Най-големите измами за туристи!!!

Със затоплянето на времето туристическият сезон започва да набира скорост, но същото може да се каже и за усилията и въображението на престъпниците, които се опитват да лишат туристите от техните пари, пише Reuters позовавайки се на туристическия уебсайт VirtualTourist.com, който е изготвил списък на десетте най-големи измами за туристи.

"Повечето от тези измами не са ужасяващо сложни, което отчасти ги прави и толкова опасни, особено като се има предвид невниманието на туристите на първо място," казва генералният мениджър на уебсайта Джампиеро Амброси.

В списъка са посочени страните където тези престъпления изглежда се случват най-често, но всяко от тях би могло да се случи навсякъде.

1. Златната възможност; Франция

Ако се разхождате по улиците на Париж и някои изглежда си намери златен пръстен току пред краката ви просто го поздравете и отминете. Пръстенът е подхвърлен, а човекът, който се прави, че го е намерил, ще ви приложи невероятно сълзливи истории, за да ви убеди да го купите от него.

2. Маймунджилъци; Бали, Индонезия

Крадците не винаги се явяват в човешки образ. Маймуните в храма Улувату в Бали са известни с това, че отскубват от туристите всичко от слънчеви очила до фотоапарати, след което се скриват в близките храсти. Секунди по-късно техният дресьор съучастник, облечен като служител на храма, се появява, за да обяви, че ако туристите дадат няколко рупии за банани, би могъл да застави маймуните да върнат плячката си.

Източник: Profit.bg

3. Обранкомати; Тринидад и Тобаго

Използвайки рентгенова лента крадците в Тринидад и Тобаго изработват скиминг устройства, които се поставят в мястото на банкомата, където обикновено влиза каpтата, след което я задържат. След това услужлив и наблюдателен случаен свидетел като по чудо се появява, за да посъветва туриста да набере PIN кода наобратно, което ще освободи картата. За съжаление когато случайният свидетел по-късно прибере скиминг устройството, жертвата също така бива освободена и от парите си.

4. Пощенски картички до дома; Италия

Децата пред главната ж.п. гара в Рим са извести с това, че натикват химикал и пощенска картичка в ръцете на туристите, след което ги молят да им помогнат, за да напишат писмо "до вкъщи." След това обрисуват толкова мрачна картина на беднотия и глад, че туристът често се смилява и им дава пари.

5. На вашите услуги; САЩ

Основното при тази измама е, че разходите за румсървис винаги трябва да се начисляват на кредитната карта, чиито номер хотелът вече има. Ако служителят, който доставя храната до стаята ви поиска пари в брой или кредитна карта, значи има нещо гнило.

6. Имате нещо на гърба; Аржентина

Ако някой по улиците на Бунеос Айрес се опита да ви помогне да забършете несъществуващите птичи изпражнения от гърба на ризата ви, най-вероятно това не е единственото, което се опитват да забършат от вас. Екипи, работещи по двойки, използват тази техника за да обират объркани и погнусени жертви. Този трик има и още по-мръсен френски вариант, който включва истинска горчица.

7. „Обслужване" на клиенти; Бали

Това е още една от множеството измами с банкомати. В този случай се използва фалшив номер за обслужване на клиенти изписан на банкомат, който „гълта" картата на туриста. Когато жертвата се обади на този номер от отсрещната страна го питат за PIN номера, хотела, в който е отседнал и данни за връзка и го уверява, че картата ще бъде върната скоро след това.

8. Чейндж; Зимбабве

Уличните измамници в Зимбабве често предлагат на туристите невероятно изгодни обменни курсове при условие, че обмяната на валутата се извърши в уединено кафене. В кафенето парите се броят върху масата, но част от тях влизат в ластичка под масата; обяснението за обстоятелствата, при които се сключва сделката е, че полицията може да наблюдава. Излишно е да се казва, че по-късно туристът открива голямо несъответствие между преброената сума и сумата, която е получил.

9. Обаждаме се от рецепцията; САЩ

При тази проста, но нанасяща големи щети измама, сънените, неподозиращи гости на хотела биват събуждани много рано сутрин или много късно вечер от рецепцията с молба за данни за кредитната им карта. Чак по-късно те обаче осъзнават, че обаждането съвсем не е било от рецепцията.

10. Фалшиви пари; Китай

Въпреки че се полагат усилия за решаването на този проблем, сред китайските пари в обращение има значително количество фалшиви банкноти, по-голяма част, от които попадат в ръцете на нищо неподозиращи туристи. За да не се налага да носенето на детектор за фалшиви банкноти е най-добре да се избягват петдесетачки или стотачки или да се приемат само от банки.

600 души посетиха крепостта "Баба Вида" във Видин през двата почивни дни !

focus-news.net 

Видин. 600 души посетиха крепостта "Баба Вида" във Видин през двата почивни дни, съобщи за радио “Фокус”- Видин дежурният уредник.

В почивните дни, въпреки лошото време в следобедните часове, е имало интерес и от чуждестранни посетители.

Група от около 20 възрастни от Сърбия са посетили средновековната крепост. Посещенията са били и организирани и по единично. Около 200 чуждестранни туристи са посетили "Баба Вида", уточни уредникът.

Интересът към видинската забележителност е голям през този сезон, като се отчита, че поради метеорологичните условия посещаемостта е леко намалена. 

Ани ЦЕКОВА

По морето е пълно с некатегоризирани заведения

actualno.com 

Невралгично място по Черноморието са заведенията за хранене и развлечение, които не са категоризирани, а са в такава процедура перманентно.

Това коментира пред агенция Фокус председателят на КЗП Дамян Лазаров.

Така те се възползват от възможностите да заобиколят закона, което е некоректно. Това са обекти, които функционират в рамките на няколко месеца, докато има туристи, добави той.

Според него, тяхната основна цел е не да оформят облика на бранша, а да работят само за натрупване на печалба, с което развалят визията на българския туристически продукт.

Някои от тях са в пълно съответствие със Закона за туризма, но други работят на принципа "два-три месеца – година хранят".

Има изключително голямо предлагане в легловата база, което предполага сваляне на ценовите равнища, а от там и желанието на някои търговци да направят опит за компромис с качеството на услугата.

Това създава предпоставки за чести рекламации от страна на туристите, посочи председателят на Комисията за защита на потребителите.

