Кои са най-големите простаци по хотелите ?

 Статистиката е направена на базата на допитване сред 4500 хотелиери в цял свят

Кой са най-големите простаци в полето на туризма? Едно актуално допитване разкрива националната принадлежност на най-недолюбваните туристи. С най-лош имидж се оказват французите, на обратния полюс са учтивите японци.

 

Обикновено хотелските управители се оплакват само под сурдинка от поведението на своите гости. Ясно защо - това би било контрапродуктивно за бизнеса им. Но веднъж в годината те могат да изприказват от сърце всичко, което си мислят за почиващите. Защото веднъж годишно туристическата онлайн-фирма "Експедиа" отправя запитване до 4 500 хотелиери в целия свят да отсъдят кои са най-неприятните им гости. Основните критерии за преценка са учтивост, ред и чистота, владеене на чужди езици, щедрост и бакшиши.

  Японските туристи - винаги учтиви, тихи и изрядни

Французите - арогантни и стиснати

Тази малка типология на националностите изважда на бял свят изненадващи находки: оказва се, че най-големите простаци са от La Grande Nation. Французите, които заемат последно място в скалата на добрия имидж, не дават бакшиш, държат се арогантно и се правят, че на този свят няма други езици освен френския. Те се отнасят пренебрежително към местните специалитети, дума да не става пък за хранене с клечки. Парадоксалното е, че френският турист не е обичан дори в собствената си страна.

Любимците на хотелиерите от друга страна си остават японците - винаги учтиви, тихи, подредени и без никакви оплаквания. Само че биха могли да бъдат малко по-щедри. Англичаните пък са трудни за класифициране. Докато в Европа ги смятат за неучтиви и неподредени, оттатък океаните те се проявяват откъм най-добрите си страни: симпатични, подредени, любезни. Не е ясно на какво се дължи тази разлика; в Америка най-вероятно на общия език. 

А германците?

Те заемат съвсем приличното четвърто място в класацията на популярността: подредени, сравнително тихи и харчещи с удоволствие. Те обичат да се оплакват обикновено след пътуването. Освен това германците полагат усилия да говорят чужди езици, макар и не винаги разбираемо. Германските курортисти се излагат само по отношение на обличането (предпоследно място) - явно сандалът с чорапа си остава тяхната запазена марка.

Радио "Дойче веле"

Авто Травел

Българите пътуват все по-малко

НСИ регистрира намаление в пътешествията от 8,4% на годишна база

1 178 хил. българи са пътували в страната или в чужбина през четвърто тримесечие на 2009 година, показват предварителните данни на Националния статистически институт.

В сравнение със същия период на 2008 г. общият брой на пътувалите лица с лична цел намалява с 8.4%. Намаление е регистрирано, както в броя на пътувалите в страната - с 6.0%, така и в броя на пътувалите в чужбина - с 25.5%
Най-висок е относителният дял на пътувалите в чужбина с цел почивка или екскурзия - 54.9% от всички пътували с туристическа цел, а 46.1% от пътувалите в страната са посочили посещение на близки.

През четвърто тримесечие на 2009 г. най-много са пътували хората на възраст 15-34 години - 48.3% от общия брой пътували лица с лична цел, и на възраст 35-54 - 58.1% от пътувалите лица с професионална цел. Логично най-малък е делът на пътувалите лица на възраст над 65 години - 6.5% от общият брой пътували лица с лична цел.

Структурата на разходите за туристически пътувания по видове през четвърто тримесечие на 2009 г. показва, че за туристически пътувания в страната най-голям е относителният дял на разходите за храна - 38.0% от всички разходи, а за пътувания в чужбина разходите за други, различни от разходи за храна, настаняване и транспорт - 34.9%.

През четвърто тримесечие на 2009 г. средно 143.5 лева са разходите по време на лично пътуване в страната, и 1095.0 лева - за пътуване в чужбина. Същевременно разходите на едно лице за професионално пътуване са средно 116.3 лева - в страната и 1167.6 лева - в чужбина.

www.vsekiden.com

Запис от "Златния фонд" на БНР разказва за откриването на Панагюрското златно съкровище преди 60 години..

Автор: Михайлина Павлова

Панагюрското съкровище се състои от 9 съда от чисто злато с тегло над 6 кг. и е открито на 8 декември 1949 г.

Чуйте записа на разказа на Павел, Петко и Михаил Дейкови от "Златния фонд" на БНР за откриването на съкровището

Панагюрското златно съкровище е тракийски античен сервиз за пиене с общо тегло 6.164 килограма, включващ фиала с диаметър 25 см, една амфора с дръжки във форма на кентаври, три ритона с формата на женски глави (амазонки), три ритона с формата на животински глави и един, оформен като предна част на тяло на козел. Ритоните са украсени с релефни изображения на митологични сцени с участието на известни герои от древногръцката митология.
Принадлежало е на неизвестен владетел на племето одриси от края на IV и началото на III в. пр. н. е. Използвало се е за религиозни церемонии. В стила и украсата му се съчетават тракийски и елински влияния.
Панагюрското съкровище е част от постоянната колекция на Археологическия музей в Пловдив.
Открито е преди 60 години - на 8 декември 1949 г., в района на град Панагюрище в местността „Мерул” от тримата братя Павел, Михаил и Петко Дейкови - тухлари и каменари по професия.

