Как проговориха скалите на Перперикон..

Знаци и надписи разкриват тайни от историята

Често се говори за открити в земята несметни съкровища от древността. Всъщност археологията има съвсем други цели. Тя е призвана да извади на бял свят всичко запазено от живота на изчезнали цивилизации. Въз основа на понякога нищожни следи учените се опитват да възстановят случилото се преди хилядолетия. В това отношение са важни както монументалните останки от отдавна загинали храмове и селища, така и най-дребните следи от загубеното минало. Но без съмнение най-ценни са надписите. Учените са открили в намерени текстове имената и историческата съдба на не един и два забравени града, чието съществуване щеше да остане напълно неизвестно. Не по-малко забележителни са рисунките и символи, надраскани от обикновени хора и пресъздаващи техния бит и мироглед.

Надписът на Юлиус Тейменос от III-V в.

Проф. Николай Овчаров

Преди години баща ми, проф. Димитър Овчаров, откри по крепостните стени на Велики Преслав стотици изображения, врязани през IХ-Х в. по време на караул от охраняващите ги стражи. В тях те разказват образно за военни победи, ловни успехи, все още живи езически обичаи.
Свещеният скален град Перперикон също даде достатъчно примери в тази насока. През 1983 г. заедно с друг тогава млад археолог, Живко Аладжов, започнахме разкопки на северния склон на хълма, на стотици метри под крепостта на върха. Вниманието ни бе привлечено от многобройните рисунки, врязани с остър предмет по стърчащите на места скали. Това са характерни изображения на женски полови органи и на играта "дама", която в различни религии представлява символичен модел на света. А върху висока канара на самия връх бе изобразена главната тюркска богиня на плодородието Умай с ореол около главата и лък в едната ръка. Оказа се, че това са рисунки графити от VII-VIII в., оставени от водената от вожда Кубер прабългарска група, навлязла далеч във Византия и заселила се по южните склонове на Родопите. Изображенията имат аналогия с паметниците от Плиска и Велики Преслав, столиците на създадената в 681 г. Дунавска България.
През последните десет години ние разкрихме на Перперикон високо запазените руини на цял античен град. Неговото начало се крие в дълбините на историята, но през III-V в. селището достига най-големия си разцвет. От тази епоха произхождат стотици ценни находки, говорещи за охолния бит на жителите.
Заедно с разрасналия се Дворец светилище с крепостна стена е обграден целият Акропол. Вътре е имало прекрасни дворци и храмове. Само в западната половина на Акропола разкритите обществени и жилищни сгради от римската и късноантичната епоха надхвърлиха цифрата 30. Днес те са запазени до 2,5-3 м, а някога са се извисявали на два и повече етажа. Между тях са оставени прави улици, които са издялани в скалите. От север и юг пък се развиват обширни квартали.
Това промени в значителна степен схващанията в археологията. След втората половина на III в. поради зачестилите варварски нашествия на територията на Римската империя селищата започват да се строят на високи и труднодостъпни места. Доскоро се смяташе, че тогава те губят прочутата гръцко-римска правилна планировка, така добре формулирана от известния архитект Витрувий. Новите резултати от изследванията на Перперикон опровергават тези идеи и показват, че дори през късноантичната епоха старите знания не изчезват и продължават да се въплъщават в строителната практика.
При цялата обилна информация липсваше важно звено за характеристиката на един развит град от римската епоха - каменните надписи. Ето че през 2009 г. получихме сведения от местни жители, че в подножието на южното подградие на Перперикон личи трасето на древен път, покрит с калдъръм. Това се оказа част от пътното разклонение, което през римската епоха е водело към Перперикон от главната артерия по долината на Арда. Встрани пък видяхме останки от ковашка работилница. Намерените в развалините й монети ясно показаха, че е действала през III-V в.
Взех няколко човека и започнахме да проверяваме покритата с ниска гора околност. Внезапно един извика, че е открил нещо. Държеше парче от каменна плоча, върху която личаха издълбани букви. После се обадиха и други, а самият аз открих друг фрагмент със следи от текст.
Това бе само началото на загадката. Надписите бяха натрошени, а буквите им - силно изличени. И все пак те проговориха, когато попаднаха в ръцете на специалистите епиграфи. След направената експертиза от нашия най-голям познавач на античните надписи проф. Василка Герасимова заключението бе категорично. По-голямата част от тях се отнасят именно към времето на разцвет - III-V в. Бяха разчетени имената на граждани на Перперикон. Особено интересно е това на Юлиус Тейменос, срещано в надгробни текстове от Дакия и във военни дипломи от II в. Според проф. Герасимова произходът му е сирийски. Най-вероятно става дума за римски ветеран от далечните провинции в Азия, който след края на службата се е заселил в богатия Перперикон.
Един от надписите ни озадачи много. Първото впечатление бе, че той е от по-ново време. Крайното му разчитане обаче показа, че текстът е от ХVI-ХVII в. и съдържа името на някой си Козма. Това бе много важно, защото надписът се отнася към най-тъмния период от историята на скалния град. След превземането от турците в края на ХIV в. крепостта е изоставена, но оцеляват малки християнски селца в подножието й. Според османски свидетелства те съществуват чак до началото на ХVII в. Ето че намереният текст стана още едно доказателство за наличието на християнско население векове след загиването на великия Перперикон.