Манастирът с дяволите край с. Гега + фотогалерия..

Иван Бакалов  

Общ изглед на манастира от отсрещния баир по пътя към с. Гега. Снимка: Иван Бакалов

Ако човек е суеверен поне малко, като види стенописите под свода на Чуриловския манастир “Св. Георги” в планините край Петрич, ще се уплаши и няма да помисли за грях поне 3 дни.
Дяволи са изобразени на десетки сцени. Дяволи измъчват или нашепват, или вкарват в беля грешници. Сцени от Страшния съд, сцени на изкушения и грехове, изобразени детайлно в един наивистичен стил от средата на 19 век. Всичко това е нарисувано с построяването на манастира през 1852 г. Всъщност точна датировка на стенописите никой не може да даде.

Покойният Йордан Радичков обичаше да разказва за един стенопис с дяволи в Разбоишкия манастир, който е построен в едни скали до река Нишава, недалеч от Годеч. На този стенопис се вижда казан, в който се вари един грешник. До него дявол ръчка огъня под казана.

Отец Кирил обяснява сцената, при която дяволът се крие зад изповядващия се и му нашепва да не говори истината, затова от устата му излизат змии. Снимка: Иван Бакалов

„А отзад, сигурно някъде отдалеч, друг дявол носи дърва за огъня” – обясняваше с умиление Радичков за стенописа. И после въздъхваше – „Аз като умра, в такъв ад искам да ме мъчат”. И се смееше. Сигурно Радичков е някъде там в този наивистичен селски ад, който всъщност е неговият рай, с дяволите, които носят дърва някъде отдалеч…

Този стенопис на Разбоишкия манастир е заличен. Той е залепен в скалите, там тече вода, влага, изчезнал е напълно преди около 20 години, дори следа не е останала.
Но изобилие от подобни сцени се виждат в Чуриловския манастир „Св. Георги”. Тези тук са по страшни, дори реставрирани в края на 70-те, но неподправения наивизъм на художниците предизвиква същото умиление.

Баба Мария преде вълна, дакото води магаретата, натоварени с дърва и шума. Снимка: Иван Бакалов

Манастирът Св. Георги е в планините на 15 километра от Петрич, само на някой друг километър от границата с Македония. Кацнал е на едни баири край селата Гега и Чурилово. До него се стига по пътя за село Гега, а след като към края на селото асфалтът свършва, до манастира продължава един коларски път, по който кола няма как да мине, заради нападалите скали. Тарикати с джипове сигурно са се опитвали. Нека пробват.

Карта на пътя до манастира. Снимка: от екрана

Манастирът е празен, отключва го и посреща посетители 74-годишният отец Кирил, който идва пеш или на кон от селото си Кукурахцево, което е на 3 километра още по-нагоре по баирите.
Гега, Чурилово, Кукурахцево. Села с чудни имена и още по-чудно местоположение.

Македония – и у нас, и зад границата – е много диво и чепато място. Планини, баири, и на всяка урва по едно село или махала -на най-големия наклон. Да се чудиш защо точно на стръмното. Къщите стърчат като криви дънери. Тук сякаш и реките текат наобратно, по нанагорнището. И навсякъде кози. Тук-там, под път и над път, по десетина кози, поведени от някой дядо или баба. Сякаш само кози и хора, които са способни да се катерят като козите по тия урви, обитават планините из Македония.

Улица в с. Гега. Снимка: Иван Бакалов

В този край не е дошла кризата. Тя си е била тук винаги. В тия затънтени села живеят старци на средна възраст от 70 нагоре, с по една мизерна пенсия, колкото да платят тока и да купят олио. Останалото си го правят сами – кози, домати, чушки, боб…
И са тук от …няколко хиляди години. Няма друго обяснение за наличието на села по тия стръмнини в планините, освен …антично. Във времената на войни, на владетели, които пращат армии насам-натам, на варварски набези, всеки град или село в равнината са били опустошавани през 20-30 години. И хората са се заселили нагоре в планините, заедно с козите. Тук, която и армия да мине, няма как да хукне да ги търси нагоре по дефилетата. Тези села са още оттогава. Устойчиво пуснали корен на стръмното. И генофондът на траките така се е запазил и доминира в българската нация, чак през 50-те кръвта от различните краища на селска България започнала да се омешва поради урбанизацията.

Отец Кирил показва камбаната, отлята 1907 г. Снимка: Иван Бакалов

„Няма никой, никой не идва тук вече. И аз не идвам всеки ден. През ден-два” – казва отец Кирил. На Гергьовден и по-големи празници на ливадата край манастира ставали големи веселби и угощения, но сега вече по-рядко и с по-малко хора.

Отец Кирил има останал само един кучешки зъб, долен десен, и фъфли приятно. Какъв ти тук зъболекар, протези… Кой може да си го позволи? Дъщерята на дядо поп е в София, идвали със зетя веднъж годишно.
Край манастира под един дъб пасе вързан един уж кон, ама по-скоро катър, бял на цвят, с който дядо поп е дошъл от селото си Кукурахцево да ни посрещне. Три километра. По-често идвал пеш. И зимно време.
Смее се и зъбът му се показва. Въпреки леко сатирския си вид, дядо поп е изключително благ човек. Целия му живот се е търкалял по тези 3 километра между Кукурахцево и манастира. Свещеник е от 1967 г., преди това изкарал семинарията в София. Нямало кой да стане свещеник и той станал…
А още по-преди това учил в килийното училище до манастира – сградата му още седи, като помощен склад, за дърва, едно-друго. Край нея легна кучето му, което ни послая за посрещане, но после се умълча. Дойде и още едно, същата неопределена порода, нещо като каракачанско, ама не ясно – някакъв Шаро, шарен, черно и бяло. И лежат двете кучета, едното повече черно, другото повече бяло.

Дяволи мъчители на свода. Снимка: Иван Бакалов

Отец Кирил показва стенописите и обяснява: „Реставрираха ги през 1979 г. едни момчета, наши, от тук, от Петрич. Много се стараха, вадиха от боите и правиха същите, да ги докарат съвсем както са били. То едното още е тука по Петрич, ама другото замина вече от години по Германия, намери работа там…”

И отец Кирил обяснява сцените от Страшния съд. Целият смисъл на тези стенописи е възпитателен. Като идват тук хората от близките села, да се постреснат и да не вършат грехове. Има изрисувана по една сцена за всяка професия. В деня на Страшния съд овчарят, който лъже, е с вързана овца на врата и дяволът го мъчи. Същата сцена и с мелничаря, който лъже – с воденичен камък на врата… И с терзията (шивача), и с търговеца… А кръчмаря? - питам дядо поп. „Ааа - усмихва се той и сочи една сцена по-встрани - Кръчмарят не го мъчат, той направо се е превърнал в дявол.”
То така и пишеше някъде из Еклесиаста – „Търговец трудно ще се опази от греха, но кръчмар – никога.”
На едно място е нарисуван човек, когото двамина режат с трион. “Това тук е пророк Исая. Той говорил много против властите… Както има сега една телевизия СКАТ, дето говорят много против Бойко Борисов… И го хванали пророк Исая, и го нарязали с трион”, обяснява отец Кирил. Чудно, как някъде в село Кукурахцево, дядо поп усеща някак библейски, че нещо може да се случи на тия, дето критикуват властта… Е, чак пък да режат с трион нас, критиците на Борисов…

Има и една сцена против врачките-лечителки. Майка с дете на ръце пред такава врачка, която подава съд с лекарство към детето. А отгоре един дявол сере в съда с лекарството. „Значи, лекарството е дяволски изпражнения - обяснява дядо поп – Църквата не признаваме такова лечение. Само вярата и Бог…” После добавя – „Ама има по селата баби, които помагат…” Споменава и прочутата местна забележителност баба Ванга. Тя идвала тук, на манастира, няколко пъти. И отецът е ходил при нея. „Тя помагаше на хората… Е, имало е и грешки – например прати някой да се оперира при еди кой си доктор в София, а човекът вземе, че умре. Случвало се е и това…”
Дядо поп развенча една измислица за Ванга. Във всички книги за нея пише, че тя се е омъжила в този манастир, тук. „Няма такова нещо – казва отец Кирил – аз съм тук от 1967 г., преди това съм бил ученик тук, в училището към манастира от 1943 г. до 1949 г., никога не съм чул такова нещо. Все щях да науча, ако се е омъжила тук…”

Стенописът с дявола, който държи огледалото на мома, която се кичи, в помещението на втория етаж, където са седели момите в църквата. Снимка: Иван Бакалов

Един стенопис е останал нереставриран и доста се е заличил – на горния етаж в манастира, там, където са седели момите. Те са отгоре, а мъжете са долу, а един парапет с решетка пречи да им се виждат лицата отдолу, да няма изкушения в храма. И тук, встрани на стената, има още един възпитателен стенопис – мома с носия, а пред нея дяволът й държи огледало.
„Имаше и надпис – „Мома, която много се гизди и кичи, дяволът й държи огледалото”, обяснява отец Кирил. Но надписът избледнял и се заличил. Доста е избледнял и са опадали боите и на стенописа, на момата й потъмняло лицето, прилича и тя на дявола. Такава сцена имало само в два манастира в България, казал веднъж някакъв посетител на дядо поп. Но по онова време, по живково време, имало инструкции много да не показват стенописите и да не пускат в манастира любопитни да разглеждат. И отецът не пуснал търсача на редки стенописи на горния етаж, да види момата с дявола и огледалото…

Снимка: Иван Бакалов

После дядо поп ни води в камбанарията. Тя е в отделна кула встрани. Влиза се в ниска портичка, трябва да се наведеш до кръста, вътре пълно със слама в долното помещение, по една скърцаща вита дървена стълба с поизкривени стъпала се качваш на площадката с камбаната. Гледката към планините наоколо ти пълни душата. Таванът е с надупчена мазилка. „Иманяри, търсят пари, ръчкат”, обяснява дядо поп. После поглажда камбаната с ръка. Вижда се надпис „1907” – годината, в която е отлята. „Много хубав звук има”, казва отец Кирил. И ни го демонстрира. Звукът е омайващ, сладък, затихва дълго. „Ама да не помислят нещо в селото, че бием камбаната?”, питам притеснено. „Ами. Няма, кой ще…”, отговаря дядо поп и ми разрешава да дръпна мандалото още два три пъти.
Звукът дълго се носи по баирите наоколо.

e-vestnik

Красота от антична Месамбрия!