Близо 800 са нелицензираните туроператорски фирми в България ..

Около 800 са нелицензираните туроператорски фирми в страната, заяви Цветан Тончев, председател на Българската туристическа камара. Информацията се появява след като при инцидента в Охрид, станал на 5 септември, се оказа, че фирмите, превозвали българските туристи до Македония, са били без лиценз за туроператори.

Тончев потвърди, че фирмата, извършила организацията на туристическото пътуване до Охрид, няма редовен лиценз. Според него сивата икономика в туризма у нас е не по-малко от 40%. Служителите на фирмите, които са погазили законите, трябва да отидат в затвора, заяви той.

"Македонският туризъм е беден и нормално такива неща да се случват, но ние сме се събрали за нещо по-глобално, заяви изпълнителният директор на асоциацията за хотелиерство, ресторантьорство и кафетерия ХОРЕКА Евелин Виденов.

Виденов се е поправил и е заменил определението "нормално" с "реално", съобщи БГНЕС.

Черна гора - портативната държавица

Почти по залез слънце влизаме в Черна гора (Црна гора)– най-младата и мъничка държава на многострадалния ни полуостров. Но държавната история на Черна гора далеч не е само в последните два месеца. Това е едно от парченцата на полуострова, което най-късно прекланя глава пред султана и най-рано си извоюва права, автономия и независимост. Затова, въпреки еднаквия етнически произход, език и религия, логично е черногорци да се чувстват различни от сърбите – та те са били заедно само до 14-ти век и в югославските години.

Преди три години се смяхме на импровизираните митнически пунктове между Сърбия и Черна гора по "жестокия път" – Линската клисура.

Сега заварваме младата държава с ново, тържествено знаме (червено със златен орел), гордо веещо се над крепостта на Будва. За разлика отпреди, сега преходът ни е изцяло крайморски. От албанската граница до крайбрежния път ни води тесен път, който лъкатуши като лабиринт в гъсти гори и зашумени селца, доста от тях – с джамии.

Най-сетне под нас като броеница са светлините на Улцин, Бар и крайбрежния осветен път. По мъничкото, колкото „една човешка длан”, но златоносно крайбрежие населените места и курортите следват един след друг – няма нито един неоползотворен залив.

За разлика от безводната карстова пустиня в Южна Албания, а до голяма степен и в Централна Далмация, Бог не е пестил зеленината в Черна гора – от Бар до Будва, през Которския фиорд, та чак до Херцегнови и хърватската граница. Тук карстът е отстъпил чак до втория ред планински хребети.

Отсядаме в курортната южна част на Будва. Курортите им си приличат с нашите по оживлението до късно среднощ – алеите са оживени, работят сладоледаджии, продавачи на сандвичи и пици на парче, царевица и какво ли не. А се различават по зеленината и по отсъствието на излишно големи и сгъстени хотели – явно по това само с Албания си приличаме...

На следната утрин разглеждаме района на Свети Стефан. Това е най-красивият район на черногорското крайбрежие. Самият „остров” (в кавички, защото с пясъчна коса и път по нея е свързан със сушата) Св. Стефан е затворен луксозен хотел за знаменитости – това е умалено копие на Несебър, в което всяка от вилите се дава срещу "скромна сума".

Разкошните условия, природната красота и строгият пропусквателен режим привличат за почивка там всякакви холивудски звезди. В района са и най-хубавите пясъчни плажове по Адриатика, които съм виждал. Изобщо в Черна гора пясъкът твърдо води пред чакъла, за разлика от Хърватска.

Следващият обект е стара Будва. До стария град води разкошен парк с кичести платани, палми и средиземноморска растителност. Градът е във типичния венециански стил с добавка – православна църква, кротко съжителстваща си от векове с католическата и посестрима. Ако трябва да го сравня със съседния Котор – старият град в Будва е по-малък, но морето, яхтеното пристанище и паркът му придават собствено очарование. След това минаваме покрай Тиват и вземаме ферибота, който спестява около 50-километрова обиколка на дълбокия Которски залив.

Още няколко градчета и портативната държавица завършва. Очакваме пак най-любопитната държавна граница – преди три години черногорско-хърватската граница се състоеше от по два фургона и по две химически тоалетни от всяка страна, разположени на стръмен склон. Но това вече е в миналото – двете ГКПП-та са раздалечени до най-близкото равно място и са оформени като модерни пунктове, поемащи без проблеми туристическия поток. Същото ще видим и на хърватско-сръбската граница.

И на двете места табели указват участието на ЕС-фондове в тяхното построяване.

Източник: journey.bg