Да се докоснеш до живота и бита на българския селянин, си е направо приключение. И ако това приключение е съчетано с годишния ти отпуск, нещата стават още по-забавни. Т.нар. „селски туризъм" може да те пощепне оттук-оттам я с магарешка каручка, я с напращяла от мляко крава, която да издоиш, я с някой джип, който да те откара до близката природна забележителност.
А стопаните... всъщност те са истинската атракция. За нас, българите, защото чужденците, като не разбират езика ни, само губят. Защото не могат например да прочетат ето този
ЦЕНОРАЗПИС на селски туризъм
Спане
У одаята с исглед накъмто барата - два лева на креват.
У одаята с исглед накъмто двора - един и педесе пак на креват.
(И двете такси са независимо за мъжко ели за женско ама ако некоя ми фане окото моем да напрайм остъпка с некакви процентове.)
Ядене
Закуска - пържени филий с кисело млеко една паничка.
Обет - пържена лютеница, пръжки с боб, картофена чорба и компот (секи път различно само компота е секогаш.)
Вечеря - яйцета на очи ели бъркани (секи път различно) и ена малечка шльокавица по желание на клиента с мезе торшиа а летоска домат ели краставица.
Сичко наедно - два и педесе секи ден.
(Ако неко ден ми ареса компаниата може да отпущим по ена голема кайсиева за бес пари.)
Хигиенски нужди
Ако некой му се прикъпе слочайно може летоска у барата а зимъска у цинково корито с ладка вода от котел. И у двата случая предвиждаме търкане на гръб с кисе от назе. Ако търка Глигорица, таксата е лев и осемдесе, ако търкам язе, таксата става на лев и педесе що съм по як.
Ако некой си мие забите да си носи паста що у Добролево немаме. Ние заран като се нажабурчиме с шльокавица и не завъждаме микробе. Сапун нема нужда да се носи, ние имаме ператен он се не пеняви като грацкия, ама отмива добре.
Нужник си имаме у дворо и е екологически исправен. Секи път като се размерише та почне да люти на очите му фъргам вар. За него таксата е двайсе стотинки на исхождане - става дума за голема нужда (а Натка расправя че у градо зимат по педесе стотинки). Иначе пикането може и у дворо за бес пари ама гледай да не е у насадено.
Туризам и други заебавки
Отиване (и завръщане) до гората за гъби ели само за расодка с придрожвач (язе) - един лев натам и един лев навам става на въпрос за пеша. Ако е с яздене на магаре таксата е секи път различно що требва да го пазарим от друк, що мойта магарица Живка е проклета и може да стане некой сакатлък. Ама нема да се върже повече от два лева нанатам и два лева нанасам.
Посештение на хоремаго с придрожвач (язе) - педесе стотинки сичко ама кво си викнеш на Витка ели Благой си плащаш оделно. Ако викнеш нещо и на мене (ама да не е лемонада) таксата отпада. Апа ако тръгнеме сички тористе у група един е за бес пари ама вие че си се разберете кой.
Издойване на коза (ели офца) с инструктор (Глигорица) - осемдесе стотинки.
Издойване на крава пак тека - лев и двайсе.
Цепене на дърва с манара и инструктор (язе) - два и педесе за кубик.
Копане с малечко мотиче у дворо - един и десет на фитириа (по грацки май се вика леха).
Копане със сащинска мотика на кукуруз ели лозе - два и двайсе на рет.
Чистене на кочината на прасето Гошко - осемдесе стотинки.
Изфъргане на тор от оборо до улицата - лев и четиресе на количка.
Забелешка
Ако дойде чожденец ели чожденка в независимос от каде е в смисал на даржава, таксата веднъга се преобръща у еврота по същите цени. И да си водат превеждач.
Добре дошле у назе!
Язе сметам че като туриш едно връз друго неизлиза скъпо.
***
Това всъщност беше един шеговит летен поглед към СЕЛОТО.
Мария ВЛАДОВА
Няма коментари:
Публикуване на коментар