Според него това изисква водене на регистър, за да може рекламацията да бъде предявена по-лесно от страна на туриста -  воденето на такъв доказва по безспорен начин, че е ползвана съответната услуга в съответното място за настаняване и средство за подслон.

Измамници трупат милиони с фалшиви обяви за евтино море

Пускат оферти с крадени снимки на къщи, взимат двойно капаро

Вместо в тризвезден хотел жертвите на интернет измами имат шанса да пренощуват под открито небе

ФОТО БТА

"TOP OFERTA!!! Почивай 6 дни на Слънчев бряг в супер хотел само за 350 лева. Плати сега и почивай през август". Обява с такъв текст и изключително примамлива снимка на луксозен комплекс с басейн може да ви коства парите за море. Причината е, че МВР отчита бум на фалшивите оферти за почивка заради кризата. Така вместо в нов хотел хваналите се на въдицата на измамниците туристи нощуват най-често в гората под звездите. Защото вместо сграда на посочения адрес има само нива, коментира Александър Масларски от Комисията за защита на потребителите.

Затова инспекторите препоръчват преди резервация да се проверят няколко важни неща. На първо място, трябва да проверите дали въпросният хотел или къща има интернет сайт. В електронната страница на икономическото министерство или в съответната община, където се намира комплексът, можете да проверите дали обектът е включен в регистъра и наистина съществува. Ако в обявата има единствено мобилен телефон без адрес, факс или мейл, също трябва да ви светне лампичка, че обявата най-вероятно е фалшива. Второто важно нещо е да попитате лицето, което отговаря за обявата, дали например капарото не може да се плати от ваш познат на място. Ако човекът увърта и откаже - това също е сигнал за евентуална злоупотреба. Можете да пуснете и телефона на обявата в големите интернет търсачки. Ако той изскача при различни оферти с една и съща снимка - това е сигурен знак за измама, обясни още Масларски от Комисията за защита на потребителите. При сайт, който не е специализиран и не изисква регистрация, опасността също е голяма.

Дали една къща или хотел съществува можете да проверите и в офиса на туроператор на място, обясни Байко Байков от Агенцията на туроператорите и туристическите агенти. Цената за селски къщи при туроператор и в интернет е почти една и съща, а в първия случай се знае кой поема отговорност за качеството на услугата, обясни още Байков.
Ако все пак се прецакате да платите на измамник, парите ви са почти безвъзвратно изгубени, обясниха от Комисията за потребителите. Ако се оплаквате от качеството на услугата и се докаже, че тя не е на ниво или рекламата не отговаря на действителните условия, недобросъвестният собственик може да бъде санкциониран. Повечето сметки, по които се превеждат парите, според полицията са в банкови клонове в малки градове или села. Освен това те най-често са отворени с фалшиви документи или на името на роми, на които е платено, за да дадат данните си. Така че понякога се налага туристите да се превърнат в детективи, за да не влязат в капан, докато организират почивката си.
Наталия Малчева

От Зевс до Адам и Ева... на плажа в Анталия ..

Автор: Нахиде Дениз - Истанбул

© Снимка: www.turkishclass.com

Древногръцкият бог на небето Зевс, спартанците, Троянският кон, популярните от турския фолклор герои Хаджъват и Карагьоз, Адам и Ева... и още около 100 обвеяни в легенди и предания образи и сюжети, но изработени от пясък, може да се видят на плажа Лара в турския курорт Анталия.

Изваяни са от участниците в Международния фестивал на пясъчното изкуство, който тържествено бе открит от турския министър на културата и туризма Ертугрул Гюнай.

В четвърто издание на проявата участват 32-ма скулптори от 11 държави, които представят пясъчни творби, посветени на митологията. Хитът на тазгодишния фестивал са гигантските фигури на фантастичните герои от филма Аватар.

За изработването на пясъчните фигури са били докарани 7500 тона специален речен пясък. Използван е също укрепителен спрей за защита от вятъра и от дъжда. Специалното осветление на фигурите през нощта и звуковите ефекти допълват митичната атмосфера.

Пясъчните скулптури ще бъдат изложени на плажа до месец ноември. Температурата в Анталия тези дни е 24 градуса и хиляди летовници главно руснаци и германци вече изпълват морските плажове.

Софиянци сменят Черно с Бяло море..

МНОГОБРОЙНИТЕ РОДНИ ТУРИСТИ СА НАЙ-ДОБРАТА АНТИКРИЗИСНА ЗАЩИТА ЗА КОМШИИТЕ В СЕВЕРНА ГЪРЦИЯ

 

Дългата над 13 000 км крайбрежна ивица на южните ни съседи трудно би могла да бъде застроена и от най-амбициозния строителен BG предприемач.

Красимир Миланов

 

Българските туристи са най-добрата антикризисна защита за курортните селища по крайбрежието на разположения в Северна Гърция троен полуостров Халкидики. По време на четирите почивни дни за Гергьовден (6-9 май) приблизително три от всички срещани по пътищата на полуостровите Касандра, Ситония и Атон четири автомобила бяха с българска регистрация. Същото се очаква да е положението през този уикенд, когато по случай 24 май се събират отново три почивни дни накуп. Българска реч се чува най-често в повечето отворили врати в самото начало на сезона хотели, пансиони и частни квартири. Усетили накъде духа вятърът, предприемчиви собственици на местни ресторанти и таверни започнаха да превеждат на български менютата с помощта на най-многобройните си клиенти.


