Куба – любов завинаги..

Куба шокира. Тъй като повечето самолети пристигат привечер, гмурването в улиците на Хавана на следващата сутрин може да взриви сърцето ви.

Потапяте се в море от хора, хасиенди, ухания и улици, от които не намирате изход, а и не искате. Срещате тъмни, огромни и с пури в устата “хазяйки”, деца в училищни униформи с червени пионерски връзки, млади шоколадови и руси “кукли”, облечени само с бюстиета и къси полички. В добавка китайци на велосипеди, които постоянно звънят, за да им направите път, и шумни таксита. Лади и шевролети от 50-те години на ХХ в. се борят да останат цели в този хаос. И всичко това на фона на кубинска музика, чиито ритми се изливат от всеки отворен прозорец, врата и двор.

Хабана, както всъщност се произнася тук,
се състои от два града – стария със социалистически ред и друг, който показва новия полъх, навлизащ в страната.
Първият е с бедни квартали, стари сгради и магазини с купони. Всеки има купонна книжка. В нея е указано колко точно грама от всяка стока може да закупи на ниски цени от държавните магазини: по един хляб, килограм домати и т.н. “Имаме право на четири пилета годишно, но рядко получаваме повече от две”, казва един кубинец. Но всеки може да се снабди с каквото му трябва и колкото му трябва от частните магазини в “другия град”, където цените са в долари и са много по-високи.

Другата Хавана е осеяна с лъскави нови хотели, южнокорейски таксита с радиотелефони и много туристи. “Ла Рампа”, главната улица, тръгва от “Хавана Либре”, хотелът, построен още преди революцията като “флагман” на веригата “Хилтън” и използван след това като щабквартира от Кастро, и стига чак до крайбрежния булевард – “Малекон”. Тук може да се насладите на стила “Ар деко” и на архитектурата от 50-те години на ХХ в., както и на внушителния хотел “Насионал”.

На запад е
“Мирамар”, който с огромните си хасиенди напомня за отминалата слава, просперитет и богатство.

Днес тези постройки са наети от международни компании и представляват ситито на Хавана. Тук властва американският долар, който разделя кубинците на две – на такива, които имат зелените банкноти, и на такива, които нямат. Голяма част от кубинците ги получават от своите роднини, избягали в САЩ. Всички нови хотели, които разполагат с телевизори и румсервиз, са с долари, всички магазини, отрупани със стока, са с долари. “Това е вид апартейд!”,протестира кубинец.

Туризмът носи повече твърда валута от тръстиката.

Нов терминал в Хавана очаква круизните кораби, които ще докарат още туристи. Държавата гледа с добро око на американците, защото те харчат пари тук.
За острова са се водили дълги и тежки битки през вековете. Ехото на историята още кънти из тесните улички на столицата. И на първо място естествено са конквистадорите. Те са оставили своя отпечатък в архитектурата на Стария град (Хабана Виеха), в железните перила на балконите, в типичните за Испания вътрешни дворове. Стара Хавана напомня Севиля с тесните си калдъръмени улички, малки площадчета и затворени със зелени капаци прозорци.
С помощта на ЮНЕСКО и парите, които идват от туризма, много от старите сгради са реставрирани и върнати към живот. Днес в Хавана може да видите бляскави къщи редом с олющени и вехти сгради, които изглеждат така, сякаш ще се срутят, ако натиснете звънеца им.

Стара Хавана трябва да обиколите пеша.

Само така ще се насладите на колониалната архитектура, ще поседнете на някое сенчесто площадче и ще усетите духа на миналото. Много места тук създават впечатлението, че сте на Стария континент, и по-точно – в някое затънтено испанско село. За разлика оттам обаче тук винаги нещо се случва и ви хваща окото – като например уличен карнавал, каквито в Хавана има по всяко време. Ако пък си падате по музеите, столицата на Куба няма да ви разочарова – всяка година се отварят все нови и нови в красивите, модернизирани стари сгради, така че купувайки си билет, хем ще разгледате музея, хем обновената сграда.
Накъдето и да поемете, разходката из Стара Хавана трябва да мине покрай мястото, където градът е бил основан. Малката църква – “Ел Темплете”, с интересни фрески от французина Жан Батист Верме, е построена през 1828 г. Оттук отивате към “Плаза де ла Катедрал”, един от най-добре запазените площади. Бароковата катедрала “Сан Кристобал де ла Хавана” датира от ХVIII в. и заема северната страна на площада. Срещу нея е най-старата постройка в столицата – “Музео де Арте Колониал” от 1720 г., архитектурен шедьовър. Другите сгради, които ограждат площада, са реставрирани и превърнати в скъпи ресторанти и кафенета.

Изживяването няма да е пълно, ако не посетите “Хавана на Хемингуей”.

Между два площада е хотелът “Амбос Мундос”, в който е живял Хемингуей през 30-те години. В стая 511 той започва да пише “За кого бие камбаната”. И днес тя е оставена така, както е била по негово време.
Да се отдаде почит на писателя, не значи само да се посети стая 511. Трябва да седнете в “Бодегуита дел Медио”, любимото му кафене, и да го споменете – първо с едно мохито, после с едно дайкири, а натам и до сутринта – с каквото ви душа иска, без някакъв ред, защото на развиделяване и без това няма да си спомняте нищо. Така ще се слеете с кубинците, които ги цепи глава по изгрев слънце. Особено тези от бедните квартали.
“Хабанос Ес Ей” е компанията, която произвежда известните кубински пури. През последните пет години бизнесът є се разраства. От 72 млн. пури в средата на 90-те експортът е скочил на 126 млн. Правителството обаче все повече се отказва от отглеждането на тютюн и раздава земята на частници, които да я обработват. Така близо 90 % от кубинския тютюн се осигурява от 30 хил. земеделци, които притежават малки парцели земя.

Традицията в производството на пури не се “модернизира”.

В големите зали, потънали в тютюн, редици от мъже и жени са се привели над пурите и не обръщат внимание на групите туристи, които идват да видят как се правят те. Контейнер с нарязани листа, дъска, на която се навиват, и преса, откъдето излизат в познатия ни вид – опаковани, със златист етикет.

“Сега искаме да се свържем с Европейската общност. Можем да им предложим по-ниски цени за производство на техните стоки”, споделят от търговското министерство. Евтината работна ръка и туризмът изглеждат единственото икономическо спасение за острова.
А Куба е красива, сърдечна, омайна и любовно настроена. Страна, в която децата са култ, а да правиш любов, не е грях. Куба има какво да предложи на онзи, който я обича.
Източник: kozmetikata.com