Кавала отдавна не е модна дестинация за българите. Там сънародниците ни
се чувстват като у дома си, а от всяка улица се чува родна реч. Особено в
почивните дни и по празници, когато тумбите с нашенци атакуват белия
град, за който по-старите националисти все още бленуват, защото го
чувстват като част от мечтата „България на три морета”. Не са малко и
романтиците, които кротко обикалят с нагласата, че по стария калдъръм са
минавали Ирина и Борис, героите от най-великия български роман –
„Тютюн”. Далеч преди да се стигне до пристанищния град става ясно, че пътят води към място, на което се струпват много българи - още след граничен пункт Илинден колите с БГ номера започват да правят колона. Събота е, а съседите бързат да си напазаруват за седмицата от Гоце Делчев затова има голямо движение в двете посоки. За тези, които не разбират добре европейските цели, това е нагледно изпълнение на едно от изискванията на Шенген – да има свободно движение на стоки и капитали. Разбира се, в съвсем миниатюрни размери и на доста битово балканско ниво. Комшиите си купуват от нас кашкавал, сирене, дори тоалетна хартия, а ние търчим до най-близкото море, защото вече можем да си го позволим. За хората, които все пак са пропуснали да си пият кафето в Кавала
през
последните десетина години, откакто са отворени границите със съседите, първото усещане е, че се намират в Пловдив Както каза един познат, все едно че разглеждаш Стария град, само дето накрая идва най-хубавото – морето. И
наистина, разходката по тесните улици носи успокоение, което е напълно
изчезнало в големия град.Макар в Кавала да има много забележителности, любопитните туристи първо хукват към родната къща и паметника на Мохамед Али. В този случай не става дума за известния боксьор Касиус Клей, решил да приеме исляма под това име през миналия век, а за Мохамед Али паша – валията, управлявал Египет и Судан през първата половина на 19 век. Той се смята за основател на съвременен Египет, а неговата династия управлява арабската държава до 1952 година. Макар да владеел само албански език, той изпраща из цяла Европа млади момчета, които да се обучават за инженери, лекари, икономисти и модерни занаяти. Успява да направи голяма земеделска реформа в Египет, въвежда отглеждането на памука и създава напоителни системи край Нил.
Това е топлата връзка на
Кавала с Египет, а за благодарност към родния си град някогашното
албанско селянче изгражда на брега над морето имарет, който е
най-голямата ислямска постройка в Европа. И досега сградата е собственост на египетската държаваа
какво се крие зад дуварите й, разбират само отседналите в хотела,
помещаващ се в някогашния приют, където се раздава безплатно храна на
бедни и бездомни. Каква ирония, благотворителното заведение да е един от
най-скъпите хотели в Европа. От 2004 година сградата е отстъпена на
Анна Мисирян за петдесетгодишно ползване, въпреки известно недоволство
сред местните, които са искали обектът да се управлява от общината. Това
място е сред най-показваните в Кавала. Край него минавате неизбежно,
ако сте решили да стигнете до дома на Мохамед Али. По-невнимателните
обаче ще пропуснат входа, който може да се познае само до дискретната
табелка и врата, която е като вкопано парче стъкло в иначе реновираната
старинна постройка, боядисана в сладко ориенталско розово. Ако решите да
отидете там през почивните дни около 24 май, трябва да знаете, че за
три нощувки в суит Имарет, който е разположен в отоманската градина, ще трябва да платите 4695 лева за двама душиИма
и по-евтини предложения, но долната граница е 1200 лева за двойна стая.Ето такива оферти за незабравими преживявания предлага Кавала, но за събирачите на приятни впечатления и обикновените колекционери на магнити е достатъчно да се изкатерят до върха, за да се снимат пред паметника на известния владетел и да погледат как от родната му къща се вее гръцкото знаме. По старите улици се редуват почти съборени изоставени къщи и нови постройки, издигнати обаче в общия архитектурен стил, който ние наричаме възрожденски. На някои врати висят окачени подкови от синьо стъкло за късмет а други са оковани с вериги и чакат стопаните, които са ги загърбили.
Много гърци вече са уморени от кризата, това се усеща почти навсякъде, макар да не са загубили онази доза чувство за превъзходство, която дразни останалите народи в региона, особено нас. Въпреки това в множеството ресторантчета край морето ви посрещат няколко сервитьора едновременно със заучената усмивка, която вероятно си закачат рано сутрин и смъкват в края на работния ден. Печелят, естествено, най-настоятелните. Ако има в екипа един-двама българи – това е истински бонус, защото ухажването върви на двата езика едновременно. Менюто пък е изписано на три езика - има гръцки, български и турски. Това са основните гости на заведенията в бялата Кавала и затова никой не си прави дори труда да предложи листата на английски.
Комуникацията върви и на една странна смесица от балкански думи където всеки разбира другия, без да знае езика му. Ако нямате късмета да имате приятел грък, който да направи избора на храна, не се нахвърляйте на месните продукти. Тук край брега рибата е цар в чинията. Обядът за четирима излиза около 60-70 евро, ако се опитат различни морски деликатеси. В нашия случай това бяха два вида риба, калмари, октопод, няколко вида салати, храната поляхме с бира, а доволните собственици ни почерпиха с прекрасен кадаиф. Такива ми ти работи стават в „окъсала” Гърция, където клиентът все още е на почит.
Разходката по крайбрежната улица е абсолютно задължителна след обилния обяд, тук може да се срещнат щастливи български младоженци, които се снимат на фона на остров Тасос, който се вижда в далечината. Риболовните корабчета пък са пълни с работници от Пакистан и някои арабски държави. Щом стане време за молитва към Аллах, те опъват разкъсани кашони вместо килимчета към Мека и се отдават на молитви независимо от зяпачите.
За да не си тръгнете с празни ръце от Кавала, е добре още в началото да си вземете някои от обичайните за подобни места джунджурийки – за тях може да платите и в левове, а някои от магазинчетата се държат от българи. Изборът на магнити е огромен – от картини с изглед от Кавала, през изображения на икони от Атон и доста смели древногръцки гей сцени. За няколко часа в Кавала това е изборът. Ако разполагате обаче с повече време, непременно трябва да видите и музеите на тютюна и на морето, акведукта Камарес, построен от Сюлейман Великолепни, и древния град Филипи, където всяко лято се провежда фестивал на изкуствата.
Monitor