Автор: Венета Павлова

© Снимка: Венета Павлова

Един от градовете с най-богато културно-историческо наследство у нас е Несебър. Старият град, разположен живописно върху полуостров и свързан със сушата с тесен провлак, е бил заселен още във второто хилядолетие преди Христа. Различни епохи са оставили прекрасни паметници в него. Това е причината той да бъде включен в списъка на ЮНЕСКО на световното културно наследство. Безспорно бляскав период в развитието на селището започва с установяването на гръцки колонисти в него през VІ век преди новата ера.

“Всички старогръцки колонии са създадени, за да могат да развиват търговията с т. нар. варвари, за каквито гърците са смятали и местните тракийски племена в тази епоха – разказва археологът Анелия Божкова. - Така те са наричали негръцките общества. Гръцките градове-държави са били прочути производители на редица стоки като керамични изделия, накити, вино, зехтин. Произвеждали са ги в излишък и са ги предлагали на местните общества, от които пък са закупували жито и други продоволствия, изключително необходими за изхранване на голямото население на Гърция. Така че колониите, каквато е и Месамбрия /така в античността са наричали Несебър/, са съществували именно благодарение на търговията между гръцкия и негръцкия свят.”

Ст. н.с. Анелия Божкова от Националния археологически институт с музей при БАН сега е ръководител на разкопките в некропола на Месамбрия. Той е известен от около 80 години. В него са били правени проучвания най-вече със спасителен характер и са били разкрити единични представителни гробове главно от края на ІV до ІІ век преди Христа. През 2008 и 2009 г. екипът на Анелия Божкова открива и документира гробове от V и ІV век преди новата ера. 

“Онова, което впечатлява, е че за разлика от други старогръцки колонии, в които е спазен принципът на демократичния полис погребенията да бъдат извършвани по-скромно, без излишна пищност, в некропола на Месамбрия установихме присъствието и на редица показно богати гробове – посочва тя. - Свързваме ги безспорно с представители на висшето съсловие на града, вероятно с някакви стари аристократически фамилии, които със сигурност вземат участие в градското управление. В някои от гробовете има повече от 10 глинени статуетки, по няколко скъпи рисувани съдове с високо художествено равнище, както и други предмети, които говорят наистина за богатството на тези хора.”

Колкото до рисунките върху съдовете, те разкриват предимно сюжети от гръцката митология. Сред находките със своето великолепие се открояват и глинени статуетки. Какви са персонажите, изобразени в тях?

“За част от статуетките предполагаме, че са на различни божества от гръцкия пантеон – пояснява Анелия Божкова. - А други са взети от живота. Това са предимно фигури на артисти, например комедийни актьори, също и на деца. Има детски играчки сред статуетките. Но като че ли персонажите от божествен характер преобладават. Сред тях са тъй наречените протомета – бюстове на жени, свързани с погребалните вярвания.”

Смята се, че красивите богини от тези бюстове са закрилници на плодородието, природния кръговрат и на света на мъртвите. Проучванията на античния некропол ще продължат в началото на месец май. Те се провеждат от Националния археологически институт с музей при БАН и от музея “Старинен Несебър”. И тъй като общината ги финансира, съгласно установените правила откритите артефакти са собственост на музея “Старинен Несебър”. Но се водят разговори за организирането и на представителна изложба с тях в Националния археологически музей до края на годината.

Снимки: Венета Павлова

България - красива природа vs. сексизъм..

Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift: Шарена страна

Красивата природа, контрастът с мизерията в ромските махали и сексистките реклами по улиците и медиите – една млада шведска туристка разказва за впечатленията си от своето първо пътуване до България.

 

Аника Тунборг живее и работи в австрийската столица Виена вече от няколко години. Тя обаче все още слабо познава страните на изток от Австрия. Именно затова със съпруга си наскоро решават да изследват с кола белите за тях петна по картата на Европа. „Мисля, че като европеец е важно да видиш различни части на Европа. Досега не бях пътувала до Сърбия и България.”

Зелени vs. шокиращи гледки

Аника Тунборг и съпругът й прекарват в България около пет дни, но пътуването им до София, Пловдив, Рилския манастир и Копривщица силно ги е впечатлило. „България има много красива природа, много красиви селскостопански райони. Природата е много разнообразна и това е чудесен ресурс за развитието на еко- и селски туризъм,” смята тя.

Bildunterschrift: Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift:  Голота на показ

Някои неща в България обаче са били неприятна изненада за шведската туристка. „Бях шокирана от бедните ромски махали, които видях на много места. Това е неприемливо за една модерна страна и е неприемливо в Европа.” Аника Тунборг обаче признава, че в Западна Европа, включително в родината й, десетилетия наред също е имало сериозни проблеми с правата на ромите. „В Швеция ромите бяха подложени на дискриминация поне до 50-те години на миналия век. Ромски деца не бяха допускани да посещават училищата, в които се учеха шведските деца”. Тя обаче е категорична, че подобно отношение няма място в една съвременна европейска държава.

Голотата продава

Сексистките реклами са другото нещо, което е шокирало шведската туристка по време на пътуването й из България. „Шокирах се от това как оскъдно облечени жени биват използвани да продават всичко - от коли през стерео уредби и храна. Шокирана бях и от огромните реклами на еротичното списание Пентхаус. Не мисля, че съм виждала подобно нещо някъде другаде по света. И това също е нещо, което според мен няма място в едно модерно общество.”

 

Автор: Ю. Дамянова, Редактор: М. Илчева

Кои са най-големите простаци по хотелите ?

 Статистиката е направена на базата на допитване сред 4500 хотелиери в цял свят

Кой са най-големите простаци в полето на туризма? Едно актуално допитване разкрива националната принадлежност на най-недолюбваните туристи. С най-лош имидж се оказват французите, на обратния полюс са учтивите японци.

 

Обикновено хотелските управители се оплакват само под сурдинка от поведението на своите гости. Ясно защо - това би било контрапродуктивно за бизнеса им. Но веднъж в годината те могат да изприказват от сърце всичко, което си мислят за почиващите. Защото веднъж годишно туристическата онлайн-фирма "Експедиа" отправя запитване до 4 500 хотелиери в целия свят да отсъдят кои са най-неприятните им гости. Основните критерии за преценка са учтивост, ред и чистота, владеене на чужди езици, щедрост и бакшиши.

  Японските туристи - винаги учтиви, тихи и изрядни

Французите - арогантни и стиснати

Тази малка типология на националностите изважда на бял свят изненадващи находки: оказва се, че най-големите простаци са от La Grande Nation. Французите, които заемат последно място в скалата на добрия имидж, не дават бакшиш, държат се арогантно и се правят, че на този свят няма други езици освен френския. Те се отнасят пренебрежително към местните специалитети, дума да не става пък за хранене с клечки. Парадоксалното е, че френският турист не е обичан дори в собствената си страна.

Любимците на хотелиерите от друга страна си остават японците - винаги учтиви, тихи, подредени и без никакви оплаквания. Само че биха могли да бъдат малко по-щедри. Англичаните пък са трудни за класифициране. Докато в Европа ги смятат за неучтиви и неподредени, оттатък океаните те се проявяват откъм най-добрите си страни: симпатични, подредени, любезни. Не е ясно на какво се дължи тази разлика; в Америка най-вероятно на общия език. 

А германците?

Те заемат съвсем приличното четвърто място в класацията на популярността: подредени, сравнително тихи и харчещи с удоволствие. Те обичат да се оплакват обикновено след пътуването. Освен това германците полагат усилия да говорят чужди езици, макар и не винаги разбираемо. Германските курортисти се излагат само по отношение на обличането (предпоследно място) - явно сандалът с чорапа си остава тяхната запазена марка.

Радио "Дойче веле"

Авто Травел

В Барселона Господ не бърза за никъде!

