Късносредновековна църква "Света Богородица" - с.Пастух, област Кюстендил (ХVІ век)..

„Света Богородица'' е късносредновековна българска православна църква до село Пастух, община Невестино, област Кюстендил.

Бях чувал за нея отдавна и исках да я разгледам, но това ми се удаде едва на 14.11.2009 г.  Времето беше слънчево, река Струма - мътна, но спокойна.  Както обикновено намирането на развалините се превърна в истинско приключение - лутане по баирите, консултации по телефона с колега, който беше наясно къде се намира.  Резултата си заслужаваше, въпреки, че и тук разрухата е на път да унищожи много скоро и този паметник.





1. Местоположение, история, архитектурни и художествени особености.

Църквата се намира на 3 км. източно от село Пастух, в местността "Скалето" (наричана още "Градището", "Дукяно", "Пааланката" и "Калугерица"), върху височина с два заоблени върха.  На южния връж са запазени останки от крепостен зид. Църквата е построена в поодножието на северния връх. Представлява еднокорабна едноапсидна църква с външни размери 6,50 Х 3,80 м. Изградена през XVI век от ломени камъни, на места са използвани тухли и керемиди, споени с бял хоросан. Стените са запазени на височина от 1 до 2,70 м. (апсидата).


Йордан Иванов посочва 1557 г. като дата на изписването на църквата въз основа на ктиторския надпис, който е бил запазен при посещението му през 1906 г. Според ктиторския надпис,  ктитори на храма са селяни от съседното село Блато, област Кюстендил. Надписът е бил запазен на канарата при развалините на средновековната крепост. Текстът на надписа е публикуван в книгата му "Северна Македония" и  част от него гласи :
         
"'' Изволениемь отца и поспешениемь сина и сьвьршение Исуса Христа, изписа се святий божествений храмъ святие Богородице нашей Маріа в 7065 (1557) потоу ктитори село Блато, некто мало, некто много ...''"



Цялата вътрешност на църквата е била изписана. През 1978 г. (срв.Дремсизова-Нелчинова, Цв. и Слокоска, Л.)  все още са били съхранени отделни фрагменти от стенописите. Понастоящем от тях не е останало нищо. Църквата е труднодостъпна, изложена на непосредственото действие на природните стихии и силно пострадала от иманярските набези. Тя бавно, но сигурно се руши. Необходими са спешни мерки за запазването и реставрирането и.



2. Литература.
* Йордан Иванов - Северна Македония, София, 1906 г., с.406;
* Константин Иречек] - Княжество България, Пловдив, 1899 г., с.539 и сл.;
* Марди, В. - Бабикова - Научно мотивирано предложение за обявяване на църквата "Св.Богородица" на градището при с.Пастух, Кюстендилско за паметник на културата. София, 1969 г., Архив НИПК;
* Дремсизова-Нелчинова, Цв. и Слокоска, Л. - Археологически паметници от Кюстендилски окръг, София, 1978 г., с.25
* Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ А-Я, София, 1988 г., изд.БАН., с.585.

bartol.blog.bg

Най-големият басейн в света..

Този огромен басейн, който може да се нарече и изкуствена лагуна вече приема своите посетители в южноамериканския курорт Сан Алфонс дел Мар в Чили. Неговият размер е 8 хектара и събира невероятните 250 000 кубика вода. Обявен за номер 1 по големина басейн в света, той оставя назад в класацията предния водач в класирането Orthlieb pool в Казабланка, Мароко, който е с размери 150 на 100 метра. 

webhotel.blog.bg

Тракийското светилище "Чуката на гидика"..

Странно име за тракийско светилище. Малко известно е, дори никак! Намира се над Ардинския Дяволски мост, но много по-близко до село Гълъбово, община Баните. От пътеката "Дяволски мост- Гълъбово" се отбива по една стръмна пътечка на това място:

 Върви се надолу като от двата ви края има стръмни склонове към реката. Навярно от това е дошло името "Гидика"?

пътеката

 От двата й края гледката е такава:






 След като се стигне до тази табела /10 мин от разклона/:


следва рязко изкачване нагоре /около 200 метра/:


за да стигнете до самото светилище, намиращо се на най-високото място на тази чука, намираща се в средата на един меандър на реката. Арда е на около 300 метра под вас /денивелация/ и гледката е невероятна. Сега разбирам защо траките са избрали това място за преклонение.










 Най-ранните артефакти открити тук са от бронзовата и ранно-желязната епоха 1500 г.пр.н.е. През 10-11 век тук е изграден параклис, а може би и малък манастир! Тук са били земите на бесите, които трудно са се покръстили.
 В района е открито монетно съкровище, състоящо се от 74 сребърни венециански монети и 5 златни хиперперона. /така пише на табелата/
 Има направени археологически разкопки, но те са в ранен стадий.


