Ски центровете в Турция

Прекрасните кътчета на Турция

Ски центровете в Турция.

Изпратена 22.01.2010 11:23:35 UTC

Обновена 22.01.2010 11:23:35 UTC

B Турция, която разполага с прекрасни условия за зимен туризъм зимния сезон преминава много оживено. Ски центровете в Турция, които през зимата се препълват с посетители от страната и чужбина станаха още по-фаворитни с инвестициите осъществени през последно време.

Над 20 града в нашата страна, известна част, от която е покрита с планини, в продължение на 6 месеца са покрити със сняг... Удоволствието от снега е напълно различно. Онази дълбока тишина, сиянието на снега, проскърцването на снега под нашите стъпки, снежинките падащи по лицето са поетични описания на снега... Карането на ски пък е забавната страна на снега. Още повече, че освен ски спорта съществуват различни видове зимни спортове като сноуборд, бобслей, моторна шейна, фигурно пързаляне, кърлинг и други... Някои от тези дисциплини са част от Зимните олимпийски игри... Турция, която притежава много голям потенциал със своите климатични и географски особености, превърща изобилието от планински области в свое преимущество и развива планинския туризъм.

Ски центровете в Турция привличат голям брой местни и чуждестранни туристи. Турция е предпочитана дестинация за зимния туризъм главно от руските и европейските туристи. Инвестициите и реализираните проекти в Източен Анадол превърнаха областта в един от световните центрове на зимния туризъм... В Турция има близо 20 ски курорта, някои от които са: Давраз в Ъспарта, Ерджиес в Кайсери, Паландьокен в Ерзурум, Улудаг в Бурса, Ългаз в Кастамону, Кьороглу в Болу, Зигана в Гюмюшхане и Картепе в Коджаели... Във всички ски центрове има частни хотели, а в някои и държавни почивни станции.

Днес първо ще се отправим на пътешествие към планината Улудаг, където се намира един от най-важните ски центрове на Турция...

Ски центърът Улудаг се намира на 36 километра южно от град Бурса... Ски центърът Улудаг притежава благоприятни условия за алпийски и северни дисциплини. Освен ски спорта в комплекските в Улудаг може да бъдат практикувани и сноуборд, бигфут, кънки и скишейна. Ски сезонът в Улудаг започва на 20 Декември и продължава до 20 март.

А ски центърът Карталкая, който е разположен в близост до град Болу се разпростира в границите на националния парк Кьороглу. Ски сезонът в Карталкая, където има 9 ски лифтове и 2 телесиежа започва на 15 Декември и приключва към 15 март...

Паландьокен, който е един от най-предпочитаните от чуждестранните туристи ски-центрове на Турция е разположен южно от Ерзурум. Най-подходящ за ски е сезона от 10 Декември до 10 май. До връх Бююкеждер на планина Паландьокен се достига по два отделни пътя, от ски центъра и от село Башкьой, което е разположено в южния склон на планината.

Ски курортът Саклъкент е разположен на 50 км от световноизвестния туристически център Анталя в планинската верига Бейдагларъ. Според снеговалежа сезона за ски продължава между 2 и 3 месеца.

Ски центърът Ългаз се разпростира в границите на Националния парк Ългаз, а ски сезонът продължава от месец декември до месец април.

Саръкамъш е разположен югоизточно от Карс и е разположен на височина 2 хиляди 634 метра. Най-подходящ за ски е сезона между 20 декември и 20 март. Саръкамъш и околността са подходящи за всички алпийски и северни дисциплини.

Ерджиес е разположен на 25 километра от Кайсери. Високите части на планината, която представлява угаснал вулкан през всеки един сезон са покрити със сняг и винаги са подходящи за практикуване на зимни спортове...

Ски курортът Зигана е разположен в близост до магистралата свързваща Черноморския регион и Източно Анадолския регион на Турция и е на 3 км разстояние от тунела Зигана, който е най-дългия тунел на Турция.

Картепе, който е един от новите ски центрове на Турция е разположен непосредствено до изхода на град Коджаели в Машукие. От планинския връх се открива невероятно красив пейзаж към езерото Сапанджа и залива Измит. В Картепе се намират най-дългите ски писти на Турция. В Картепе зимните спортове се практикуват в областта Кадъ конагъ.