Жанина Драгостинова  

Гол мъж се разхожда по крайбрежна алея. Снимки: авторката

„Господ не бърза за никъде, а той е моят клиент!” – така отвърнал каталунският архитект Антони Гауди, когато го попитали кога смята да завърши катедралата „Фамилия Саграда”, чието изграждане е трябвало да приключи през 1910 г., но и до днес не му се вижда краят, като най-оптимистичните прогнози са, че това ще се случи през 2026 г. – 140 години от началото на строежа и 100 години след смъртта на архитекта. Че времето в Барселона има свой, своеобразен ход, различен от обичайния ритъм на големите градове, се забелязва от пръв поглед. Тук всичко сякаш става бавно и полека от ранна утрин до късен следобед и се усилва на бързи обороти след девет вечерта. За да притихне отново на другата сутрин в блажен сън след нощната изнемога.

За разлика от Всевишния обаче на туриста му е дадено време и то най-вече, за да не му стига. Туристът бърза, сменя превозни средства, тича, щура се, върти глава, кокори очи, иска да погълне и попие града наведнъж. Туристът разполага най-много с два-три дена, за да обиколи всичко, наречено „забележителност”, да го разпарчетоса в снимки и запамети в своята си мъничка „вечност”. Явно туристът е от онези творения, които Бог е създавал без особено старание и с отпадъчни материали, но пък без него светът би бил доста по-скучен.

„Момчета, къде тук може да се вечеря?” – питам двама случайно минаващи младежи, които съвсем не случайно разговарят на български. В следващите два дена ще чувам родният език да се провира между смесицата от испано-немски-английски доста често. Докато накрая ще спра да се стряскам от познатото звучене и ще почна да го приемам почти като част от Барселона. „Зависи с какви пари разполагате – отвръщат момчетата и ме оглеждат изучаващо. – Ако сте на разходка, ей там е „Саламанката” – сочат те към зелени светлини на някакво заведение, намиращо се на новото пристанище „Олимпик” – 30-40 евро на човек ще ви обръснат, но си заслужава. Пък ако сте по работа…” Момчетата изглежда делят българите в Барселона на „дошли на разходка” и „по работа”. Вторите все още са повече. Аз също ги оглеждам и се опитвам да ги сложа в някое познато чекмедже – студенти или търсещи си късмета. Което често е едно и също.

Творението на Гауди “Фамилия Саграда”. Снимки: авторката

Да минеш просто ей така покрай „Саламанката”, за да огледаш, се оказва невъзможно. Мощна и енергична мургава леля те хваща за ръката и любезно ти сочи маса. Любезността й е такава, че не търпи противоречие. Към девет вечерта келнерите все още са повече от посетителите. Към единадесет в огромното заведение, състоящо се от три салона, вече няма свободна маса и келнерите тичат като на състезание, ловко взимайки завоите и сръчно носейки в ръце табли с различни риби и ястия с морски дарове. Рибите са съвсем пресни и келнерите държат да ти го покажат, като току ти тикнат под носа някое животно, което в унес отваря уста или пък рак, който не ще да спре да мърда с щипките си.

През едно заведение се разиграват същите сцени. И там е пълно, и там се поглъщат риби в несметни количества със скоростта на олимпийски спринт. Между двете се е настанило малко, китно ресторантче. Бели покривки, грейнали чаши, лъскави прибори, блестящ порцелан, живи рози. На входа стоят двама внушителни господа с бели смокинги. Бяла тишина. Заведението е празно. Никой. Дали пък вътре не вечеря Господ, небързащ заникъде? Ясно е едно – който се надява единствено на божията помощ, не завърта голяма печалба. А на какъв принцип туристът избира едно заведение и пренебрегва друго, вероятно ще си остане света тайна. Що се отнася до цените в най-скъпия рибен ресторант на новото пристанище на Барселона, те се оказват доста по-ниски от миналогодишните на българското Черноморие. Барабар с виното. Което също спада към тайните на нашето съвремие – как така в един от най-разкошните европейски градове е по-евтино, отколкото из българските морски курорти?

В Барселона трудно може да се употребят изрази като „зората пукна” или „нощта се спусна”. Тук се случва точно обратното – нощта пуква с неописуем шум и разкош, за да бъде постепенно удавена от настъпващия ден.

Някъде към девет вечерта пред един от луксозните хотели на крайбрежната ивица се извива змията на мерцедеси металик. От всяка кола слизат дами със засукани рокли и мъже във фракове. Потъват в хотела. Какво ще празнуват, те си знаят. Час по-късно дълга към 200 метра отсечка от една от улиците в квартала над пристанището започва да се изпълва с тинейджъри. Не знам откъде изникват, пролазват като плъхоци от дупките си. За разлика от котките, които нощем са сиви, младежите на Барселона са цветни, издокарани са в типичната дискотечна мода. По тротоарите се събира такова множество, че действително и игла да хвърлиш, ще се забие в някой 14-годишен дългалак, само дето няма да се забележи, тъй като металните предмети са част от украсата на множеството. Младите хора стоят, пият бира или безалкохолни, пушат и говорят на мнооого висок глас.

Заведение в Барселона. Снимки: авторката

На фасадите на околните сгради се виждат спуснати жалузи, изрисувани с графити. Постепенно една след друга железните решетки се вдигат и вътре зейва черната паст на дискотеки. По вратите стоят снажни вардяни, облечени в черно, които преджобват младежите. Не можеш да влезеш с кутия бира, нито пък с цигара. Това е седмичното забавление на децата на крайния квартал – да потръскат глава в транса на музиката, отдадени, слели се в едно цяло, заедно образуващи гигантското тяло на днешния динозавър на масовото забавление.

Тайнствените дискотеки в тази част на квартала, стаили се зад маскировъчните си дрехи на ошарените с графити жалузи, хлопват железните си уста в три часа сутринта. Но това съвсем не е краят. Децата излизат от черните, луминесцентно осветени дупки и на тълпи се понасят към следващата дискотека, която е по-голяма. Намира са на съседното каре от улици. За да стигнат дотам, те минават през строга охрана – наредени полицейски заграждения, така че да се получи лабиринт. И тук има здрави момчета, които охраняват множеството. Децата се нареждат в предълга опашка, която сигурно има стотина метра. Чакат търпеливо. Говорят шумно. Сред тях няма пияни и дрогирани. Или ако е имало, отвели са ги навреме. Покрай опашката минават явно по-хитри техни връстници, които им предлагат кутии с напитки, сигурно купени на магазински цени и продавани сега с надценка. Но като стигнат до входа на дискотеката, младежите пак трябва да са с празни ръце. Всички неспирно пушат и това изглежда да е единствената отрова, на която се подлагат.

Не знам кога и как са приключили с веселбата и как са се прибрали у дома. Сигурно е, че са проспали неделната църковна служба и то в страната, за която казват, че църквата все още има обществено влияние. Техният Господ им е дал събота вечер за пълна самозабрава и това явно им е достатъчно. На сутринта градската служба по чистота безропотно и старателно измете всичко, останало от нощната вакханалия. Барселона сънено се усмихна.

Действието се развива близо до морето, но далече от центъра на града. Барселона е изникнала и се е развила до две реки и с гръб към морето. И днес тузарският квартал е на километри от морето, качен по околните хълмове. Дълго време се е смятало, че край морето се мотае само простолюдието. Преустройството на бившия индустриален квартал започва около 1992 г. – важна година в развитието на Барселона, не само защото тогава градът приютява Олимпиадата, а и защото това е засега последната превратна точка в благоустройването му. Старите фабрики и занемарени жилищни постройки се събарят, издигат се нови блокове и хотели. В момента комбинацията изглежда доста странна, защото съвременните хотели стърчат над стари складове или гаражни помещения. Туристът обикновено предпочита по-лъскавките места, докато това тук все още е проникнато с миризмата на машинно масло.

Нова Барселона расте бавно, като смачква след себе си остатъците от време, напомнящо за запотени работнически мишци. Наричат строителния прелом от 1992 г. и преместването на града към морето „ренесанс”, по подобие на времето от края на XIX век, когато се е развихрило строителството на модерния град. За разлика от днешния „ренесанс” обаче онзи, предишният, носи свой дух, свой стил, направил Барселона незаменим и незабравим град. Сегашното модерно строителство е дело на добри, но униформирани архитекти, които сякаш са се сговорили да превърнат Европа в един единствен град, така че да не познаеш къде си. XXI май набляга повече на изобретенията във виртуалното пространство и все по-малко обръща внимание на реалната гледка през прозореца. Да не говорим, че и последната криза, дошла след строителния бум, си казва тежката дума. До преди нея хората са бързали да си купят жилища, защото се очаквало те да поскъпнат, днес не купуват, защото чакат да поевтинеят. Всичко това естествено забавя хода на обживяването на крайморските квартали. Едва ли е било така обаче по времето на Антони Гауди или иначе казано – през истинския ренесанс на Барселона.