 Поставена е маса с панорамна снимка върху нея, така че като застанете в средата й, да видите мястото на следващото тракийско светилище в района- "Карабурун".




 Ето го връх "Карабурун"/Черния нос/, в дъното, на хоризонта:


 Има поставена апаратура за пращане на моментни снимки към интернет, но не знам адреса където могат да се гледат, а не знам и дали апаратурата работи!

 Дано ви е станало интересно! И когато посещавате Дяволския мост да отделите 3 часа , за да се полюбувате на "Чуката на гидика". Или по-просто: идете до село Гълъбово и за 40 минути ще сте на светилището!

http://alexooo.blog.bg

Най-големият кораб в света - един плаващ курорт..

Oasis of the Seas - новият кораб на Royal Caribbean е най-големият, най-широкият, най-високият и най-скъпият пасажерски кораб в света.

„Той ще промени представата за ваканция на кораб," казва директорът на компанията Р. Фейн. "В него него дори можете да се научите да карате сърф - корабът има два басейна, които симулират вълни идеални за сърфинг."

Корабът струва 1.4 милиарда долара и се появява в най-лошата година за индустрията от десетилетия насам, но компанията вярва, че ще бъде успешен от първия си ден.

Това не е просто кораб, а плаващ курорт. Пристигайки в новия си дом - пристанището Порт Евърглейдс във Флорида, Oasis засенчи дори апартаментните сгради близо до пристанището.

Той разполага с 16 палуби и може да превозва 6 292 пътници. Персоналът наброява 2 165 души.

Сред атракциите в него са скали за катерене, баскетболно игрище, ледена пързалка, въртележки за децата. Корабът си има дори нещо като главна улица с магазини, кафета, барове, както и градина с водопади и над 12 000 растения и дървета с гледка към океана.

 

Големият басейн е заобиколен от амфитеатър, където пътниците могат да гледат представления по синхронно плуване и скокове във вода.

Един от многото барове The Rising Tide непрекъснато се движи нагоре-надолу между три палуби.

Построяването на Oasis of the Seas е отнело 6 години. Първото му пътуване ще бъде на 5 декември тази година.

2009 бе трудна за индустрията. Нетните приходи на легло на ден са паднали с 16% за първите девет месеца при трите най-големите компании - Carnival, Royal Caribbean и Norwegian Cruise Line.

Компаниите предвиждат, че 2010 ще бъде малко по-добра, като спадът ще се ограничи до 7 - 8 %.

Междувременно, Carnival представи новия си и най-голям досега кораб - Carnival Dream, който може да превозва 3 652 пътници.

Royal Caribbean пък ще пусне двойник на Oasis of the Seas, наречен Allure of the Seas през декември 2010.

В последните 20 месеца обаче, няма поръчка за нито един нов пасажерски кораб в света, което е прецедент за последните 25 години.

Резервациите за Oasis of the Seas за сега се движат добре, казват от компанията. 7-дневните пътувания започват от 1 049 долара за човек за вътрешна каюта и стигат до 16 659 долара за човек за ВИП апартаментът, в който има екстри като пиано и собствен балкон.

Royal Caribbean прави няколко икономии в Oasis. Разходът на гориво за пасажер е с 30% по-нисък, а офицерският състав не е кой знае колко по-голям. По-висок обаче е броят на персонала, тъй като са необходими повече хора, за да се грижат за 24 ресторанта, 4 100 тоалетни, 42 асансьора, 4 500 помещения и т.н. Да не говорим за това, че на други кораби не се наемат плувци (за представления по синхронно плуване и скокове на височина), нито толкова много градинари.

Естествено към кораба има и критики. Журналист от известен туристически портал казва „Тези кораби са създадени за хора, които не знаят как сами да се забавляват. Те имат нужда някой да създава безумни атракции за тях, за да се развличат от депресията си."

От компанията Silver Sprint пък казват, че корабът е голям, но пък и навалицата ще бъде голяма. „Нашата компания има по-малки кораби, вози до 540 души, но осигурява спокойствие и личен иконом за всяка каюта," казват от там./profit.bg 

Очаква се труден зимен сезон за туризма..

   

"Очаква се един труден зимен туристически сезон." Това заяви във Велико Търново зам.-министърът на икономиката, енергетиката и туризма Иво Маринов, предаде Агенция Фокус.

Очаква се спад на пазара Великобритания, тъй като в условията на финансова икономическа криза и в резултат на обезценяването на паунда, британските граждани се концентрират върху лятна почивка.

Иво Маринов каза още, че тази година всеки от големите курорти в България ще открие официално зимния туристически сезон на различна дата. На 4 декември ще бъде открит сезонът в Чепеларе, на 5 декември - в Пампорово, и на 12 декември - в Банско.