Собственици на по-малки ветроходни съдове отдавна се преценили преимуществата на многобройните гръцки марини и яхтени пристанища.
Само на Халкидики почитателите на плаването с платна могат да прекарат няколко сезона, без да успеят да обиколят многобройните заливи и плажове.
Дори и при лошо време издигащият се на повече от 2000 м над морето страховит маунт Атон може да се види от почти всяка висока точка на съседния полуостров Ситония.
Много от скъпите моторни яхти в марината на Порто Карас плават под български флаг.
Част от българските гости пристигат в Гърция с автобуси и предварително заявени от наши туроператори резервации. Повечето обаче

предпочитат да пътуват с лични автомобили

без да са много наясно къде и как ще отседнат, надявайки се да харесат някоя от хилядите студия, хотели и вили по крайбрежието на Халкидики. Допреди месец само тук можеха да се намерят само по 1-2 работещи хотела в едно населено място. Голямото събуждане започна след 1 май, когото домакините започнаха масово да стягат и ремонтират затворените през зимата хотели и заведения, да косят и подреждат полянките пред тях. По Гергьовден вече възможностите за избор и настаняване бяха далеч повече. Проблемът най-вече е не намирането на квартира, а как да стигнеш с кола до Бяло море през уикенда, още повече, че шофьорите не са забравили блокадите от началото на годината и безредиците покрай разтърсилата преди две седмици гръцката столица обща стачка срещу антикризисните мерки на правителството. Затова мнозина водачи се чудят дали да поемат за Халкидики по бързия, но и малко по-дълъг маршрут с вероятните задръствания покрай втория по големина град в Гърция. Другата опция е покрай Серес и по-преките, но и по-бавни пътища, водещи почти директно на юг на Бяло море.

Този маршрут е поне с 60 км по-къс

Според пътувалите през последните два уикенда до Бяло море софиянци независимо от несекващите протести на комшиите дори и маршрутът, минаващ по околовръстната автомагистрала на Солун, е бил сравнително спокоен и и без задръствания. Още по-спокойно е положението в селищата на Касандра, Атон и Ситония, където времето сякаш е спряло. Докато бистрят икономическото положение в кафенетата местните хора кротко си пият сутрин фрапето, оставяйки мъдро узото за вечерта.

Би било грешка да се говори за българска инвазия по тези места от този Гергьовден насам. Мнозина наши сънародници с възможности са се сдобили с къщи и имоти на Халкидики и околностите на Кавала още преди няколко години. Някои от тях отдавна се чувстват като свои хора сред гръцките си комшии. Други, които имат по-рядко възможност да отскачат на юг, все още се чудят дали си е струвало да направят рисковата

инвестиция в днешното кризисно време

Най-много са въпросите пред българите, които са се сдобили със селскостопански земи или малък по площ имот. Според местното законодателство стопанинът трябва да се грижи добре за насажденията, които са най-вече под формата на маслинени дръвчета. А това изисква или много бъхтане, или много пари за наемане на работници. При всички случаи обаче да се строи в момента в Гърция е доста изгодно заради свалените (също от кризата) цени на материалите и на работната ръка.

Освен българските собственици на местни имоти друга интересна група нашенци са

притежателите на моторни и ветроходни яхти

Те могат да се разделят общо взето на две основни групи: богати почитатели на лочещи като лами бензин моторници и влюбени във ветроходството притежатели на далеч по-скромни (като цени и размери) еко платноходки. Почитателите на мощните моторници са акостирали предимно в скъпите яхтени пристанища и най-вече в Порто Карас на Ситония и Сани марина на Касандра. За яхтсмените причините да изберат Бялото пред родното Черно море са повече от достатъчно и добре аргументирани. Една от тях са скъпите, малко на брой и яко претъпкани родни яхтени марини и презастроеното Черноморско крайбрежие за капак. Дори и да се съберат накуп всички руски инвеститори и български строителни предприемачи, те пак трудно биха могли да бетонират дългото 13 676 км гръцко крайбрежие, което разполага и с още над 2000 островни групи. А и местните закони отдавна са поставили табу на добре познатото у нас желание за зидане на етаж след етаж до самия плаж на морето. Свободата на плажната ивица от строежи е защитена от местното законодателство, а и за да вдигнеш къща на два етажа трябва да разполагаш с място от поне 4 декара и то в регулация.

Друга причина за миграцията на родните яхтсмени към Бяло море

е далеч по-интересното и разнообразно гръцко крайбрежие, наличието на многобройни и сравнително евтини рибарски пристанища, както и на добри и по-скъпи яхтени марини. Така всеки BG притежател на лодка може да намери място на Халкидики по своя вкус и джоб. Два пъти по-дългият летен сезон също не е за пренебрегване. На Бяло море може да се посреща не само Гергьовден, но и Великден, че и Коледа и Нова година дори. Що се отнася до софиянци, на тях им е все тая дали ще хванат пътя за Черно или Бяло море, тъй като разстоянието и до двата региона е почти еднакво.

А и без да има собствена лодка влюбеният в морето нашенец разполага със стотици възможности за

наемане на моторна или ветроходна яхта със или без шкипер

Цената може да изглежда солена, но като се раздели между цялата компания и дните за букването тя вече не е чак толкова стряскаща. Освен това съвсем не е задължително да си изкарал международна капитанска книжка за 20 бруто регистър тона, за да наемеш за един ден срещу петдесетина евро някоя скромна моторница, с която да пърпориш из залива или плажа на съседния пуст остров. Това е възможно, тъй като лодки с дължина под 10 м могат да се карат в Гърция и без специален документ.

И без да си осъзнал напълно, че гърците ни приемат вече за най-многобройната и сериозна група от посетители в северната част на страната това става ясно на връщане на станалия вече общ граничен контролен пункт на Кулата. Миналата неделя случайно избрани водачи на български автомобили бяха молени учтиво да отделят минутка време за попълването на кратка анкета. Въпросите на гръцката анкетьорка са свързани с броя на дните, прекарани в Гърция, мястото за отсядане и средно платената от един човек цена в местните хотели, таверни, бензиностанции и магазини.
.
4-6 евро за салата, от 30 до 70 за студио
Както и да го смяташ, дори и в по-скромните гръцки таверни цените излизат приблизително два пъти по-високи от тези в нашите народни механи. Популярната гръцка салата е някъде между 4 и 6 евро. Приблизително за половината от тази сума може да се поръча половинка местна бира или трапезно бяло вино рицина. Почти толкова е и 200-милилитрова бутилка узо "Мини". Месните манджи като мусака, свинска или телешка пържола, вървят някъде между 6 и 9 евро. Затова пък макар и местни, гозбите с пресни рибни специалитети излизат доста солено. Най-евтина - около 6 евро, е порция пържени сардинки. Но почти всички останали водоплаващи излизат двуцифрена сума, като по-големите риби се избират обикновено лично от клиента и се поръчват за цялата компания на цени от 20 докъм 70 евро за килограм.

