Сирия – приятно притегателна и опасно вкусна..

Магдалена Гигова


Арабска република Сирия има толкова ясна държавна стратегия за развитие на туризма, че поддържа репутация на предпочината дестинация в Близкия и Средния изток.

Бившата империя Шам - родината на котките и лалетата, територията с римски руини повече отколкото в сърцето на Римската империя - е с изключителен потенциал за развитие на всякакъв туризъм. Това потвърди и ресорният министър д-р Саадалах Ага Алкалах пред повече от 300 гости от цял свят на фестивала „Пътят на коприната” по най-атрактивните за посетители места из Сирия.

Най-приятни за пътуване в тази посока са ранната пролет и есента, когато максималните температури не надвишават 23-27 градуса. До Дамаск може да стигнете със самолет, но страната трябва да разгледате с автомобил или автобус - пътищата са изключително добре поддържани, независимо дали са край морето или в пустинните райони към Палмира. За вътрешноградски транспорт разчитайте на таксита - тарифите са безбожно ниски в сравнение с нашите.

В мир и любов в Сирия живеят християни и мюсюлмани. И взаимно се уважават. От тук е тръгнало Христовото учение по света. Изключително преживяване е посещението на втората по големина в света джамия - Оммаяд в стария Дамаск. Импозантна по размери, тя е била няколко пъти разрушавана и палена, но винаги реставрирана в цялото си великолепие.

Легендата разказва, че когато мюсюлманите са атакували от две страни християнския Дамаск, градът е паднал без съпротива. Те са обещали да построят 5 църкви, за да издигнат Оммаядската джамия на мястото на древно светилище, по-късно ; църква. Християните се опъвали, защото се мълви, че там е заровена главата на Свети Йоан Кръстител Ако митът е истина, тя продължава да е на същото място. В центъра на мюсюлманския храм има малък параклис, на който се кланят богомолци от всички вери.

Разположена във врящото гърне на Близкия изток - между Ливан, Израел и Ирак, страната е невероятно сигурна. А ако предварително туристът е наясно, че Сирия е нещо като остров на стабилността в региона, то оттук нататък не му остава нищо друго, освен да се потопи в историята и бита на тази гостоприемна държава. И да не се бои от нищо.

Сирия е получила невероятно историческо наследство, хубавото е, че го цени и се грижи за него. Руините и музеите са едни от най-поддържаните. Трудно е обаче да се опише всичко, което може да се види. Това означава да се преразкажат Стария и Новия завет, както и значителна част от историята на Античността и Средновековието. През огромния брой цитадели и древни градове върху това парче земя са минали римляни, византийци, кръстоносци, османци.

Дамаск съчетава модерното с архаичното. В него живеят около 4 млн. души и има огромен брой автомобили. Тук клаксонът минава за национален инструмент, който всеки се забавлява да надува безспир.

Ако си падате по незабравимите гледки, вземете такси към билото на хълма след 11 вечерта. Със сигурност няма да сте сами. Цели семейства със ситни дечица са дошли на пикник по хладина и за да се насладят на дъхоспиращия изглед. Целият град ви намига с милионите си светлини, а нанизите от ресторанти са готови да откликнат на всяко ваше желание.

Мечтаете да чуете на живо езика, на който е говорил Христос? Потърпете 40 минути. Толкова е пътят до градчето Маалюля, вкопано в скалите на 35 км от Дамаск. Жителите му все още говорят на арамейски помежду си и го изучават в училище. В Маалюля се намират едни от най-старите олтари на християнството от IV в., както и манастирът "Св. Текла". Това е една от ученичките на апостол Павел, съхранила християнската вяра по тези места. Бягайки от римските войници, чийто пълководец е бил нейният баща, тя преминала през тесен пролом, дълъг 300 метра. Според легендата точно когато трябвало да минат легионите, планината се затворила и това им попречило да я настигнат. В момента мощите на св. Текла се пазят в манастир, изграден над Маалюля, точно до пролома- спасител. За любителите на необичайния лукс пък е хотелът, чиито стаи са издълбани направо в скалите. Съчетанието от петзвездна и древна обстановка оставя неизтребим спомен.

