Нашенци луди по Сахара

Българските туристи в Тунис непрекъснато се увеличават, броят им стигна 8500 миналата година. Това заяви Мохамед Бачар, директор на Борда по туризъм на Тунис. Сахара много харесва на българите, защото пустинята е нещо, което им липсва и е една евтина дестинация. Не е необходима виза за българите, освен това Тунис е много близо, обяснява г-н Бачар.

Всички, които посетили щанда им на туристическото изложение, първо питат колко ще струва, после какво ще видят, казва служителка от туниския борд по туризъм.

Великден в Банско само за 90 лева

Записват се за концерт на U2 или за Formula 1 в Истанбул

Имате ли екскурзия до Южна Индия, пита възрастен мъж на щанда на туристическа фирма с 20-годишен опит в организирането на пътувания по света. Отговарят му, че офертата им е за Северна Индия. Бил съм там и в Непал, махва с ръка мъжът и допълва, че сега иска да отиде на юг...

В сивата дъждовна сутрин десетки столичани са избрали туристическата борса "Ваканция и СПА" за своята първа съботна "дестинация". Семейства, млади и стари събират оферти, брошури, каталози с примамливи снимки на красиви и необикновени кътчета от близки и далечни страни. Заглеждат се във фасадите на лъскавите хотели и карти за бъдещи истински или виртуални пътешествия.
Наближават великденски и майски празници и туристическите агенции са изсипали истински рог на изобилието от примамливи маршрути. Най-много и най-евтини са предложенията за почивки и пътувания до близките гръцки острови, Турция, Охрид, Черна гора, Италия...
Травел агенциите се надпреварват с всевъзможни бонуси към тях.
Четиридневна уикенд екскурзия в Истанбул с две нощувки до края на март се предлага по 170 лв., а след това ще струва 200 лева. Към нея има бонус безплатно посещение на "Синята джамия", на град Одрин и застраховка. Тръгва се от София, Пазарджик, Пловдив, Хасково, Свиленград всеки четвъртък.
Туристическите агенции са уловили и използват все по-предпочитаните от младите пътувания за концерти или спортни състезания по цяла Европа.
250 лева струва екскурзията до Истанбул за състезанията на Формула 1 от 27 до 30 май. 215 лева е цената на екскурзията за концерт на U2 от 3 до 6 септември при по-ранно записване.
Офертите за великденските и майските празници се разграбват като топъл хляб, радват се от бранша. Според желанията - има идеи за по-близки и за по-далечни дестинации. Възкресение Христово може да се отпразнува в Истанбул, Кушадасъ, Солун, Албания и Македония, в Италия и Барселона...
170 лева струва автобусна великденска екскурзия за три дни и две нощи до Солун и Метеора с посещение на празнична великденска литургия. В цената са включени закуски и нощувки, транспорт и застраховки. 310 лева е цената за 4 дни и 3 нощи в Истанбул по Великден. В Малта за празника може да се отиде за 5 дни. Полупансионът струва 1850 лева в единична до 4234 лева за тройна. 857 лева е цената на пет дневната великденска екскурзия до Кипър, при единична стая, малко по-евтино - 767 лева, ако се нощува в стая за двама.
Автобусни екскурзии до адриатическото крайбрежие на Сърбия, Хърватия, Черна гора, Босна и Херцеговина през май е на цени от 440 лева до 560 лв., ако стаята е единична и с изглед към морето. 395 лева на човек е в двойна стая в 4 звезден СПА хотел за 5 дни автобусна екскурзия по Гергьовден на остров Корфу в Гърция. 195 лв. на човек и 90 лева за дете до 12 години се предлага за 4 дни с 3 нощувки по Гергьовден.
Български курорти също предлагат намалени цени за великденските и майски празници. Изложението има характер на туристическа борса и затова пакетните цени се договарят с туроператорските фирми, обясниха изложители. Две нощувки с 2 закуски и 2 вечери в Боровец струват 139 лева за човек, настанен в двойна стая. Ако нощувките са 4, цената става 259 лв.
На Великден в Самоков цените за две нощувки са между 105 и 125 лв., а за три - 140 до 165 лв. Включени са празничен великденски обяд, боядисване на яйца, сладкиши и куп други изненади.   
Майските празници в Самоков може да излязат 167 лева на човек за пакет от 3 нощувки. Предлагат се празнична вечеря на Гергьовден, разходки с планински водач, безплатни фитнес, басейни, следобедни кафета, закуски, вино и безалкохолни и други екстри.  
Цените за Великден във вилните селища в Боровец за тридневен пакет са между 265 и 310 лева, а за 5-дневния - от 445 до 510 лева.
Празнуване на Великден в Банско може да ни излезе и по 90 лева на човек за три нощувки, закуски, вечери , от които едната празнична.
На борсата и тази година българите можеха от сега да избират близки и далечни почивки и пътувания в сезона и извън сезона. За българските курорти хотелите и агенциите още не бяха готови с пакетните цени за лятото.
Преди 15 години българите избираха екскурзии с автобус до съседните държави, сега се записват за скандинавските страни, Англия, Шотландия. Все повече предпочитат самолет и кораб за далечните пътешествия, обясняват от туристическа агенция. Бразилия и Аржентина, Северна Америка с Източното крайбрежие, Австралия, Южна Африка, Дубай, Япония, Тайланд. Миналата година изключително успешен бил круизът в Аляска с 13-етажен кораб с 3-4 хиляди пасажери. За 20 дни трябва да приготвите 3870 евро. Много мераклии искат да плават по река Нил.

