Истанбул-красивият мегаполис,столица на три империи

Турция

Градът е основан от Константин Велики на 26 ноември 326 г.

Разположен на седем хълма над Босфора и Златния рог, Истанбул е единствената метрополия, стъпила на два континента, която в историята си е била престолен град на три империи - Римската, Византия и Османската. Дълъг е 190 и широк 50 км. Всеки пети турчин днес живее в него. Приютил е между 12 и 15 млн. жители, а годишно половин милион заселници прииждат, за да търсят тук прехрана. През 12 години човешкото гъмжило се удвоява и се "раждат" 1000 нови улици. Някои твърдят, че Истанбул е деветият по население град на земята.

Въпреки че Турция е ислямска страна, и Истанбул, като всяка огромна световна столица, е мишена на терористите. Преди кървавите акции тук бяха специалитет на леви групировки и кюрдски екстремисти, а днес градът е един от прицелите на "Ал Кайда". След серията кървави атентати, при които загинаха десетки невинни местни жители и туристи, и тук днес ври от полиция.
За основател на древния град се счита Визант - вожд от Мегара, който дошъл тук през VII в.пр.Хр. Жителите на гръцкия полис попитали Делфийския оракул къде да направят колонията си, а той им отвърнал: "в страната на слепите". След дълги митарства вече изморени, решили да се установят на прекрасно място, заобиколено от Босфора, Златния рог и Мраморно море, което трябвало да се огради само от една страна. В далечината забелязали селище и си казали, че жителите му трябва да са слепи, за да не видят това чудесно местоположение, а да се заврат дълбоко в сушата.
Официално градът е основан от Константин Велики на 26 ноември 326 г. Константинопол бил бастион на новата християнска религия така ревностно, както по времето на султан Мехмет II Завоевателят станал столица на най-голямата ислямска империя.
Всяка година на 29 май 1453 г. Истанбул тържествено празнува падането на византийската империя и влизането на града в лоното на исляма. В "Света София", наричана още Великата християнска катедрала, чиято сграда била изчислена през 532 г. и после построена от най-добрите архитекти - математици на времето Антимий от Трал и Изидор от Милет, след тридневното плячкосване на града на 1 юни 1453 г. бил извършен първият мюсюлмански намаз. Тогава тя била превърната в джамия. Откривайки я на 27 декември 537 г., император Юстиниян възкликнал: "О, Соломоне, надминах те", убеден, че успял да възстанови величието на Римската империя. Иконостасът бил поддържан от 12 златни колони. Златни били също олтарът и 6000 канделабри. По разпореждане на Кемал Ататюрк през 1935 г. "Света София" е превърната в музей.
Срещу "Света София" е едно от най-големите водохранилища на Византия "Еребатан". Впечатляваща подземна мрежа от канали винаги била държана пълна в резерв, като предпазна мярка срещу дългите обсади на града. 336 мраморни колони поддържат арки и куполи и всяка е с уникална изработка и височина 9 м. Истанбул е почти безводен град и до него водата идвала по 25-километровия акведукт "Буздоган". Водохранилището било построено през VI в. и е служило в продължение на 14 столетия. То било зорко охранявано. По размери наподобява голям подземен град.

Основните забележителности на Истанбул са в "Историческия полуостров" на града, където са най-старите му части Сарайбурун и Султанахмед. Тук е дворецът Топкапъ - старата резиденция на османските султани, от където повече от 400 години са вземани важни решения и изпращани мощни армии срещу Европа. Днес тук могат да се видят безценни съкровища и изключително скъпи 65 000 произведения на изкуствата. Наблизо е джамията Ахмедие - единствената в света с шест минарета. Заради облицовката й със син и зелен фаянс я наричат Синята джамия.

