Град Берковица е в Северозападна България, само на 23 км от
областния център Монтана. От София е на 80 км. Селището е близо до
Сърбия, а това е предимство за развитие и на трансграничния туризъм.
Разположено е в котловина с 405 м надморска височина, в подножието на
Стара планина. Берковица е удобен изходен пункт за много маршрути, един
от които е дълъг 700 км и пресича почти цяла България по „гърба” на
Стара планина, отвеждайки пътешественика до бреговете на Черно море.
© Снимка: Борис Димитров
Изглед към Берковица от Ашиклар (Алеята на влюбените)
© Снимка: Борис Димитров
Част от Хайдушките водопади
Ако
тръгвате от София към Берковица, изберете живописния път през прохода
Петрохан. Клисурата е дълга 20 км. Още преди хилядолетия траки и римляни
са я ползвали за връзка между Северна и Южна България. Векове наред
проходът се наричал Клисурски или Берковски. През 1868 г. се изгражда
ново шосе, а в най-високата му точка – на 1410 м, Петър Ангелов от
Берковица построява хан. Страноприемницата предлагала отдих, вкусно
хапване и възможност да се обменят новини от двете страни на Стара
планина. Ханът на Петър бързо се прочул, а за по-накратко пътниците се
уговаряли: „Ще спрем на Петрохан”. Правят го и днешните пътешественици.
Спират за истинско кисело мляко, което могат да похапнат на място, дори
да си отнесат „за после”. Най-нетърпеливите си вземат вече готово, в
по-малки или по-големи керамични гърнета или гювечета. По-любопитните
предпочитат съвсем топло заквасено мляко, за да го гледат как започва
„да зрее” пред очите им. Ей така, през цялото време, Берковският Балкан
ще ви изкушава с най-различни изненади. Внимавайте, ако с вас има
рибари. Не се хващайте на предварителните уверения, че искат да обходят с
вас всички интересни пътеки. Това ще ви отнеме дни. Пътеките са много!
Маршрутите – великолепни! Но и реките също: Бързия, Женска река,
Шабовица, Голяма река, Къса река, Сливашка бара… Има и Хайдушки водопади
с чудни места за отбивка. Усетят ли рибарите бистри води и планинска
пъстърва, започват да гледат замечтано и раздвоено: кое по-напред!
Впрочем, в главите и на всички останали се въртят подобни мисли. Районът
предлага пешеходен, велотуризъм, конна езда. През зимата за скиорите е
рай: има зони, където снегът се задържа поне пет месеца.
© Снимка: Борис Димитров
Изглед към Тодорини кукли от пътя към дома за възрастни хора
Нашата
цел е Берковица, която ни чака долу, в другия край на прохода. Но това
вълшебно място Петрохан не ни пуска. Отбелязваме „на ум”, че наблизо е
хижа Петрохан, прекрасен вариант на връщане да се отбием и там, дори да
пренощуваме. Защо не да планираме друго идване, когато само на два часа
път, по червената маркировка на маршрута, свързващ старопланинския връх
Ком с нос Емине на Черно море, можем да изкачим рида на Тодорини кукли.
Това е група от четири скални върха в Западна Стара планина,
най-високият от които е 1785 м. А какви чудни легенди има за красивата
мома Тодора!…
© Снимка: Борис Димитров
Ловния дом на Калето
Но хайде да
не се отклоняваме. Тръгнали сме към Берковица. По-скоро – „спускаме се”.
И го правим бавно, докато се наслаждаваме на гледките наоколо – те са
направо вълшебни! Ако преминавате Петрохан през зимата, все едно сте в
снежна приказка! А през пролетта погледът омагьосан броди между
цъфналите диви теменуги, алпийската трева, иглолистните и широколистни
гори. Разнася се ухание на хвойна… Но очите „поглъщат” прелестта на
нежните бели брези, стволовете на ясена, кестена, дъба, бряста, габъра,
клена… Берковчани са хора със силно чувство за хумор. Знаете ли, че на
буките казват „баба”. Ако ги питате защо, ще се усмихнат хитро: „Ами
вижте какви дълголетници са. Като нашите тъщи”… Как да не си дълголетен с
този берковски климат! Според специалистите, той се отличава с уникална
особеност: тук липсват западни и северозападни ветрове. Въздухът има
постоянна средна относителна влажност, изключително благоприятен фактор
за лечение на белодробни заболявания. Добавете още едно предимство на
района – топлите минерални води. През 1974 г. Берковица е обявена за
национален курорт. Наблизо се намира и град Вършец, с богата история в
областта на балнеологията и климатолечението.