Таня Киркова

Безплатен чадър и шезлонг в Албена

Всички туристи, които изберат за лятната си ваканция Албена, ще ползват безплатен чадър и два шезлонга на плажа в курорта, обявиха от дружеството.

Цените за почивка в комплекса през това лято са с 25% по-ниски от миналата година. Закуска и нощувка можете да резервирате срещу 15 лева на ден, а предплатените пакети с включени храна и напитки започват от 50 лева.
Всички деца до 12 години в курорта ще се настаняват безплатно. Заради екстрите в комплекса българите са припознали Албена като своята най-предпочитана дестинация за семейна почивка. С 40% повече нашенци са избрали да изкарат лятната си отпуска в курорта през 2009 г. спрямо 2008 г. На слънцето и морето в Албена са се радвали 60 хиляди българи.
Великденската оферта на дружеството от 2 до 5 април излиза 45 лв. при включени храна, напитки и ползването на закрит басейн в 3-звездния хотел "Добруджа".
През цялото лято можете да се поглезите и със специалните спа програми. 114 лева струва 5-дневната програма, която включва две вихрови вани с добавки, два частични масажа и две процедури с грижа за краката с кестен или алги. 7-дневната програма излиза 167 лева, а 10-дневната 264 лева. Абитуриентите могат да прекарат празника си в курорта срещу 75 лв. на вечер, като в цената освен нощувка и закуска е включена празнична вечеря и програма с изпълнители и вариете.

Наталия Малчева

paper.standartnews.com

Българите луди по круизи

Екскурзии със самолет излизат колкото с рейс

Круиз мания разтресе родните туристи. Интересът на българите към обиколките по вода многократно се е засилил, твърдят туроператори. Причината е, че през последните една-две години луксозните ваканции по море могат да се купят на изключително изгодна цена. Компаниите предлагат отстъпки за ранни записвания, както и промоции до изчерпване на местата в дадена класа, обясни Ирина Найденова от "Александър тур". Сред хитовите предложения е обиколка на Обединените арабски емирства по вода. Седмичното плаване започва в Дубай и струва около 900 евро, обясни тя. Осем дни из гръцките острови Никонос, Пасмос, Крит, Санторини и турския курорт Кушадасъ излизат 674 евро, като в цената са включени обяд и вечеря в няколко корабни ресторанта, както и разнообразна развлекателна програма всяка вечер. На вятър в косите може да се порадвате дори за Великден. Тридневен круиз в Егейско море от 2 до 5 април излиза от 229 евро на човек. Цената за майските празници е 287 евро.
Намалените цени на самолетните билети са причина стойността на автобусните почивки да се изравни с тази на някои самолетни пътувания, показва справка по щандовете на туристическата борса "Ваканция и СПА" в НДК, която продължава и днес. Почивка в Дубровник с чартърен полет излиза толкова, колкото и с автобус, обясни Благовеста Чифлигарова от "Астрал холидейз". Подобни пакети родните туроператори подготвят и за гръцките острови, до които българите сега пътуват с часове. Евтини оферти със самолет има и за Италия и Испания, твърдят туроператори.
Наталия Малчева

Вести
Отиваш на почивка, дават ти кола
Кола подарък може да получи всеки български турист, избрал да прекара лятната си ваканция в турския хотел "Али бей" в Анталия. През октомври всички гости от България, почивали в комплекса, ще участват в томбола за чисто нова кола "Тойота Ярис", каза Благовеста Чифлигарова от "Астрал холидейз". Цената на едноседмичната почивка започва от 1115 лв. на човек. В нея освен настаняване с предплатена храна и напитки влиза и безплатно ползване на аквапарка към хотела. Всички, които резервират ваканцията си отрано, получават и 17% отстъпка.