Вероятно поради тази причина болшинството нашенци предпочитат да наемат семейни студия, които са оборудвани с кухненска посуда, печка и хладилник. Дари и да сготвите рибата вкъщи обаче цената пак няма да е много ниска, тъй като килограм свежи морски дарове (риба, октоподи, калмари, раци, скариди) на борсата в малкото рибарско пристанище Ормос Панагиас на Ситония върви от 7 докъм 25 и повече евро на кило. Най-изгодно прясна риба се намира в супермаркетите от големите вериги, където почти всеки ден се предлагат много изгодни промоции.

Що се отнася до цените на квартирите, двуместно студио в този сезон може да се намери на цена от 35-40 евро, а четириместно излиза приблизително два пъти повече. Но ако имаш познати и потърсиш по-добре, 4-местно студио може да се наеме и за 40-50 евро. Такива са приблизително цените през май, юни, септември и октомври. През юли и август обаче те са по-високи с 20-30%.

Най-много цените могат да се изпилват, ако квартира се наеме за целия сезон или за година време. В този случай едно 6-местно студио може да се спазари срещу 400-500 евро на месец. За тази цел обаче е необходимо квартирата да се наеме предварително от голяма компания, която да си раздели наема според времето за ползване.

Татул – Светилището на Орфей

Татул – Светилището на Орфей - След направените разкопки светилището
при с. Татул за съвсем кратък период от време се превърна от слабо
позната за археолозите местност в изключително популярна туристическа
дестинация, славеща се с гръмкото име “Гробницата на Орфей”.
След направените разкопки светилището при с. Татул за съвсем кратък
период от време се превърна от слабо позната за археолозите местност в
изключително популярна туристическа дестинация, славеща се с гръмкото
име “Гробницата на Орфей”.

Със затоплянето на времето и настъпилите почивни празнични дни броят
на туристите, които се насочват към Светилището на Орфей в с. Татул,
се увеличи значително. Посетилите вече археологическия комплекс
Перперикон, който представлява голямо мегалитно селище, не отминаха
тракийското селище в с. Татул. Някои пък, дошли първо в Татул,
планираха посещение на Перперикон.

През ваканционните дни на миналия месец, както и през уикендите,
автомобили от всички краища на България обградиха паркинга пред
тракийското светилище. Това сподели екскурзоводът на комплекса г-н
Гюнер. Многото посещенията от най-различни места на страната се дължи
на това, че в продължение на три хилядолетия Кърджалийският край е бил
и продължава да бъде люлка на различни цивилизации и култури.



След направените разкопки светилището при с. Татул за съвсем кратък
период от време се превърна от слабо позната за археолозите местност в
изключително популярна туристическа дестинация, славеща се с гръмкото
име “Гробницата на Орфей”. По данни на екскурзовода на светилището,
през последните празници посетителите на комплекса са били между 500 и
1000 души.



Татул - Светилището на Орфей, се намира в община Момчилград, област
Кърджали. В местността Каменна глава при с. Татул, намираща се на 14
км от Момчилград, е разкрито селище, което се приписва на Орфей. То е
едно от десетките тракийски светилища на територията на област
Кърджали, свързани с почитане на божества. Това са места, където са
извършвани обреди, свързани с определени годишни времена и
по-специално имащи връзка с плодородието и земеделието, със
скотовъдството и здравето на хората.

Край с. Татул, върху извисяващите се пирамидални скали, е издълбана
монументална гробница, до която се стига по изсечени стъпала и
площадки. Единият от гробовете е издълбан на върха на скалата, а
другият - върху южната страна, над която има ниша с полукуполна форма.
Към двата гроба води изсечено в скалите тържествено стълбище, състоящо
се от осем стъпала.



По време на посещението ни станахме свидетели на закачлив спор между
посетителите на гробницата. Едни от посетителите твърдяха, че гробът е
тесен и не би побрал човек. Мъжът, твърдящ обратното, беше много
убеден, че това не е вярно. За да докаже, че не греши, той беше готов
да легне в него. След като видя, че съмненията още се прочитат по
очите на посетителите, той уверено се изкачи на върха на скалата и
легна в издълбания там гроб. Ние естествено не пропуснахме момента и
го снимахме легнал в гроба. Щастлив, че е доказал твърдението, той
позволяваше на желаещите да го снимат.



Татул е и средище за наблюдение на Слънцето

Върху една от площадките, водеща към гробницата, има кръгъл олтар.
Доказано е, че тук древните хора са извършвали астрономически
наблюдения. Татул освен светилище за принасяне на жертви на древните
тракийски божества е бил и средище за наблюдение на изгрева и залеза
на Слънцето в определени дни от годината. По предположение на учени,
култовият комплекс край с. Татул е тракийското светилище на античен
храм от IV хилядолетие пр. Хр. И се счита за един от най-големите
монолитни паметници в Европа.

Комплексът се състои от древно езическо светилище и средновековна
крепост. Скалата с форма на пресечена пирамида, притаила светилището,
не прилича на никоя друга, открита по нашите земи. В нея са изсечени
стъпала, водещи нагоре към върха й, където пък съществува странен
“саркофаг”, чиято дължина е точно 170 см и около който има улей.
Специалистите предполагат, че по този улей се е оттичала кръвта от
положената в саркофага жертва.



Тракийският комплекс Татул е уникален паметник - и като история, и
като архитектура, и като строителство. Сгушеното селце в Източните
Родопи беше напълно непознато допреди две-три години. Разкопките,
които провеждат проф. Николай Овчаров и сътрудниците му, превърнаха с.
Татул в сензация. Родопите са култова планина, владенията на
тракийския певец Орфей. Смята се, че при Татул се намира гробът на
легендарния Орфей - какво по-голямо предизвикателство, за да посетим
мястото?!

24 May 2010, Monday
СЕЙДЖАН АЛИ  КЪРДЖАЛИ

Парк „Централен Балкан" става европейска защитена територия !

Заместник-министър Евдокия Манева ще участва в официалната церемония за връчване на Европейска диплома за защитена територия на националния парк "Централен Балкан".

Връчването ще се състои в актовата зала на Национална Априловска гимназия в Габрово. Решението за удостояване на парка с Европейска диплома за защитени територии е взето на 21 октомври миналата година с резолюция на Комитета на министрите към Съвета на Европа. Националният парк "Централен Балкан" е първата българска защитена територия, която получава това престижно отличие.