Опашка пред дискотека. Снимки: авторката

„Този е или луд или гений” – казал един от университетските преподавателите за завършващия следването си млад архитект Антони Гауди. И в двете си определения е улучил. Ненапразно Барселона е градът на Гауди, на неговите сгради и тези на неговите ученици. Всички те сякаш са творение на безумството на гения – умопомрачителни, шашкащи, запомнящи се. Гауди е имал късметът да попадне на точното място в точното време и да притежава талант, който е имал нужда само един богат меценат, за да се развихри. През 1878 г. на Световното изложение в Париж тогава 26-годишният Гауди се запознава с текстилния индустриалец Гюел, който оттук нататък ще покровителства творчеството му. За свое добро и благото на Барселона. „Всяко произведение на изкуството трябва да носи изкушение – казвал Гауди. – Ако то изгуби качествата си на изкусител, престава да е произведение на изкуството.” Ако Барселона днес изкушава с нещо, то е с творбите на Гауди.

Хванала се за справочника си като удавник за сламка, обикалям от къща до къща. Нищо, отбелязано в проспекта, не бива да остане непосетено. Останалото извън туристическия гайд се превръща във второстепенна притурка към основния порив. А може би някой отгоре просто се забавлява, като ме наблюдава как прогизнала от дъжда и вкочанена от студения вятър се щурам, за да не изпусна нищо. Пък времето, отредено за посещение на града, немилостно изтича.

Още в детството си Гауди се разболял от ревматизъм, затова вървенето трудно му се отдавало. Разстоянията от един до друг обект преминавал, качен на магаре. Но дори и на магаре, той е знаел къде отива. Да вървиш днес подире му никак не е лесно. „Архитектът – казвал той – е човек със синтетично мислене, който притежава способността да вижда нещата в цялост още преди те да са се появили.” Гауди е имал визия за града, знаел е как да създаде красота и удобството на жителите му. Не знам как се живее в сграда, направена от него, да я гледаш отвън е наслада. На въпроса откъде се учи, Гауди отвръщал: „От дървото. Стъблото носи клоните, клоните носят листата. И всяка негова част расте съвсем хармонично, така, както е поискал Създателят.”

В последните 40 години от живота си Гауди се отдръпнал от светския живот и все повече потъвал в религиозност. Един след друг починали баща му и покровителят му Гюел. Самотен, той се пренесъл да живее в строящата се катедрала „Фамилия Саграда”, която изграждал със собствени средства. Ако във всичките му по-ранни творения действително не може да се отдели безумието от гениалността, то „Фамилия Саграда” е повече безумна отколкото гениална. Знам, че по въпроса се спори. Катедралата  прилича на опит за възстановка на детските мечти на отдавна порасъл мъж. Гауди действително се оказва щастливец, защото Господ му е дал достатъчно време, за да се позабавлява до насита.

На 8 юни 1926 г. архитектът, навярно отказал се от магарето си като превозно средство, е сгазен от първия трамвай в Барселона. Поради бедното му и мърляво облекло никой от насъбралите се файтонджии не искал да го откара до болницата, тъй като го взели за бездомник. Приятели го открили няколко дена по-късно след усилено търсене. Предложили му да го преместят в добро и по-скъпо отделение на болницата, той отказал с думите: „Моето място е сред бедните”. Днес биографите му се съмняват, че действително е произнесъл точно това, отдават ги повече на желанието на гражданите на Барселона да виждат във великия архитект „народен човек”.

Времето на Гауди – на мекотата в извивките, на спокойствието, на мечтанието и вълшебството – си отива, сгазено от техниката на новия, пухтящ с локомотивите си и дрънкащ с трамваите си, електрифициран век. Неговите сгради все повече се доказват като „скъпоценни камъни, инкрустирани в сивотата” на фона на модерната ъгловата архитектура, работеща предимно с метал и стъкло, носеща сякаш повече отчужденост, отколкото близост. Сега, над 80 години по-късно, светът му изглежда като красива антикварен предмет, избутван неумолимо от Starbucks Caffe, Dunkin Donuts и от всички останали глобални вериги за бързо хранене, модерно обличане и безметежно общуване. Ерата Гауди остава туристическа атракция, но отдавна не е начин на живот.

Очаква се през ноември тази година папата да посети Барселона и да обяви великия архитект за светец. Хубаво, но се чудя дали този акт ще докосне по някакъв начин душите на онези деца, които в съботната нощ се напъхват в тъмните складове в крайните квартали, за да изтанцуват и изкрещят мизерията на животеца си.

Закрит пазар, встрани от улица “Ла Рамбла”. На снимката са екзотични плодове, но цените на повечето храни са по-ниски от тези в България. Снимки: авторката

„Tourist go home” пише на една стена в Барселона. Сигурно са прави каталунците да си искат обратно спокойствието. Но кой тогава ще пази духа на Гауди? За някои неща сам Господ не е достатъчен…

Извън представленията за туристи, жителите на Барселона си организират спектакли за собствено самочувствие и с вътрешни цели. Например преди няколко седмици на един от площадите легнали неколцина протестиращи. Голите им тела били напръскани с червена боя – да се разбира „облети в кръв”. Живата картина представлявала протест срещу традиционната испанска борба с бикове. Каталунци не искали вече да се идентифицират с този варварски обичай и искали бикоборството да бъде забранено. Зад привидно природозащитните цели на проявата политолозите съзират скрити мераци, а именно желанието за признаването на Каталуния за най-важната част от Испания. Как това ще се отрази на туристическия бизнес? Не знам. Сигурно е само, че видях на крайбрежната ивица сред разхождащите се туристи да тича чисто гол мъж. Предполага се – с политическа задача.

В Барселона Господ не бърза заникъде… Може би затова градът е велик, защото Господ му е дал правото и му е оставил времето да бъде и такъв… и онакъв… и беден, и богат, и възвишен, и долнопробен, и забързан, и спокоен… Погледнат от самолета, поради правите си улици Барселона изглежда като нарязан на филийки – сякаш за прегледност на намиращия се Горе. Защото как иначе може да се обхване случващото се Долу в Барселона? Че е толкова много!

Авто Травел

ВИП почивка 2010

Вече е април и голяма част от европейците направиха или предстои да направят своите резервации за почивка през лятото. Ние българите, естествено ще изчакаме до последния момент. Екипът на Profit.bg събра няколко луксозни оферти за почивка през лятото.

Хотели 7 звезди

Не, няма грешка. Тези хотели не са с 5, а с цели 7 звезди.

Ако искате да останете в Европа и все още не сте посещавали Италия, тогава Вашето ВИП място е Town House Galleria в Милано. Разположен е в центъра на града и ще Ви предложи персонален иконом, секретарка или Бентли.



Менюто в ресторанта е съобразено според сезона, а изненадите тук идват веднага след пристигането Ви. След няколко кратки въпроса в стаята Ви могат да бъдат променени, както типа възглавница, така и големината и типа кърпи.

В случай, че предпочетете екзотиката, можете да се насочите към Burj Al Arab Hotel. Хотелът се издига на 321 м височина и е построен върху изкуствен остров, отдалечен на 280 м от брега на Персийския залив.



Хотелът има формата на корабно платно. На самият му връх има площадка за хеликоптери и ресторант Ал Мунтаха с гледка към океана. В Бурж ал Араб няма стандартни стаи. Най-малкият апартамент заема 170 кв. м, а най-големият около 780 кв. м.

На обяд или вечеря можете да сте или на 200 м височина, откъдето да разгледате залива и океана (ресторант Ал Мунтаха, в превод най-високия), или под водата (Ал Махара), където кухнята е предимно морска, а пътуването дотам трае 3 минути.

Ако Дубай не Ви допада, то Китай също предлага 7-звезден хотел. Името му е Pangu Plaza и както писа NY Times "трябва да си много важен и богат, за да отседнеш там".



Обяд в японския ресторант на хотела започва от 600 долара, докато президентският апартамент може да бъде нает за 30 хил. долара/вечер.

Най-близкият до България 7-звезден хотел е в Турция и се нарича Rixos Premium Belek. Той е разположен на общо 400 хил. кв. м площ в горска местност и предлага 1700 легла и 1000 м плажна ивица.



Апартаментите тук са от 37 до 264 кв. м и вили от 32 кв. м. В хотелът ще можете да спортувате (футбол, голф, тенис), да организирате срещи и конференции, да похапнете в турски, гръцки, монголски, френски и италиански ресторанти и да ползвате спа процедурите.

Хотелът е идеалното място за сватби и медени месеци.

Profit.bg

Авто Травел

Долмените в графство Девън са по-стари от Стоунхендж !

Древно струпване на камъни в Англия, подобно на това на прочутия Стоунхендж, е значително по-старо и датира от 3500 г. преди новата ера. Става дума за група от девет камъка, разположени в района на местността Дартмур в графство Девън.

За разлика от долмените в Стоунхендж, които са разположени в кръг, "конкурентните" са подредени в права линия. Предполага се, че и това древно съоръжение е свързано с изгрева и залеза на Слънцето и с лятното и зимното слънцестоене.

Учените припомнят, че предназначението на самия Стоунхендж все още не е ясно - смята се, е може да е бил древна обсерватория, както и място за погребения и жертвоприношения.

Ще си остане ли българският турист в България това лято?

Автор: Венета Николова

© Снимка: Венета Николова

Все повече българи започват да планират почивката си на море още през пролетта и избират Българското Черноморие.

