Стоунхендж може да се сравни единствено с египетските пирамиди. Величественият тайнствен комплекс векове наред е подхранвал въображението на художници и археолози. Мнозина се опитват да фантазират около някогашните мистериозни ритуали, изпълнявани във и около комплекса. Никой обаче не може да каже какво точно се е случвало там. Някога огромна популярност придоби тезата, че Стоунхендж е построен от келтите и техните жреци друидите. По-късно се установи категорично, че
тази хипотеза е абсолютно несъстоятелна,
тъй като Стоунхендж датира от много по-ранна епоха от времето на келтите. Това обаче не пречи на хиляди поклонници на друидския мит да идват, костюмирани и с келтски знаци, за да се опитат да възкресят миналото, особено по време на лятното равноденствие.
Освен „келтския" мит за Стунхендж има още много легенди за създаването му. Някои от тях - за великаните например, се подхранват от факта, че вътрешният кръг камъни са докарани от планини в Уелс, които се намират на 250 мили (400 км) разстояние. Как са пренесени те, няма ясен отговор. Има обаче възстановки, които позволяват да се вярва, че това е напълно възможно с умна инженерна мисъл.
Толкова много се е изписало за Стоунхендж, а всъщност
толкова малко се знае за него
Всички са виждали снимките и дори мнозина ги поставят на компютрите за скрийн сейвъри. През 70-те и 80-те години информацията идваше от научнопопулярни филми за Стоунхендж и статии в списание „Космос".
Преподавателите по археология в Софийския университет поясняваха, че през същата епоха подобни мегалитни строежи, като прочутия световен исторически обект, се срещат на много места по света, включително и у нас.
Когато приближавате с кола по пътя за Стоунхендж, в долината Солзбъри, първото, което ще видите около древния комплекс,
са... овцете. Те си пасат кротко въпреки постоянния туристически поток. Нестихваща глъч на всевъзможни езици идва от коли и автобуси, целият свят е дошъл да види легендарния обект. Като пристигнете до величествения исторически храмов комплекс, отвъд шосето виждате
пет могили, наредени в една линия
Те удивително напомнят на нашите тракийски надгробни могили!
Стоунхендж се състои от два кръга камъни - вътрешен и външен. Външният е с огромни издялани камъни, вътрешният - с по-малки, сини, много особени. Те са по-топли от другите на пипане. Човек може да се убеди лично в това, тъй като един такъв камък е изложен за туристите, независимо че в светилището не може да се влиза без специални разрешения. Чак до 60-те години е било разрешено човек да се шляе из древния свещен комплекс, но множеството набези на хулигани, „ритуалите" на модерните друидски общества и варварщината с брадви са отказали британските власти от този свободен режим. Сега туристите се движат в кръг около кръга. Вървят си около въженцето и слушат по аудиофона на различни езици различни версии, истини и легенди за Стоунхендж.
Един от местните митове въвлича в сътворението на Стоунхендж прочутия магьосник Мерлин и крал Артур от ранносредновековния английски епос за „Рицарите на кръглата маса". Според него дяволът е създал Стоунхендж по поръка на Мерлин. Другата приказна хипотеза е, че митичният комплекс е вдигнат от великани, а третата чудата теза е за намесата на извънземни. Тя, разбира се, е топверсията за Фон Деникен и сие.
По тунел се отива до другата страна на шосето, където има център за посетители с бюфет и магазин за сувенири. Забележете - не ресторанти и кафенета, а само едно място, от което можеш да си купиш сандвич и кафе.
През март 2008 г. археолози получиха разрешение за нови разкопки в Стоунхендж с цел да дооткрият
мистериите около британското древно чудо
Какво е накарало древните ни прадеди да го построят? Няма посетител, който да не си задава този въпрос пред каменното чудо. Археолозите са тези, които трябва да дадат научно обяснение, но и те се колебаят между различните версии. Възможно е комплексът да е бил храм на Слънцето и да е построен от земеделско население, за което светлината и топлината са особено важни за реколтата, съответно и за оцеляването им. А не е ли астрономичен календар? Със сигурност, но това е най-малкото, което може да се каже за Стоунхендж. Очевидно е, че комплексът е имал повече от една функция. Проф. Марк Паркър Пиърсън, който работи по близкото неолитно селище, смята, че Стоунхендж е свързан повече със смъртта, отколкото с живота. Че там древните са общували с духовете на дедите си. Със сигурност Стоунхендж е имал огромно значение за жителите на областта в продължение на хиляда години. Последните разкопки целяха да се разбере кога е построен Стоунхендж. Двамата професори Дарвил и Уейнрайт, които водят разкопките, също имат своя теория. Според тях сините камъни от Уелс са докарани чрез сила. И досега не се знае как точно са били придвижени, ясно е само, че нещо изключително мощно го е направило. В този район на Уелс за лечебната сила на сините камъни се говори в митовете и легендите.
