БЪЛГАРСКИЯТ ГРАНД КАНЬОН - ТРИГРАДСКО ЖДРЕЛО, ВОДИ ДО ДЯВОЛСКОТО ГЪРЛО..

Все още легенди и бучащата невидима река смразяват кръвта и на най-смелите. Нищо, влязло в Дяволското гърло, не излиза. В опит да изследва страховитата пещера, в която се намира най-големият подземен водопад в Европа, смъртта си намира водолаз от Варна Едва ли е нужно да ви казваме от страниците на вестника, че природата на България е изключително красива и уникална. Не са един и двама изтъкнатите майстори на перото, които са описвали красотите на родината ни и са се дивили на причудливите природни феномени, събрани на толкова малко територия. В днешно време, като че ли позабравихме, че всъщност има с какво да се гордеем. Например не е нужно човек да ходи до далечните презокеански Съединени щати, за да види такъв природен феномен като Гранд каньон, защото и малка България си има своя - това е Триградското ждрело, което се намира в Централни Родопи. Дължината на каньона, който образуват над 300-метровите високи мраморни скали, е 15 км. Виейки се завой след завой по тесния път, където две превозни средства не могат да се разминат, човек се диви на изключителната игра на природата и дори на места има чувството, че това е краят и пътят свършва, защото скалите направо се допират една до друга. И докато от едната страна се издига чак до небето огромна монолитна скала, то от другата страна се чува играта на буйната Триградска река, която тече в дълбините. Самата река и пътят през ждрелото водят до уникалния феномен пещерата Дяволското гърло. Името си пещерата носи не само от формата на своя вход - просто в нея наистина стават от древни времена и до днес дяволски работи, за които разказват множество легенди. Дяволското гърло е пропастна пещера. Докато пред входа й можете да се насладите на звуците на родопската гайда, то влизайки в пастта на рогатия, ви полъхва хлад, който незнайно как прокарва и тръпки по тялото не само от студ, а и мистиката на глъбините. Самата пещера е целогодишно отворена за посещения, като средната температура е около 8 градуса. По изкуствено прокопан тунел започва шеметно спускане надолу, което е съпроводено с гръмовното бучене на водата, докато се стигне до огромна подземна зала, където, според някои, може да се побере цялата катедрала "Св. Александър Невски". След шеметното спускане пък започва стръмното изкачване. Именно тук може да бъде видян и най-големият подземен водопад в Европа - това всъщност е Триградска река, който се спуска от 42 м височина. Грохотът на водата съпровожда всеки посетител и по 150-метровото изкачване нагоре към естествения отвор на Дяволското гърло, откъдето отново, като че ли от нищото, на повърхността се появяват водите на реката. От незапомнени времена местните хора разказват, че нищо, което е влязло в Дяволското гърло, не е излязло от другата страна. Единствено водите на реката се губят в тайнството на подземните недра на Долния свят и само те излизат на Горния свят. Така преди повече от 20-ина години, двама водолази от Варна дошли да изследват непознатите части на Дяволското гърло и да проследят пътя на Триградска река, но единият от тях така и не излязъл на Горния свят. Днес на скалата близо до входа на пещерата може да бъде видяна паметна плоча. Множеството са легендите, които се носят из Родопите за пещерата. Според някои още от времената на траките е преданието, което разказва, че тук са хвърляли вождовете, за да останат безсмъртни. Във всичките изнизали се столетия назад хората вярвали, че именно в Дяволското гърло е входът за другия свят и оттам започва пътят към безсмъртието. В древността, в чест на боговете тук принасяли в жертва най-красивите девойки, за да умилостивят злите сили, разказват още преданията. Сред най-известните легенди е и тази за Орфей. Родопите са наричани още Планината на Орфей. Разказват, че именно тук в Дяволското гърло Орфей се спуснал в царството на Хадес, за да спаси любимата си Евредика. Като доказателство на легендата е и издълбаният образ на певеца. Преданието говори, че Хадес пуснал възлюбената му, но условието било Орфей да не я поглежда, докато излязат отвън. Малко преди да изскочат на Горния свят Орфей не се въздържал и погледнал красавицата Евредика. Така тя завинаги останала в прегръдката на Хадес и неговото царство.