Въпреки трудните икономически времена българинът явно няма намерение да се лишава от лятната си ваканция. Въпросът е къде ще отдъхва през топлите месеци – у нас или в чужбина? Съдейки по предварителните записвания за сезона, по всичко личи, че везната се накланя в полза на българските хотели, които се надпреварват в предлагането на примамливи оферти за летни почивки, включващи промоционали пакети и допълнителни бонуси.

Кризата и изтънелият джоб на българина са на път да го откажат от желанието да почива зад граница това лято. Заради тежките финансови затруднения, текущите стачки и неуредиците в съседна Гърция, много хора, които по традиция почиват в гръцките курорти, ще изберат родното Черноморие. Въпреки че Турция намали сериозно цените на пакетите си за лято 2010, България продължава да е най-евтината туристическа дестинация в региона. А не е тайна, че въпросът „Какво включва цената? ” е определящ в избора ни на място за почивка. „Българинът се убеди, че това, което търси в чужбина, го има и в България! Разполагаме с чудесни хотели, обслужването е на ниво, а цените са напълно достъпни” – обяснява Олег Маджаров – управител на туроператорска фирма Бутик Травъл, която е инициатор на кампанията „Избери България за своята почивка 2010”. Призивът това лято българинът да остане в нашите курорти бе подкрепен от редица браншови организации, както и от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма с идеята да се „даде рамо” на родната икономика в условия на криза. Според Олег Маджаров, ако доскоро сънародниците ни решаваха в последния момент къде ще почиват, сега все повече хора у нас започват да планират лятната си почивка още през пролетта. Така те ще могат да се възползват от традиционните намаления при ранните записвания, стигащи тази година до рекордните 25 - 30 % от първоначалната цена! Най-евтини и вероятно най-населени с българи това лято ще бъдат курортите Албена, Св. Константин и Елена , както и Обзор. Според управителя на Бутик Травъл в момента пакетите за лятна почивка в тях се продават като „топъл хляб”.

И това лято десетки хиляди българи ще изберат курорта Албена заради примамливите цени, зеленината и чудесните условия за семейна почивка.

„Основните ни курорти проявяват голяма гъвкавост по отношение на цените, начина на плащане и предлагането на допълнителни услуги и бонуси – твърди Олег Маджаров. – А българите желаят да почиват там, където е евтино и качествено. Не случайно нашите клиенти предпочитат България. В отрасъла наблюдаваме една любопитна тенденция, свързана с повишаването на раждаемостта през последните години, което доведе до известен ръст на семейните почивки. Знаете, че е трудно да се пътува с малки деца в чужбина, затова повечето семейства предпочитат да отдъхват в родните курорти, които предлагат атрактивни семейни пакети. Българите проявяват много голям интерес и към спа почивките у нас. В момента в нашата агенция имаме 130 % ръст на записванията за високо-категорийни спа хотели спрямо 2009 г.!”

Българите проявяват голям интерес към спа хотелите ни, оборудвани съобразно съвременните стандарти в бранша.

„До 2008-ма година посрещахме предимно чужденци, но кризата промени нещата и сега в хотелите ни отдъхват повече българи” – казва Катя Банкова – мениджър в хотелската верига Шарлопов. Оказва се, че когато става дума за почивка, нашенецът не пести пари, за да си достави удоволствие. Не случайно българският клиент е на почит у нас и в чужбина:

„Той е чудесен турист, тъй като е готов да отдели средства и за допълнителни услуги извън резервирания пакет нощувка-закуска, нещо, което не е типично за чужденците, които отсядат при нас – обяснява Катя Банкова. – За да задържим българите тази година разчитаме на пакетите за семейна почивка, както и на допълнителните намаления и бонуси. Например, при определен брой закупени спа процедури нощувките са подарък и пр. Истината е, че ни предстои труден летен сезон, не само за нас, но и за останалите колеги из цялата страна! За да запазим позициите си на пазара, трябва непрекъснато да предлагаме нови оферти и промоционални пакети, насочени към българския потребител.”

Все още България е най-евтината туристическа дестинация в региона, а хотелите и ресторантите й предлагат добро обслужване на конкурентни цени.

Поморие представи комплексен културен продукт на туристическо изложение във Велико Търново

В седмото Международно изложение ”Културен туризъм – Велико Търново 2010” община Поморие участва с комплексен културен продукт, посветен на древнобългарското село Козичино, известно повече като Еркеч, каза Светла Асенова, експерт ”Култура” в община Поморие.

Изложбата - живопис ”Под небето на Еркеч” породи много голям интерес, а сред присъстващите беше и проф. Шандор Арани – завеждащ катедра по визуално изкуство в университета в Сегед, Унгария. Изложбата беше открита от проф. Николай Даскалов от ВТУ, който каза: ”Не знаех нищо или почти нищо за село Еркеч, но благодарение на моята някогашна студентка Светла Проданова разбрах, че то е своеобразна малка цитадела на българския културен дух край Черноморието.

Представената в старопрестолния ни Търновград художествена изложба ”Под небето на Еркеч” ме накара да си спомня парадоксалния зов на големия българин проф. Тончо Жечев: „Напред към традицията”. Защото всичко, което виждаме в изложените тук картини е сякаш потвърждение на една мисъл, която изтъкнатият ни културолог обичаше да повтаря – че там, където хората безотговорно, радостно се прощават със своето минало, са обречени на тъжно бъдеще.” Тази вечер ще бъдат излъчени и двата документални филма за Еркеч ”Есен в Еркеч” и ”Магията на еркечките лазарки”.

Филмът ”Есен в Еркеч” е посветен на разположеното в североизточната част на България село, което в последните години се съживява, опирайки се на своите традиции. Филмът показва ревитализиране на традициите и чрез тях – на общността. Запознава публиката с есенният празничен цикъл от седянки, валянки, до Петковден. Филмът ”Магията на еркечките лазарки” показва най-важните моменти от един от основните празници, какъвто е празникът Лазаруване, в село Еркеч.

Приключват археологическите разкопки край село Крум

Най-ценните находки от 6-годишните археологически разкопки на средновековно селище и некропол в землището на село Крум представи на пресконференция в Исторически музей-Димитровград Емилия Евтимова от Националния археологически институт и музей към БАН.

От разположеното на около 30 дка селище, датирано ХІ-ХІІ век, от 2004 г. до момента са проучени едва около 4 дка, в южната периферия. Разкрити са условно казано търговската и производствена част, коментира Емилия Евтимова. Това е плебсът, надявам се да има възможност и финансиране на по-късен етап да бъде проучена и аристокрацията, каза тя.

Сред най-ценните находки Емилия Евтимова посочи метричен печат, каквито в света има едва три, а този е най-добре запазеният, колекция от 30 предмета от 4 групи оръдия на труда и оръжия, работилница за производство на стъкло, както и над 50 монети.

Разкопките ще приключат на 24 април, когато е и крайният срок, предвид строителството на високоскоростната жп-отсечка Пловдив-Свиленград. Релсовият път пресича средновековното селище край с. Крум. От 2004 г., когато започват проучванията до момента за тях са изразходвани 160 000 лв., осигурени от НК "Железопътна инфраструктура" и ЕС, информира Емилия Евтимова. В момента на обекта работят близо 80 души.

Повече за средновековното селище край с. Крум и находките там, както и за набезите на иманяри в района- чуйте от звуковия файл.

В Истанбул започва строителството на 7-звезден подводен хотел..

Първият турски седемзвезден хотел ще бъде построен в Истанбул съвместно с китайската верига луксозни хотели "Шангри Ла" в съседство с двореца "Долмабахче сарай".

Четиринадесететажният хотел ще бъде изграден на Босфора от турския "Танръверди холдинг" и китайската компания "Шангри Ла Ейша" . "Шангри Ла Ейша"ще инвестира в хотела 250 милиона долара.

Седем от етажите на хотела ще бъдат под морската повърхност, което означава, че 19 500 кв.м. от площта за строеж ще е над земята, а под морето ще бъдат построени 27 500 кв.м.

Споразумението за строеж бе подписано от изпълнителните директори на двете компании след продължили седем години преговори съобщи телевизия Европа. На церемонията присъства и турският държавен министър Зафер Чаглаян.

Планира се хотелът да бъде открит през април 2012 г. В строежа ще бъде приложено уникално за Турция архитектурно решение. Сградата ще има 200 стаи.

Албена с програма за привличане на родни туристи

Над 60 хиляди българи са почивали в Албена през лято 2009, което е ръст с почти 40% спрямо предходни години.

Тази година мениджмънтът на комплекса си поставя цел 120 000 български гости.

Тази година Албена стартира с гарантирано най-ниските цени за сезона, заяви Йовка Страшилова, зам.-директор маркетинг и продажби на кк „Албена".

Миналата година от 10 до 20% са били по-евтини офертите при резервации преди старта на сезона, отколкото в разгара на лятото.

Тази година ранните оферти са с 25% по-евтини, отколкото резервация през юли или август. Освен това през лято 2010 всяка стая върви с безплатен чадър и два шезлонга на плажа.

Децата са най-скъпите гости на Албена, посочи още Йовка Страшилова. Затова и това лято Албена предлага безплатно настаняване на две деца до 12-годишна възраст в стая с двама родители.
Тази година за малчуганите има и две нови детски площадки на плажа.

Това, което искаме, е да направим България по-добро място за почивка за българите, категорична е Страшилова.