Особено пленяваща вечерно време, заради красивото златисто осветление, е атмосферата на древния площад с втория по големина хиподрум след римския. Строителството му е започнал римският император Септимий Север, а го завършил на 11 май 330 г. византийският Константин Велики. Тук се издига Дикилиташ - гигантски обелиск, донесен от храма на бог Амон в египетския град Карнак. Тежи 300 т и е висок 32,5 м. За да го пренесат дотук, го срязали почти наполовина. Успял е да издържи всичките големи земетресения, които ставали в града през почти 100 г. На Хиподрума е и Змийската колона, която Консантин Велики донесъл през 326 г. от светилището на бог Аполон в Делфи, Гърция. Третата знаменита колона е Порфирогенната. Някога тя имала ковано медно покритие, което било смъкнато по време на Латинското нашествие, за да секат от метала монети.
На километър и половина от Хиподрума е един от най-старите и най-големи в света покрити пазари "Капалъ чарши". На 30 хектара в него са разположени 5000 магазина, в които работят 15 000 души. Пазарът е добре познат на нашенци, но малцина знаят, че в него има и ... 13 джамии.
Сред безбройните джамии на Истанбул са останали запазени и няколко църкви с уникални мозайки - едни от най-ценните от византийско време. Те могат да се видят в "Света София", в църквите "Света Ирина" и "Памакаристос" (които също били превърнати в джамии), в манастира Пантократор... Забележителна е и църквата "Хора". Тя е изградена на мястото на Юстинияновия манастир през IХ в. В Истанбул днес е Вселенската патриаршия.
Между трите забележителни исторически сгради на града е българската църква "Свети Стефан" или Булгар Килези, издигната на западния бряг на Златния рог през 1896 г. в неоготически стил. Цялата е сглобена от железни части с общо тегло 500 т. По проект на арменеца Ховсеп Азнавур я изработили в Австрия и дотук била пренесена с кораб по Дунав и Черно море.
В Истанбул не бива да се пропуска и неповторимият дворец "Долма бахче". Строен е като имитация на европейските през ХIХ в. от султан Абдулмеджит I, за когото Топкапъ се оказал старомоден. Тук в 285 стаи и 43 зали се намират 280 вази, 156 часовника, 58 свещника от венециански и бохемски кристал, китайски и севърски порцелан, слонова кост. Само златото и среброто, употребени като строителен материал, са съответно 14 и 40 т. Построяването на този дворец струвало 5 милиона златни монети, което днес е равно на 50 милиона щатски долара. В него се пази най-големият полилей в света, с тегло 5 т, дар от британската кралица Виктория II.

