпалват въображението на хората с неутолимо любопитство.

„Всъщност, най-хубавото на тези места е не толкова че излизаш извън картата, на която те дори не са посочени, колкото срещите с обикновените хора, автентичният им бит. Мисля, че точно такива места ни помагат да избягаме от ежедневието. Малко разместват слоевете, позволяват ни да видим света от по-различен ъгъл. За много от тези местности хората почти нищо не знаят. Колко хора у нас например подозират, че до село Байлово, което е на 20 км от София, има чудно красиво тракийско светилище с бигорни пещери, в които са изобразени огромни слънчеви дискове – около стотина на брой! Според една версия те представляват древна астрономическа обсерватория с календар на фазите на луната, според друга - пещерите са имали ритуално предназначение. Освен това, в някои от тях преди години е имало рисунки с гуано /екскременти от прилеп /. За тези рисунки се смята, че са от 3 хил. години пр.н.е. Дотам няма дори пътека. Аз примерно харесвам карстовото плато при Карлуково, което у нас се свързва най-често с местната психиатрична болница . Но всъщност целият район е осеян с над 300 картирани пещери. Има скални халки, има мостове, кули. Природата там е проявила невероятно въображение. Човек може да прекара дни, губейки се в този район. Интересното е, че срещу Пещерния дом се намира психиатричната лечебница – сградите са от двете страни на река Искър. Имаме приятели пещерняци, които се кълнат, че им се случила следната история. На път от една пещера към другата, вървели облечени в кални дрехи, понесли със себе си съответния реквизит – карабинери, седалки, въжета и пр. Пещерняците минали покрай болницата и махнали за поздрав на веселите й обитатели, които по това време си почивали на двора. А те, като ги видели така преоблечени, на път към подземното царство, завъртели ръце: „Вие сте луди!” и им обърнали гръб.”

Според Оля Стоянова точно тези места ни помагат да избягаме от ежедневието.

Откриването на дивите кътчета на България е истинско приключение, изпълнено с изненади и интересни срещи. Как откривате тези места, как стигате до тях?
„Преди 15 години беше доста по-сложно – разказва Оля. – Сега има интернет и хората вече ги оценяват и споделят. Но преди 15 години се ориентирахме благодарение на наши проучвания или на приятели, които са посетили някоя пещера, ходели са да се катерят другаде по скали и т.н. Примерно така открихме местността Боженски Урвич – там има един масив, който става за катерене. Всъщност, това е най-близкото място за катерене на пясъчник край София. България има такова разнообразие, че само малко да излезеш от пътя и попадаш на красиво, недокоснато от времето място.”

Дивите места в България не престават да разпалват въображението на хората с неутолимо любопитство и приключенски дух.

Има ли къде да преспи човек в околностите на тези непристъпни, отдалечени от цивилизацията кътчета?
„Преди години, когато за пръв път водихме големия ни син, той беше на 2 месеца, спяхме на палатка – спомня си Оля. – Сега, 14 години по-късно, се питаме „С какъв акъл?”! Когато стана на 3 годинки, пък го взехме с нас на връх Мургаш /1687 м. в Западна Стара планина/! Всъщност, навсякъде сме спали на палатка, даже и без палатка… Сега нещата малко са се променили. Ще ви дам един пример. Полска Скакавица в т.нар. Земенска планина близо до гр. Кюстендил е малко невзрачно село. Но край него от една бигорна скала скача чудно хубав водопад, точно покрай р. Струма. Това село е разпръснато в 18 стари махали, а дали има още живот в тях може да се разбере единствено вечер, когато тук-там, из гънките на планината, започват да светват малки крушки. Над бигорния водопад има четири-пет къщи и за нас беше изненада миналата година, когато разбрахме, че една от тях е станала къща за гости и вече приема посетители.”

За много от тези недокоснати от човешка ръка кътчета не знаем почти нищо.