Преди да приключим днешната ни програма искаме да ви информираме, че 25тата Зимна универсиада през 2011 година ще се състои в ски центровете на Ерзурум...

TRT - VOT 

Чудовище в Рабишкото езеро

Легенда за страшен воден бик, който живее в Рабишкото езеро, може да превърне мястото в хит за туристите. Езерото, което се намира край Белоградчик, е единственото у нас с тектонски произход и е на около 4 милиона години. Общината смята да го популяризира като “българския Лох Нес”.

Легендата за страшното чудовище с тяло на човек и глава на бик се предава от столетия. Тя разказва, че местни хора са видели огромно животно да се показва от водите на езерото. И до днес много от тях вярват в съществуването му. Според рибари обаче тук има огромни сомове, някои от които достигат до 300 кг. Преди много години водолази издирвали удавено момче, но излезли от езерото много изплашени.

Милчо Георгиев – кмет на с. Рабиша: “Видели са нещо, представляващо като некаква лодка, ама голема лодка, това животно още съществува...”

От общината в Белоградчик, на чиято територия се намира езерото, имат идеята да го направят още по-известно. Туристите ще могат да видят възстановка на сцени от легендата за водното чудовище. След номинацията на Белоградчишките скали за едно от 7-те природни чудеса на света, близо един милион души са проявили интерес да посетят този район през следващите 2-3 години. Затова сега усилията са насочени към подобряване на инфраструктурата.

Емил Цанков – кмет на община Белоградчик: “Защото туристите и гостите съвсем основателно желаят по-качествени услуги... ние сме отворени към инвеститорите и очакваме нови такива.”

Рабишкото езеро съществува толкова отдавна, колкото и прочутото в Шотландия Лох Нес. Дълбоко е 27 метра, захранва се от три карстови извора на дъното и никой не помни някога да е пресъхвало. Автор: Лидия Каменова

Гримът на египтяните е бил полезен за здравето

Френски химици са открили, че гримът около очите на древните египтяни е бил не само за красота, но и полезен за здравето им. Преди 4000 години жителите в древния Египет често слагали малко олово в грима, с който очертавали очите си. В наши дни оловото е известно като токсично вещество и затова използването
му с козметини цели е изненадващо.

Екипът на Кристиан Аматоре, включващ учени от няколко престижни френски института, сред които парижкия университет "Пиер и Мария Кюри", изследвал ролята на извънредно малки количества олово върху кожните клетки. Специалистите установили, че в ниски дози химичният елемент не убива клетките, а стимулира синтеза на азотен окис, който засилва имунната  система.