Европейската диплома за защитени територии e международна награда, връчвана от 1965 г., с която се удостояват защитени територии със специална европейска значимост за опазването на биологичното, геоложкото и ландшафтно разнообразие.

Тя е отличие, което оценява не само качествата на природното наследство, а и ефективността на защитата и системата на управление.

Ефектът от отличието е "поставянето" на защитената територия под патронажа на Съвета на Европа за пет години. Удостоени с това отличие към момента са 70 защитени територии, разположени в 26 европейски страни.

Източник: bTV

Разходка с яхта по българското Черноморие..

Автор: Лина Иванова

© Снимка: Станислав Викторов

Разходката с яхта по българското Черноморие е наситена с много емоции и изненади.

„Какво му трябва на човек, за да е щастлив? – Коричка хляб, бутилка уиски и яхта в морето”. В днешно време този стар анекдот вече не звучи толкова абсурдно, както някога. Разходка с яхта е едно от най-вълнуващите, а вече и не толкова недостъпни морски удоволствия по време на лятната почивка. Станислав Викторов е капитан на една от многото гостоприемни яхти, „накацали” като екзотични птици по бреговете на Черно море. От около 30 години се занимава с ветроходство, а през последните десет работи в сферата на яхт-туризма. Отскоро е капитан на десетметрова, от чиито маршрутни изкушения има за всеки вкус. Най-кратките са едночасови, но може би и най-романтични. Те са обикновено при залез-слънце във Варненския залив. Няколкодневна разходка по северното крайбрежие на Черно море пък може да се превърне в чудна лятна приказка. Разказва я капитан Викторов:

„Отплаваме от Варна и след няколко часа сме на нос Калиакра. Там има перфектни условия за заставане на котва, най-вече от западната част на носа – уточнява капитанът. – Изключително красиво е! Тази красота на северния черноморски бряг буквално се „стоварва” върху туристите и върху членовете на екипажа и те остават като омагьосани! Не може да се опише суровото очарование на северните ни брегове. След като пуснем котва, който иска може да плува около яхтата, но само при изричното условие, че наистина умее да плува. Предлагаме храна, напитки. Правим всичко възможно, за да останат гостите на яхтата доволни. След това нощуваме в някой от морските градове Балчик или Варна. При друга подобна екскурзия е включено и разглеждане на забележителностите и на прекрасните условия, които „белият град” Балчик предлага за туризъм.”

© Снимка: Станислав Викторов

Туристическите компании вече се надпреварват и в предлагането на все по-необичайни, но пък оставящи прекрасни спомени преживявания по море. Още в началото на този сезон за Станислав Викторов се явява една много интересна поръчка:

„Дано да ни потръгне. Имахме едно плаване с младоженци и техните кумове – разказва капитанът. - Интересното бе, че разходката не беше в деня на сватбата, а в деня преди нея. Надявам се обаче оттук нататък да правим и по-атрактивни плавания със заснемане на такова събитие. Истината е, че все повече млади хора избират обстановката на яхта в морето, за да предложат брак на своите приятелки. Често се празнуват рождени дни в морето. А скоро имахме един вълнуващ случай, много красиво беше. Дойде една млада дама и поиска да запазим в тайна плаването на следващия ден. То беше подарък за съпруга й по случай рождения му ден.”

А какво може да зарадва най-много децата на една яхта в морето! Пиратско парти, разбира се. Капитанът е категоричен, че за да се получи наистина хубаво, весело и запомнящо се пиратско парти, трябва да има поне два плавателни съда. Тричасовото приказно преживяване започва с рисуване по лицата на децата и маскирането им като пирати:

„Членовете на екипажа също са облечени в такива пиратски одежди и носят всички останали атрибути, за които сме чели в книгите и сме виждали във филмите от детството си. Има риболов, плуване около кораба. Най-атрактивната част е пиратският бой – абордажът – издава ефектите на партито Станислав Викторов. - Това е така нареченият „воден бой” или хвърляне на кофи с вода по противниковия кораб. Накрая всичко приключва с търсене на съкровището. Обикновено това е едно хубаво сандъче, в което са дипломите, които получават младите мореплаватели. Разбира се, не може и без неизбежното съобщение в бутилка, което се пуска във водата с желанията на децата и техните писма в края на плаването.”

Яхтеният пикник e друго приятно предложение за отдих в морето. Яхта откарва щастливците до някой залив с приятен пуст плаж.

„Престоят там е три часа - описва преживяването морският капитан. - Пасажерите могат да си почиват на шезлонг под сянката на чадъри. Предлага им се обяд с морски продукти, леки салати, безалкохолни напитки, малко алкохол, но умерено. Който иска, може да лови риба. Други играят плажен волейбол. След това яхтата се отправя обратно към пристанището, от което е тръгнала”.

Оценката на морския капитан е, че пристанищата във Варна и Бургас са много добри и предлагат европейски условия за яхтен туризъм. Погледнато от палубата, дори на малка лодка навътре в морето, българското крайбрежие изненадва със своето разнообразие и красиви пейзажи. А това може да накара всеки, който веднъж е усетил приятното люлеене на вълните и полъха на морския бриз, да чака с нетърпение всяко следващо морско лято.

Българските спа хотели залагат на гъвкава ценова политика

Автор: Венета Николова

© Снимка: Венета Николова

Наличието в даден хотел на модерно оборудван спа център дава възможност за целогодишната му заетост.

Кризата не се отразява съществено върху спа и уелнес туризма в България – категорични са работещите в бранша. Интересът към този сегмент на туристическото ни предлагане е постоянен от години и се дължи на чудесните нови спа хотели в страната, предлагащи много добро обслужване на конкурентни цени.

Съобразявайки се с трудните икономически условия, собствениците им залагат на гъвкава ценова политика и допълнителни бонуси. В разгара на великденските и майските празници повечето спа хотели у нас се радваха на многобройна клиентела. Съдейки от предварителните записвания за летния сезон, се очаква ръст на спа почивките у нас спрямо 2009 г. 

