Може
ли човек да изпитва носталгия към комунизма? Оказва се, че много хора у
нас, а и в чужбина продължават да гледат с известно снизхождение и дори
с умиление на този отречен от историята период. Онези, които са живели
отвъд Желязната завеса са любопитни да разберат как е функционирало едно
общество, изградено върху еднопартийна система, централизирана планова
икономика, забрана на частната собственост, държавна цензура върху
медиите и пр. Много млади хора пък нищо не знаят за по-близкото ни
минало и възприемат фактите без предубеждения и излишни емоции. За
всички които се интересуват от историята и търсят обяснения за
настоящето е организираният от столична туристическа агенция
„Комунистически тур за носталгици”. Както може да се очаква интерес към
него проявяват предимно туристи от Западна Европа.
Когато
преди време двадесет и деветгодишната Цветелина Цанкова решава да
организира туристически тур по следите на комунизма се сблъсква с
недоумението на нейни близки и приятели. Всички казваха, че не съм в ред да се връщам към тази епоха и че никой няма да прояви интерес към начинанието
– спомня си тя. Проблемът според нея е, че за разлика от повечето
страни от бившия соцлагер, у нас хората все още не са преосмислили този
спорен период от по-новата ни история, затова избягват открито да го
коментират и да се интересуват от него. Много бивши социалистически
страни обаче отдавна са превърнали комунистическото си минало в
печеливша туристическа индустрия. Но по ред причини в България тази тема
е все още табу, затова организираните от Цветелина маршрути
предизвикват истински фурор сред носталгично настроените или просто
любопитни чуждестранни туристи.
Тези турове са чисто туристически, те не са с цел пропаганда. Стараем да запознаем хората с живота в социалистическа България, без да изразяваме нашите политически убеждения – бърза да поясни Цветелина.
Всъщност
не е трудно човек да придобие представа за бита и ежедневието на
социалистическия труженик през шестдесетте и седемдесетте години на
миналия век. Достатъчно е да се поразходиш в някой от столичните ни
квартали, плътно застроени с еднотипни панелки, на чийто фон се
открояват пушещите комини на местния ТЕЦ. Обясняваме им за комунистическата идеология, свързана с класовото равенство и стремежът всички да имат еднакъв стандарт
– казва Цветелина. На места, забутан между блоковете, можеш да попаднеш
на някой оцелял през десетилетията, зареден с малко стоки, „ухаещ” на
саламура гастроном, от където да си купиш вкусни лимонови резанки,
бонбони „Виолетки” и шоколадени пури – типични скромни лакомства от
времето на соца.
Още с кацането на летище София чужденците получават пионерска връзка и потеглят „под строй” по следите на комунизма в България. Баровците с по-дебели портфейли и желание да „вкусят” от комунистическия разкош, който в миналото беше предназначен само за отбрани хора, пък се развеждат из града с автомобили „Чайка” – социалистическият отговор на Ролс Ройса. Останалите се придвижват с градския транспорт, за да усетят духа на София. А градът до голяма степен пази спомена за своето комунистическо минало. Туристите посещават Националния военно-исторически музей, където научават за българската „народна” армия и ролята й на стожер на комунистическата държава, отбиват се в музея на тоталитарното изкуство, съдържащ богата колекция от произведения на видни наши пролетарски творци и пр. В центъра на града се извисява паметникът на Съветската армия, а в Борисовата градина се намира Братската могила, посветена на падналите в бой партизани – все символи на соца, които разпалват фантазията на участващите в тура „носталгици”. Някои от тях обикалят страната, за да посетят изоставени металургични заводи, както и построени в средата на ХХ век язовири „погълнали” цели селища, заедно със църквите им. Туристите са впечатлени и от внушителния силует на рушащия се т.нар. Дом-паметник на БКП, кацнал като летяща чиния на живописния връх Бузлуджа.