Автор: БТА

Скалните олтари на Перперикон

Жреците гадаели бъдещето по огъня и виното

Един от откритите през 2009 г. скални олтари

Проф. дин Николай Овчаров 

---

Миналото лято отново бе благосклонно към българските археолози. Откритията им следваха едно подир друго. Както винаги, Перперикон даде едни от най-впечатляващите резултати. Това вече не учудва никого предвид огромната популярност на скалния град.
Мащабните археологически разкопки хвърлиха обилна светлина върху най-ранната история на траките. Днес обикновено свързваме културния им възход със златните съкровища, които са основно от IV-III в. пр.Хр. Всъщност първият подем на тяхната цивилизация е още в късната бронзова и ранножелязната епоха (II - първата половина на I хил. пр.Хр.) Това са героичните времена на Троянската война и столетията, които я последват. Откритото на Перперикон отлично се илюстрира от Омировата "Илиада", където нееднократно се говори за участвалите в нея тракийски царе. А проучванията показаха, че когато в ХII-ХI в. пр.Хр. високата култура в съседните гръцки земи се сгромолясва вследствие на нашествия и природни бедствия, тази на траките в Източните Родопи процъфтява и бележи връх в своето развитие.
В края на бронзовата и началото на желязната епоха на каменния хълм се оформя грандиозно светилище. Всъщност то е център на още по-голяма свещена територия, която според доц. Красимир Лещаков от СУ "Св. Климент Охридски" е цели 12 кв.км. Това религиозно средище наследява още по-древно светилище от каменно-медната епоха (V-IV хил. пр.Хр.).
В цялата северозападна част на Акропола на Перперикон се попадна на дебел до 2 м културен пласт от къснобронзовата и ранножелязната епоха, натрупан при култовите дейности, извършвани в свещеното пространство. Съвсем естествено са многобройни глинените идоли. Сред тях се откриват антропоморфни фигури с подчертани мъжки и женски полови белези. Особено любопитно е изображението на разярен нападащ бик, представящ според тогавашните разбирания мощта на боговете. За пиршествата при извършваните ритуали били използвани богато орнаментирани делви, където съхранявали вино и различни храни.
Към древните светилища от епохата на бронза е имало специални работилници за обработка на рудата и претапяне на вече негодните бронзови оръдия на труда и оръжия. При разкопките на Перперикон попаднахме на следи от всички дейности в металургичния процес - поти, крици, керамични мундщуци от духала и капки метал от етапа на топене; както и каменни калъпи с прецизно издълбани форми за изливане.
От земята излязоха и много крайни продукти на този процес. Това са брадви, секачи, стрели, кукички за риболов. Сред тях блестят две великолепни оръжия от бронз. Едното е връх на копие, което се датира в ХIII-ХII в. пр.Хр. То е от типа на метателните дротици, с които траките били известни във времената на Троянската война. Другото е уникален меч, датиран от специалистите в ХI-Х в. пр.Хр. Като тип той е едва трети екземпляр, открит по българските земи. Оръжието е счупено ритуално - факт, който се наблюдава често при царските погребения от тази епоха.
При всички тези чудесни находки ние все още не бяхме сигурни как са се изпълнявали култовете в светилището. През 2002-2003 г. на южния склон под Акропола за пръв път попаднахме на гигантски олтар, издялан в материковата скала. Той е висок почти 3 м, а по загладената му горна част е оформен вдълбан кръг с висок перваз и диаметър 2 м. Повърхността е обгорена от многократно палени огньове. Олтарът е в центъра на просторна зала, изсечена грубо в скалния масив. Именно към нея е водел 100-метровият скален проход, представлявал свещеният път към храма.
Този паметник позволи да обосновем хипотезата за дълго търсеното от учените светилище на тракийския Дионис в Родопите, което е споменато още от Херодот. Според по-късни римски автори на неговите олтари се изливало вино и бил пален огън, като се гадаело по височината на пламъка. Точно така там получават прорицания Александър Велики преди похода в Азия и римляните, преди да станат империя.
През последните две години по северния венец на Акропола бе открита система от подобни скални олтари. Досега на бял свят са извадени 9, които са подобни на първия, но по-малки от него. Те са издялани върху изявени и допълнително обработени канари. Горната част е щателно заравнена и с вдълбан кръг за палене на свещения огън. Олтарите бяха намерени под дебел насип, застъпени от основите на различни антични и средновековни сгради.
След откриването на тези паметници и тази древна загадка на Перперикон бе решена. През бронзовата епоха почитането на огъня става особено популярно в Източното Средиземноморие. Освен огнени жертвоприношенията могат да бъдат кръвни или безкръвни. Те винаги са извършвани върху заравнена площадка, играеща ролята на олтарната маса. В някои случаи тя е високо издигната и тогава съоръжението носи наименованието "бомос". Когато са по-ниски пък, е прието то да бъде наричано "есхара". При всички случаи на тях са почитани небесните и домашните богове. За подземните божества се правели други олтари, "раздиращи" и проникващи под нивото на земната повърхност.
Подобна система от олтари се открива за пръв път. Практикуваните на Перперикон обреди в края на II хил. пр.Хр. намират аналогии в Крит, Гърция, Западна Мала Азия и средиземноморските острови. Особено близки са прочутите светилища на минойски Крит като Гурния, Малия и уникалното "Светилище на двойните брадви" в столицата Кносос. Извършването на металургични дейности в свещеното пространство пък е отлично регистрирано при разкопките в Енкоми на остров Кипър.