Резервация на хотел в Истанбул
Резервация на хотел
Istanbul Maps
Гид на Истанбул

Древните богове живеят в Ефес

Проф. дин Николай Овчаров

Крюйзерът "Кристал" тръгна от пристанището на Пирея . Трудно е да се опише огромният десететажен кораб, натоварен с повече от 1000 души от цял свят, жадни са приключения и преживявания. Десетина ресторанта, казина, басейни, всякакви магазини и дори игрален дом са предназначени те да изкарат добре почивката си. Но главното за тях са уникалните паметници от историята на човечеството, които им предстои да видят.
Камерата ми следи многобройните острови, край които корабът минава. Първата спирка е на Миконос. Съгласно митологията на близкия Делос богинята Лето родила близнаците Артемида и Аполон. Островът се слави със своите вятърни мелници и боядисаните в бяло и синьо къщи, църкви и улица.
След това се насочваме към турския град Кушадасъ, откъдето стигаме до една от най-важните цели на нашето пътуване - античния Ефес. Археолозите го откриват през ХIХ в., търсейки едно от седемте чудеса на древния свят - храма на Артемида. През 1869 г. британският учен Джон Търтъл Уудс намира нищожните останки от прочутата сграда на дъното на кална яма
Днес за него напомня единствено самотна колона.
Първият храм вероятно е построен още през IХ-VIII в. пр. Хр. Той е бил посветен на изобразявана с няколко гърди местна богиня, символизираща плодородието на природата. По-късно архитектът Херзифон проектира култова сграда с високи каменни колони, каквато светът още не бил виждал. През 550 г. пр. Хр. лидийският цар Крез превзема Мала Азия и разрушава храма. След като постройката е възстановена четири пъти по-голяма от предишната през 356 г. пр. Хр., тя е изгорена от печално прочулия се Херострат. Младежът желаел да впише името си в историята и избрал този нелеп начин, превърнал се в синоним на човешка глупост.
Скоро след това започва строителството на нов храм на Артемида. Архитект става известният Скопас от Парос. Тогава Ефес вече е един от най-богатите градове и не се пестят средства за построяването на новата сграда. През 333 г. пр. Хр. Александър Велики го вижда още в строеж, но великолепно описание е оставил римският историк Плиний Стари. Според него сградата била с гигантските размери 148 на 79 м. Имал е 127 колони в йонийски стил, високи по 20 м. Всички архитектурни детайли били изпълнени от бял мрамор от о-в Парос. Тази прекрасна постройка просъществувала до 262 г., когато е разрушена при нашествието на готите и повече не е възстановена.
Храмът на Артемида е символът на Ефес, но самият град напоследък е значително по-впечатляващ. Благодарение на планомерните разкопки главно на австрийски археолози, неговият предишен облик става видим за хората. При реставрацията се използва т. нар. анастилоза или "черга от парчета". Мнозина учени отричат този метод, при който се възстановяват цели фасади на сгради. От друга страна така туристите могат да се докоснат до миналото величие на града.
Според данните от разкопките местността е обитавана още през II хил. пр. Хр. Може би съществуващото тогава селище е идентично с Апаса - важно средище на народа на хетите. Около Х в. пр. Хр. тук започват да се заселват йонийските гърци. Към IV-III в. пр. Хр. Ефес вече е голям пристанищен център. Тогава той е бил на самия бряг, но морето по-късно се отдръпва навътре. От 133 г. пр. Хр. градът влиза в границите на Римската империя и добива великолепния облик, който виждаме днес. Заради отдръпването на морето през Средновековието Ефес загубва значението си. През 1090 г. е превзет от турците селджуци. Древният град е изоставен напълно, а недалеч е основано селището Селджук.
Слизайки на паркинга, ние минаваме през Одеона и Агората. Първият се нарича още Малкият театър и според надпис от 150 г. е построен от Ведий Антоний. Сградата е с капацитет от 1400 седящи места и е била предназначена както за театрални представления, така и за срещи и разговори на местния Сенат. Тя се намира северно от Агората, която е била търговският център на Ефес. Създадена през I в. при управлението на римските императори Октавиан Август и Клавдий, агората е оградена с двойна колонада. Недалеч са обществената Базилика и Пританеонът, изпълнявал функциите на съвременните кметства
До него е храмът на Хестия Балая, където целогодишно горял свещеният огън.
После тръгваме по прочутата улица, която се вие по склона между хълмовете. Многократно преправяна, тя е павирана с каменни и мраморни плочи, а от двете страни се извисяват колони, статуи, различни пиедестали, фризове и надписи. В древните руини се открояват покритите и поддържани с колони галерии, чиито подове са били застлани с изящни мозайки.
Сред сградите изпъква храмът на Адриан, построен около 138 г. от Квинтилий. Сградата е създадена в коринтски стил и е забележителна с елегантните си пропорции. Оцеляла е арката с изображението на богинята Тита, покровителка на Ефес. В храма е имало статуи на императорите Траян, Диоклециан, Константин Велики и др. От другата страна на главната улица са "Къщите на склона" или дворците на най-богатите граждани. Много от тях имат запазени мозайки и стенна живопис.
Най-сетне излизаме срещу великолепната фасада на Библиотеката на Целз, изцяло изпълнена по метода на анастилозата. Тя е построена от Тиберий Юлий Агила при управлението на император Адриан. При нашествието на готите сградата е изгорена, но фасадата е частично запазена. Състои се от два реда колони, като на първия етаж са с коринтски капители. Оцелели са вратите и прозорците, оградени с декоративни релефни мотиви. Съвсем наблизо от Библиотеката на Целз е огромният Театър на Ефес, събирал някога повече от 25 000 зрители. Той има класическо оформление и днес също се използва за театрални постановки.
Моето впечатление от Ефес може да се сравни само с чувството, което изпитах преди две години, посещавайки древната Петра в Йордания. И отново си задавам въпроса - защо ние, българите, не може да използваме нашето културно наследство, така както го правят нашите съседи, турци и гърци.