Разглеждайки останките от някогашната индустриална мощ на социалистическа България чужденците се чувстват като изследователи на един отдавна изгубен свят. Гостите не спират да се възхищават на строителния замах, с който държавата е градила основите на „новото общество”. Затова пък посещението на ТКЗС-та предизвиква противоречиви реакции. Някои от тези стопанства са приватизирани и се използват от частници, но повечето са изоставени и разграбени и това предизвиква недоумение. Чужденците се питат защо нещо, което е било работещо в днешно време тъне в разруха? – разказва Цветелина. Според нея участниците в тура остават силно впечатлени от преживяното пътешествие в миналото ни. И още:
Младите, които нямат идея за комунизма не могат да повярват, че е съществувал такъв строй, че хората не са можели да си купят дънки, че са се редили на опашка за щяло и нещяло, че не са можели да пътуват свободно в чужбина и пр. – обяснява Цветелина. По-възрастните обаче с умиление си спомнят за безгрижните си младини, когато са почивали на българското Черноморие и курортите ни още не са били презастроени. Сред гостите ни има такива, които посещават само държави с комунистическо или фашистко минало. Тези хора са привърженици на т.нар. dark tourism – най-новото течение в туристическата индустрия, свързано с опознаване на мрачните периоди от човешката история и с посещения на бивши концлагери, на градове-призраци, като Припят край Чернобил и пр. Интересното е, че участниците в тура предизвикват позитивни реакции сред местните хора. Те веднага ги наобикалят и всеки започва да разказва за миналото си и за своето отношение към комунизма. Получават се много непринудени срещи!/bnr
Тънещите в забвение комунистически символи са се превърнали в търсена туристическа атракция от западноевропейските туристи.
Тези турове са чисто туристически, те не са с цел пропаганда. Стараем да запознаем хората с живота в социалистическа България, без да изразяваме нашите политически убеждения – бърза да поясни Цветелина.
„Закичени” с пионерска връзка чужденци току-що са си купили лимонови резанки от квартален гастроном.
За разлика от повечето страни от бившия соцлагер, у нас хората все още не са преосмислили този спорен период от миналото ни.
Още с кацането на летище София чужденците получават пионерска връзка и потеглят „под строй” по следите на комунизма в България. Баровците с по-дебели портфейли и желание да „вкусят” от комунистическия разкош, който в миналото беше предназначен само за отбрани хора, пък се развеждат из града с автомобили „Чайка” – социалистическият отговор на Ролс Ройса. Останалите се придвижват с градския транспорт, за да усетят духа на София. А градът до голяма степен пази спомена за своето комунистическо минало. Туристите посещават Националния военно-исторически музей, където научават за българската „народна” армия и ролята й на стожер на комунистическата държава, отбиват се в музея на тоталитарното изкуство, съдържащ богата колекция от произведения на видни наши пролетарски творци и пр. В центъра на града се извисява паметникът на Съветската армия, а в Борисовата градина се намира Братската могила, посветена на падналите в бой партизани – все символи на соца, които разпалват фантазията на участващите в тура „носталгици”. Някои от тях обикалят страната, за да посетят изоставени металургични заводи, както и построени в средата на ХХ век язовири „погълнали” цели селища, заедно със църквите им. Туристите са впечатлени и от внушителния силует на рушащия се т.нар. Дом-паметник на БКП, кацнал като летяща чиния на живописния връх Бузлуджа.
Участващите в тура „носталгици” посещават и
построения от партията в средата на миналия век язовир „Копринка”, чийто
води са погълнали древния тракийски град Севтополис.
Разглеждайки останките от някогашната индустриална мощ на социалистическа България чужденците се чувстват като изследователи на един отдавна изгубен свят. Гостите не спират да се възхищават на строителния замах, с който държавата е градила основите на „новото общество”. Затова пък посещението на ТКЗС-та предизвиква противоречиви реакции. Някои от тези стопанства са приватизирани и се използват от частници, но повечето са изоставени и разграбени и това предизвиква недоумение. Чужденците се питат защо нещо, което е било работещо в днешно време тъне в разруха? – разказва Цветелина. Според нея участниците в тура остават силно впечатлени от преживяното пътешествие в миналото ни. И още:
Бившият Партиен дом в сърцето на София, който в
миналото беше увенчан от рубинена звезда, сега е превърнат в
административна сграда.
Младите, които нямат идея за комунизма не могат да повярват, че е съществувал такъв строй, че хората не са можели да си купят дънки, че са се редили на опашка за щяло и нещяло, че не са можели да пътуват свободно в чужбина и пр. – обяснява Цветелина. По-възрастните обаче с умиление си спомнят за безгрижните си младини, когато са почивали на българското Черноморие и курортите ни още не са били презастроени. Сред гостите ни има такива, които посещават само държави с комунистическо или фашистко минало. Тези хора са привърженици на т.нар. dark tourism – най-новото течение в туристическата индустрия, свързано с опознаване на мрачните периоди от човешката история и с посещения на бивши концлагери, на градове-призраци, като Припят край Чернобил и пр. Интересното е, че участниците в тура предизвикват позитивни реакции сред местните хора. Те веднага ги наобикалят и всеки започва да разказва за миналото си и за своето отношение към комунизма. Получават се много непринудени срещи!/bnr
Няма коментари:
Публикуване на коментар