На север от Маалюля започва каменистата пустиня на Сирия. Пътуването до средата на тази пустош - Палмира, е изпълнено единствено с два цвята - охра и синьо - на камъните и небето. Това е районът на бедуините и на веригата крайпътни заведения "Кафе Багдад" в нещо като бедуинска колиба. В някои от тях обаче има дори безжичен интернет, направили са си собствен сайт, продават сувенири и изобщо въртят интересен алъш-вериш. Всеки турист ковва за спомен по нещичко на стената. Там вече имаше 2 български лева, та се наложи да забием бродирана кърпичка.

Името на веригата идва от пътя, свързващ Дамаск с Багдад. На 200 км навътре в пустинята се стига до Палмира – град- оазис върху земи, населявани от хора преди 4000 години. Името на Палмира се споменава и в Библията като града на цар Соломон. Останки от нея са отлично запазени и до днес. В миналото тя често е бил център на сблъсъци на влияние между римляните и Персия (днешен Иран). Палмира е градът и на красивата царица Занубия, арабският аналог на Клеопатра, за чиято потомка се била обявила. Тя не се поколебала да поведе войските си срещу Римската империя, да обяви сина си за Август, да постигне победа и достойно да понесе поражението си като се самоубие.

Многобройните битки и силно земетресение от XI век сриват почти напълно града. В началото на XX век археолози успяват да разкрият част от него с римския път и амфитеатъра. Палмира е изградена около район с оазиси, в който и до днес живеят бедуини. Така туристите могат да опитат традиционните им ястия, приготвени от самите тях. В т.нар. „бедуин корнър” не само ще хапнете типичния хляб, печен върху нажежена метална сфера, ами ще изрисуват лицето ви с тънък въглен по бедуински тертип и ще друснете подобния на хоро танц „дабка”.

На около 250 км от Палмира се намира вторият по големина град в Сирия - Алепо. Тук е една от на-големите цитадели, строена цели 200 години от XII до XIV век. От нея се открива невероятна гледка. А самата крепост е забележително осветена художествено нощем. Тук т.нар. социални жилища са толкова красиви, че си мислиш как в тях живеят богаташи. А по-състоятелните направо са си построили дворци. От Алепо започва и най-плодородната област на Сирия - граничеща на юг с Ливан, на север с Турция и на запад със Средиземно море. На морската ивица са разположени няколко курорта, най-известният от които е Латакия. Все още досами пясъка на места има оранжерии за домати или казарми, но сирийското министерство на туризма вече има стратегия за развитие, в която са включени и морските курорти. В Латакия катарски и саудитски компании издигат петзвездни хотели и хегемонията на доматите скоро ще бъде победена от летовниците. Когато се говори за едни от най-старите исторически паметници, не трябва да се пропуска и царството на угаритите край Латакия. Градът им, открит в Ебла, е построен 1800 години преди Христа. Тук са и най-старите писмени знаци.

До тук за пиршеството на душата . Сега - за други благини. Сирийската кухня е толкова вкусна за българина, че ще трябва да замижите срещу кантара у дома.

Силно застъпен в местните гозби е патладжанът. Близък до нашенското кьопоолу таббел - паста от син домат, сусамов тахан, кисело мляко и чесън. Мезета се сервират в огромно изобилие и са в състояние да смаят окото и стомаха. А за допълнителното ви омъгляване ще помогне бая силничката анасонова ракия – арак. Впрочем, сирийците правят вино още от римско време и имат доста добри попадения в дъхавото питие. Бирата им е лицензна, но пивка. Тя обаче е малко над 3 долара в ресторант. Същото важи за арака, но и за прясно изцедения сок.

Така че хапвайте прословутото табуле - магданозена салата с булгур и домати, наблягайте на жинжира – салата от джоджен, киселец, домати, лук и хрупкави парченца печено тесто, тънко като кори за баница. Но не бъдете чисто тревопасни. Месо се предлага само прясно - цената на замразеното е два пъти по-ниска в магазините. Агнешкото е фантастично и му липсва специфичния за нашето аромат, то е просто крехко. Най-необичайно за нашето небце е сготвено с фрике - зелено пърлено жито.

А за сладкишите, думите просто не стигат. Независимо дали са захаросани в гъст сироп плодове или миниатюрни баклавички с шам-фъстък. Ядките са на особена почит в Сирия. Във всяка плънка, във всяка гарнитура са прибавени шам фъстък, бадеми и много вкусните, но и трагично калорични кедрови ядки.

Но това е Сирия – приятно притегателна и опасно вкусна!

Няма коментари:

Авто Травел


Hotels,Holidays,Tickets...

.