Пътуваме по-малко в чужбина
Пътуванията на българи в чужбина през януари са 282 700, или с 16,5 на сто по-малко в сравнение със същия месец на 2009-а, показва статистиката. Посещенията на чужденци у нас са 304 800 и се увеличават с 14,3%. Увеличение на пътуванията на българи в сравнение с януари миналата година е регистрирано към Финландия (с 50%), Португалия (с 36,5%), Македония (5,5%) и Турция (3%). Същевременно намаляват пътуванията към всички останали наблюдавани страни. Близо половината от пътуванията зад граница са с цел командировка. 25,7 на сто са били на почивка, 24,5 - на гости. От страните - членки на ЕС, най-много са посещенията у нас на гръцки граждани - 13%. На следващите места са финландци - 7,8%, румънци - 7,4 на сто, британци - 6,1 на сто, шведи - 4,9%, и французи - 4,8 на сто.

paper.standartnews.com

Музеят и галерията - как се представят те като центрове на културен туризъм в рекламните туристически издания

Автор: Божидар Любенов

Освен чисто организационните въпроси, които стоят пред всеки музей и галерия, за начините, по които те могат да се развиват и като центрове за културен туризъм, за всяка от тези институции е важно как и по какъв начин ще бъдат представяни в многобройните специализирани печатни издания - списания, пътеводители, дипляни.
По тези въпроси ще разговаряме с Димитър Кирекчиев, главен редактор, и София Чернева, отговорен редактор на списание „Туризъм и отдих” и туристическия справочник „София - европейска дестинация”.
„Важно е да се разкрият пресечните точки, които по най-добрия начин представят възможностите на музея, на галерията и на културноисторическите обекти за развитие на културния туризъм. Това е основна тема в политиката на всеки справочник и туристическо издание”. Такава е позицията на София Чернева.
„В списание „Туризъм и отдих” и туристическия справочник „София -европейска дестинация”, ние винаги разказваме за някой от многобройните български музеи или галерии, а в постоянната ни рубрика - културен туризъм и идеи за отдих.
Нашите издания са своебразен пътеводител към културно-историческите забележителности на страната ни, и разбира се и на музеите и галериите. Това е нашата визитка” - споделя Димитър Кирекчиев.

Най-странните щатски хотели

Списание Forbes и Стив Добсън, основател на сайта unusualhotelsoftheworld.com, са подбрали десетте най-необикновени хотели в САЩ. Ето ги и тях:

Dog Bark Park Inn, Котънуууд, Айдахо

Цени: Нощувката започва от 92 долара за двойна стая

Мотото на хотела: "Тук спането в кучешката колибка е нещо добро." Гостите на Dog Bark нощуват в дървено куче, което според хотела е най-голямото от порода зайчар в света, с височина над 10 метра.

Out'N'About Treehouse Treesort, Такилма, Орегон

Цени: 250 долара на вечер за четирима

Къщурката се издига на над 10 метра над земята и изживяването сигурно е като на Тарзан. Собственици водят осемгодишна битка, за да може къщите разположени на дървета да бъдат признати като истински "хотели."

Quaker Square, Ейкрън, Охайо

Цени: Нощувката започва от 95 долара за двойна стая

Преустроените силози някога са съдържали 1.5 млн. бушела зърно. Така американците имат възможност да спят в кръглите стаи, където преди време е била съхранявана закуската им.

21C Museum Hotel, Луивил, Кетъки

Цени: 400 долара на нощ

Хотелът с 90 стаи може да бъде разглеждан и супер модерен музей на съвременното изкуство, където се съхраняват творби на Чък Клоуз и Сам Тейлър Ууд.

Turpentine Creek, Юрека спрингс, Арканзас

Цени: 125 долара на нощ

Гостите на хотела нощуват сред лъвове, тигри, леопарди и пуми в приют за големи котки, но просто трябва да не показват ръцете си вън от стаите.

McMenamins Kennedy School Hotel, Портланд, Орегон

Цени: Нощувката е 110 долара за двойна стая

Хотелът, в който стаите имат черни дъски е преустроено начално училище, което е отворило врати през 1915 г. Тук обаче гостите няма да имат неприятности за това, че пийват уиски в класната стая.

Winvian Cottages, Морис, Кънектикът

Цени: 650 долара за нощувка в двойна стая

Всяко от 18-те бунгала има различна тема. Хотелът предлага музикално, бунгало, голф бунгало, както и бунгало хеликоптер, в което има истински хеликоптер Сикорски, модел Пеликан.

Jules Undersea Lodge, Кий Ларго, Флорида

Цени: 550 долара на нощ в двойна стая

Гостите на хотела се гмуркат повече от шест метра до тяхната стая в бившата подводна лаборатория и могат да наблюдават морския свят през прозореца си, докато пийват вино.

Saugerties Lighthouse, Согърти, Ню Йорк

Цени: 200 долара на нощ

Разположен на плитчина на около миля от сушата Saugerties Lighthouse предлага на гостите си да поживеят като пазач на фар с несравним изглед към река Хъдзън.

Liberty Hotel, Бостън, Масачузетс

Цени: 275 долара за нощувка в двойна стая

Liberty Hotel е някогашният затвор Charles Street, където затворници са били хора като Малкълм Екс и екзекутираните за двойно убийство американски анархисти от италиански произход Фердинандо Сако и Бартоломео Ванцети.