Дезодорант на 17 века изровиха край Мездра

Враца е била старата столица на тракийското племе трибали

Райна Тошева

Нарцис търси планината на тракийските владетели край Враца, Жоро намери тъкачен стан на 6300 години при Мездра, а Сергей изрови оттам дезодорант на 17 века. Така фамилиарно се отнасят към тримата археолози във Врачанско, защото сензационните им открития в последните няколко години ги направиха популярни почти като фолк звезди. Стигна се дотам, че артефактите, които излизат от разкопаните земни пластове, помпат по-силно самочувствието на местните, отколкото съвременното им битие.
"Ние сме били голяма работа!", чуди се народът, който май взе да разбира от археология повече, отколкото от футбол.
Това лято ст.н.с. д-р Нарцис Торбов от Врачанския исторически музей продължи разкопките си край прохода "Вратцата", известен досега като природен феномен и истинско предизвикателство за алпинистите да катерят страховитите отвесни скали. Оказа се, че до "Вратцата", откъдето идва името на Враца, е разположена зле проучената доскоро местност Градище, която буквално е нагнетена с история. От две години насам Нарцис Торбов опровергава съшитата с бели конци теория на историци, които искали да се докарат на руснаците, че Вратица е славянско селище. Това, което намира Торбов под пластовете цивилизация, които спят под сипеите при Лудото езеро, се приближава до хипотезата му, че Враца е най-старата столица на трибалите. През четвърти век преди Христа там е живяло тракийското племе, а династическият му център е бил разположен в прохода "Вратцата" - все по-убеден е Нарцис Торбов.
При разкопките това лято екипът му откри изгубената римска крепост "Валве", за която съобщава известният в древността историк Прокопий Кесарийски. Старинните хроники и новите находки показват, че укреплението е било построено край прохода "Вратцата" да охранява медните мини в планината. Археолозите извадиха и оловна пломба с печата на император Юстиниян от VI век, с която са пломбирани много ценни товари от столицата Константинопол. На обратната страна на пломбата личи образът на богинята на победата Нике.
Конкуренти на Нарцис Торбов по изравяне на сензации са археолозите Георги Ганецовски от врачанския музей и ст.н.с. д-р Сергей Торбатов от археологическия институт с музей към БАН. Уникалните им находки през сезона доказаха, че крепостта "Калето" край Мездра е не само важен кръстопът на Северозапада, но и религиозен център от праисторическата епоха до края на римското владичество по нашите земи. В "Калето" са наслоени култури от каменно-медната епоха, което ще рече от петото хилядолетие преди Христа, от траките - VII-VI век пр. Христа, от римско време - II-IV век, от византийския период - V-VI век, до Българското Средновековие - IХ-ХI век.
Пръв през лятото започна проучванията си Сергей Торбатов, според когото "Калето" е най-добре запазената римска крепост в българските земи. Става дума за запазени градежи от втори век на височина повече от пет метра, каквито у нас няма, а в Европа се броят на пръсти. От "Калето" са извадени сребърни и бронзови монети от времето на императорите Валериан Първи, Гордиан Трети и Карала. Тук за пет години са намерени монети от всички известни на науката номинали от римската епоха. В истински хит на археологическото лято обаче се превърна дезодорантът, който е на 17 века. Това е миниатюрен бронзов съд, в който са поставяни източни благовония. Реликварият е снабден с лостче за разбъркването им и отвори, през които излиза ароматът. "Ретро дезодорантът е уникален за музейните ни колекции" - категоричен е откривателят му Сергей Торбатов.
Археологът Георги Ганецовски като специалист по праистория обаче надцака Торбатов с находката си в своя терен на "Калето". От дълбочина 3 метра той извади тъкачен стан на 6300 години. Примитивната конструкция за изработване на първите платове преди 63 века е от вертикален тип с каменни тежести. Нишката се промушвала в дупки, издълбани в тежестите. Така древните са майсторили тъканите си.
Компания на тази любопитна находка прави отлично запазена глинена пещ и каменна плоча, която се нагрявала до 800 градуса. Върху нея е изпичан хляб като в подниците, познати ни от бита на българите през средните векове и Възраждането.
Според археолога Георги Ганецовски това е неповторим шанс след повече от 6 хилядолетия да надникнем в едно жилище от времето на късния халколит. В него е избухнал стихиен пожар и обитателите му са били принудени да бягат панически, като са изоставили цялата си покъщнина и инвентар. Преди дни в жилището е намерен великолепен образец на праисторическа керамика от времето преди да бъде изобретено грънчарското колело. Това е глинено гърне, което макар че е моделирано с ръце, има изключително фини 5-милиметрови стени. То е украсено с врязани мотиви и спираловидни релефни форми.
Новооткритото праисторическо жилище е до "Светилището на тура", което бе сензацията на археологическото лято миналата година. Тогава сред остатъци от пепел, въглени, натрошена керамика и животински кости бяха намерени два черепа с огромни рога на турове - дивите предшественици на бика и бивола. Това светилище е на 6200 години и се намира до жилището в самия център на "Калето".
Георги Ганецовски удължава разкопките си с намерение да стигне половин метър по-дълбоко и да намери допълнения към свещеното място - скулптурно изображение на Богинята Майка или още бичи рога, които са символ на Слънцето и мъжкото начало.