Зам.-министърът на икономиката, енергетиката и туризма информира, че от началото на годината до края на септември спадът в броя на туристите е с 0,4% спрямо същия период на миналата година.

"По отношение на приходите спадът е с 0,2%, което в сравнение с глобалното развитие на туризма, където се реализира спад от 7%, мисля, че добре се справихме", коментира летния сезон Иво Маринов. Той допълни, че това лято е имало отлив на туристи главно от Великобритания, Скандинавските държави, Сърбия и Македония.

Според него вътрешният пазар обаче трябва да е приоритет за всяка държава, затова и досега направените регистрации са предимно от българи.

"Тенденцията в световен мащаб, включително и в България, е за рязък спад на ранните записвания. От гледна точка постигане по-добри ценови нива, туристите се насочват към записвания в последния момент", информира Иво Маринов.

Агенцията по туризъм се закрива до понеделник и част от служителите й преминават в новото Министерство на икономиката, енергетиката и туризма.

actualno.com

Опознайте планините край София !

Опознайте планините край София !

Автор: Венета Николова

© Снимка: Венета Николова

От язовир Панчарево се открива приказна гледка към Витоша

За разлика от жителите на повечето пренаселени европейски градове софиянци имат възможност бързо и лесно да „изпълзят” от плътния смог, сковал в нездравословната си прегръдка двумилионната ни столица и да избягат сред природата. Безспорно най-търсеното и достъпно убежище от градския стрес и бензиновите изпарения е Витоша, разположена на едва 10-ина километра от централната част на София. През уикендите обаче планината „изнемогва” от туристи. Хора от всички възрасти се тълпят пред въжените линии, разположени в северната й част, задръстват пътищата, стигащи до почивните бази, и едва се разминават по тесните горски пътеки. Но има и други, по-малко познати маршрути в околностите на града, които отвеждат далеч от навалицата, инфарктния трафик и натрупания стрес.

В околностите на София ще откриете незасегнати от масовия туризъм кътчета, където да се усамотите сред природата.

Заобиколена отвсякъде от малки и по-големи планини, София е чудесен изходен пункт за пешеходни турове сред планината. След по-малко от час автомобилен път от центъра на столицата можете да се озовете на висок планински връх, сред сумрачните галерии на дълбока пещера или в двора на старинен манастир, сгушен в подножието на скалисти възвишения.

„Нека да го обясним с цифри – казва Момчил Цветанов от столична туристическа агенция „Бюро Радецки”. – България има 37 планини. Ако тръгнете с кола от София, за час можете да стигнете до над 20 от тях. Това само по себе си е сериозно предимство, защото в района на столицата ни ще откриете удивително разнообразие от всякакви планини – ниски, високи, зелени, стръмни, скалисти… Има планини за всички сезони.”

Столицата ни е заобиколено от множество малки и големи планини.

На юг от София в посока на град Перник се редуват билата на Голо Бърдо, които крият в дълбините си все още неизследвани пещерни системи. А сред суровите й хребети се намира един от най-старите български резервати – Острица. В него се съхраняват уникални растителни видове от преди ледниковия период. Струва си човек да отдели време и за една малко известна и не много висока, но затова пък удивително красива планина, разположена на 70 км западно от София. Става дума за Любаш. Всеки, който се изкачи на едноименния й първенец, издигащ се на 1398 м надморска височина, ще бъде възнаграден за усилията си с незабравима гледка. „Оттам се вижда поне една пета от България” – разказва Момчил. Много популярна за излети в края на седмицата е крайстоличната планина Лозен, покрита с гъста мрежа от сенчести пътеки и беседки за отдих. Малко софиянци знаят, че хълмистите й извивки са част от Средна гора, която пък започва от стената на близкия до София язовир Панчарево и пресича от запад на изток почти цяла България.

Ако решите да прекарате уикенда си в някои близка до столицата ни планина ще се наслаждавате на чист въздух и на пасторални картини, като тази.

Горещо ви препоръчваме да отскочите за няколко часа до Искърското дефиле, което си пробива път в подножието на нащърбени в небето планински хребети. Тук почти всеки връх е увенчан от старинно оброчище или ударено от гръм дърво, а погледнете ли надолу, ще останете без дъх от разстилащата се в краката ви магнетична гледка към река Искър и нейните притоци. Друг все още незасегнат от масовия туризъм район е т.нар. Краище. Намира се на запад от София, недалеч от границата ни със Сърбия.

Планинските хребети на Искърското дефиле са осеяни със стари оброчища.