Източник: Profit.bg

На 100 километра от София – Земенски манастир

Земен е град! Кричим също е град, Съединение също, Първомай е град, за Мъглиж да не говорим, даже има няколко блока. Град е и Стамболийски, даже е по-голям от Кричим. Шипка отново е град, да не повярваш. Това ви го пиша, защото би било крайно неучтиво от ваша страна да потеглите за някое от гореспоменатите места и да питате местните хора за еди какво си и еди какво си в тяхното “село”. Те са горди с градския си статут и след подобен въпрос веднага ще влезете в графата “надути”. Както един приятел крещи през прозореца след като се напие: “Никой не може да ме върне на село”.

Идеята ми беше за Земен. Той е град, а освен това е с по-особен статут, тъй като в него има и много важна културно-историческа дестинация.

Тръгвате от София в посока Кюстендил. За съжаление ще трябва да отбиете малко преди Черешовата градина на Републиката и да свиете вляво. Табели от главния път от Радомир ще ви насочат точно къде трябва да тръгнете по разклона. Това не е ония разклон. Ония същия, който ви води до забравени села, в които видиотените и алкохолизма сякаш са попили във въздуха и отвсякъде се носи миризмата на кретения. Разклонът за Земен е красив. Минавате през близко натрупани едно до други села, а сега пролетта е в разгара си. Тоест, обещаваме ви цветно пътуване. Ще срещнете имена на села, които окончават по най-шантав начин. Няма го доброто полско окончание, което свършва на “во”. Тук се казват Прибой, Егълница, Поцърненци и т.н. Дори и в имената на плодовитите земи се крие колоритният шопски манталитет. Като се вземе предвид, че тук някъде е и границата със Западните покрайнини и географската граница с Македония, значи нищо не може да спре пътуването ви да бъде повече от разнообразно.

Земен е на около 18 километра от разклона. Градът е дълъг за малкото си население, а от едната му страна се издигат кариери и баритни мини. Трябва да поемете в посока училището, след което продължавате по улица “Манастирска”. На километър от Земен, след рязък ляв завой, пред вас ще изкочат малките дървени врати на манастира. По размери той определено не може да се похвали, че влиза в категорията “голям”. Тъпото, също така е, че не е действащ. В него няма монаси и не се отслужват служби. Сега е част от Националния исторически музей. Тоест, в манастира влизате в музей. Така че се пригответе за плащане на доста пари. Входът е три лева. Оттам нататък започва якото раздаване на петачки.

В началото на двора се намира и църквата. Носи името Свети Йоан Богослов. Тази същата църква представлява един от най-ценните ни религиозни паметници на културата и спокойно може да мери сили дори с Боянската. Датирана е някъде около X – XI век. Стенописите в нея са от средата на XIV век, като и за тук историците предполагат, че те са дело на самобитен художник, останал в анонимност. Няма да срещнете начинът на рисуване характерен за Боянската църква, но сблъсъкът със средновековното християнстяво е толкова силен, че може да ви забие шамар през лицето. Няма златни свещници и обковани в сребро икони. От четирите страни и тавана на сградата струи силна светлина. Далеч сте от представата за тежък мирис на тяман и религиозност изразена в тъмни цветове. Още с прекрачването на прага едва ли не ще се срещнете с някаква форма на ранно християнство. Изключително цветните стенописи и светлината създават впечатление за първите християнски общини, за онези православни храмове, които днес ще срещнете само в Сирия и Йордания. Тежък каменен монолит, издигащ се на около метър от земята, служи за олтар. Иначе самата църква е кръстокуполна. Барабанът отгоре събира сформирани като кръст четири помещения. Този начин на градеж на цървки е характерен за българското средновековие от най-славните му моменти. Като културни и политически достижения. Нямам представа защо не се прави и днес. На стената вляво от вратата ще срещнете и опитите за унищожаване и на този паметник на културата. Интересно е да се каже, че в унищожаване на български православни храмове, много голямо участие са имали и гръцки свещеници.

На много места в страната, за да присвоят църкви и манастири по време на турското робство, те буквално са изръгвали стенописите, за да могат върху тях да изрисуват своите. Между начина на изографисване има много малка разлика, но все пак достатъчна, за да може по-късно да се претендира, че еди кое си и еди кое си е гръцко. На една от стените на църквата ще видите трима светци с изтъркани очи. Единственото, което са постигнали агресорите е да засилят ефекта за нас, късните посетители. Правена е само една рестврация на самата църква през 19 век. Когато барабанът от дясната си страна е започнал да се руши. За всичко друго се предполага, че е автентично. Религиозна борба с времето и историята. Време, което сега цени само големи и пищни паметници и история, която е свързана с твърде голямо продаване на вяра.

Стаите на самия манастир са в ремонт и няма да се учудим, ако скоро се превърне в хотел. Дано поне отдолу да не шибнат една дискотека. Ако сложат им предлагам името й да бъде, ако не “При попа”, то поне “Кентърбъри”. Много хора спечелиха от кич, шо да не и земляните от Земен. Гледката от манастира е панорамна, надолу към селището, така че си вземете широкоъгълните обективи и се пригответе за мащабни снимки.

