Девет олтара свързаха Перперикон с минойците..

Светилището е уникална находка за българските земи

 
Вилдан БАЙРЯМОВА

Снимка Авторът

Археологът Николай Овчаров е категоричен, че скалните олтари на Перперикон са доказателство за връзката му с великата култура на минойците от остров Крит.

Девет олтара за огнени ритуали свързаха Скалния град на траките с критската култура. Находките са от II-I хилядолетие преди Христа, което обхваща периода на къснобронзовата и раннобронзовата епоха. Ценните предмети бяха открити в Перперикон от екипа на археолога Николай Овчаров.

"Ние знаехме за култовата същност на Перперикон, но именно сега излязоха местата, на които са правени самите обреди", каза той. Българският Индиана Джоунс заяви, че откриването на скалните олтари е главното му удовлетворение от тазгодишния археологически сезон край Кърджали. Олтарите представляват грамадни естествени скални късове, обработени отстрани. Те са кръгли или с близки до окръжността форма, дебелината на най-големия е 2 метра, а на останалите - около 1,5 метра. "Няма съмнение, че върху тях са правени огнени ритуали, което ги определя като олтари от типа бомос и ги свързва с великата критска култура. За пръв път в българските земи излиза подобно светилище, площта му е над 12 квадратни километра", каза още археологът.

Тъй като не са разкрити керамични съдове, донесени от остров Крит, археолозите говорят предимно за тракийска култура.

"Гръцкият остров Самотраки се намира само на 80 километра по права линия на юг от Перперикон. За този остров се твърди, че той всъщност е форпостът, през който във второто хилядолетие на Балканите е проникнала критската култура", каза Овчаров. Той припомни, че преди няколко години на Перперикон беше открито и линеарно писмо „А", характерно за минойците. Той бе категоричен, че това е най-голямото на Балканите светилище, предшествало бъдещия Перперикон, както и свидетелство за съществувалия 6000 години живот на това място.

През този археологически сезон са разкрити нови кули на Цитаделата. Заради тях някога Перперикон е имал славата на един от най-мощните градове по българските земи, както и на Балканите.

monitor.bg