По данни на БАТА /Българска асоциация на туристическите агенции/ през последните две години броят на сънародниците ни, избрали да прекарат ваканцията си в България, е нараснал с 60 на сто. Нищо чудно, че туроператорите и собствениците на спа хотелите залагат именно на българския турист. Сред най-търсените спа курорти у нас са Велинград, Сандански, Кюстендил, Хисаря и пр. Супер модерни, предлагащи VIP обслужване спа хотели има и по българското Черноморие, както и в някои по-известни туристически центрове.

В момента повечето предлагат промоционални пакети, включващи безплатни спа процедури към нощувката. Актуални напоследък са и офертите от вида „плащаш 2 – получаваш 3 нощувки”. Някои спа хотели осигуряват детегледачка, детска анимация и всякакви други „примамки”, за да привлекат вниманието на младите семейства с деца. Ако отседнете в някой спа хотел през седмицата, ще ви направят отстъпка със 7 до 15 процента от цената. Останете ли за 5 или повече дни, цената на нощувките също пада. От развихрилата се конкуренция в бранша печели най-вече клиентът. „За 2010 г. мога да кажа, че имаме около 15 процента ръст в ранните записвания за спа хотели, но очакваме с наближаване на лятото интересът да се увеличи значително”, казва Олег Маджаров – собственик на агенция „Бутик Травъл”, която е инициатор на националната кампания „Избери България за своята почивка”, подкрепена от водещите туроператори и хотелски вериги на българския пазар. 

Предлагащи VIP обслужване хотели с модерни спа центрове вече можете да намерите из цялата страна.

„Нивото на предлагането на спа хотелите и курортните ни комплекси се подобри значително през последните 2 години – твърди Олег Маджаров. – Ние сме по-конкурентноспособни в спа туризма от много други държави, които имат също традиции в тази област. В момента цените са същите като миналата година, но се набляга на качеството и допълнителните бонуси. А за да извоюваме по-добри позиции на световните пазари, са необходими две неща – по-добро обучение на кадрите в бранша и по-агресивна реклама!”

„Фактът, че през празниците и почивните дни първи се пълнят спа хотелите говори за доброто състояние на този сегмент от туристическото ни предлагане” – казва Сийка Кацарова – търговски директор на верига „Шарлопов хотелс”, която набляга именно на спа туризма. Според нея наличието в даден хотел на модерно оборудван спа център дава възможност за целогодишната му заетост. Вероятно това е и една от причините все повече български хотели да се оборудват с модерни спа центрове. Така, за разлика от техните колеги по морето и ски курортите ни, собствениците на спа хотелите посрещат гости през цялата година. Как успяват да се „задържат на повърхността” в условията на криза?

„Направихме следното нещо – освен нощувка с включена закуска, предлагаме и фитнес, сауна, термален басейн, джакузи, в зависимост от хотела, без да повишаваме цената на пакета – обяснява Сийка Кацарова. – Така предоставяме повече услуги срещу същото заплащане. Конкуренцията в бранша е голяма, но тя е мотивираща. Класически пример е град Сандански, където има разнообразие от спа хотели с 3, 4 и 5 звезди. Предлагат се големи възможности. В момента 80 процента от клиентите на спа хотелите из страната са българи. В тях отдъхват и гости от Израел, където спа центровете ни са добре познати, от Кипър и Русия. Но за съжаление все още не сме известни като спа дестинация на европейските пазари, а страната ни има огромен потенциал в тази област”. /bnr.bg

Ботаническата градина в Балчик – интересно и любопитно място за отдих и развлечения !

Автор: Диана Христакиева

© Снимка: Диана Христакиева

Ботаническата градина в Балчик е предпочитано място за разходки и отдих.

Старинни каменни тронове, езерца с водни лилии, редки дървета и цветя и всичко това до самия морски бряг. Питате се къде се намира това прекрасно място? В България!

Само на няколко километра от големия черноморски град Варна, на северното крайбрежие гордо е кацнал Балчик – един от най-прекрасните ни крайморски курортни градове.

Балчик е изключително интересен като история и архитектура. Част е от 100-те национални туристически обекта. Известен е най-вече с архитектурно-парковия комплекс “Дворецът”, който по времето на румънската окупация на Южна Добруджа (1919-1940 г.) е бил лятна резиденция на румънската кралица Мария.

Впоследствие „Дворецът” бива предоставен като творческа база на българското Министерство на културата, а градината – на Софийския университет за развитие на уникални видове. Тази година Университетската Ботаническа градина чества своята 55-годишнина. На нейното изграждане и опазване са се посветили учени със световна известност, вложили сърце и дух, за да я превърнат в уникално и прекрасно място, превърнало се в емблема на града. 

Ботаническата градина в Балчик заема площ от около 6,5 ха. Общият брой на растителните видове, отглеждани в градината, надхвърля 2 500 броя. Те принадлежат към 85 семейства и 800 рода и разкриват невероятно разнообразие от видове и форми. Колекцията от палми включва 33 вида, някои от които на повече от 50 години.

Една от най-големите атракции е колекцията от гигантски кактуси, растящи на открито от април до октомври. Тя е втората по големина в Европа след тази в Монако. Част от растителното разнообразие са и екзотичните растения бонбонено дърво, хлебно дърво, метасеквоята. Последната е известна още и със сензационното си откриване. Учените са смятали, че дървото е изчезнало от планетата Земя, поради което го описали по изкопаеми остатъци, а 5 години след това по време на научна експедиция в Китай е намерено живо от академик Николай Стоянов.

Сред най-красивите растения в градината са водните лилии, магнолиите, орхидеите и бромелиите, както и великолепно аранжираната колекция от едногодишни растения на входа. Университетската Ботаническа градина в Балчик е определена за спасителен център за конфискувани на границата растителни видове по Вашингтонската конвенция (CITES). Тя е редовен член на Световния съвет на ботаническите градини (BGCI) и носител на орден “Св. Св. Кирил и Методий” ІІ степен за принос в науката и образованието. 

„Създадохме градина за хора с ограничени възможности, което беше важен момент, тъй като там теренът е терасиран, пресечен – казва д-р Красимир Косев – директор на Ботаническата градина. - Направихме градината достъпна за хора с двигателни проблеми и незрящи. Ботаническата градина в Балчик е и единствената ботаническа градина у нас, която изгради специални алеи за хора с двигателни затруднения.