Самият Земен е повече от красив. В него селският бит далеч не се е загубил. Бабите разкарват по улиците козите си, завързани за каишка, сякаш са кучета. Хората са услужливи. Говорят с едно префънцунено “л”, което смесва в себе си и “у”. Това е диалект, а не остатък от криворазбрана цивилизация. Пълно е с полянки, както около самия град, така и в самия него. Може, като едни братя Стругацки, да си спретнете пикник край реката и да размишлявате за обществено важни и житейски проблеми. Като този за проблема с маслото и трябва ли то да се продава в по-удобни за потребление кутии. Много мразя да го чакам да омекне.

Не знам за вас, но аз обожавам църковно-славянска музика. Настръхва ми кожата, както когато слушам “Аве Мария”. Предлагам ви да си заредите такава на айподите и да останете поне половин час затворени сред стените на църквата, за да можете много по-пълно да почувствате силата и красотата на паметника.

Христо Кабаджов

btourism.com

Танците на карнавала в Рио де Жанейро привлякоха десетки хиляди туристи

В Рио де Жанейро започна най-известният карнавал в света. Близо 4000 танцьори, възпитаници на 12 от най-добрите школи по самба преминаха по прочутия самбадром пред очите на близо 70 души. Участниците в карнавала показаха уменията си докато танцуваха на специално изработени платформи, а за представянията им бяха оценявани от около 40-те съдии.

Съревнованията са и в други категории освен за най-добри танци, а именно за най-оригинални костюми и музика. Карнавалът в Рио де Жанейро се провежда от 1858 г. и е най-значимото събитие в Бразилия, което засенчва дори празниците, свързани с посрещането на Нова година. Ежегодно събитието привлича между половин и един милион туристи от цял свят. Сред гостите на карнавала този път имаше и редица знаменитости като поп-иконата Мадона. За сигурността на посетителите се грижеха около 10 хиляди служители на реда. Прочутият Самбодром е дълъг около 900 метра и се намира в центъра на града.

Летище София е сред най-грозните в света

Около 90% от летищата по света, от претъпканите разпределителни центрове като Франкфурт до прашните здания като летището в Мускат, Оман, лесно биха могли да се състезават за титлата най-грозно летище в света.

В крайна сметка, докато всяко красиво летище е красиво по свой собствен начин, грозните се сливат в мъгла от бежова боя и нисковисящи акустични тавани.

Някои летища обаче са особено ненадминати в грозотата си.

От туристическия сайт Travel and Leisure, който е изготвил класацията с помощта на проучване сред пътници, ползващи редовно въздушен транспорт, не са включили летищата в активни военни зони или на места, които до скоро са били такива. От сайта също така са се въздържали от нападки по отношение на летищата от Третия свят.

Ето и кои са най-грозните летища в света, според Travel and Leisure:

Джон Ф. Кенеди (JFK), Ню Йорк

Когато летище JFK е било ново и все още се е наричало Idlewild, е било красиво и е било забележителен пример за модерна архитектура за времето си. Това обаче вече не е така, с изключение на модерния терминал TWA. Днес JFK е кошмарно, a пристигащите пътници са посрещани от безкрайни бели коридори и стълбища.

Шарл дьо Гол, Париж

Дългото сводесто пространство без колони на терминал 2E на летище Шарл дьо Гол някога е било считано за изящна добавка, докато част от него се срутва през 2004 г., убивайки четирима души. Въпреки този инцидент, пътниците гледат на летището като на символ на технократския свят, където нищо не работи и на никого не му пука.

Шереметиево, Москва

Терминал 2 на летище Шереметиево е завършено точно навреме за летните Олимпийски игри през 1980 г., които вдъхновяват повече лоши архитектурни решения, от което и да било събитие в историята. Летището е реновирано преди няколко години, когато прашен решетъчен таван е подменен с по-нов. Тази козметична промяна обаче само подчертава грозотата на това място.

Хийтроу, Лондон

Най-доброто качество на Хийтроу е, че кара нюйоркчани да се чувстват по-добре по отношение на летище JFK. На какво всъщност прилича Хийтроу? Трудно е да се каже. Архитектът Тери Райли, който е и бивш директор на Музея на изкуствата в Маями, го сравнява с "четири мола събрани заедно."

Международно летище Дълес, Вашингтон

Дълес изглежда чудесно от разстояние. Оригиналният терминал, завършен през 1962 г., е величествена сграда. Проблемът е, че много от пътниците никога не виждат тази гледка. На пътниците, които сменят самолети там, им се струва, че всички лоши летища в САЩ са се наблъскали в едно - ниски тавани, подтискащо осветление и тъмни стени.

Международно летище Нарита, Токио

Част от проблема при Нарита е, че човек очаква много повече от Токио. Летището се намира на над 70 км от Токио и е продукт на проектиране от 60-те години на миналия век и стил от 70-те. Строителството на летището е било забавено поради проблеми със собствеността на земята, които водят до смъртоносни бунтове. Остава неизползвано доста дълго време, след като е построено.

Линате, Милано

Отвън летище Линате наподобява билборд, облепен с реклами. Отвътре изглежда хиперфункционално по начина, по който някои европейци (Скандинавци например) ги строят. Доминиращата естетическа сила тук е станцията на метрото. Според  Джоана Гравундер, архитект и осветителен дизайнер, която поделя времето си между Сан Франциско и Милано, "таваните са ниски и много тъмни, подът също е много тъмен, а гишетата са от жълта пластмаса." Нещо повече - при излизане от паспортна проверка пътниците попадат директно на магазин за чорапогащи.

Международно летище Линден Пиндлинг, Насау, Бахамите

Карибският басейн е пълен с изключително невдъхновени летища, основно от елементарни бетонни сгради. Точно обратното, летището в Насау изглежда сякаш някой е направил апатичен опит да свърши работата както трябва. Може би неприятният син мокет е бил по-хубав, когато е бил нов.

Нгура Рай, Денпасар, Бали

Нгура Рай е смущаващо неприветливо за летище, чиито девиз е "Врата към рая". Третото най-натоварено летище на Индонезия, близо до столицата на Бали, представлява дълга ниска сграда с покрив от керамични керемиди, ниски тавани, много слабо осветление, разпръснати столове из цялата сграда и много сиво. Когато най-привлекателната характеристика на едно летище е ресторанта McDonald's, то със сигурност има проблеми.

Международно летище София

Летище София е комбинация между многократно обновявания и разширен Терминал 1 от ерата на 1937 г. и новия Терминал 2, отворен през 2006 г. Старият терминал, както може да се очаква, е неприятна смесица от стилове и добавки. Новият терминал е трябвало да бъде подобрение с много от характеристиките на най-добрите летища, като много стъкла и високи тавани. Въпреки това терминалът изглежда като една от онези впечатляващо лъскави, но неспасяемо неразбрани пост-комунистически забележителности. Човек остава с впечатлението, че строителите са имали подходящия комплект от части, но не са разбрали инструкциите за монтаж.

Хартсфийлд-Джаксън, Атланта

Как изглежда летището в Атланта отвън? Летище има ли въобще „отвън"? Много от пътниците на най-натовареното летище в света са там просто, за да сменят един полет с друг, така че всичко, което виждат, е подземната транспортна система. Масивната централна сграда на летището, в която има ресторанти и огромен скелет на динозавър, може да бъде определена в стил американски мол от 80-те години на миналия век.

Международно летище Ел Пасо, Ел Пасо, Тексас

Малко вероятно е да объркате летището на Ел Пасо с някое друго летище на планетата. Терминалът представлява очевиден опит за смесването на местния стил с нещо, което трудно може да бъде определно. Този куполоподобен меден покрив по-скоро би подхождал на стара железопътна гара, православна църква или някъде в Париж.

 

Източник: Profit.bg

Чудните мостове

Чудните мостове са скален феномен известен също с името Скалните мостове. Разположен е в карстовата долина на река Еркюприя в Западните Родопи на 1450 м надморска височина, в подножието на връх Персенк. Мостовете са се образували вследствие ерозионната дейност на пълноводната в миналото река, която е преобразувала пукнатините в мраморите в дълбока водна пещера, чийто таван с течение на времето изтънява на места и се срутва.

Предполага се, че отломките от срутването са били отнесени впоследствие от водите на реката. В резултат на това са останали двата известни мраморни моста. Големият е широк около 15 м в по-широките части, дълъг почти 100 м. Състои се от три арки, като най-голямата е с височина 45 и ширина 40 м. Малкият мост е на 200 м от големия по течението на реката - непроходим, дълъг 60 м, с обща височина 50 м, а само на арката - 30 м. След него има и съвсем малък трети мост, който представлява понорна пещера, в която водите на Еркюприя изчезват, за да се появят пак на повърхността след 3 км.

Местността около двата моста е заета от вековни иглолистни гори, съставени предимно от смърчови дървета. И двата моста са обезопасени и пригодени за туристически цели. Преминаването е позволено и върху, и под тях.

Интересна традиция е възникнала след обявяването на мостовете за туристически обект — всеки турист, минал под големият мост, записва името си с въглен на стената. В близост до скалния феномен се намират множество пещери, но повечето от тях не са годни за посещения от туристи, понеже не са осветени и обезопасени. В близост са хижите “Чудните мостове” и “Скалните мостове”.
Източник: actualno.com

Живот в града на мъртвите !

Погледнати отгоре, построените под формата на къщи семейни гробници, запазени като древноегипетска традиция, изглеждат като град в египетската столица Кайро. В изградения от преходни стаи град има както пазач на гробниците, така и квартален кмет.

Баб ал-Бахр в египетската столица Кайро има град на мъртвите? Но любопитната подробност в този град е, че в него живеят и живи хора. Погледнати отгоре, построените под формата на къщи семейни гробници, запазени като древноегипетска традиция, изглеждат като град. В изградения от преходни стаи град има както пазач на гробниците, така и квартален кмет. Гробниците се строят върху терен, обграден от всички страни със стени, а тялото на покойника се полага в приземния етаж. Населението в града на мъртвите расте с всеки изминал ден, заради което областното управление на Кайро планира да премести живущите оттам. Животът и смъртта са до вас, точно както сълзите и радостта, любовта и тъгата. Всъщност това е поучително място за хората, които живеят така, сякаш никога няма да умрат. Когато стане дума за смърт, без съмнение всеки човек чувства страх. Затова за някои хора гробищата са далечни, а за други - студени места. Но в египетската столица Кайро, напук на всички тези несъвместими положения, мъртвите и живите живеят заедно. Да, прочетохте правилно, в местността Баб ал-Бахр в Кайро има град на мъртвите. Но в града има и живи жители. Животът и смъртта са до вас, точно както сълзите и радостта, любовта и тъгата. Всъщност това е поучително място за хората, които живеят така, сякаш никога няма да умрат. Бедната част от населението на Кайро се принудило да се настани в къщите гробници заради високите наеми в централната част на града и недостига на жилища. В тези къщи няма и помен от страх. За тези хора споделянето на един и същ дом с мъртвец се е превърнало в нещо обикновено. Мнозинството от хората са мюсюлмани, само малка част от живущите в местността са християни.

Погледнати отгоре, построените под формата на къщи семейни гробници, запазени като древноегипетска традиция, изглеждат като град. В изградения от преходни стаи град има както пазач на гробниците, така и квартален кмет. Жителите на Кайро строят тези гробници, за да бъдат заедно и в живота след смъртта с хората, които са обичали приживе. Гробниците се строят върху терен, обграден от всички страни със стени, а тялото на покойника се полага в приземния етаж. В гробницата има две отделни камери за мъжа и жената. Когато почине единият от двамата, го погребват в една от тях в зависимост от желанието му. Каменната врата, която се намира на пода на гробницата, се повдига. Тленните останки на покойника се пренасят по стъпалата и се полагат в гробовете вътре, които наподобяват своеобразни рафтове. С това завършва погребалната церемония. Сред семейните гробници, които, погледнати отвън, приличат на къщи, се намират и древни гробове с историческа стойност.

В миналото населението на Кайро било не повече от 1 млн. души, но вследствие на интензивната миграция през последното столетие то достигнало 17 милиона. Бедната част от населението на Кайро се принудило да се настани в къщите гробници заради високите наеми в централната част на града и недостига на жилища. Неуредиците в политиките за настаняване в Египет, възникнали след войната с Израел, ускорили изселването в “Квартала на гробниците”. Тази цифра се увеличила още повече след голямото земетресение през 1992 г. По време на управлението на втория президент на Египет Джемал Абдулнаср пристигналите от селските райони в града на мъртвите заселници получили жителство. В града живеят около петстотин хиляди души. След мандата на Джемал Абдулнаср къщите гробници са благоустроени, като е прекарана водоснабдителна и канализационна система. За мъртвите в кварталния град се грижи пазач, а за живите е назначен кмет.

Населението в града на мъртвите расте с всеки изминал ден, заради което областното управление на Кайро планира да премести живущите оттам. Новото жилищно настаняване струва и много пари. В построените на различни места в града нови къщи се настаняват бедните семейства. Но това ще отнеме много време. Въпреки всичко бедното население, което няма къде да ходи, продължава да живее в града на мъртвите. За човек, който е имал път до Кайро, е малко трудно да отиде и да се разходи спокойно в града на мъртвите. Хората там се безпокоят от това да ги снимат с фотоапарати и видеокамери, затова демонстрират реакцията си спрямо пристигащите.

 

Да бъдеш дете в къща гробница

Пристигайки в града, най-напред срещаме пазача на гробниците Мухаммед Адил Вахаб. Вахаб споделя, че е роден в къща гробница и живее в една от тях със семейството си. Той организира погребенията на починалите и погребалните церемонии. Сигурно заради факта, че е пазач на гробниците Мухаммед Вахаб смята, че човек не трябва да се бои от смъртта. Той знае, че някой ден и него ще го погребат в една от къщите гробници. Дори изразява задоволство от това, че е близо до починалите си близки.

Бедното население с лоши материални възможности е принудено да живее в едностайните или двустайни къщи гробници. Далийе Хасан, която е дошла от село със съпруга си, е една от тези жителки. Тя живее в едностайно жилище с шестте си деца. Няма друго място, където да се подслонят, но Далийе твърди, че въпреки всичко се примиряват с трудностите. Далийе разказва, че животът в къща гробница оказва голямо въздействие на децата й. “Много е трудно да им се обяснят трудните условия и липсата на възможности”, казва тя. Въпреки че големите хора твърдят, че не се страхуват да живеят в къщи гробници, за децата не е така. Вместо в детски паркове 12-годишният Салих Абдуллах играе с приятелите си между гробниците. Малкият Салих, който споделя, че живее с родителите си и с четиримата си братя, все още не се сеща за смъртта. Той се страхувал само когато в квартала им има погребение. Мехмедали Пойраз, Кайро

http://bg.zaman.com.tr

Згориград – „Градът зад планината”

Снимка: Венета Николова

Храмът „Св. Троица”, изграден с дарения на стотици вярващи, се е превърнал в емблема на Згориград.

Северозападна Стара планина не е особено приветлива през зимата. По това време на годината хапещият студ, навъсеното небе и непрогледните мъгли, които затискат като похлупак разпилените сред дебрите на Балкана села и градове, са неотменна част от пейзажа. Но има едно кътче в планината, което е сякаш неподвластно на местните климатични особености. Близо до гр. Враца, в полите на страховити каменни грамади, се е притиснало село Згориград. Спретнатите му къщурки са накацали безразборно на двата бряга на река Лева, чиито серпентини се вият сред приказно красива долина. През зимата, когато съседните населени места тънат в студ и киша, тук е слънчево и топло, а местните къщи за гости не могат да се оплачат от липса на клиентела. За много французи, англичани, германци, американци, дори японци Згориград е синоним на ослепително слънце, домашен уют и добро настроение.

Врачанският Балкан предлага чудесни възможности за пешеходни преходи и селски туризъм.

В тази си част Балканът е суров и неприветлив, но затова пък очарова с непокорната си красота. Пейзажът тук се променя на всяка крачка. От облаците и мъглата изплуват каменистите урви на планината, осветени като с прожектор от косите слънчеви лъчи. Ако през зимата не ти се броди по пътеките, виещи се на ръба на ронливи сипеи и издадени над бездната скали, тогава седни на някои случайно търкулнал се дънер и се отдай на съзерцание. Зарей поглед към нагънатите като дантели в небето скални образувания, проследи стадата диви коне, препускащи по закътани от ветровете пасища и се наслади на непреодолимото усещането за свобода и хармония! Едно от най-забележителните природни творения в този край е проходът „Вратцата” близо до с. Згориград. Скалистите му зъбери се врязват високо в небето, превръщайки се в непреодолима преграда за студените ветрове и зимните мъгли, които по цели седмици обвиват като в пашкул град Враца от другата страна на прохода. Така жителите на малкото планинско селище се радват на мека и слънчева зима, подобно на техните предшественици – древните траки, населявали подножието на „Вратцата” преди повече от две хилядолетия. Не случайно името на село Згориград е с тракийски корени и означава „градът зад планината”, твърдят някои историци. В наши дни закрилнически надвесените над селцето скали привличат като магнит алпинисти, любители на природата и фотографи. В околностите са изградени десетки маршрути за катерене и туристически пътеки, а някои от тях са достъпни и през зимата.

Село Згориград е заобиколено от красиви скални образувания.

Самото село Згориград е истински оазис на спокойствието и красотата! Вярно е, че то не притежава старинния чар на етнографските ни селища и възрожденски градове. Затова пък разположението му е фантастично, а стопаните на местните къщи за гости ще ви посрещнат като близък роднина, засипвайки ви с предложения за разходки и забавления сред гънките на Врачанския Балкан. Организираният туризъм в Згориград датира от 2000 година, когато тук отварят врати първите фамилни хотелчета. По това време в разпръснатото по поречието на р. Лева селце пристига и първата туристическа група от чужбина – френски планинари, водени от известен столичен туроператор. Гостите остават доволни и на следващата година пристигат нови и нови групи, желаещи да се докоснат до магията на Балкана. „Посрещаме туристи от всички краища на света” – разказва Роза Николова – собственичка на къща за гости. Най-оживен според нея е летният сезон. Тогава планината е по-приветлива, а туристите могат с дни да се скитат по живописните й извивки и да се дивят на пенливи водопади, чудновати скални венци и пъстри ливади. Но и зимата, когато планинските склонове притихват под снежната покривка, а огънят пука в камината, също си има своя чар. Част от атракциите на Згориград са местните гозби, приготвени с пресни зеленчуци и букет от планински треви. Подобно на колежките от отсрещните къщи за гости и Роза „омайва” туристите с богат набор от местни кулинарни изкушения.

„Вратцата” привлича като магнит алпинисти и любители на скалното катерене.

„От местните неща им предлагам лютика с козе сирене – разказва Роза. –
Това са печени чушки, които се чукат в дървена гаванка, към тях се добавя козе сирене, сварени яйца, магданоз от градината и е много вкусно. В нашия регион се правят най-различни видове лютики – с печени домати, с боб, с картофи и пр. Чужденците умират за тях! Също така ги гощаваме с т. нар. пържена туршия и други типични за нашия край ястия. Хубавото е, че използваме екологично чисти продукти. Част от тях като зеленчуците, сиренето, млякото и месото си ги доставяме от местни производители.”

В околностите на Згориград са изградени 14 екопътеки. Наблизо се намира и благоустроената за посетители пещера „Леденика” – една от най-известните туристически забележителности в района.

Снимки: Венета Николова