Три пещери с подземни реки в Смолян ще проучва експедицията „Голубовица” 2009..

Зам.-председателят на Българската федерация по спелеология Алексей Жалов пред радио „Фокус” – Смолян за проучванията в Албания и предстоящата пещерна експедиция в Смолян

Фокус: Г-н Жалов, връщате се от една много интересна експедиция, бихте ли разказали какви са резултатите от нея?
Алексей Жалов: Това е една от поредицата пещерно-етноложки експедиции, които провеждаме в Голо Бърдо, с амбициозната цел, заедно с проучването на пещерите да съберем фолклорен материал, да обрисуваме бита, нравите, културата и песенния фолклор на хората, които населяват Голо Бърдо, част, от които се самоопределят като етнически българи. Тази година ние продължихме тези проучвания, като в резултат на предишните вече е готова за печат първата част от материалите, събрани в резултат на тригодишни изследвания за българите в Голо Бърдо, Албания. До края на годината допускам, че ще излезе. Неин автор е Веселка Тончева от Института за фолклор при БАН. Тази години ние пребивавахме в рамките на няколко дни в село Голямо Острени и проучихме няколко малки пещери. Проучвахме пещерата Пещник, която изследвахме през 2004 г. с клуб „Хелектик” – София. Бяхме проучили 40 м от нея, като се натъкнахме на сифон. Тази година се оказа, че сифонът е пресъхнал. Това водно препятствие го няма и пещерняците от клуб „Мездра” проникнаха отзад и проучиха нови 150 м части от галерията, като вече пещерата достигна дължина до 190 м, нещо, което не е кой знае колко голямо, но фактически е най-дългата пещера в Голо Бърдо, която сме проучвали засега. Проучихме още няколко малки обекта, след което успоредно с нашите проучвания работи етноложката група.
Фокус: Колко българи живеят в Голо Бърдо?
Алексей Жалов: Според различните източници броят е различен, но практиката и науката показват, че има 20 села, които са населени със славяно-езични народи. Не казвам българи, защото някои от тях не се самоопределят като такива, въпреки че науката още спори по тези въпроси и не е категорична. В община Остени, в която работихме, само там броят на населението е 4 200 души. В едната община Требище, също бройката е толкова, така че може да се каже, че в тези две общини има около 9 000 души. За общия брой на живеещите в Голо Бърдо не мога да съм категоричен, но искам да подчертая, че вследствие на много сериозни миграционни процеси, които са от началото на 90-те години, много от селата там са обезлюдени, като типични примери в това отношение е село Стеблино, където е имало над 300 населени къщи, а сега живеят не повече от десет фамилии. Съседното село Кления е идентичен случай. Село Геновец, където е и една от малкото църкви в района, която в последните няколко години се възстановява, е абсолютно обезлюдено. Хората от Голо Бърдо са концентрирани в големите албански градове, даже в Тирана има цели махали от изселници от Голо Бърдо, какъвто е така наречения ”Попски хълм”. В Дураш също има обособени такива махали от изселници. Въобще тези процеси са доста интензивни, като причините за изселването, са свързани основно с липса на препитание, лоша инфраструктура и т.н.
Фокус: Те запазили ли са българския фолклор, какво установихте?
Алексей Жалов: Категорично. Учудващото е даже и това, че те добре помнят своят корен. Един от най-големите християнски празници - Гергьовден се празнува. Той може би е един от най-големите празници за тях. Разбира се, на Великден се боядисват яйца и т.