Спускането към
Берковица се оказва наистина бавно по шосето, което се вие надолу.
Почитателите на културно-кулинарния туризъм не могат да устоят на
появяващите се надписи: „сладко, сироп, компоти от боровинки, ягоди,
малини, дренки, круши”. Местните хора предлагат домашно приготвени
специалитети. Ако пътувате из Берковския край през есента, непрекъснато
ще виждате берачи и продавачи на дъхави, пурпурно-алени малини. Можете
да си наберете и сами по време на разходка из планината. Но го има и
по-лесния вариант: направо да си купите някоя от многобройните кошнички,
кошници, щайги или керамични форми, пълни с уханни малини. Керамиката и
малините са два от емблематичните символи на Берковица. Някога
грънчарите били важна част от занаятчийското съсловие в града, редом с
добре организираните еснафи на шивачите, обущарите, кожарите,
бакърджиите, килимарите. За някогашната слава на берковските майстори
говори фактът, че през 1869 г. в град Калифа, Северна Америка, с първа
награда са отличени техни изделия: килим, обработена кожа и плетени
вълнени чорапи, с много характерен, внаден в тях розов цвят. През 80-те
години на XIX век в Берковица е открита фабрика за малинов сироп, който
също носи световно признание – златни и сребърни медали от изложенията в
Лондон, Париж и Лиеж.
© Снимка: Борис Димитров
Известната чешма „Малинарката”
Впрочем,
казват, че в света има само един паметник, посветен на берачките на
малини, и той е в Берковица. През 1967 г. е издигната чешма от розов
берковски мрамор. Отстрани, с кошничка в ръка е приседнала фигура на
девойката малинарка. Творбата е дело на скулптора Стефан Стоименов и на
арх. Костадин Йоцов.
© Снимка: Борис Димитров
Къщата-музей на Иван Вазов, който е живял и работил тук няколко години като мирови съдия
В
Берковица се отбийте в музея на патриарха на българската литература
Иван Вазов, който е живял тук. Докато слушате как поетът е черпил сюжети
от живота на възрожденския град, ще разберете повече за берковския
характер и нрави. Вече няма да ви учуди защо с усмивка до уши берковчани
казват, че тук времето тече или много бързо, или много бавно. И направо
спира само в два случая: когато берете малини или седнете с приятели на
чашка малинова ракия, с дълга сладка раздумка. И пак с чувство за
хумор, берковчани определят коя е най-важната черта на техния град: че
успял да надживее Римската империя. В шегата има доста истина. С
античността и времето на траки и римляни са свързани първите названия на
селището: Беридизос, Беридева, Кастра Бери… Според едни тълкувания,
означава бърза, стремителна победа, а също – победни хълмове. Други
търсят връзка с тракийското Бер (бърз, стремителен) като реката Бързия,
която тече и до днес, дала името и на близкото село Бързия.
© Снимка: Борис Димитров
Църквата „Свети Николай Чудотворец”
Само
на няколко километра е Клисурският манастир „Св. Св. Кирил и Методий”.
Построен през 1240 г., многократно опожаряван и възстановяван, днес той е
четвъртият по големина манастир в страната. Наричат го „Духовната перла
на Северозападна България”. В самата Берковица се намират църквите
„Рождество на Пресвета Богородица” и „Св. Николай Чудотворец”.
Часовниковата кула, строена през 1762-64 г., и до днес отмерва със звън
хода на времето. Дали бързо или бавно ще премине то в Берковския край за
вас, зависи от маршрута, който ще изберете: тихите слънчеви поляни,
изкачване на величествените върхове или пък да се зареете в безвремието с
парапланер. Във всички случаи Берковският Балкан истински ще ви
очарова.
bnr/Автор:
Петра Талева
Няма коментари:
Публикуване на коментар