Нещо повече -незрящите могат да се запознаят с особеностите на различните видове растения посредством специални табели, написани с брайлово писмо. Изградихме също така нова оранжерия за кактусите, така че те да не се изнасят и пресаждат всяка зима. Така практически тяхната експозиция е целогодишна.

От няколко години правим едно пролетно изложение на луковични растения. Тази година имаме около 100 сорта лалета, цъфтящи вече от март – април, така още в самото начало на пролетта имаме тази цветна феерия, с която посрещаме нашите приятели и гости. Разбира се тази година за нас е по-особена във връзка с годишнината на Ботаническата градина. Тържеството ни ще е посветено на устойчивостта на академичната общност, а главната ни цел сега е да запазим за науката и за хората тези места на биоразнообразието, каквито са Университетските ботанически градини.”

„Пролетните императори”, както още наричат в Ботаническата градина лалетата, ще радват посетителите с прекрасните си цветове до средата на юни. Те са над 15 000 и крайморската градина буквално сияе с цветовете на пролетта и се радва на огромен интерес както от българи, така и от чужденци. В „Шоуто на лалетата” главна роля изпълняват и сортовете “Аладин” – лалета в ярко наситено червено с бяло по краищата, и “Папагалите” – лалета, които преди да се разтворят, наподобяват човка на папагал. Вниманието привличат още божуровидните, ботаническите, „Дайтона” и др.

Любителите на природата могат да видят също така и „Царицата на нощта” – вид черно лале. Цъфнало е и Урумовото лале, наречено на името на българския ботаник Иван Урумов. Лалето е български ендемит, защитен от Закона за биологичното разнообразие и включен в Червената книга на Република България. Сред нестандартните и предизвикващи интерес са и лалетата-джуджета. 

Ботаническата градина осъществява международен обмен с над 350 градини от целия свят. Нови контакти са направени с градини от Аржентина, Бразилия, Съединените щати, Япония и др. „За научни изследвания и за адаптация към специфичните за другите страни условия се заявяват семена от наши ендемични и редки видове, както и към адаптирани кактуси и сукуленти. Най-търсени са дървовидния божур, метасеквоята, витошкото лале, алое и други”, обясни биологът Марияна Минчева. В Университетската Ботаническа градина в Балчик посетителите могат да срещнат и практикуващи тук студенти и ученици.

„Ние работим със студенти и ученици целогодишно – казва д-р Красимир Косев. - Преди няколко години спечелихме проект съвместно с колегите от Кралските ботанически градини в Лондон и наши италиански колеги. Разработихме 40 модула за работа с ученици. Издадохме и наш учебник с много красиви фотографии. Представени са различни направления в ботаниката. Посочено е използването на различните растителни видове в бита, медицината, изкуството…

Целта ни е да положим основите на ползотворно сътрудничество между средните училища и ботаническите градини и така да засилим интереса на учениците към фауната, да способстваме за формирането у тях на загриженост за екологичния баланс в природата и всичко това чрез модерно, ненатрапчиво обучение сред самите растения.”

Снимки: Диана Христакиева и личен архив /д-р Красимир Косев/

На стоп през Франция и Испания..

На стоп през Франция и Испания

 

Мирела Заричинова 

Когато Барселона те чака в края на магистралата

Как за два дни три момичета разгледаха 1200 км от две от най-красивите
държави в Европа през прозорците на седем случайни автомобила със
седем симпатични шофьори, на които просто им се говореше.

През дългата досадна зима в София решихме, че е крайно време да
попътуваме малко и идеята за Париж през пролетта трайно се настани в
главите ни. Оказа се обаче, че нискотарифните авиокомпании не оперират
дестинацията София-Париж. Затова в един мрачен ден през декември
отидохме с малкото си спестени пари да купим билети до Брюксел.
Отиването беше евтино, но връщането за след около седмица излизаше
почти като с обикновена компания. В нечия глава изникна гениалната
идея да проверим полетите Барселона-София и се оказа, че те са страшно
евтини, точно 10 дни след полета София-Брюксел. И решението моментално
беше взето – отиваме до Брюксел, взимаме евтин бус до Париж и после
стигаме на стоп до Барселона, която... не би трябвало да е толкова пък
далеч.

Четири месеца по-късно стоим на метроспирката на парижкото предградие
Витри и се ровим в огромна пътна карта, опитвайки се да разберем как
да излезем от Париж. Слънцето пече неумолимо, въпреки че е едва 7
сутринта. Тъй като сме само три момичета, имаме железни правила за
двата дни стоп, които ни предстоят – носим само 6 сандвича и бутилка
вода, за да не ни тежи, лягаме рано предишната нощ, ставаме рано,
обличаме широки безформени дрехи и никой не спи по време на стопа. До
края успяваме да ги нарушим всичките. Но и рисковете изглеждат много
по-безобидни на пътя, когато се сблъскваш с тях, отколкото, докато си
ги представяш в някой тесен софийски апартамент. Въпреки че занапред
ни чакат и отчайващи моменти, път назад няма. Трябва да си вземем
самолета за София, а влаковете във Франция са прекалено скъпи, особено
ако билетите се купуват в последния момент. С автобуси никой не
пътува. Така че просто се примиряваме, защото нямаме план „Б”.

В крайна сметка взимаме метрото до спирка Антони. Слизаме на спирка,
на която няма нито един човек. Излизаме от гарата и виждаме самотен
мъж, който се суети около автомобила си. Французин на средна възраст.
Питаме го къде е магистралата. Казваме му, че отиваме към Бордо и той
се плесва по челото. Много било далеч. Луди ли сме били. Три момичета.
След няколко поучителни констатации все пак ни насочва. Следват 2-3
километра пеш.

Френска баба

Така и не стигаме магистрала, но след консултация в крайпътния
"Макдоналд’с" решаваме да стопираме просто на пътя. Никой не спира.
Минава може би половин час и ни взима французойка на около 70 години.
Казва, че ще ни изкара на магистралата. Шофира по средата между две
платна и колите около нас не спират да натискат клаксоните. Оставя ни
между двете платна. По средата на голяма магистрала. От двете ни
страни хвърчат коли. Чакаме, докато става напълно безопасно за
пресичане. Следват още 20-ина минути висене, без никой да спре. Звънва
ми телефонът. Обръщам се и пак чувам набиващи спирачки зад гърба си.