Тази година в курортен комплекс Албена са подготвили 200 изцяло нови менюта. През 2010 напитките и храната на свободна консумация в заведенията извън комплекса ще са на 30% по-ниски цени.

Така например ако половин литър наливна бира миналото лято е струвал 3 лв., сега ще е 2 лв. Еспресото също от 3 лв., ще се предлага за 2 лв.

През лято 2009 най-скъпата голяма пица е струвала 12 лв., сега тя ще е 8 лв.

Българинът търси почивка на разумна цена, категорични са мениджърите на комплекса.

В Албена очакват тази година повече гости от Полша и Чехия. 20% от туристите в Албена са румънци, като най-предпочитани от тях са офертите all inclusive и ultra all inclusive.

70% от западните туристи предпочитат ранните резервации, докато руснаците правят записвания по-късно.

Пазарната ситуация в момента е против нас, смята Йовка Страшилова, която припомни новите по-строги визови условия за руснаците.

Съвсем друга е държавната политика в конкурентните Гърция, Кипър и Турция, където визовият ежим за руснаци е по-либерализиран.

Този сезон в никакъв случай няма да е по-лесен, напротив ще бъде по-труден, подчерта Йовка Страшилова. В Албена иначе се надяват утежнените пазарни условия да компенсират с достъпни оферти.

Английски предприемачи развиват зелен туризъм в България!

Автор: Венета Николова

© Снимка: Венета Николова

Много туристи предпочитат да опънат палатката си в някой нашенски къмпинг, за да са по-близо до природата.

Истинските ценители на природата предпочитат да отдъхват „на зелено” под звездите. За тях хотелските удобствата са излишни, а всеки повод да избягат от напрегнатото градско ежедневие е добре дошъл. Дойде ли време за почивка, тези туристи грабват палатката и спалния чувал и се насочват към някой къмпинг на брега на морето или сред гънките на планината. В България обаче добрите къмпинги, отговарящи на съвременните стандарти, се броят на пръсти. А иначе страната ни има всички шансове да се превърне в рай за къмпингуващите, убедени са семейство Ник и Ники Кинсън от Великобритания – собственици на малък къмпинг край Велико Търново.

Според Ники и Ник Кинсън България е като Великобритания преди 30 години – храната е прясна, сезонна и екологично чиста, природата е запазила непокътнатата си красота, а нощно време небето е обсипано с ярки звезди!

В миналото България разполагаше с чудесни къмпинги, разположени в най-дивите кътчета на природата, а в тях годишно отдъхваха десетки хиляди наши сънародници и гости от бившия социалистически блок. Достатъчно беше да разгърнеш картата на България и да си набележиш някое живописно кътче или природна забележителност – обикновено наблизо имаше добре поддържан къмпинг, в който да паркираш караваната си или да опънеш палатка и да се наслаждаваш на песента на птиците. Годините на преход обаче се отразиха пагубно върху къмпинг туризма. На мястото на тези зелени оазиси на спокойствието буквално за броени дни „поникнаха” луксозни хотелски комплекси, вилни селища, ски съоръжения и пр. Заради безкрайните съдебни спорове, свързани с реституцията на земите, десетки къмпинги из цялата страна са безстопанствени, а разбитите им бунгала навяват носталгия по времената, когато в тях е царяло радостно оживление. Въпреки това, ако човек се „поразтърси” из интернет или разпита свои познати, ще открие приятни местенца за къмпингуване с всички съвременни удобства. Любопитното е, че тази ниша в туристическото ни предлагане се запълва много успешно от чуждестранни предприемачи, които стопанисват някои от най-хубавите ни къмпинги. Като например семейство Ники и Ник Кинсън от Великобритания – собственици на малък къмпинг край великотърновското село Драгижево. Ники си спомня първите си впечатления от България. Годината е 2005-а.

Къмпингът край с. Драгижево е отворен целогодишно и посреща предимно пътешественици от чужбина.

”По време на медения ни месец прекосихме цяла Европа с нашата каравана и пристигнахме в България. Останахме изумени от красотата й, от хората, храната, от фантастичните й пейзажи… Но къмпингите определено не бяха на ниво! След като се поизмъчихме от липсата на удобства, решихме да изградим един хубав къмпинг у вас. Впоследствие посетихме 17 държави, за да проучим най-добрите практики и да ги приложим тук на място.”

Две години по-късно, след поредица от административни перипетии започват изграждането на своя къмпинг. Семейство Кинсън са запалени природолюбители, затова опазването на околната среда е сред основните им грижи. Топлата вода и токът в обекта се осигуряват от слънчеви панели, използват се соларни лампи и осветление с фотоклетки, а отходните води се пречистват чрез нестандартна пречиствателна система на основата на естествени биологични процеси. Не случайно къмпингът бе удостоен с марката за качество „Зелена къща”, присъждана от Българската асоциация за алтернативен туризъм за добри практики в туризма. Стриктното придържане към европейските стандарти за екосъобразност се оценява и от самите къмпингуващи. В повечето случаи става дума за богати туристи, които могат да си позволят луксозни почивки в най-екзотичните кътчета на планетата, но предпочитат да паркират караваната си в някой нашенски къмпинг, за да са по-близо до природата. „Пристигат хора от цял свят, включително и околосветски пътешественици от Австралия, Нова Зеландия и др., а ние се стараем да разнообразим престоя им тук и да ги запознаем с вашата страна” – казва Ник Кинсън и добавя:

Гостите на къмпинга посещават близкия старопрестолен град Велико Търново, заедно с историческия му хълм Царевец.

„В България можеш да правиш най-различни неща, това е страна с богата култура и история. Има какво да се види, природата е хубава. Освен това е все още непозната сред любителите на къмпинг почивките. Нашите клиенти споделят, че са били приятно изненадани от България. Те харесват българите, намират ги за сърдечни и общителни. По принцип повечето къмпингуващи имат напрегнати професии и когато дойдат, се радват на тишината и на неформалната атмосфера. Обичат да отдъхват с книжка в ръка или да седнат на бара на питие или вкусно ястие. Но също така обичат да обиколят наоколо. Посещават Велико Търново, музеите на града, близките манастири. Проявяват интерес и към условията за велотурове, скално катерене и др. Предлагаме им възможности за еднодневни излети до близките забележителности.”

Стопаните на къмпинга ще ви нагостят с вкусна, домашно приготвена храна с екологично чисти продукти от местни производители. Това лято в къмпинга ще се организират и курсове по българско грънчарство. Сред предлаганите атракции ще бъдат и разходките с конска каручка до близките селца. Идеята на семейство Кинсън е да предложат на клиентите си неповторимо преживяване сред красивата природа на България.

Снимки: Венета Николова

Уникален паметник в Родопите става атракция

АВТОРЪТ

За първи път български журналисти стъпиха на светилището на бог Митра край гръцкия град Термес.

Вилдан Байрямова

08.04.2010

Само на 7 километра от ГКПП край Златоград, в Гърция, се намира уникалното за Родопите светилище на персийския бог Митра, което вече се включва в нашите туристически дестинации и може да се окаже новият Перперикон по значимост. Това съобщи вчера археологът Николай Овчаров. Той е замислил да заложи в българо-гръцки проект проучването на светилището край Термес и византийския манастир в село Добромирци, Кърджалийско. До дни се очаква пристигането на гръцки археолози за обсъждане на съвместната инициатива. „Това е една изключителна перспектива за двете страни, защото само 7 км са до Златоград и 40 - до Ксанти. Този уникален паметник може да ни свърже с много други подобни на юг от границата", посочи Овчаров.

От някогашното светилище е останала една скала с барелеф, който очевидно е бил подложен на вандалски натиск от иманяри, както и минерален извор с топла лечебна вода. Големият български археолог Богдан Филов и колегата му от САЩ Уейт Емор преди 85 г. се натъкнали на релефа по време на разузнавателните експедиции по новоприсъединените към България земи през Първата световна война. „Това е храм на бога Митра (митреум), единствен в Родопите, а у нас са разкрити не повече от 6 подобни.  

Морските курорти свалят цените за българи..

Безплатен чадър и шезлонг на плажа включени в офертите

АВТОРЪТ

Албена очаква ръст на туристите през това лято.

Ива Димитрова

08.04.2010

Родните морски курорти свалят цените за български туристи за лято 2010.  Цените за българи и румънци в курорта Албена ще са по-ниски с около 10 процента, отколкото през миналата година, съобщи вчера изпълнителният директор Красимир Станев.

Като мярка за излизане от кризата всички туристи, почиващи в Албена, ще получат безплатен чадър и шезлонг на плажа, а децата до 12 години ще бъдат настанени безплатно в курорта. "Тази година сезонът започна добре и съм по-оптимистично настроен. Надявам се да задържим резултатите от миналата година, а 2011-а да бъде добра за хотелиерите.Възстановихме германския пазар.

Запазваме руския и румънския пазар

Очаквам ръст на българските туристи, добави Станев.  В сайта на курорта в скоро време ще бъдат публикувани текущите цени за нощувки, храна и напитки в хотелите и заведенията в курорта. С оглед на икономическата криза числеността и заплатите на персонала ще бъдат запазени, но назначенията ще започнат по-рано, каза още Красимир Станев.В момента гостите на комплекса пият 100 процента натурален сок от ябълки. Преди години съвместно с холандското правителство край Албена били засадени

150 000 ябълкови дръвчета,чиито плодове се предлагат на летовниците.  "Планираме да засадим 2000 хектара с плодове и зеленчуци, които са интересни за нашите гости. Миналата година осъществихме износ от 1200 тона корнишони за Германия, за тази година планираме износът да нарасне до 1600 тона.

Обработваме земеделска земя и сключихме договор да дадем 1500 тона хлебно жито на "Добруджански хляб" АД, а те да ни пекат хляба за целия курорт. В момента работим по две програми. Едната предвижда да засеем 200 декара лозя. Планираме да построим край Кантърджиево винарна. Започваме и производство на прясна риба в рибарници край Осеново. Надяваме се през 2011 г. да имаме по 50 - 100 тона риба", обясни Станев.  

Курортът Парът Кей е на сантиметри от чист плаж с чудесен бял пясък !

Спокойните острови Търкс и Кайкос !

Изглед от спокойните Търкс и Кайкос.

“Ако в главата ти се появи мисъл, изолирай я и я остави да се разпръсне.” Успокояващите думи на моята учителка по йога изпълваха спокойния павилион край водата в Парът Кей, курорт на островите Търкс и Кайкос.

За съжаление не бях в състояние да следвам нейния съвет: след като бях долетял от Ню Йорк само преди няколко часа, уменията ми за медитация не бяха още особено настроени на спокойния ритъм на карибския архипелаг.

Но макар и да не спазвах наставленията на учителката по йога, бях в състояние да се насладя на околността – и на по-високата температура. Когато жена ми и аз се качвахме на самолета за тричасовия полет до Провидансиал – прашният остров, който е основният вход към Търкс и Кайкос – при температури под нулата, аз носех дрехи, които тя безмилостно определи като “нелепи” (дълго палто, покриващо леки панталони и летни обувки).

40-минутното пътуване с лодка между Провидансиал и Парът Кей – 1000-акров пясъчен нанос – ни разкри гледка към основната атракция на островите: тюркоазените им води. Морето около Търкс и Кайкос има хипнотична красота, която не съм откривал в други “плажни райове” в Тайланд, Индонезия и дори на островите Кук. Докато гледах в прозрачната вода, занимавайки се със своеобразно “сухо гмуркане”, нямах търпението да махна градските си дрехи и да се впусна в дълбините.

За щастие, курортът Парът Кей е на сантиметри от чист плаж с чудесен бял пясък. А в случай, че солената вода ни се стори прекалена, вилата с три спални, в която бяхме отседнали, имаше отоплен басейн с размер, достатъчен за 10 души.

Бурната история на островите - от скривалище на пирати до френска, испанска и
накрая британска колония – е оставила малко видими следи. И според официалния
туристически сайт, “историята на островите през последните пет десетилетия е
спокойна, въпреки че настъпи голямо вълнение, когато астронавтът Джон Глен кацна
точно до бреговете на Гранд Търк през 1962 г.”. Основната отличителна черта на архипелага според мен е, че той е практически лишен от отличителни черти.

Посетителите на TCI – както местните наричат Търкс и Кайкос – са “осъдени” на почивка, като поривът да напуснат многото курорти на островите е компенсиран от липсата на въодушевяващи алтернативи. Бегълците от заетия начин на живот ще оценят дестинация, която не изкушава туриста с много повече от вода и слънце.

В Парът Кей напускането на хотела е физически невъзможно. Курортът, управляван от базираната в Сингапур група Como Shambhala, има много балийски елементи, а мястото излъчва дух на спокойна ефективност. На всяка прищявка се угажда. Аз се наслаждавах да бъда каран наоколо от нашия “личен асистент” (думата иконом вече е твърдо в областта на политическата некоректност), докато преминавахме между безплатни курсове по йога и пилатес, обедите и плажа.

Но не приемайте думите ми на доверие. Питайте Дона Карън, Брус Уилис, Кийт Ричардс (когото видях да пие на бара) и други знаменитости, които са си построили разкошни вили близо – но на безопасно разстояние – до курорта.

Вървейки по стъпките на Теди Рузвелт III, внук на бившия американски президент, и потомците на фамилия Дюпон, които са започнали да почиват на островите през 60-те години, съвременните знаменитости са превърнали Парът Кей в частно средище за забавления. Достатъчно близо до САЩ, но далеч от папараците, собствениците посещават обширните си вили за няколко седмици в годината - и ги отдават под наем за останалото време.

Поразителното жилище на Дона Карън, което посетих, е комплекс от вили с огромни прозорци, гледащи към океана, пълен с прекрасни дървени маси, изработени от гигантски пънове, огромни африкански художествени творби, подбрани от дизайнерката по време на нейните пътувания, и подобни на катедрала тавани.

Тези, които жадуват за целогодишен достъп до този начин на живот, ще се радват да научат, че могат да си купят вила на Кей, стига да имат около $10 млн. на разположение. Останалите от нас се налага да се примирим с курорта, неговите два ресторанта и прелестните масажи (шамбала на санскрит означава “свещено място на блаженство” и помощниците в спа-центъра го знаят).

Няколко дни от началото на почивката - и времето изглеждаше сякаш е забавило своя ход: трескавите мигове на Ню Йорк отстъпиха на дълги, мързеливи карибски дни. Тъкмо когато се подготвяхме да се преместим във втория ни курорт, чухме съобщения, че източният бряг на САЩ е жертва на късна зимна буря. Нашите Blackberry телефони бяха пълни с мейлове от колеги, които не са успели да отидат на работа, защото пътищата в предградията са били блокирани от снегове. Ние си лежахме на нашите шезлонги под слънцето и благодаряхме на карибските богове.

Най-трудното ни изпитание беше да сравним Парът Кей с втория ни курорт - Аманиара, управляван от азиатската хотелска група Aman Resorts. Разположен между изолиран плаж и каменист нос на единия край на Провидансиал, хотелът нямаше стаи, а само павилиони и вили. Първите представляват леки конструкции от стомана, дърво и стъкло, гледащи или към Карибско море, или към спокойни езерца, докато по-големите вили са изградени от няколко павилиона, събрани около басейн и голяма, подобна на храм централна зала за храна и отпускане.

Вилите са със собствен личен готвач и иконом, чийто талант да се появява от нищото точно когато имате нужда от още едно питие или някакви пресни нарязани плодове, е почти вълшебен. Азиатската чувствителност, усъвършенствана от лъскавата архитектура на общите части и скулптурния, изграден от черни плочки, басейн се е просмукала в духа на целия курорт. Лесно е да забравите, че сте в западноиндийския архипелаг.

Аман има поразителен, макар и леко стерилен дизайн, докато Парът Кей може да допадне на хората, които ценят по-битовото луксозно настаняване. Обслужването и в двата хотела беше великолепно.

Дори и в новото ми състояние на блаженство, бях разочарован от решението на Аман да предложат само един ресторант на гостите си: курортът е относително далеч от останалата част от острова и единственият друг вариант за вечеря е отворен само за една нощ седмично. Менюто в самата вила, макар и добро, е ограничено.

Но докато личният ми асистент ми събираше багажа (знам, знам), си помислих, че може би липсата на алтернативи за храна е умен ход от страна на Аман – начин да са сигурни, че техните градски гости няма да се чувстват с разбито сърце, когато се връщат у дома. Липсваха ми пълните с подправки сечуански спагети в местния ми китайски ресторант в Уест Вилидж. Това беше утешителна мисъл, докато се насочвахме обратно към летището на Провидансиал.уеб кафе

по чуждия печат

Южната ни съседка - Гърция го закъса и в туристическия сектор !

Гърция – едно зло никога не идва самò

Южната ни съседка го закъса и в туристическия сектор

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Едно зло не идва самò – това важи с пълна сила за закъсалата в момента Гърция. След бюджетната криза започва да се задълбочава и кризата в толкова важния за Гърция туристически бранш.

Държавите от Европейския съюз постигнаха принципно споразумение за евентуален помощен пакет за Гърция. Един проблем обаче остава нерешен. Все повече туристи обръщат гръб на страната.

Сега гръцките хотелиери съобщават това, което германски туроператори и гръцки официални лица просто не искаха да повярват по време на провелата се неотдавна в Берлин Международна туристическа борса. Резервациите за началото на лятото са паднали с десет процента.

Някои хотели остават празни също и след Великден, макар че уж точно по това време започва сезонът. Гръцкият туристически бранш отдавна вече е в криза.

Чувствителни към цените летовници предпочитат да резервират хотел в Египет или Турция вместо в 30-годишни хотели в Гърция, Италия или Испания.

Новите хотели с пакети All Inclusive в Египет и Турция откриват възможност за почивка от категория "пет звезди" също и за онези, които не са в състояние да си позволят такъв лукс другаде.

На тревожното развитие гърците реагираха по следния начин: те намалиха цените с 5-6 процента. Което надали е достатъчно.

Ако обаче скоро не настъпи политическо спокойствие в красивата страна, тогава гърците ще трябва да бъдат доволни, ако тази година важният стопански отрасъл "Туризъм" отбележи спад от само десет процента, както бе през миналата година.

