Пътуване между Рила и Родопите


Едно следобедно пътуване между Рила и Родопите

Оскъдни са думите, които могат да опишат състоянието на туриста, застанал пред величествената картина на огромната планина и тихия полъх на вятъра, далеч от градския шум и трафик. Никъде другаде не съм се чувствал толкова малък и толкова нищожен.

В един неделен следобед с група колеги решаваме да посетим най-високия язовир на Балканите, най-големия карстов извор в България и града с най-много минерални извори в страната. Дестинацията ни преминава през две планини и една обширна поляна. За целта тръгваме от София и минаваме през Костенец и Белово, за да стигнем до с. Сестримо, откъдето започва стръмното изкачване на Рила. Едва ли има нужда да споменавам колко тесен и осеян със завои е планинският път. Караме бавно, но за сметка на това почти не срещаме друго превозно средство, тук-там се разминаваме с някоя и друга кола.

Идеята да се отворят прозорците на автомобила е съвсем на място, с оглед на кристално чистия планински въздух, който усещаме с целия обем на дробовете си. Изкачването съвсем не е чак толкова изморително, особено любувайки се на прекрасните релефни природни дадености в съчетание с р. Крива, която малко надолу се влива в р. Марица. Не пропускаме да запечатаме всичко това с фотоапарата и отбиваме на подходящо място. Малко са думите, които могат да опишат състоянието на туриста, застанал пред величествената картина на огромната планина и тихия полъх на вятъра, далеч от градския шум и трафик. Никъде другаде не съм се чувствал толкова малък и толкова нищожен.



Неописуемата гледка природа-човек неволно би бил вдъхновила поета и художника, които със собствени изразни средства на изкуството си биха пресъздали пейзажа. След редица снимки на околността обаче за пореден път се убеждавам в недостатъка на запечатващото техническо устройство да превъплъти по най-добрия начин всичката тази картина на планинската местност. Колкото и пъти да разглеждам направените снимки, все ми се струва, че не е това, което виждам.

След известна доза размисли и емоции на едно от многото места за престой по пътя потегляме още нагоре - към Белмекен. Пътят така и не свърша и таман да изкажем поредното безпокойство от дългото изкачване, с въздишка установяваме, че пред нас се извисява язовирната стена на яз. „Белмекен”. Спрелият москвич до язовира е на хора от близките села, които са дошли тук, за да събират къпини и диви ягоди. Изкачваме се по стълбите на стената, висока 88 метра, и на всеки 10 стъпала гледката става все по-красива, а колата долу изглежда все по-малка. Язовирът е разположен на 1920 метра надморска височина и е най-високият язовир на Балканите, с охота споделя информацията с нас човекът от охраната. Зимно време тук е немислимо да се движат коли, а придвижването става с моторни шейни. Водата в язовира наистина е бистра и студена, а, както ни посъветва и пазачът, може дори да се пие, тъй като водата в нея идва от няколко изворни реки. От тук се вижда и връх „Белмекен”, разположен на 2100 м надморска височина. Дълбочината на язовира достига 92 метра. Името на язовира означава “известно място” и е най-високопланинското водохранилище в Източна Рила, създадено на заравненост край р. Крива. След „Белмекен” се спускаме надолу по пътя и не след дълго онемяваме пред приказния пейзаж, който ни предоставя местността Юндола. Просторни поляни и горска местност с уникална флора и фауна, а зеленият цвят в своите нюанси благоприятства за бързото ни отпочиване от пътуването.

Юндола - границата между две планини

Местността Юндола е обширна седловинна поляна между планините Рила и Родопи с размери приблизително 3 км на 1 км. Името на местността произлиза от думата “юндол”, т.е. пазар за вълна. От местните и показателните табели разбираме, че и през зимата Юндола предоставя възможност за туризъм, главно със ски-пистите, оборудвани с влекове. Тук има редица вили и мотели, в които може да се отседне. Оттук тръгват и различни туристически маршрути в Рила и Родопите. Интересни обекти в околността са: резерватите Рогачица и Валявиците в Рила и природната забележителност Пашови скали. В неделния ден в местността се събират хора, които използват почивния ден за излет. Волно препускащите коне пък придават освен колорит и чувство на свобода на това място. Тръгвайки си от местността, оставам с вътрешното си обещание, че пак ще дойда, и то за по-дълго. В с. Юндола, на разклона за Банско и Разлог, спираме, след като вниманието ни е приковано от продавачи на горски плодове, които на пътя предлагат току-що набраните боровинки. С надежда питам дали мога да опитам, а жената ми предоставя цялата щайга, та да съм почерпел и останалите колеги в колата. На шега си мърморя, че ето я разликата с Женския пазар в София. Освен отношението и цената тук е 4 лв. Има и за по 3,50 лв. на килограм, докато на Женския боровинките започват от 4,50 лв. Продавачката дори ми дава рецепта за компот и конфитюр, като не забравя да спомене, че боровинките са особено полезни за зрението. Доволни от направената покупка, се стрелваме към Родопите, където ни очаква обявеният за миналата година за СПА център на Балканите гр. Велинград. Това е може би градът, в който се падат най-много СПА хотели на човек от местното население. Въпреки напредналото време успяваме да се отбием и в Клептуза - най-големия карстов извор в страната. По изобилие и разнообразие на минералните си води Велинград се нарежда на първо място в България. На връщане, освен че се наслаждаваме на теснолинейката, с радост забелязваме, че горската местност предоставя в изобилие възможност собственоръчно да съберем и опитаме друг дар на природата - къпините.

Няма коментари:

Авто Травел


Hotels,Holidays,Tickets...

.