ЛИЯНА Панделиева
Най-голямата група посетители на културните и фестивални събития са българите и те са най-желаните гости както от организаторите, така и от хотелиери и ресторантьори. В групата на предпочитаните редовни гости са сърбите, македонците и гърците, тъй като манталитетът с българския е много сходен.
От 1 януари до 26 декември в България се провеждат точно 200 фолклорни фестивала, в които участват народни традиции, музика, танци, възстановка на ритуали. Само за Празника на розата в Казанлък ежегодно пристигат около 3 хиляди японци. Отделно е групата на южнокорейците, а също французи, германци, англичани. Регионът е благодатен за туризъм, защото там в много малък район са струпани обекти от различни исторически периоди.
В много от градовете се концентрират събития, които привличат гости през всеки сезон от годината. Банско е един от тези центрове, като там се среща всичко от възстановка на фолклорни обичаи, през джаз музика, фестивал на планинарските филми и кулинарни надпревари.Разнообразието в обичаите, свързани с гастрономията, са основание за фестивали и готварски фиести, посветени на боба, тиквите, доматите, сиренето, картофите, баниците, лютениците и естествено на киселото мляко. Единствено липсата на интересна реклама по отношение на този тип фестивали не е събрала чревоугодниците от половината свят.
Тези празници задължително вървят с много народна музика, танци и други ритуали.Най-впечатляващи са чуждоземните гости са кукерските фестивали, като на някои места традициите се спазват от векове и костюмите се предават по наследство в семейството. В общата група на събитията не броим историческите възстановки и спектакли на открито като „Звук и светлина" на Царевец например.Обвързването на този тип събития с градския туризъм е идеалния формат за постигане на максимален резултат: туристите се изпълват с емоция, в същото време подкрепят местната икономика, като използват хотели, ресторанти и услуги и накрая се отдават на щастлив шопинг.
.
Етнографските селища винаги са обичани
Етнографските комплекси и селища у нас се радват на традиционен интерес, който остава непроменен от десетилетия. Попитани къде биха отишли да почиват в градски условия, хората посочват най-близкия до тях град със запазена старовремска архитектура.
Колкото по-автентична е средата, толкова по-уютно се чувстват гостите на тези селища.
Собствениците на стари къщи, които са запазили старите огнища, си гарантират до 30% по-висока цена за стаята от обикновените помещения.
Факт е, че когато става дума за туризъм, който е в рамките на градовете, чуждите туристи предпочитат оферти, в които е включено отсядане в старата част на съответния град.
Копривщица е не само със запазена архитектура и множество исторически музеи, но също с непроменена инфраструктура във вътрешността. Множество къщи за гости са само ремонтирани, за да разполагат гостите с модерна баня, но в същото време външният им облик е непроменен.
Възстановените къщи в Златоград пренасят назад във времето, а уличката на занаятите е истинско удоволствие, защото всеки може да се пробва доколкото му стигат уменията и силите.
В Мелник вкусът на виното се подсилва от запазената атмосфера на кръчмите, в които се поднася. Край Велико Търново могат да бъдат посетени Боженци, Арбанаси.
Етнографският комплекс Етъра в Габрово удържа на времето и остана любимо място, където успешно се демонстрират и традиционни занаяти.
Оттам човек може да стигне и до Трявна.На около 50 км. от Банско се намират чудните етнографски села Лещен и Ковачевица. Дори новопостроените сгради по никакъв начин не се отличават от изграденото преди столетия и в това отношение комплексите са уникални. Там са запазени и местните традиции в приготвянето на храна и тези места са предварително резервирани за големи празници около половин година по-рано.
Ценност на всичките ни архитектурни резервати е провеждането на поне няколко местни празника годишно, които въпреки слабата международна реклама все пак се изпълват до последно с почитатели и гости. /monitor.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар