Село Долно Луково – пътуване към миналото

В Долно Луково сякаш времето е спряло.


Автор: Румяна Цветкова

 
Далеч на юг, досами границата ни с Гърция, в пазвите на Източните Родопи се е скътало малко приказно село. Сякаш някоя вълшебница е размахала пръчицата си над него и времето е спряло, а старите каменни къщи са изпаднали в дълбока дрямка. По тесните улички на Долно Луково рядко можеш да срещнеш някой случаен минувач. Местните хора са много дружелюбни и истински се радват на всеки гост, решил да посети селцето им. Въпреки че живеят бедно, те на драго сърце ще го нагостят с вкусни, домашни ястия, приготвени с продукти, които сами отглеждат. Долно Луково има богата история. Нейна пазителка е 70-годишната баба Стефана, някогашна учителка по български език и литература. Тя с радост разплита нишките на миналото пред всеки по-любопитен турист. Разказът й започва от времето, когато селото още се разпростирало на левия бряг по течението на река Бяла и наброявало 70 къщи. В далечната 1693 г. то било покосено от чумна епидемия, дошла от Солун. Оцелелите жители, за да се спасят, преминали на другия бряг на реката и там основали ново село с две махали. От старото селище до днес е останал запазен единствено параклисът на мъжкия манастир “Св. Георги”.

Днес Долно Луково прилича на архитектурен резерват. Старите му каменни къщи, покрити с плочи вместо керемиди, са запазени в автентичния им вид. Навремето почти всяко семейство в селото е отглеждало буби, поради което и къщите му са били оформени като бубарски. Ако през Възраждането основен поминък на местните е било пашкулопроизводството, то в наши дни те се занимават с отглеждането на тютюн и сусам. Част от чара на селото е и малката пивница, която заедно със смесения магазин, се помещават в една бяла двуката къща на селския мегдан. Гордост на местните хора обаче е една от най-старите черкви в района – “Св. Св. Константин и Елена”, построена изцяло с дарения. Нейната история разказва баба Стефана:

“През 1806 г. местните жители решават да построят този храм. Мястото е избрано не случайно, защото тук е имало дъбова гора. И тъй като по това време все още не сме имали църковна независимост, хората използвали един османски закон, според който покрит духовен храм не се разваля. Затова те захванали бързо да го изградят, като работели само нощно време, а пред властите казвали, че строят селски обор. По тази причина църквата няма прозорци. За една седмица тя станала готова. За да покажат, че е християнски строежът, хората вградили в стената кръст. Черквата вече е на 203 години и всичко в нея е автентично. Тя е интересна със своите стенописи, които са дело на неизвестни местни зографи. Черквата е разделена на две отделения – мъжко и женско. В женското няма стенописи и икони. Днес то е превърнато в малък музей на селото. Олтарът е направен върху леска. Върху него е изобразено всичко, което ражда земята на Долно Луково – и гроздето, и пашкулите. Притежаваме икони, които са на над 200 години, а иконата на Константин и Елена и на Света Богородица са на повече от 500 години. Те са пренесени от изгорялата черква на старото село. “Св. Св. Константин и Елена” и старата черква на Арбанаси са единствените у нас, в които е рисувано върху глинен грунд. Те са били измазани с червена пръст заедно със слама и след това отгоре е рисувано. Това е и единствената черква, която има кладенец вътре в олтара. 

Църквата няма камбанария. До средата на миналия век дървено клепало, окачено на един от високите дъбове около храма, възвестявало на миряните за молитва. Днес храмът не е действащ. Единствено на храмовия празник на 21 май се отслужва литургия. През 1896 г. жителите на Долно Луково построяват в центъра на селото голяма трикорабна базилика с камбанария.

Снимки: автора

bnr.bg

По следите на римляни и траки в Източните Родопи

Поглед от крепостта ЛютицаОстанки от една от кръглите кули, охранявали крепостта.

Снимки: автора 

Не е необходимо да сте проницателен детектив като прочутия Шерлок Холмс, за да откриете следите, оставени от римляни и траки, населявали преди хилядолетия нашите земи. Мистични скални светилища, долмени, антични вили и древни крепости, както и откритите в тях ценни археологически находки, разбулват част от тайните, с които е бил обвеян животът на предшествениците ни.

Източните Родопи са най-богатата планина в Източна Европа на мегалитни паметници (мегалит от сторогръцки език се превежда „голям камък”) от тракийската епоха. Тук може да бъде видян и единственият в България кромлех. Древното съоръжение е изградено от вертикално побити огромни скални късове, разположени в кръг с диаметър около 10 метра. Това е един от най-старите храмове на открито, свързани с култа към слънцето. И въпреки, че българският кромлех е значително по-малък от най-прочутия в света – Стоунхендж (100 м. в диаметър), той също продължава да пази тайни за жертвоприношения и ритуали още от VІІІ-VІ в. пр. н.е.

Кромлехът се намира недалеч от село Долни Главанак. Със средства по програма ФАР е изграден информационен център, в който можете да получите повече информация за древното съоръжение. Направена е и специална алея, която отвежда до него.

Сред най-ценните паметници на културата в Източните Родопи е и античната вила „Армира”, разположена на около 4 км. от Ивайловград. Това е най-пищно украсеният частен дом от римската епоха, разкрит по българските земи. Първият й владетел е бил наследник на тракийски цар. Той получил за заслуги пред римската власт статут на римски гражданин и така добил правото да построи вилата през втората половина на І век. Тя е била на два етажа. На първия е имало двадесет и две помещения – зала за пиршества, приемна на господаря, спални и други жилищни помещения, баня по римски образец със сауна, всички организирани около голям басейн в средата. На втория етаж са били разположени още спални, работните помещения за жените и други.

В част от сградата е имало римски тип отоплителна система – хипокауст, останки от която могат да бъдат видени и днес. Вила “Армира” е най-ценна с богатите си и добре запазени мозайки. Тя е единственият подобен паметник не само в България, но и в границите на някогашните римски провинции на Балканите.

“В мозайката има някои типично тракийски символи като лабрисите – обяснява Николина Райкова, екскурзовод към община Ивайловград. – Те наподобяват тракийската двойна брадва, символизираща владетелската власт. Мозайката в кабинета на собственика на вилата е изцяло с такива тракийски символи. Друг интересен символ е този, който наподобява тракийския щит. Много характерен мотив на украсата е свастиката.

Самата дума “свастика” от санскритски означава “бъди щастлив” и тук тя символизира именно пожеланието за щастие и за плодородие. В мозайката има и някои растителни елементи като бръшляновите листа, които са типично средиземноморско растение. Изобразени са също лилиум, лале и различни геометрични елементи. Най-красива е украсата около самия басейн. Стенната облицовка е мраморна. Хермите са също един от символите на вилата, заедно с изображенията на Медуза Горгона. Не случайно вилата е изцяло украсена в мрамор. Нейните собственици, в продължение на 4 века, от първи до четвърти век, са се занимавали с търговия с мрамор. Тук е имало мраморни кариери, които в периода І-ІV век са били експлоатирани активно и се е изнасял мрамор за цялата Римска империя. След първи век мраморът навлиза широко в империята за украсата на частни домове и обществени сгради. Добиваният тук мрамор е бил на четвърто място по качество в цялата Римска империя.”

Недалеч от вила “Армира” иманяри откриват и една от най-големите могили в България от римската епоха. Могилата при село Свирачи е с диаметър около 60 метра и е била с оригинална височина от около 20 метра. Тя е била издигната като погребален мемориален паметник за един от първите владетели на вилата. В нея обаче е погребана жена, за която археолози предполагат, че е била негова близка родственица. Над вила “Армира” тръгва приятен планински път, който ще ви отведе до друг интересен обект – средновековната крепост “Лютица”, обявена за археологически паметник на културата.

“Средновековната крепост Лютица е една от най-големите крепости в България – разказва отново Николина Райкова. – Тя е известна още като Мраморния град, тъй като в изграждането на крепостните стени е използван местен мрамор, с какъвто е била украсена и вила “Армира”. Основите на крепостта са от ІV век. Те са поставени от византийците. В различните периоди от историята крепостта е преминавала в български и във византийски ръце, каквато е съдбата на много такива погранични крепости. Общата дължина на крепостните стени е 600 м., като на някои места те достигат до 10 м. височина. Крепостта е била охранявана от 12 крепостни кули. Осем от тях са запазени до днес, като пет са с правоъгълна форма, две са кръгли и една осмостенна. Кулите в северния край са служели за водохранилища, а тези от южната страна са били предназначени за жилища на войниците.”

bnr.bg

Румяна Цветкова

По-евтини нощувки в хотелите през зимата – не, ще се залага на бонусите

Поевтиняване на нощувките в хотелите през зимния туристически сезон тази година няма да има, обявиха редица хотелиери от страната.

Факт е, че очакванията на туристите бяха за по-евтини цени в хотелите в Банско, вилните селища в Пампорово, ваканционните селища в Боровец и останалите туристически обекти в страната, които ще приютят решилите за изкарат почивката си в планината.

Причината за тези очаквания разбира се бе световната финансова криза. Оказва се, че през този зимен туристически сезон хотелиерите ще разчитат на бонусите. Вече се разработват и различни специални оферти за коледните и новогодишни празници, които миналата година се оказаха с 20 % по-печеливши от очакванията на бранша.

Собствениците на хотели се надяват да се възвърне интересът на туристите от другите балкански държави към българските зимни курорти. Оказва се, че в кризата най-устойчиви са хотелите, които имат места за около 25-30 гости, защото не се налага да плащат на персонал, който да ги обслужва.

Тук разбира се става въпрос за семейните хотели. А такива имаме във всички зимни курорти – имаме семеен хотел в Добринище, семейни хотели в Банско, в Пампорово, в Чепеларе и т.н. Семейните хотели се оказаха най-устойчиви на тази криза, тъй като нямат голям персонал и в повечето случаи в тях работи цялото семейство. Дори и само един клиент да посети обекта, половината от получените средства, остават в хотела.

И тъй като заговорихме за бонуси, ето и какви са те в момента. Типичният пример е една безплатна нощувка, когато резервирате стаи в даден хотел за по 4-5 дни. Има и такива, които дават SPA услуги като бонус или пък безплатна вечеря. Можете да срещнете още и бонус под формата на анимации. Или казано най-точно – хотелиерите имат пълната свобода сами да решават какви бонуси да дават и по какъв точно начин да привличат туристите в своите хотели.

Силата на Демир Баба теке

На около два километра от тракийската гробница в Свещари се намира друг уникален паметник - на алианския светец Демир Баба, издигнат в началото на 16-ти век.

Той е историческа личност, духовен водач и лечител. Цялата местност е в археологическия резерват „Сборяново”, където историята събира на едно място траките, прабългарите и алианите.

За Демир Баба има много легенди. Една от тях разказва за страхотна суша, при която реколтата погинала, а добитъкът измрял. Нямало вода. Тогава Демир, трогнат от молбите на страдащите, бръкнал в скалата и оттам потекла животворна вода. В памет на чудото и до днес изворът се казва „Беш Пармак” или „Петте пръста”. Има и друго предположение, че светецът има прабългарски произход. Алианите са привърженици на шиитското направление в мюсюлманската религия, а султанът ненавиждал алианите. Затова заповядал три пъти да се опожари храмът и да се заличат фреските с лика на светеца. Но това са предположения на историците. Иначе мястото има магическа сила и силно енергийно излъчване, почитано и до днес както от мюсюлмани, така и от казълбаши и християни. Факт е, че гробницата е изградена върху гетско светилище. През 1927-ма година е обявено за българска старина и тук е имало както кръст, така и полумесец. На мястото се преплитат вековни ритуали, практикувани и до днес.

Радмила Владимирова: „Ако те заболи глава, стомах - да се напръскаш с водата -минават, наистина минават, изпробвано е.”

Другото поверие е свързано с лягането върху свещения камък.

Радмила Владимирова: „Които жени нямат деца - лягат върху камъка и става чудо.”

Гората около свещеното място е пълна с навързани парченца плат.

Радмила Владимирова: „Те са за щастие, късмет, радост. Ако си пожелаеш нещо - ще се сбъдне.”

Освен гробницата на светеца има и друг ритуал - избождане очите на „джадията”. Със затворени очи трябва да уцелиш дупките и тогава се освобождаваш от злото.

След това се изкачваш по пътеката на изпитанието, минаваш през дупката на лъжата и през тясното отверстие, ако успееш значи животът ти е праведен, твърди казълбашката легенда. На високото са отпечатани и стъпките на Демир Баба. Любопитен е и фактът , че по въздушен път разстоянието от първата до последната могила на всеки ред е 1900 метра - такова е и разстоянието между гробницата на Демир Баба и свещарската могила на тракийския цар Дормихед. Затова и мястото е магическо, както и съветът на Демир Баба: „Ако търсиш Бога, иди, търси го в човека”.

http://infocenter.bnt.bg/

Нов Перперикон се крие край Любимец

Разкриха тайната на ладия, пренасяща Слънцето. 9 вола, натоварени със злато, блестят на Никулден в местността Глухите камъни

Есента е сред най-подходящите сезони за културен туризъм, твърдят археолозите. Под ласките на последните лъчи на циганското лято и омаята на есенните багри обиколката по красивите исторически местности и любопитни обекти из страната е повече от удоволствие.

В съчетание с разходка сред природата пък е истинско презареждане, смятат най-запалените туристи. Едно от местата, които придобиха огромна популярност през това лято с откритията, направени от специалистите, е само на няколко километра от Любимец.

По пътя за Маджарово местността Глухите камъни, която е в подножието на връх Св. Марина, е уникално място. То примамва не само заради хилядолетните тайни, което е стаило, но и с красивата гледка от върха, при която язовир Ивайловград остава в краката ти, сякаш можеш да го изгребеш с шепи

Още преди година, когато започнаха първите сондажи на ошетаната вече от иманярите местност, шефът на екипа от специалисти д-р Георги Нехризов предрече, че известната дотогава само като тракийско светилище местност ще излезе нещо по-голямо.

Още в първите копки опитният археолог каза, че мястото се е ползвало не само за сакралните обреди на древните траки, но и по-късно - по време на ранното християнство.

Продължилите през това лято разкопки около скалите, обявени за паметник на културата, доказаха това. С помощта и на втори археологически екип, воден от колежката му д-р Весела Кацарова, дори се получи конкретна датировка на античния комплекс, разкрит там.

Възвишенията с мегалитите, които се сочат като едни от най-големите култово-погребални комплекси в Източните Родопи, се намират на няколко километра от селцето Малко градище. В над 200 изсечени в камъка трапецовидни ниши траките са поставяли праха на своите мъртъвци. От връх Св. Марина към река Арда
преди векове е имало огромен град с улици и къщи

Археолозите откриха и уникален тракийски петроглиф - рисунка, изсечена в скалата. След ровене из дебелите книги в крайна сметка знакът бе разшифрован - ладия, която пренася Слънцето. Според д-р Нехризов това е емблемата на целия тракийски комплекс, който обаче не е изграден във връзка със соларния култ.

За издълбаните върху монолитния скален блок с височина 30 м трапецовидни ниши се предполага, че са използвани за погребални урни на по-бедните жители, които не са можели да си позволят скална гробница. На 50 м от тях са мегалитните гробници, две от които са отлично запазени. Първата представлява помещение, дълго 2 и широко 1,5 м, издълбано в гранитната скала.

От него 33 издялани в камъка стъпала отвеждат до самия връх, на който е разположена гробницата мавзолей. Има и щерна (водохранилище). Целият погребален комплекс е бил ограден с голяма крепостна стена, основите на която личат и до днес. Имало е и богато украсена средновековна църква, която обаче е срината от иманярите.

В пръстта са намерени и фрагменти от стенописи, на които се различават части от мантия на светеци надписи. Сред артефактите са и комплект миниатюрни ритуални чаши, фигурки за упражняване на култови практики, както и мраморен канцлер от раннохристиянската църква и част от оградата на олтара. Според анализите се смята, че на Глухите камъни е имало цял манастирски комплекс.

Твърдението, че соченото за светилище на траките място е използвано и от ранните последователи на Христос в Източните Родопи, доказва и едно от най-интересните открития през двегодишното проучване. В открит гроб е погребана млада жена по типично християнски обред - със скръстени на гърдите ръце, а лицето й е обърнато на изток.

Преди фактите да заговорят обаче, местните хора бързат да подкладат мистиката на района с разказа си за древното злато, заровено в една от гробниците край Глухите камъни. Според легендата в нея бил положен знатен тракийски владетел, а към вечността с него поели и девет вола, натоварени със злато.

Според преданието всяка година по Никулден съкровището заблестявало с цялата си красота. Легендата се предава от поколение на поколение и държи нащрек иманярите в Родопския регион, а в близкото село Малко градище хората са готови дори да се закълнат, че са виждали това с очите си.

Феран Адрия спасява испанския туризъм

Суперготвачът Феран Адрия, основател и собственик на знаменития ресторант El Bulli и притежател на титлата най-добър готвач в света, от известно време е зает с още една работа.

Адрия ще помага на властите в Испания да привлекат в страната повече туристи.

Той съвместно с представители на бизнес школата Esade Business School от Барселона и банка La Caixa ще оглави нов комитет под името Tourism Management and Gastronomy School. Знаменитият готвач ще води майсторски класове за обучение на собственици на хотели и ресторанти от Испания в новите течения от света на кулинарията.

За проекта, стартът на който е набелязан за началото на следващата година, испанските власти са отделили 14 млн евро.

В царството на птиците

© Снимка: Венета Николова

С многобройните си планини, гори, защитени зони и биорезервати, населени от сладкопойни, екзотични, хищни и всякакви други видове птици, България е златна мина за „колекционери” на пернати екземпляри.
Може би сте разлиствали албуми, посветени на птиците, съдържащи снимки на великолепни пъстропери екземпляри с подробни описания на техните местообитания и навици. Но срещата „очи в очи” с някой рядък вид е преживяване, което не се забравя лесно! Това твърди всеки, който е имал късмета да се доближи до тези загадъчни и крехки създания, населяващи най-дивите кътчета на българската природа. Оказва се, че България е една от страните на Стария континент с най-много видове птици. Нищо чудно, че у нас пристигат орнитолози от цял свят.

Тези чуждестранни посетители не се интересуват от нашите плажове, ски писти и луксозни хотели, нито от възможностите за нощен живот и други развлечения. Те посещават България с една единствена цел – да наблюдават птици в естествената им среда. Придружени от опитни водачи, орнитолозите се насочват към природни резервати и влажни зони, за да „надникнат”, макар и за миг, в света на хвъркатите. За орнитолозите, които пристигат у нас, любовта към пернатите се е превърнала в неудържима страст, обсебваща свободното им време и…банковата им сметка. Защото подобни специализирани турове са сравнително скъпи и не са за всеки джоб – твърди Павел Симеонов от природозащитната организация Льо Балкан. Затова пък България е златна мина за „колекционери” на пернати екземпляри. Оборудвани с бинокли и скъпа фотографска техника, в джипове или пеш, „навитаците” не щадят сили, време и средства, за да видят някой определен вид, който не са срещали досега. „България разполага с уникално биоразнообразие” – казва Павел Симеонов и добавя:
„В това отношение заемаме едно от първите места в Европа, след Испания. А невероятното богатство на хабитати обяснява защо на нашата територия са регистрирани 426 вида птици. Така че за един 10-дневен тур ние наблюдаваме повече от 200 вида птици! Това е огромно богатство! Коя друга европейска държава може да предложи такова преживяване ?”

Виа понтика – прелетната магистрала на птиците, която свързва Европа и Африка, минава и над България. Трансконтиненталният птичи маршрут прелита над покритите с вековни гори била на Странджа планина и прекосява небето над черноморското ни крайбрежие. Това обяснява и невероятното многообразие от пернати, гнездящи в местните биорезервати и влажни зони. Най-голямата концентрация на прелетни птици ще наблюдавате през есента или напролет край езерата Шабла и Дуранкулак на северното ни крайбрежие. Тогава тръстиковите им брегове потъмняват от стотици хиляди пернати екземпляри. Ятата се издигат грациозно в небето, за да извършат ритуалния си танц, а после се снишават над езерните води и изчезват от погледа. Струва си да запечатате тази магическа картина на лента. Всяка година от тази възможност се възползват хиляди запалени природолюбители от Франция, Дания, Швейцария и Германия. Но най-многобройни са орнитолозите от Великобритания, където живеят над 4,5 милиона т. нар. бърд уочъри. Според Павел Симеонов, който редовно придружава чуждестранните орнитолози по време на странстванията им из България, едно от най-магнетичните места за наблюдение на хвъркати са Източните Родопи. В скалните ниши на планината гнездят колонии от черни щъркели, царски орли и застрашени от изчезване египетски и белоглави лешояди . За тях се грижат от Природозащитния център край град Маджарово, който редовно посреща туристи.
„Ходим и по поречието на река Струма в Кресненското дефиле, близо до старинния град Мелник – добавя Павел Симеонов. – Поради средиземноморското влияние, което прониква по река Струма, там вирее необичайна за географските ни ширини растителност, която привлича такива южни видове като белочелата сврачка, големия маслинов присмехулник и скалната зидарка . Тези видове не се срещат в Западна Европа и затова западните орнитолози са доволни, когато ги видят у нас. Не по-малко интересно за бърд уочърите е българското поречие на река Дунав, където се намира езерото Сребърна, обявено за природен резерват. Там нашата фондация се грижи за единствената в България т.нар. гнездова колония от къдроглави пеликани . Но наред с тях ще видите и различни видове чапли, червеноврати гмурци и др. В биосферните резервати на Стара планина пък се наблюдават реликтни популации като уралската улулица, например, която по принцип се среща на територията на Беларус.”

Малко са дивите кътчета в Европа, където човек може все още да се порадва на природата такава, каквато е била преди столетия. А България с многобройните си планини, гори, защитени зони и биорезервати, населени от сладкопойни, екзотични, хищни и всякакви други видове птици, е уникална в това отношение! Организаторите на орнитологичните турове обаче държат да се спазва т.нар. етика при наблюдение на дивата природа. Защото всеки шум, замърсяване на околната среда или друга необмислена човешка намеса може да прогони завинаги птиците от гнездата им.

Скално светилище в Странджа посрещало лятното слънцестоене 3 хиляди години преди Христа

focus-news.net

Малко Търново. Уникално тракийско светилище – комплекс от врязани в скалите каменни кръгове се намира между Малко Търново и Царево, предаде репортер на Агенция “Фокус”.

Известно като „Камъкът” или „Провиралото”, светилището представлява различни по големина изпъкнали или вдлъбнати каменни кръгове и басейнчета в скалата. Част от него е природен феномен – висок камък с формата на гъба, на чийто връх има басейниче, а в подножието му – процеп, известен като „Провиралото”. Вярващите идват тук, за да преминат през него и да се пречистят от греховете. Посетителите вярват, че който успее да премине през процепа, ще си гарантира здраве и щастие през годината, разказа Катя Иванова от Малко Търново.

По думите на траколога проф. Валерия Фол - скалното светилище е свързано с култа към Великата Богиня майка и сина й - Бога – Слънце. Вярва се, че на това място древните траки са извършвали ритуали и жертвоприношения. За възлиянията във вдълбаните в скалата басейнчета при тях са се използвали дъждовната вода, вино, мед и мляко.

Археоастрономически изследвания показват, че още 3 хиляди години преди Христа на това място е наблюдаван изгревът на Бога – Слънце по време на лятното слънцестоене (дн. Еньовден), и са извършвани ритуали – част от орфическата философска и религиозна система.
Денка КАЦАРСКА

Най-високият небостъргач в света - Бурж Дубай (818 метра) ще е готов съвсем скоро !

Най-високият небостъргач в света ще е готов съвсем скоро. Става дума за Бурж Дубай или Кулата на Дубай. Сградата има 200 етажа и е висока 818 метра - с над 200 метра по-висока от сегашния рекордьор.

Никой не може да ги наеме, нито купи. До последните осем етажа на Бурж Дубай, които се намират над най-скъпите апартаменти в света, достъп ще има само и единствено електротехникът на сградата. Само той ще може да се наслаждава на гледката. Там ще бъде разположена техниката, екраните от камерите, мониторите, антените и т.н. Кой обаче ще се настани в апартаментите под тях? Кога ще е завършен небостъргачът, колко метра точно ще е висок - всичко това е едва ли не държавна тайна.

От пет години новозеландцът Грег Санг живее под напрежение, работейки по 15 часа на ден, шест дни в седмицата. Той е изпълнителен директор на проекта и ръководи 11 000 работници от над 30 държави. Целта е ясна: да се поставят в сянка вавилонските кули и всичко друго, построено от човешка ръка досега. А поръчителят е шейх Мохамед бин Рашид ал-Мактоум, владетелят на Дубай.

Шейхът иска не просто в Дубай да бъде построена най-високата сграда, а тя наистина да надминава всяка едно строително съоръжение в света с поне 200 метра. Парите нямат значение. Е да, разбира се, че нямат. Говори се за 1,5 млрд досега, като това едва ли е краят.

До върха водят 11 300 стъпала

Небостъргачът е висок 818 метра, за сравнение - досегашният рекордьор Тайпе е "само" 508 метра, а Емпайър стейт билдинг в Ню Йорк някакви си 381 до покрива и 448 с антената. Когато проектът бъде най-сетне завършен, в него ще са вградени 330 000 куб. метра бетон и 142 000 кв. метра стъкло. Всичко това ще е струвало 22 млн. работни часа. Да припомним само, че парите нямат значение.

ДВ 

Burj Dubai Official Website.

Тутракан изгражда крайдунавски парк с европари

Тутракан изгражда крайдунавски парк с европари

Една от общините, които ще реализират проекти по програмата за развитие на селските райони е Тутракан. Над 1,5 млн лева пък ще бъдат вложени за обновяване на населените места.Това включва възстановяването на Крайдунавския парк и ремонт на музея на рибарството и лодкостроенето.

Да имат Крайдунавски парк е дългогодишна мечта на жителите на Тутракан. Някога на това място е имало градина, но тя била унищожена от свлачища и ерозия. Сега брегът е укрепен с диги, а изграждането на парка вече е започнало с пари по програма ФАР.

Сейфидин Мехмед: „Много е хубаво, кея тука, Дунава, корабите минават... Трябва да го съединят – от тука чак до пристанището трябва да го направят."

Антоанета Арсова: „Трябва тук да има и една детска площадка, където децата да играят по спокойно на чист въздух.”

Желанието на хората скоро ще стане факт. Доизграждането на парка ще бъде финансирано по програмата за развитие на селските райони.

Даниела Стелиянова - нач.отдел „Проекти и програми” в община Тутракан: “Надяваме се, че строителството ще започне в едно нормално време пролетта на 2010 година.”

Единственият по цялото поречие на Дунав етнографски музей на рибарството и лодкостроенето е в окаяно състояние. Нуждае се от вътрешен ремонт и също ще бъде обновен.

Петър Бойчев - директор на музея: „Смъкване на мазилката, изолация на влагата и възстановяване, така че да е приветлива сградата за експозиция.”

Работата по проекта започва буквално от утре и трябва да приключи за 2 години. Музеят е сред 100-те национални туристически обекта. Уникалната му сбирка привлича стотици гости от страната и чужбина.

Автор: Маргарита Иванова, Силистра

Местността Глухите камъни по пътя за Маджарово е уникално място !

Разкриха тайната на ладия, пренасяща Слънцето !

Нов Перперикон се крие край Любимец !

9 вола, натоварени със злато, блестят на Никулден в местността Глухите камъни !

Местността Глухите камъни е уникално място !

Есента е сред най-подходящите сезони за културен туризъм, твърдят археолозите. Под ласките на последните лъчи на циганското лято и омаята на есенните багри обиколката по красивите исторически местности и любопитни обекти из страната е повече от удоволствие. В съчетание с разходка сред природата пък е истинско презареждане, смятат най-запалените туристи. Едно от местата, които придобиха огромна популярност през това лято с откритията, направени от специалистите, е само на няколко километра от Любимец.
По пътя за Маджарово местността Глухите камъни, която е в подножието на връх Св. Марина, е уникално място. То примамва не само заради хилядолетните тайни, което е стаило, но и с красивата гледка от върха, при която
язовир Ивайловград остава в краката ти, сякаш можеш да го изгребеш с шепи
Още преди година, когато започнаха първите сондажи на ошетаната вече от иманярите местност, шефът на екипа от специалисти д-р Георги Нехризов предрече, че известната дотогава само като тракийско светилище местност ще излезе нещо по-голямо. Още в първите копки опитният археолог каза, че мястото се е ползвало не само за сакралните обреди на древните траки, но и по-късно - по време на ранното християнство.
Продължилите през това лято разкопки около скалите, обявени за паметник на културата, доказаха това. С помощта и на втори археологически екип, воден от колежката му д-р Весела Кацарова, дори се получи конкретна датировка на античния комплекс, разкрит там.
Възвишенията с мегалитите, които се сочат като едни от най-големите култово-погребални комплекси в Източните Родопи, се намират на няколко километра от селцето Малко градище. В над 200 изсечени в камъка трапецовидни ниши траките са поставяли праха на своите мъртъвци. От връх Св. Марина към река Арда
преди векове е имало огромен град с улици и къщи
Археолозите откриха и уникален тракийски петроглиф - рисунка, изсечена в скалата. След ровене из дебелите книги в крайна сметка знакът бе разшифрован - ладия, която пренася Слънцето. Според д-р Нехризов това е емблемата на целия тракийски комплекс, който обаче не е изграден във връзка със соларния култ.
За издълбаните върху монолитния скален блок с височина 30 м трапецовидни ниши се предполага, че са използвани за погребални урни на по-бедните жители, които не са можели да си позволят скална гробница. На 50 м от тях са мегалитните гробници, две от които са отлично запазени. Първата представлява помещение, дълго 2 и широко 1,5 м, издълбано в гранитната скала. От него 33 издялани в камъка стъпала отвеждат до самия връх, на който е разположена гробницата мавзолей. Има и щерна (водохранилище). Целият погребален комплекс е бил ограден с голяма крепостна стена, основите на която личат и до днес. Имало е и богато украсена средновековна църква, която обаче е срината от иманярите. В пръстта са намерени и
фрагменти от стенописи, на които се различават части от мантия на светец
и надписи. Сред артефактите са и комплект миниатюрни ритуални чаши, фигурки за упражняване на култови практики, както и мраморен канцлер от раннохристиянската църква и част от оградата на олтара. Според анализите се смята, че на Глухите камъни е имало цял манастирски комплекс.
Твърдението, че соченото за светилище на траките място е използвано и от ранните последователи на Христос в Източните Родопи, доказва и едно от най-интересните открития през двегодишното проучване. В открит гроб е погребана млада жена по типично християнски обред - със скръстени на гърдите ръце, а лицето й е обърнато на изток.
Преди фактите да заговорят обаче, местните хора бързат да подкладат мистиката на района с разказа си за древното злато, заровено в една от гробниците край Глухите камъни. Според легендата в нея бил положен знатен тракийски владетел, а към вечността с него поели и девет вола, натоварени със злато. Според преданието всяка година по Никулден съкровището заблестявало с цялата си красота. Легендата се предава от поколение на поколение и държи нащрек иманярите в Родопския регион, а в близкото село Малко градище хората са готови дори да се закълнат, че са виждали това с очите си.
Красимира Славова

ВС / Avtotravel.bg

Наредиха Перперикон до Стоунхендж

София. Перперикон е признат за светилище от световна величина.

Това съобщи вчера неговият откривател проф. Николай Овчаров. Комплексът е единственият подобен обект от Балканите, включен в албума "Свещени места - от Стоунхендж до Сантяго де Компостела" от британския автор Филип Кар-Гом. Според автора, който е Велик магистър на Ордена на друидите и поклонник на учението на Петър Дънов, Перперикон е едно от 51 уникални места на планетата, излъчващи духовна енергия. Николай Овчаров представи и своята нова книга - "Археологически пътувания из Македония". Тя съдържа 25 кратки есета, публикувани във вестник "Стандарт". В тях са представени археологическите му открития, направени през последните 20 години. "Тази книга е полезна преди всичко за нашите туристи, посещаващи Македония. Защото сега те просто не знаят колко много български исторически паметници има там и къде точно се намират", категоричен е археологът.

Константин Събчев

Град Елена – усетете полъха на българското Възраждане

Разпиляното сред полегатите извивки на Балкана градче разпалва фантазията на туристите със старинната си архитектура и с непреодолимото усещане за непреходност, което се носи по тесните му улички. 

Някога, в незапомнени времена, сред девствените гори на Балкана се извивала обрасла с трънаци пътека, свързваща разпилените из планинските дебри селища. По горския път веднъж преминало сватбено шествие, начело с хванатите за ръка младоженци Елена и Самуил. Ненадейно на мястото на днешния град Елена сватбарите били нападнати от банда свирепи разбойници. Женихът бил жестоко посечен, а невестата намерила смъртта си след като отказала да пристане на главатаря. От скръб по загиналите си рожби, неутешимите родители се преселили тук, сред северните склонове на Стара планина и основали село, което нарекли на трагично загиналата Елена.
Това е легендата за основаването на днешния град Елена. Разпиляното сред полегатите извивки на Балкана градче разпалва фантазията на туристите със старинната си архитектура и с непреодолимото усещане за непреходност, което се носи по тесните му улички. За пръв път за Елена се споменава в документи от XVI век, но се предполага, че селището е възникнало много по-рано. По време на османското владичество бежанци от цялата страна търсят убежище от нашественика сред пазвите на планината, където се намира днешния град Елена. Сред местното население имало и много болярски фамилии, които били прогонени от разположената наблизо старопрестолна столица Велико Търново. Така с течение на вековете разпръснатото сред планинските чукари селище се разраства, превръщайки се в модерен за времето си град. Подобно и на други населени места из страната, Елена има превратна история, изпълнена с моменти на възход и на трагични обрати. За миналото на града научаваме от Ваня Сиракова – уредник на местния музей на Възраждането:

„Елена претърпява няколко пожара. В началото на XIX век градът ни е бил почти унищожен от кърджалиите. По-късно, по време на Руско-турската освободителна война, голяма част от културно-историческото наследство на града е било унищожено. Но до наши дни са съхранени и много ценни архитектурни паметници. Интересното е, че Елена е имал градски облик още в началото на XIX век, т.е. много преди да бъде официално обявен за град. Още тогава улиците му са били застлани с каменна настилка, или т.нар. калдъръм, а жители се радвали на една твърде авангардна за времето придобивка – улично осветление с помощта на петролни фенери. В централната част на Елена била изградена и сложна водопроводна система.”

Към средата на XVIII век Елена се налага като проспериращ занаятчийски център, а местните хора започват да строят масивни къщи с разчупени архитектурни форми. Това е времето на българското Възраждане, когато културата, изкуството и образованието тук преживяват истински разцвет. От тази епоха са и част от съхранените до наши дни къщи на града. Непременно се отбийте в най-старата църква на Елена „Св. Никола”. Предполага се че основите й са били поставени в края на XV век, но в последствие, през 1800 година е била опожарена от кърджалиите. Храмът е възобновен в сегашния му вид 4 години по-късно само за 40 дни със средства на заможни еленчани, тайно и без разрешението на турските власти.

„Храмът съхранява много хубави стенописи и икони – разказва Ваня Сиракова. – Те са уникални като художествена стойност и са смятани за едни от най-ценните, които притежаваме от периода на ранното Възраждане. Църквата е изписана с над 1600 образа. Днес стенописите и самият храм са реставрирани. В съседство до „Св. Никола” се издига и храмът „Успение Богородично” от 1837 г. До Освобождението ни от османско владичество това е било най-големият християнски храм в Северна България. В момента той продължава да е действащ, посещават го и много туристи.”

Особен колорит на възрожденското градче придават старите чешми, от които клокочи бистра, ледена вода. Зад обраслите с бръшлян дувари се крият цветни градини, потънали под сянката на натежали от гроздове асми. Разходката по сенчестите улички на Елена ще ви отведе до един от туристическите символи на града – Даскалоливницата, строена в далечната 1843 г. Става дума за едно от първите т.нар. класни училища у нас, което е изиграло и ролята на първия български педагогически институт за подготовка на учители. Оттам и името „Даскалоливница” т.е. място за леене на даскали. Сградата е съхранена в някогашния си вид и е отворена за посетители. На всеки кръгъл час в Елена отеква камбанният звън от старата 26 метрова часовникова кула. Вече близо 200 години часовникът й отмерва неумолимия ход на времето, белязало с безпогрешния си отпечатък всеки кът от обвеяния с носталгия град./bnr.bg

Старосел – с дъх на вино от земята на Траките

Автор: Венета Николова

В необичайно прохладния есенен предиобяд автобусът с английски туристи лъкатуши по вълнистите извивки на Средна гора, а после бавно поема по тесен асфалтиран път, заобиколен от двете страни с натежали от гроздове лозя. Малко след като първите слънчеви лъчи за деня си прокрадват път сред навъсените облаци, рейсът отминава центъра на планинско селце с бели къщурки и червени покриви, за да паркира пред двора на ансамбъл от възрожденски къщи – точно навреме за откриването на гроздобера в Старосел. За местните лозари и винопроизводители това е най-важният ден в годината, а за туристите – несравнимо преживяване, изпълнено с багрите на есента и… с дъха на руйно вино, носещо уханието на древна земя, пропита с история и легенди. 
 
Хората от Старосел има с какво да се гордеят. Селото се слави с великолепните си вина и със своята история, белязала от хилядолетия това късче плодородна земя, сгушено между гънките на Средна гора. Неизвестното допреди години селце се прочу по света с открития в околностите му внушителен култов комплекс от V век пр. Хр. Учените предполагат, че в него е бил погребан Ситалк – един от най-могъщите тракийски владетели. В района са намерени останки от тракийски скални светилища и могили, някои от които били използвани като гробници-мавзолеи. Край Старосел археолозите попадат и на винарски пособия и съдове, а също и на делви със засъхнало вино. И в това няма нищо чудно! Траките били майстори на правенето на вино. Опияняващият еликсир се използвал по време на религиозните им ритуали и жертвени церемонии. Убедени, че виното е божествена напитка, а пиенето му ги пренася в селенията на боговете, нашите предци превърнали винопроизводството в истинско изкуство и в неотменна част от техния бит и култура. 

Днес, повече от 2 хилядолетия по-късно, виното в района на Старосел е все така на почит! В южните извивки на Средна гора, климатът е мек и слънцето е благосклонно към лозята. А тя се отплаща за грижите на хората с богата реколта от сладко, ароматно грозде. Непременно се отбийте в Старосел по време на гроздобера през месец септември. Тогава хората от околията се стичат в местния винарски комплекс за откриването на сезона на беритбата. Гъсто староселско вино се лее в изобилие, а градусът на настроението расте с всяка изминала минута. Кулминацията настъпва с посрещането на берачите. Пременени в пъстри носии, те прекрачват прага на винарския комплекс с обредни хлябове и препълнени със сочни гроздове кошници, украсени с цветни венци. С протяжен припев новодошлите известяват хората за добрата реколта, от която се очаква да се произведе омайно вино. 

Едрите чепки се изсипват в каменно корито и следва най-зрелищният момент – мачкането на гроздето от босоноги девойки в бели премени. А после всеки може да отпие от тазгодишната шира и да се смеси с ликуващата тълпа, като се хване на хорото, виещо се в сложна плетеница насред двора на винарския комплекс. Вече трета година стопаните му успешно развиват т.нар. винен туризъм, повеждайки гостите си по пътя на виното. 

„Това е пътят, по който гроздето минава, за да стане вино – разказва Теодора Тренева, управител на винарския комплекс на Старосел. – Показваме на хората самия процес на производството. Демонстрираме как става бурната ферментация и купажирането на виното, показваме им мястото, където то отлежава и се бутилира. Разбира се най-много време прекарваме в дегустационната зала или Ротондата, както я наричаме. Това е нашата енотека. Намира се на 8 м. под земята и представлява възстановка на разположения наблизо тракийски култов център, с тази разлика, че нашият „храм” е малко по-голям. Създадохме това помещение с идеята да покажем на хората как древните траки са пиели тази свещена напитка. Там пресъздаваме и много интересни тракийски ритуали за гадаене на времето, на урожая, различни религиозни обреди, организираме и сватби.”

През 2009 година над двадесет и четири хиляди гости са посетили Старосел, за да разгледат тракийските храмове и да проследят пътя на виното в местния винен комплекс. Средногорското село посреща и чужденци, предимно от Израел, Гърция, Русия, Великобритания и Германия. Местните хора предлагат конна езда сред извивките на Средна гора, а в спа центъра на винарския комплекс ще ви поглезят с винена терапия за повишаване на тонуса и за гладка като коприна кожа.

„Тази терапия е много полезна за дамите – твърди Теодора Тренева. – Тя определено хидратира кожата и я подмладява. А на мъжете предлагаме т.нар. „мъжка част” на терапията, съчетаваща пиенето на вино и ракия с музика и танци. Защото няма съмнение, че и мъжете имат натрупан стрес, особено от дамите, и се налага по този начин да релаксират. Имаме много хубава дестилерия по модел на някогашните селски казани. По Коледа, когато колим прасенцето и го печем, каним клиентите сами да си варят ракията в нашата дестилерия.”

Берковица – богата природа и древна история

В българските планини има много градчета, в които може да се усети изпълненият с история въздух на миналото ни. То е наситено както с романтиката на героични подвизи, така и с идилията на спокойния живот сред красивата природа. Днес тези колоритни селища, преобразени от съвременността, приютяват в себе си минало и настояще и с това стават все по-привлекателни за хората, които искат да се насладят на почивката си далеч от големите курортни центрове. 

Такъв град е Берковица. Неголям по мащаби, той е познат на мнозина с името на големия български писател Йордан Радичков, със станалата популярна и самобитна група на Берковската духова музика и с многото си фестивали. Г-жа Петя Генова отговаря за връзките с обществеността в общината на града. Ето как поетично описва тя своя град:

„Старинна и съвременна Берковица е свила гнездо под могъщата стряха на връх Ком. Градът е разположен в полите на Западна Стара планина. Огряван е от топлото планинско слънце и е заливан от свежестта на гъстите букови, борови и кестенови гори. Близостта на зелената и пъстра през различните сезони гора, кристалните поточета и ароматните билки правят въздуха благоуханен и искрящ. Когато се гледа от връх Ком, Берковица изглежда като градче на длан, като огромен зелен килим, нашарен от белите домове и изпъстрен с червените багри на покривите. Началото на градът ни се губи в дълбоката древност, а първите исторически свидетелства за живот тук са от първото хилядолетие преди новата ера, когато тракийското племе трибали обитава тези земи. През XVIII и XIX век, продължава г-жа Генова, Берковица се утвъждава като културно и стопанско средище с развито занаятчийство, а истински растеж в икономическо и културно отношение се извършва през втората половина на XX век. Построява се гимназията, столарското училище, което е първото професионално училище в Северозападна България. Тази година то навърши сто години. Днешна Берковица продължава да бъде един от културните центрове на Северозапада. Берковчани наричат своя град „града на фестивалите”. Тук се провежда международният детски фестивал на изкуствата с интересното наименование „Лачени обувки”, „Беркрок” и фолклорният фестивал „Балканът пее и танцува”.

Фестивалът „Беркрок” е станал вече много популярен сред любителите на рок музиката в България. Тук са свирили над сто групи от страната и чужбина. Специалната атмосфера, която се създава в дните на музикалния фест, привлича много български и чужди туристи. Фестивалната сцена е разположена на огромна поляна в центъра на Берковица, а посетителите са от най-различни възрасти. Тук могат да се видят цели семейства, дошли да послушат любимата си музика и да усетят особения трепет от спомените за стария рок, който носят родителите и новите течения в този музикален стил, познат на днешните тинейджъри. Гостуващите български и чужди групи създават настроението на един български Удсток. За запознатите с творчеството на Йордан Радичков, чиито книги са преведени на десетки езици и който въведе в българската литература атмосферата на един своеобразен национален „магически реализъм”, е интересно да видят един много интересен паметник, изработен в чест на писателя. Паметникът се нарича „Дървото на живота”. Изработен е от дърво, на което са издълбани герои и сцени от творчеството на Радичков, черквата в родното му берковско село Калиманци и е вграден битът от неговите разкази. В Берковица предстои да се осъществи и голям проект за зимен спортен център, който ще привлече още повече туристи. За любителите на планината са изградени екопътеки с маркировка и места за отдих.

>„Когато човек дойде в Берковица, разбира смисъла на думите „Бог е дал на българите късче от Рая” – казва Петя Генова. – Природата е богата, историята ни е древна и тук наистина има какво да се види. Прекрасно място за разходка и отдих са Хайдушките водопади. Самото отиване до тях е приятно преживяване, защото се минава през гората и човек може да се наслади на всичките усещания, които тя предлага. Гледката на пенещата се вода, която разрязва зеленината на дърветата, е изключително красива. Нагоре по-високо в планината е величественият връх Ком, който е висок 2016 м. Там са и кориите, които са толкова просторни и зелени, че човек спира да вижда всичко друго. В посока към курортния град Вършец се намира Клисурският манастир. Той е четвъртият по големина в България и е любимо място за туристите. А на един хълм почти в центъра на града е местността Калето с останки от римско време. От най-високата точка на хълма се открива гледка към цяла Берковица.”

Зимните курорти свалят цените с 20%

До 20% намаление на цените за предстоящия зимен сезон ще предлагат хотелиери в Пампорово и Чепеларе, съобщиха представители на хотелиерските сдружения в двата ски курорта.

Поевтиняването идва заради кризата и намалелия туристически поток. Намалението на цените на нощувките в хотелите в Чепеларе е около 10% средно, обяснява Съби Маданков, председател на хотелиерското сдружение Мечи Чал. По негови думи допълнителното поевтиняване, което не се отчита в стойностите на нощувките, е прибавянето на нови безплатни екстри към досегашните оферти.

По-голямо намаление в цените се отчита и при пакетните оферти за 3, 5 и 7 дни. От 25 до 100 лева варират цените на нощувките в Чепеларе през зимния период в зависимост от категорията на хотелите и периода на резервираната почивка.

От 15 до 20% е намалението на цените в Пампорово в сравнение с офертите за миналия зимен сезон, заяви председателят на регионална туристическа асоциация "Родопи" Панталей Мемцов.

Записванията на британските туроператори за зимния сезон са по-слаби от очакванията на хотелиерите, но все пак не вещаят драстичен спад на туристическия поток, отчитат от асоциация "Родопи". От курорта очакват записванията да се активизират в последния момент преди началото на сезона. Подобна тенденция за записвания и резервации в последния момент се забелязва и през миналата година, тъй като явно се изчакват обичайните намаления на цените преди сезона, обясняват от курорта.

За компенсиране на прогнозирания спад на туристи от Великобритания, хотелиерите се насочват към привличане на балканския пазар. Очаква се след отпадането на визите за сърби и македонци от 1 януари да се увеличи потокът от туристи от западните ни съседки./monitor.bg

Великобритания застрашена от наводнения и неестествени засушавания

Великобритания е заплашена от наводнения, продължително засушаване и убийствени горещини. Тези и много други бедствия могат да връхлетят Острова в недалечно бъдеще, ако световните лидери не постигнат споразумение за общи действия срещу климатичните промени. Предупреждението беше отправено от британския премиер Гордън Браун на форум в Лондон, който събра представители на най-развитите и на най-бързо развиващите се световни икономики.

Човечеството вече не може да извръща поглед. Заплахата от климатичните промени е навсякъде. Доскоро за най-застрашени бяха сочени бедните страни. Богатите обаче също страдат. Неестествени засушавания и все по-големи наводнения тормозят Великобритания. Необичайната гореща вълна през 2003-та доведе до 35 хиляди смъртни случая в повече.

Британският премиер спомена тревожните факти в реч пред участниците във форума на държавите с най-развита и най-бързо развиваща се икономика. В Лондон те се опитват да сближат позициите си преди решаващата среща в Копенхаген. От нея пък се очаква общ протокол за действия срещу замърсяването и климатичните промени.

Гордън Браун, премиер на Великобритания: "Остават по-малко от 50 дни, за да определим курса за следващите няколко десетилетия. Ние носим голяма отговорност пред целия свят. Ако не постигнем споразумение през следващите месеци, щетите от парниковите емисии ще бъдат необратими."

Това означава, че няма резервен план за спасение на планетата. Решението се налага все по-ясно - икономическите сили не само трябва да намалят вредните си емисии, но и да помогнат на развиващите се страни да изградят чисто производство. Тази цена е окончателна, не подлежи на коментар и може да бъде платена само сега. Докато наличните възможности на планетата не са изчерпани.

Автор: М. Атанасов

Празник на Рилския манастир

Стотици богомолци се стекоха днес в Рилския манастир, за да почетат празника на неговия основател свети Иван Рилски.

Тържествена литургия отслужи Неврокопският митрополит Натанаил в съслужение с игумена на манастира Адрианополския епископ Евлогий и монашеското братство. Светецът е почитан като небесен закрилник на българския народ.

Храмът не успя да побере всички желаещи да се докоснат до чудотворните мощи на светеца. Повечето от тях бяха пристигнали от различни краища на страната, специално за празника.
 
Жена:
- Много хубав празник, най-хубавият празник. Той закриля всички.

Репортер:
- Вие за какво се помолихте?

Жена:
- За здраве на семейството.

Мнозина бяха дошли, за да благодарят на свети Иван Рилски, защото им е помагал в трудни моменти. Като тази жена, която преди 8 години счупила крак.

Жена:
- Сутринта в 5 часа, на 19 октомври свети Иван Рилски ми се яви като икона. И когато протегнах ръце да го прегърна и да му благодаря, той се разсея като мъгла. И оттогава си обещах, че ще идвам винаги, когато ми се отдаде възможност.

Гергин Ропански от Благоевград беше тук със свои близки, за да дарят агне на манастира за здраве.

Гергин Ропански:
- Той е за нас един голям светец, закрилник на българския народ. И затова даваме курбан от сърце.

Потокът от миряни, дошли да почетат паметта на Свети Иван Рилски не спря през целия ден.

http://infocenter.bnt.bg/

Автор: Николай Янев, РТВЦ-Благоевград

Археологически обекти без документи..

Археологическият резерват  Дебелт е единственият български обект, включен в листата на Европейското културно наследство. Липсата на средства за изследвания и консервация обаче превръща езерното пристанище на римската колония Деултум в обект без особено развитие и възможност за експонирането му.

Дебелт е само на 17 км от Бургас – туристи обаче рядко посещават археологическия резерват. Все още, както се казва, обектът остава анонимен, но не и за специалистите.

Д-р Христо Прешленов –  Археологически институт към БАН: "До тук имаме 5 монети във фугите на уличната настилка, която много внимателно и очакванията са да потвърдим работната си хипотеза за времето на изграждането на улицата, по възможност ще осъществим и вкопаване."  

Само строго защитената зона на резервата е 85 декарара, от нея проучени са едва 15. До момента са разкрити могила, скален некропол, терми, храм на импературски култ, средновековна крепост, църква и най-старата митница на Европа. Пари за мащабни разкопки няма. Обектът разчита единствено на подаяния от община Средец, а както се знае бюджетите са крайно свити. Болката на археолозите е, че не могат да кандидатстват и за европейски пари. 

Красимира Костова - директор на общински исторически музей Средец: "Много са причините, но една от причините са - това са нелегитимните актове за собственост - нотариалният акт на Дебелт, според него, той е предоставен за стопанисване на община Средец, но резерватите са изключителна държавна собственост, единствено може да ги стопанисва МК."

Оказва се, че археологически резерват Дебел - Деултум не е изолиран случай. Повечето обекти на културното наследство у нас нямат уточнени граници и актовете за собственост. Ситуация, която сама по себе си заплашва самото наследство.

Тодор Чобанов - зам.-министър на културата: "В момента имаме разкрити около 40 преписки с общини и областни управи за актуване на значими обекти. Вече имаме първите актувани обекти. В този смисъл правим всичко възможно с капацитета на администрацията да решим съществуващия проблем."

От министерството на културата обясниха, че се търсят печеливши модели. Един от тях е в Стратегическия план за развитие на културния туризъм, където съществено място се отделя на публично–частното партньорство. За да се стигне до него обаче, отново трябва да има кадастър на отделните археологиечски резервати и устройствени документи. Заместник-министър Чобанов съобщи, че се водят преговори тези книжа да се изработят с пари от Световната банка.

Автор: Цветелина Атанасова

Баба брани дионисов надпис от туристи и специалисти в църквата в с. Бръшлян, Малкотърновско

с. Бръшлян. Нито туристи, нито специалисти могат да видят Дионисовия надпис, който се намира в олтара на реставрираната църква „Свети Димитър” в с. Бръшлян, Малкотърновско, предаде репортер на Агенция „Фокус” .

Достъпът до камъка с дионисиевия надпис е препятстван от бабата, която хем отключва храма, когато идват групи, хем не можела да покаже камъка с надписа, защото се намирал в олтара, храмът бил действащ, и тя не била упълномощена да отвори вратите и да повдигне завесите. Студенти и случайни туристи се убедиха, че една от забележителностите на с. Бръшлян в събота или е заключена, а надписът в нея се показва на опърпана книжка с протрита черно-бяла снимка и омазнени страници. Дори и възрастната жена да изпълнява чужди нареждания, както се кълне, абсурдът с този храм остава.

Църквата е паметник на културата с национално значение, реставриран с държавни средства. Надписът е световноизвестен, това е и единственият подобен паметник, който се намира в олтар на църква, пренесен тук вероятно от местността Мишкова нива, където стоят останките на древен култов комплекс.

Недоразумението с църквата в архитектурния резерват Бръшлян, където живеят 35 души, се получава заради това, че след смъртта на бай Киро преди три месеца, който отключваше църквата, съпругата му твърди, че не е упълномощена да показва надписа в олтара, а свещеник няма и само понякога пристига поп от Малко Търново. Присъствието на туристи не склонява бабата, която пази храма, да покаже световноизвестния надпис, който е описан в историческата литература.

По разкази на местни, ако свещеникът не е в

Бръшлян, надписа не успяват да видят дори и специалисти. В храма има също така и капители от колони и той е интересен именно с преливането и наслагването на култури и традиции.
По необяснима за чужденците традиция в българските църкви, манастири и музеи, и в храм „Свети Димитър” в с. Бръшлян снимането е забранено. С уговорки е постигнат компромисът да се снима без светкавици на фотоапаратите, което с любителската техника и мъждивото осветление обезмисля в голяма степен правенето на снимки за спомен – нещо, което е цял ритуал по света.
Забраненото снимане на икони, голяма част от които са от `90-те години на ХХ век, а някои се продават пред храм „Свети Александър Невски” също предизвиква недоумение.
Мястото на надписа е в музея – категорични са при това положение преподавателите от българо-турския летен университет проф. Валерия Фол, Мая Аврамова и други. Така срещу входната такса той ще може да бъде видян от всеки, който поиска, вместо да влиза в безсмислени спорове, които се въртят около това, че бабата хем отключва църквата, след смъртта на съпруга си, хем не е упълномощена да отвори олтара (без да влиза в него), за да го покаже.
По думите на проф. Валерия Фол - това е единственият подобен надпис с дионисиева насоченост в храм. Странджа е планината на Дионис, най-големият театър е във Виза (дн. в турска Странджа) Православната църква заклеймява Дионис и присъствието му в храма се дължи на факта, че местните не са можели да го разчетат, но са знаели, че е нещо свещено, имали са памет към словото, пиетет към буквите. Църквата е реставрирана с държавни пари. Паметникът е световно известен, той е държавна собственост, за него не се изисква специално разрешение, за да се види и всеки специалист има право да види оригинала. Това е културно-историческо наследство, което, за да бъде достъпно, може да се съхранява в музея в Малко Търново. Надписът е публикуван в Корпуса на Георги Михайлов, периодично за него има публикации и нови тълкувания, той е в научно обръщение, резюме за него е издадено на английски език - каза още проф. Валерия Фол.
Църквата е заключена, включително и в събота, когато може да дойдат гости на Бръшлян, за сметка на това обаче кръчмата, която се намира точно срещу храма, е отворена.
Край Бръшлян, чието старо име е Сърмашик, познато от песента „Ясен месец веч изгрява”, е паметната плоча на убития през 1903 година Никола Равашола, един от водачите на Преображенското въстание. Край с. Бръшлян се е намирало старо тракийско светилище, отдавна разрушено.
Денка КАЦАРСКА

Рио де Жанейро бил столица на империя

Първи в града се заселват французи - преследвани от католиците хугеноти

Мечтата на Остап Бендер бе да иде в Рио де Жанейро. За него това е мястото, където няма проблеми и неволи. И до днес тази мечта продължава да вдъхновява много хора да прекосят земното кълбо и да се озоват на източните брегове на Атлантическия океан. Тя накара и мен през 2005 г. да се отправя на дълъг път към непознатата и привличаща Южна Америка.
Всъщност дълъг е бил пътят някога, когато, за да се стигне дотам, са били необходими месеци плаване в опасните океански води. Сега с удобния полет на "Ер Франс" прелитам от Париж до Рио за някакви си 11 часа. Кацаме без проблеми и малко по-късно вече съм в хотела, разположен непосредствено до прочутия плаж Копакабана.

Поглед към Рио от хълма Корковадо

Проф. дин Николай Овчаров

---

Точно на Нова година през далечната 1502 г. португалският мореплавател Гонсалвиш навлиза с корабите си в неизвестен залив. Той погрешно го приема за устие на голяма река, която в чест на първия ден от годината нарича Рио де Жанейро (Януарската река). Първи обаче тук се заселват не португалците, а французите. Спасявайки се от преследванията на католиците по време на религиозните войни в Европа, тук идват водени от рицаря Дьо Вилганьон избягали от родината си хугеноти. Те създават Антарктическа Франция, в която господстват идеите на протестантството. В 1560 г. обаче в залива отново се връщат португалците. Французите са твърде малобройни, за да окажат сериозна съпротива. Те се отнасяли зле с местните индианци от племето тамойо, които не им помогнали срещу новодошлите завоеватели. На 1 март 1562 г. португалският адмирал Естасиу ди Са основава тържествено града Рио де Жанейро. Петдесет години по-късно селището вече наброява близо 5000 жители, сред които 3000 индианци, 1000 бели и стотина негри роби, обработващи плантациите със захарна тръстика. На индиански език домовете на белите се наричали кариоки, откъдето наименованието се разпространява върху всички бразилци.
През 1763 г. центърът на най-голямата португалска колония официално е преместен от Байя в Рио де Жанейро. Това било продиктувано от близостта на селището до жизненоважните рудници за злато и диаманти. Мирният живот е нарушен в началото на ХIХ в., когато Европа е обхваната  от кървави войни. През 1808 г. Наполеон Бонапарт анексира Португалия и крал Жуан VI е принуден да избяга с целия си двор в Бразилия. Всички държавни учреждения са пренесени там и Рио де Жанейро става истинска столица. През 1815 г. положението е утвърдено правно чрез създаването на обединеното кралство Португалия и Бразилия.
През 1821 г. Жуан VI се връща в Лисабон след разгромяването на Наполеон. Като принц регент и вицекрал в Рио де Жанейро той оставя наследника си Педро. Последният обаче отказва да се подчини на португалския парламент и да се върне към положението на обикновен губернатор. Още следващата година той обявява пълна независимост и се провъзгласява за император на Бразилия под името Педро I. Бразилия остава империя и при Педро II, който през 1888 г. е свален с военен преврат и е обявена република. Робството е отменено и чернокожите са освободени.
Още през 1872 г. в Рио де Жанейро живеят над 250 000 души. В самото начало на ХХ в. архитектурният облик на града е радикално променен. Старите сгради са унищожени и се прилага планировка в духа на прочутия френски архитект Осман. През 1959 г. столицата е преместена в град Бразилия, но Рио остава витрината на страната.

standartnews.com

Как скално тракийско светилище става църква, може да се види в турското село Кайнарджа край Къркларели

Агенция "Фокус"

Кайнарджа. Селото Кайнарджа в окръг Къркларели, Турция, е постоянна спирка на българо-турския проект „Летен университет” от самото му създаване, предаде репортер на Агенция „Фокус” . В единия край на селото се намира огромна скала с няколко ниши в нея.

Отначало е била тракийски скален обект и светилище, след което е преработен, за да стане манастир – единодушни са специалистите по тракология и средновековна византийска и църковна история. Забелязаните кръстове по стените и тавана карат проф. Казимир Попконстантинов от Великотърновския университет да посочи, че тези очертания са характерни за Х век, самата църква обаче може да е използвана до ХІІ – ХІІ век.

Добре е, че тези паметници, независимо, че са в съвременна среда са много добре запазени – отбелязва той докато кметът Саид Улчан с интерес слуша превода на думите му от преводача на групата Бахар Бююкатеш. Това е било скално тракийско светилище от времето на древните траки, по-късно преработено като скална църква, единодушни са проф. Попконстантинов и тракологът проф. Валерия Фол. 
Селото присъства и в стари документи с българското име Яна – тогава се е намирало на пътя за Цариград (Истанбул) и вероятно тук е имало хан или станция за почивка, поради което е намерило място в летописите. В миналото е имало българска, гръцка и турска махала.

Тази година впечатление прави значителното оживление в центъра на селото, което е с население от 2700 души. Местните проявяват голямо любопитство към българската група, някои от възрастните жени вече познават някои от преподавателите от минали години. Повечето са любопитни, мъжете се опитват да завържат разговор с общи думи като „берекет” и явно питат за реколтата. 

Кметът на село Кайнарджа Саид Учан спечели втори мандат на изборите това лято и традиционно винаги идва при българската група студенти, доведени да видят два исторически обекта – скално светилище, каквито има много в полите на Странджа планина, която тук наричат Йълдъз, и изворите на река Теар, описани от Херодот в историята за похода на цар Дарий. Историята им пред студентите разказва проф. Валерия Фол: „Смята се, че на това място се е спрял походът на персийския цар Дарий І срещу скитите в VІ в. пр. Хр. Той преминава през Тракия и Херодот пише, че прави лагер при изворите на река Теар, които имат най-хубавата вода и лекуват болести. Там той е оставил надписи. Тези 40 извора са локализирани в този район и се приема, че в село Кайнарджа са изворите на река Теар. Дали е така или не, ще стане ясно, когато бъдат открити надписи. Тук не се провеждат археологически разкопки, но като описание – то отговаря на описанието на Херодот” – разказва тя.

Ние ще се постараем още повече да опазим това, което имаме като наследство – казва кметът Саид Улчан, след което иска да се снима с цялата българска група за спомен пред скалната църква.
Денка КАЦАРСКА

Археолози откриха свещено езеро в Египет..

lifestyle.bg

Египетски и френски учени откриха свещено езеро в Египет. То е разположено под 12-метров слой в района на град Танис на 120 километра североизточно от Кайро.

Водоемът е дълъг 15 метра и е широк 12 метра. Той е част от храмов комплекс, издигнат в чест на египетската богиня Мут.

"Това е второто подобно езеро, открито в Танис. Първото беше намерено през 1928 г. То е принадлежало на храм, построен в чест на древен бог - съпруг на богинята Мут", пояснява Захи Хавас, генерален секретар на Висшият съвет за египетски антични ценности.

Град Танис е разположен в делтата на река Нил в Североизточен Египет. Той е основан по времето на управлението на 20-ата династия.

Счита се, че тогава едни от главните божества са били Амон, Мут и нейният син Хонсу - бог на Луната.

Виж материала в lifestyle.bg

Несебър - град паметник на ЮНЕСКО

В листата на световното културно наследство Несебър е единственият град -паметник. Едно от най-старите селища в Европа е основано от траките и наречено Менабрия. По-късно става гръцка колония с името Месембрия. По времето на хан Крум става българско владение, но най-големият си разцвет постига при царуването на Иван-Александър.

Траки, гърци, римляни и българи живеят по тези земи вече хилядолетия. Всяка година археолозите разкриват част от тяхното минало и го превръщат в музеен експонат.

Петя Кияшкина, директор музей „Старинен Несебър”:
- Има едно удивително съчетание на различни паметници от различни исторически епохи. Най-древните останки, открити на акропола са от 2-то хилядолетие преди Христа.

В Несебър има натрупване на исторически пластове. Не само археология, но средновековна и възрожденска архитектура, за щастие добре запазена.

Ст.н.с.Анелия Божкова, Археологически музей БАН:
- Да живеем със съзнанието, че това, което успеем да опазим е за  поколенията след нас, при това не само като национална принадлежност, но и като световна принадлежност.

В Несебър има 10 църкви и само една е действаща. Емблематичната „Св. Стефан”, посторена в началото на 11-ти век, е реставрирана от фондация „Левентис”. Същата фондация ще извърши консервация на още две „Св.арх.Михаил и Гавриил” и „Св.Параскева”

Отец Петър:
- Първият пласт на Несебър е 4 метра под това ниво, на което ние се намираме. Там са и първите паметници -артефакти, където човек се сблъсква с историята.

 Трудно се съчетава обаче историята със съвремието. Ежедневно през стария град преминават около 50 хиляди души. Но общината се е погрижила -има ново пристанище, пропускателен режим, паркинги и улица на занаятите.

Николай Димитров, кмет на Несебър:
- Нашата стратегиия е - ние залагаме на регионален, културен и религиозен туризъм .По нататък ще заложим и на конгресен. Мисля, че само историята ще ни спаси да се измъкнем от кризата.

Който види Несебър веднъж, иска отново да се върне. Да мине пеша по уличките на стария град и да усети историята, която пази спомени от различни времена. Вече 3000 години.

Отец Петър:
- Не знам дали си даваме сметка, че Господ продължава да ни обича, колкото и да го забравяме.

http://infocenter.bnt.bg/

Автор: Весела Петрова

Осма година продължава най-устойчивият проект на Община Къркларели с България в областта на историята ...

Къркларели.  Българо-турският летен университет, посветен на Странджа планина, се оказа най-устойчивият проект в областта на образование, култура и история, по който сме работили с България и Община Малко Търново. Той продължава вече осма година. Това каза кметът на Община Къркларели Джаавит Чалаян на среща с преподаватели от проекта и представители на Община Малко Търново, предаде репортер на Агенция „Фокус” .

Особено голямо удоволствие ми доставя, че културните, историческите и археологическите паметници, които всяка година обикаляте със студентите, вече са публикувани – каза кметът на Къркларели, след като получи като подарък книгата „Скални топоси на вяра” на проф. Валерия Фол, в която има материали от първите години на летния университет.

Български преподаватели с удоволствие отбелязаха, че в Турция все повече се интересуват от общото културно и историческо наследство на Странджа, част от което са траките. В Община Къркларели и турска Странджа има голям брой археологически и исторически паметници и много възможности за съвместна работа. Тепърва турска Странджа може да се отваря за проучвания от български учени в областта на праисторията, тракологията, средновековието. Летният университет описва и заснема актуалното състояние на обектите в региона, установява връзки с турски археолози, преподаватели в университети, местни власти, без чието добронамерено отношение проектът е невъзможен.

Всяка година добавя нови обекти към вече посетените. Все по-голям става и интересът от страна на местните власти в Къркларели, село Кайнарджа, град Визе, Тракийския университет в Одрин и музеят в града, музея в Текирда и др. за присъствието на българската група от един автобус, главно студенти от София и Благоевград, бързо се разчува и обикновено половин час по-късно в населеното място пристига представител на общината, а понякога и самият кмет, както стана в с. Кайнарджа.

Там с удоволствие отбелязват, че броят на посетителите от България им се увеличава, тъй като студентите разказват на свои приятели, с които после посещават селото.

Денка КАЦАРСКА