Камъните са подредени в два концентрични кръга.
Кости от болни или ранени приживе хора
са открити под земята около Стоунхендж. Това им дава основание за нова теория за „неолитния Лурдес", при която болни хора от близо и далеч са идвали на това свято място, за да се излекуват. Изследователите смятат, че сините камъни имат лечебна сила и че те са пренесени в Стоунхендж точно защото много хора по онова време са вярвали в магическите им лечебни свойства.
През септември 2008 г. резултатите от разкопките бяха категорични - Стоунхендж е създаден 2300 г. преди Рождество Христово. Ключово беше да се определи времето, за да може да се разбере как и защо е построен мистериозният градеж. Според радиоактивния метод оригиналните сини камъни са поставени там 300 години по-късно, отколкото се смяташе доскоро. Професорите Тим Дарвил и Джеф Уейнрайт предполагат, че Стоунхендж е бил лечебно средище. Други учени спорят с тях, смятат, че монументалният строеж е светилище за почитане на предците или календар за отбелязване на равноденствията.
Според Дарвил и Уейнрайт невероятно многото тела, погребани в могили наблизо, сочат физически болести и недъзи. Анализи на зъбите в гробовете показват, че половината от хората не са били местни от района на Стоунхендж. Досега се смяташе, че Стоунхендж е от 2600 до 2400 г. пр. Хр. За да са абсолютно сигурни в датирането, двамата професори са искали разрешение от English Heritage да разкопаят малко парче от земята в комплекса с размер 2,5 на 3,5 метра, намиращо се между двата кръга камъни.
Разкопките разкриват 100 парчета органична материя
от оригиналните гнезда, където са поставени сините камъни. 14 от тях са били изпратени за модерно радиоактивно датиране в Оксфордския университет. Резултатът - 2300 г. пр. Хр., е най-възможната дата, когато са били издигнати първите сини камъни. На 3 мили (около 5 км) от Стоунхендж има погребение на „Еймсбъри Арчър", което е тясно свързано с комплекса. Датирането е от същия период. Анализите на тялото на погребания и предметите в гроба му сочат, че е бил богат и могъщ мъж, с познание за работата на металите, който е пътувал от Алпийска Европа до долината Солзбъри по неизвестна причина. Страдал е от сериозно нараняване на коляното и зъбен проблем с възможен фатален край. Двамата професори смятат, че човекът е идвал към Стоунхендж с намерение да се излекува. Доскоро без точното датиране на комплекса не е било ясно има ли връзка между храма и Арчър, когато той е бил жив. Останките му са датирани от същия период, в който и сините камъни на Стоунхендж.
Тази снимка дава представа за мащаба на древния градеж.
По този повод проф. Уейнрайт прави следния коментар: „Защо Арчър е пътувал от Швейцария за Уилтшир? Защото е чувал за лечебната сила на Стоунхендж и е искал да се излекува." Но въпреки че са радетели за тази нова теория за лечението в комплекса, проф. Уейнрайт и колегата му не отричат полифункционалността му. Другите теории за съществуването на комплекса вероятно са също толкова основателни и двамата професори не спорят с тях, а само добавят един нов щрих. Учените откриват и малки отдялани парченца от сините камъни. За тях те предполагат, че вероятно хората са се опитвали да си направят малки амулети от тях. Техни колеги приветстват новото датиране на комплекса, като например д-р Андрю Фицпатрик, като особено важно за установяване на хронологията от събития. Според него новата теория за лечебната сила на комплекса е напълно приемлива, но за него и останалите тези все още са си валидни - че Стоунхендж е
пресечната точка между живота и смъртта
Той не е напълно убеден, че Еймсбъри Арчър е дошъл там, за да бъде излекуван. Съгласен е само, че човекът е бил един от най-ранните занимаващи се металургия майстори, който е пътувал по тези места, за да си изкарва прехраната с уменията си.
За този комплекс тепърва ще се правят филми и ще се формират нови хипотези. Неговата тайна продължава да е забулена с паяжината на вековете, но учените непрекъснато разкриват по някой нов елемент от пъзела Стоунхендж.
Стоунхендж продължава да привлича туристи от цялата планета.
monitor.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар