Първи в града се заселват французи - преследвани от католиците хугеноти
Мечтата на Остап Бендер бе да иде в Рио де Жанейро. За него това е мястото, където няма проблеми и неволи. И до днес тази мечта продължава да вдъхновява много хора да прекосят земното кълбо и да се озоват на източните брегове на Атлантическия океан. Тя накара и мен през 2005 г. да се отправя на дълъг път към непознатата и привличаща Южна Америка.
Всъщност дълъг е бил пътят някога, когато, за да се стигне дотам, са били необходими месеци плаване в опасните океански води. Сега с удобния полет на "Ер Франс" прелитам от Париж до Рио за някакви си 11 часа. Кацаме без проблеми и малко по-късно вече съм в хотела, разположен непосредствено до прочутия плаж Копакабана.
Всъщност дълъг е бил пътят някога, когато, за да се стигне дотам, са били необходими месеци плаване в опасните океански води. Сега с удобния полет на "Ер Франс" прелитам от Париж до Рио за някакви си 11 часа. Кацаме без проблеми и малко по-късно вече съм в хотела, разположен непосредствено до прочутия плаж Копакабана.
Поглед към Рио от хълма Корковадо
Точно на Нова година през далечната 1502 г. португалският мореплавател Гонсалвиш навлиза с корабите си в неизвестен залив. Той погрешно го приема за устие на голяма река, която в чест на първия ден от годината нарича Рио де Жанейро (Януарската река). Първи обаче тук се заселват не португалците, а французите. Спасявайки се от преследванията на католиците по време на религиозните войни в Европа, тук идват водени от рицаря Дьо Вилганьон избягали от родината си хугеноти. Те създават Антарктическа Франция, в която господстват идеите на протестантството. В 1560 г. обаче в залива отново се връщат португалците. Французите са твърде малобройни, за да окажат сериозна съпротива. Те се отнасяли зле с местните индианци от племето тамойо, които не им помогнали срещу новодошлите завоеватели. На 1 март 1562 г. португалският адмирал Естасиу ди Са основава тържествено града Рио де Жанейро. Петдесет години по-късно селището вече наброява близо 5000 жители, сред които 3000 индианци, 1000 бели и стотина негри роби, обработващи плантациите със захарна тръстика. На индиански език домовете на белите се наричали кариоки, откъдето наименованието се разпространява върху всички бразилци.
През 1763 г. центърът на най-голямата португалска колония официално е преместен от Байя в Рио де Жанейро. Това било продиктувано от близостта на селището до жизненоважните рудници за злато и диаманти. Мирният живот е нарушен в началото на ХIХ в., когато Европа е обхваната от кървави войни. През 1808 г. Наполеон Бонапарт анексира Португалия и крал Жуан VI е принуден да избяга с целия си двор в Бразилия. Всички държавни учреждения са пренесени там и Рио де Жанейро става истинска столица. През 1815 г. положението е утвърдено правно чрез създаването на обединеното кралство Португалия и Бразилия.
През 1821 г. Жуан VI се връща в Лисабон след разгромяването на Наполеон. Като принц регент и вицекрал в Рио де Жанейро той оставя наследника си Педро. Последният обаче отказва да се подчини на португалския парламент и да се върне към положението на обикновен губернатор. Още следващата година той обявява пълна независимост и се провъзгласява за император на Бразилия под името Педро I. Бразилия остава империя и при Педро II, който през 1888 г. е свален с военен преврат и е обявена република. Робството е отменено и чернокожите са освободени.
Още през 1872 г. в Рио де Жанейро живеят над 250 000 души. В самото начало на ХХ в. архитектурният облик на града е радикално променен. Старите сгради са унищожени и се прилага планировка в духа на прочутия френски архитект Осман. През 1959 г. столицата е преместена в град Бразилия, но Рио остава витрината на страната.
standartnews.com
Няма коментари:
Публикуване на коментар