н. Това се прави от хора, които са мюсюлмани. Не са забравили откъде идват, но проблемът с идентичността в момента е много сериозен. Проблемът е много сериозен, защото майчиният език не се изучава никъде и фактически само вкъщи е единственият начин той да се предава устно от родители на деца. Тези, които живеят в Голо Бърдо, са хората, които могат непосредствено да предадат това знание на своите деца, но когато хората отидат в големите градове и се потопят в морето на албаноговорящите, тогава езикът започва да се губи. В училищата не се изучава майчин език, а освен това официално албанската държава не признава наличието на българско национално малцинство. Този проблем е актуален и се полагат усилия през последните години, основно от Дружеството за просперитет на Голо Бърдо, което формално е дружество на българите в Албания. Правят се усилия да се построи български колеж в Тирана, като една от възможностите е на ниво столица, където са концентрирани доста голяма част от хората от Голо Бърдо и не само, част, от които се определят като българи, да имат възможност да изучават българския език. Езикът е най-големият белег за национална идентичност.
Фокус: Г-н Жалов, как приключи експедицията и в албанската пещера Май арапит?
Алексей Жалов: Там се проведоха две последователни експедиции. Първата експедиция завърши на 8 август, като екипът, който беше тази година международен, ние успяхме там да привлечем колеги от Гърция, Албания, Унгария, Франция. Там работихме по един проект, който беше частично финансиран от европейската Федерация по спелеология. Екипът съумя да проучи нови части в пещерата, около 1 км и половина. Картографираха се стари части на пещерата. В резултат на това нещо нейната дължина достигна 2 километра и половина и 277 метра е разликата между най-ниската част и най-високата точка. На 10 август замина сборна група, организирана от пещерен клуб ”София”, в която участваха пещерняци от Стара Загора. Те продължиха проучванията във височина. В края на пещерата има вертикални участъци нагоре, като комини. Те са преодолими само с класическо катерене. Те се изкачиха между 62-65 метра. Пещерата нарасна, като вече тя е 305 метра. Тя става най-възходящата пещера в Албания и на Балканския полуостров. Експедицията е много успешна. Отварят се нови хоризонти нататък. Проучването не е приключило. Искам да подчертая, че просто е изключително трудно проучването на пещери, които се развиват нагоре. Там може да има 1000-метрова пещера. Вече кроим планове за мегаекспедиция, за да продължим проучванията,
Фокус: Г-н Жалов, на 14 септември Ви предстои експедиция в пещерата ”Голубовица”. Потвърждава ли се датата и как върви подготовката?
Алексей Жалов: Тази година малко закъсняхме с подготовката, освен това събитията тук малко стесниха финансовите параметри. Финансовият ресурс за нейното провеждане можем да го осигурим, така че провеждането не е под въпрос. Традиционно ще участват колегите от Плевен, начело с Орлин Колов, който беше първият човек, който премина сифона в „Голубовица” и пещерняци и водолази от Пловдив, Бургас и водолазите от клуб „Мурсалица”-Смолян. Очакват се около 12 души, пещерняци и водолази да участват в експедицията. Миналата година достигнахме навътре от входа на 1 км и 666 метра, където това нещо беше картографирано. Екипът се натъкна на втори сифон, направи се едно проучвателно гмуркане в него, но не можа да бъде преминат. Първа задача и основна е сега да се продължи проучването и да се концентрират усилията, вторият сифон да бъде гмурнат и да се види има ли нещо след него. Очакванията са за голяма пещера. Трудно е да се прогнозира, но най-оптимистичните очаквания са, тя да бъде около 6-7 километра, но това е на теория, на практика може да се сблъскаме с непреодолими трудности, стеснения. Също така беше открита една странична галерия, влизано е в началните й части, като очакванията са там също да продължи пещерата, като това ще се разбере накрая на експедицията. Остават да бъдат проучени и някои други обекти, като миналата година част от миналогодишната експедиция проникна в един пещерен извор близо до Бориково и там се преодоля първия сифон от 30 м и се натъкна на втори, така че ще се направи и там опит да се продължат проучванията. Ако нещата са нормални, ще продължи да се проучва карстовият извор „Хубча”. Това е предварителният план, надявам се, че ще успеем да го изпълним. За резултати ще говорим на 13 септември, когато експедицията ще приключи.
Здравко БЕШЕНДЖДИЕВ