Германското външно министерство вече предупреждава от своя сайт за демонстрации в големите гръцки градове, отбелязва Дойче веле.

И макар че тези градове не са непременно любимата лятна дестинация, явно е, че летовниците се питат дали изобщо си струва да пътуват за Гърция в разгара на кризата в тази страна.

Природният рай е край Кърджали ! / Да се построи чешма е богоугодно дело и носи опрощение !

Природният рай е край Кърджали !

Да се построи чешма е богоугодно дело и носи опрощение !

Тесен лъкатушещ път, сгушени в планината селца и махали, тишина, накъсана единствено от ромоленето на речни потоци или пойни птици.Удоволствие, което трудно може да се опише с думи. Това е най-краткото, но най-близкото до истината описание, с което може да се изрази чувството, обхванало всеки поел от Кърджали по маршрута Енчец – Бленика – Дъждовница – Ненково.

Докъдето стига поглед, върхове, хребети и била очертават неравния планински хоризонт.
Озовал се в тази част на Родопите, насред уникална природа и чистия въздух, човек придобива усещането, че времето и светът са спрели своя ход. За разлика от западните Родопи, където курорти като Велинград, Батак или Доспат са популярни, но и силно комерсиализирани, тук може да види красотата в истинския й и неподправен вид.
Пътят е осеян с безброй крайпътни чешми, от които тече кристална вода. По-голямата част са построени, както се казва тук, “за хаир” или “за добро”. Отскоро могат да се видят и истински импровизирани мини-комплекси за отдих, изградени с помощта на дарители. Високи беседки, удобни дървени скамейки, цветни лехи, декоративни огради, дори санитарни възли, зидани барбекюта и люлки за децата. И всичко това непременно близо до малък водопад или ручей – истински рай за туристите и природолюбителите. Тукашните хора вярват, че да се построи красива чешма, е богоугодно дело и носи опрощение на греховете. Според традицията по този начин, освен “за хаир”, се оставя и траен спомен за конкретен човек или събитие.
Повечето надписи са на турски. Не липсват и изключения. На една от чешмите четем прощална епитафия на руски: “Ушел из жизни мгновенно, а боль осталась навсегда”.
Усетили настъпващата пролет, някои вече се възползват от хубавото време, за да се насладят на цялата тази природна прелест, видя екипът на “Нов живот”. На една от беседките ни посрещнаха две семейства. Докато мъжете кротко разпускаха и обсъждаха нещо, жените се суетяха усмихнати около скарата.
Пещерата “Утробата” също вече посреща туристи. До табелата на пътя, указваща маршрута до уникалното творение на природата са паркирани автомобили със софийски, пловдивски и други регистрационни номера.
Пещерата - тракийско светилище, представлява естествен хоризонтален процеп в скалата, допълнително изсечен от човешка ръка. Височината е 3 метра, а ширината - около 2,50 метра. Отговаря напълно на описаните от известния ни траколог проф. Александър Фол пещери-утроби.
На тавана има специално направен процеп. Точно в 12 часа всеки ден оттам прониква слънчев лъч. В продължение на няколко минути, движейки се към олтара, той се уголемява и придобива формата на фалос.
Светилището дава ясна представа за преклонението, което древните траки са изпитвали към чудото, наречено сътворение на живота.
Наблизо се намира хижа “Боровица”. До дни тук очакват да пристигне група от 18 души от Стара Загора. Тунджер Халил стопанисва целогодишно базата, собственост на Българския туристически съюз. Има 50 места. Записването става предварително. Цената за нощувка е 9 лева. Условията не са луксозни, но и хората, желаещи да отпочинат далеч от градския шум и суета, също не са малко. Най-чести посетители са младежки групи, туристи, решили да посетят забележителностите в Източните Родопи, а също и запалени рибари. В язовир „Кърджали” може да се лови есетра, толстолоб, бяла риба и сом.
Пролетта отново е тук. Уникалните природни дадености край Кърджали са безброй. Добрите условия за отдих също са налице. Дали вие ще сте сред туристите или любителите на излетите сред природата зависи само от вас.
Красимира НЕШЕВА
Снимки: Мехмед РЕДЖЕБ

Нов живот

Турция ни краде руснаците?

Руските туристи вече ще почиват без визи в Турция.

Това ще стане възможно, ако през май бъде подписано двустранно споразумение за премахване на визовия режим между Русия и Турция, предаде Анадолската агенция.

Така в момент на криза комшиите ще привлекат братушките в курортите си. Руснаците са надеждата на повечето туристически дестинации за спасение на сезона.

Хотел измества Наклонената кула в Пиза !

Автор: Световните агенции

Световната хотелска верига "Хаят" вероятно ще влезе в Книгата на рекордите на Гинес с откриването на новия си хотел в арабското емирство Абу Даби, се казва в прессъобщение на компанията. "Hyatt Capital Centre" може да бъде признат за сградата с най-голям наклон в света, тъй като хотелът ще е четири пъти по-наклонен от известната кула в Пиза. Очаква се впечатляващото здание да отвори врати до края на 2010 година.

 Снимка: abudhabi.capitalcentre.hyatt.com

Автo Травел

Интересно-английски сайт за България!welovebulgaria.com

Welcome to www.welovebulgaria.com – your virtual guide-book for any issues related to Bulgaria and its people.

The main purpose for creating this website is to provide useful and detailed information about Bulgaria and the possibilities which offers in business, tourism, investment and education. It gives you direct access to the sources and providers of various services in Bulgaria, listing of companies, estate agents, travel agencies and guides, keeps you updated on any news, events.

Добре дошли www.welovebulgaria.com - Вашият виртуален пътеводител за всички въпроси, свързани с България и нейния народ.
Основната цел за създаването на работни места за предоставяне на полезни и подробна информация за този сайт, България и възможностите, които предлага бизнес, туризъм, инвестиции и образование. Дава ви директен достъп до тласък различни източници и доставчици на услуги в България, регистрация на фирми, Агенции за недвижими имоти, туристически агенции и ръководство, те държи осъвременяване на всички новини, събития.

Автo Травел

Хотелиери се надцакват с ниски цени за лятото..

Чехкини спасяват сезона на морето

Само 19 лева струва нощувката на Слънчев бряг до края на юни

Повечето морски курорти предлагат евтини почивки до средата на юни

ФОТО "СТАНДАРТ"

Това лято морските курорти ще са пълни напук на кризата, убедени са десетки хотелиери. Те съдят за това от предварително резервираните почивки. Освен това почти навсякъде цените до края на юни са поносими за всеки джоб, като дори в пика на сезона те няма да скочат драстично, тъй като конкуренцията се очаква да е жестока.
"Словаци и чехи например вече категорично се връщат в българските комплекси. Към момента нивото на записвания за Кранево е колкото миналата година и се очаква да върви нагоре", обясни собственик на хотел в курортното село. Туроператорите обаче са притеснени от въведената виза за деца от Русия. "Поне да направят, както в Турция - хората отиват на границата и си плащат без излишни опашки и бюрокрация", обясниха бизнесмени от Кранево.
Там отсега може да се направи резервация и за летните почивки, като през юни и септември нощувка в Кранево варира от 10 до 20 лв. През юли и август цените няма да скочат с повече от 20-25 на сто, обещават хотелиерите.
Само 19 лв. пък излиза сега нощувката в тризвезден хотел в Слънчев бряг, показа проверка на "Стандарт". За скромната сума ще ви поднесат дори и закуска. Ако пък се запишете до края на април, получавате и 20% отстъпка от цената. Промоцията обаче важи само до 15 юни. 44 лв. пък струва леглото в четиризвезден хотел. Ще ви дадат обаче и специална карта, която осигурява екстри почти като офертите олинклузив. Тя включва безплатни напитки, чадъри и шезлонги, както и закуска и вечеря. За по-ранно записване има и 10% отстъпка.
Гергьовден на морето пък струва 152 лв. на човек за три дни в Обзор. Нощувките са на база ол инклузив, а хотелът е четири звезди. Пет нощувки в тузарски хотел излизат 280 лв. за стая с изглед към парка. При цена от 345 лева обаче от терасата ви ще се вижда морето. Цените са валидни до 14 юни.
В разгара на сезона през юли и август цените за същата оферта са от 440 лв. до 760 лв.
Най-предпочитани до края на юни са предложенията за почивка на база пълен пансион, обясниха туроператори. Удобството е, че хотелите предлагат разнообразна храна от мекици до пиле "Жулиен" от 12 до 21 часа всеки ден. Кафе и безалкохолни напитки се получават от 8 сутринта, а алкохол се раздава в неограничени количества до 02,00 часа.
В романтичния Созопол 5 нощувки на база ол инклузив в лъскав хотел струват 393 лв., като офертата важи до 15 юни.
При престой до 10 юли цената скача на 510 лв., а от 11 юли до 24 август тя е 605 лв. Ако резервирате стая до 30 април ще ви направят 10% отстъпка. Трябва обаче да дадете 30% от цялата сума до 3 дни след потвърждаване на резервацията и да платите окончателно всичко до 31 май.
Виржиния ГЕОРГИЕВА

Ралица РУСЕВА

Автo Травел