„Мнозина са чували за него, но много малко знаят, че там има 11 живописни планини, образувани в различни периоди – твърди Момчил Цветанов. – Това са диви, непознати масиви, там човешки крак рядко стъпва. Планинарите го предпочитат заради непосредствения досег с природата в най-неопетнения й вид. Няма маркировки, асфалтирани алеи или хижи. Вървите през обрасли коларски пътища или кози пътеки, а селата са почти обезлюдени. Едно от интересните места в Краище е Земенският пролом. Няма човек, който да е пътувал с влак от София за Кюстендил и в пасажа от град Земен до село Ръждавица да не е бил впечатлен от огромното количество скални кули и причудливи каменни фигури. Лично аз, когато съм пътувал, съм притичвал „като совалка” от единия до другия прозорец, възхитен от това, което виждам !”

© Снимка: Снимки : Венета Николова

Люлинският манастир „Св. Петка” ще ви изненада с пъстрите си стенописи, изобразяващи светци и библейски сцени.

Малко познат кът за излети в края на седмицата е планинският район около град Трън, северозападно от София. На няколко километра от града сред непристъпните чукари на ждрелото на р. Ерма е обособена екопътека, която пресича райски красива местност. Маршрутът обаче е труден и е подходящ по-скоро за опитни планинари. Затова пък разположената в западната част на София Люлин планина е достъпна за всеки. Тук въздухът е кристално чист и лечебен. Неслучайно в подножието на най-западните й склонове се намира балнеоложкият курорт Банкя, известен с лековитите си минерални извори. Ако поемете по асфалтирания път, свързващ градчето с високите части на планината, ще останете приятно изненадани. Ненадейно пред вас ще изникне пъстра картина – манастирът „Св. Петка”. Варосаните му в бяло стени са покрити с ярки рисунки на светци и сцени от библията. Старата му църквичка е била построена преди повече от 300 години и е обявена за паметник на културата. Впрочем София е заобиколена от множество малки и големи манастири, сгушени в пазвите на разгънатите до хоризонта планински масиви. Тези оазиси на духовността и спокойствието редовно се вписват в маршрутите на столичани и гости на София. За да изживеете едно приключение във времето и пространството, е достатъчно в края на седмицата да разтворите туристическата карта на България и да си зададете въпроса „А сега накъде ?”

бнр   

Копривщица-Късче възраждане в дебрите на Балкана

Копривщица е град в Западна България. Той се намира в Софийска област и е в близост до градовете Пирдоп, Клисура, Стрелча и Панагюрище. Градът е център и единствено населено място в Община Копривщица.
Копривщица се намира в планински район. Разположена е в живописна долина по течението на река Тополница, в сърцето на Същинска Средна гора. Намира се на 16 км от Подбалканския път, на 110 км от София, 24 км от Пирдоп, 24 км от Стрелча и 90 - от Пловдив.











Разположен на 1030 м надморска височина, градът има изразен континентален планински климат. Зимата е студена, но слънчева (- 4.0ºС температура през най-студения месец януари), с дебела снежна покривка, докато лятото е прохладно и свежо (16.7ºС температура през най-топлия месец август) заради голямото надморско равнище и обичайното за летния сезон местно северно течение, идващо по долината на р. Тополница от високите склонове на Стара планина.

Преобладават кафявите горски почви. Планинските масиви са покрити от векове с букови гори, като в близкото минало местата на изсечените са били залесявани с иглолистни видове (главно бял бор и обикновен смърч, заради бързото израстване), което се критикува от съвременни еколози, тъй като според тях иглолистното залесяване изсушава и изтощава почвите. Друг специфичен див вид за района около Копривщица е европейската лиственица. В планината има много места с диви ягоди, малини, черни боровинки, коприва, киселец, лапад, различни видове гъби, минзухари и др. От по-големите диви животни се срещат глигани, лисици, орли и др.









Копривщица има земеделска и животновъдна традиция - въпреки статута на град, все още голяма част от населението се занимава с тези дейности. Култивират се предимно картофи, ръж, фасул, грах, джанки, тиква, тиквичка, някои видове ябълка и няколко други, като по-суровият климат не разрешава други култури (например домати или пшеница). За фураж се събира сено, лобода и овес. Отглеждат се традиционно овце, крави и коне, както и кокошки, и патици.











Kъща музей на Тодор Каблешков.

Родната къща на Тодор Каблешков е един от най-представителните паметници на копривщенската възрожденска архитектура. Каблешковата къща е строена от копривщенския майстор Генчо Младенов по примера на пловдивските къщи. Тя е изградена на принципа на подчертаната симетрия, организирана около централно разположения голям кръгъл салон. Каблешковата къща се възприема като върхово постижение в копривщенското архитектурно майсторство.

През 1935 г. Каблешковата къща е първият реставриран копривщенски възрожденски паметник. В нея тогава били изложени експонатите, събирани за градски музеи. Днес тук могат да се видят автентичната подредба на къщата, както и много вещи, книги и снимки, разказващи за живота на Тодор Каблешков и за събитията около Априлското въстание. За пореден път, Каблешковата къща беше ремонтирана през пролетта на 2006г.











автор: Frognews.bg