Арабски хаос
След минута летим по магистралата с някакъв мъж от арабски произход. В
колата си слуша арабска електронна музика, но ни закарва до една
бензиностанция в Орлеан. Двеста километра по-близо до целта. Жена му и
децата му живеят там, той работи в Париж, но вечерта ще пътува за
Бордо, където е крайната ни точка за днес и има къде да останем да
спим. Казва, че можем да му звъннем, ако заседнем някъде по пътя.
Очарована от току-що изникналия план „Б”, аз изскачам бързо от колата
и левият ми крак се озовава под гумата, десният още е в колата. Той
дава малко напред. Аз крещя от болка, гумата е върху крака ми.
Момичетата си мислят, че се шегувам. Извиквам да му кажат на френски
да мине назад, защото само аз не говоря езика. Двете в един глас
изкрещяват на чист български: „Назад”. Той се стряска, но разбира
какво е станало и най-сетне кракът ми е свободен. Това е първият и
последен опасен момент от нашия стоп и за него сама съм си виновна.

Есемес с номера на опасността

След 5 минути сме в бензиностанцията. Пием по едно кафе и излизаме на
изхода към магистралата. Спира огромен тир с финландска регистрация.
Записваме му номера и се качваме. Пращаме номера на приятели да знаят,
ако нещо се случи. Тираджията обаче се оказва безопасен и просто много
му се говори, освен това пътува за Бордо. Моли ни да се събуем. В
началото ни се струва странно, но после си даваме сметка, че това е
неговата къща. В предната част, зад шофьора, има едно двуетажно легло.
Наоколо са разпръснати кафе-машина, печка, хладилник, дрехи. Така и не
разбираме името му, но е от Косово, живее във Финландия, всяка седмица
пътува до Южна Испания и продава пластмасови части. Най-сетне някой
говори английски.

Чудим се как да стартираме разговор и се сещаме, че има много известни
финландски групи, които правят тежък рок. Казваме: „О, Финландия е
много известна със своя метъл”, а той отговаря: „Да, наистина… и с
желязото също.” Докато всички се заливаме от смях от недоразумението,
телефонът му не спира да звъни. Оказва се, че днес рожден ден имат
майка му, сестра му и дъщеря му. Учудваме се, че има дъщеря, изглежда
много млад. Той казва, че има три. И трите от различни майки. Все
финландки. Докато си говорим, той отбива от магистралата и продължава
по националния път. Разликата между двете е, че на първото се плаща
такса. Така е и в Испания. Повечето шофьори, които ни взимат, избягват
магистралите.

През прозореца се нижат малки френски селца, огромни жълти поляни,
реки, около които пасат крави, а миризмата на люляци и рози успява да
проникне дори и в нашия тир.

Спирка „Бордо

Стигаме Бордо към 9 ч, къпем се, вечеряме и в 11 ч вече се разхождаме
с цяла група български студенти. Градът ми прилича на Париж, повече от
самия Париж – тесни улички, много цветя, старинни сгради и най-важното
– тук има французи за разлика от столицата, където са рядкост.

Разделяме се към 2 ч и се разбираме да се чакаме в 6.30 на другата
сутрин. Един приятел иска да ни покаже Атлантическия океан, преди да
продължим към Барселона.

Франция между Средиземно море и Атлантика

Колата криволичи по малкия път. Във всички села, през които минаваме,
няма светофари, а кръгово движение, чиито изходи и стрелки са много
неясни. Вече сме съвсем близо до океана. Опитваме да спим, но не
става. Спираме в някакво село и отиваме да закусим в една пекарна –
„При Хенри и Беатрис”. Възрастна французойка, вероятно Беатрис,
майчински ни завива кроасаните в салфетка. Ядем отпред и зяпаме.
Безумно красиво е навсякъде. Мисля си колко много неща изпускат хората
като просто летят със самолет от точка А до точка Б. След 15 минути
сме на океана, слънцето скоро е изгряло, наоколо няма никой. Плажът
изглежда девствен и чист. Обещаваме си да се върнем, но сега трябва да
бързаме към крайната цел.


Оставят ни на границата, която всъщност е просто една табела близо до
баския град Ирун. Българите си пазаруват цигари. Рязко цените са
паднали и петте евро за кутия са се превърнали в три. В далечината се
виждат Пиренеите. А стопът ни продължава.

При баските

От магистралата ни взима колумбиец. Живее при баските от 20 години. Не
говори нищо освен испански. Казвам му, че много обичам Испания, за да
почна разговор. Той казва, че не я обича. Харесвал само Ел Паис Баско.
Давам си сметка, че сме навлезли в район, в който темата е деликатна и
преди още да съм го осъзнала, той ни оставя край някакво баско село.
Оказваме се в безизходица. От една страна, на магистралата няма къде
да застанем, защото няма нещо като островче или поляна зад нас, а
колите хвърчат и е опасно. От друга страна, долу в селото Донезтебе
пък не минават никакви коли. Да тръгнем нагоре по магистралата
изглежда съвсем опасно, решаваме да вървим зад парапета, но в един
момент се оказва, че той не води до никъде и ние сме над някаква
пропаст. Времето почва да се разваля, натрупват се черни облаци, в
Пиренеите сме...

Един тир почти ни отнася и вече е решено. Слизаме долу в селото.
Отваряме кутията с бисквити и сандвичите и се подготвяме за дълго
чакане. Никой не спира. Имам чувството, че минават часове. И времето
става все по-гадно. Вече се чудим дали да не отидем да питаме къде
може да спим в селото, но решаваме да тръгнем пеш, пък докъдето
стигнем. Наливаме си вода от някаква крайпътна чешмичка и вкиснати
тръгваме напред. Ходим много малко и ни спира някакъв възрастен човек.
Пътува към Тафая. Той е баск и говори само испански и баски. А говори
много. Обяснява ми за историята на баските, за езика и културата им,
за обичаите. Виждам се в чудо, защото не разбирам всички думи, които
ползва, и вадя речника си. Така, когато стигнем до нещо неясно, той
спелува, аз намирам и продължаваме да говорим.

В един момент спира колата на магистралата и почва да ми говори бързо
и нервно. Не го разбирам. Решавам, че иска да слезем, но той ме спира
и ми прави знак за пари. Пред нас се плаща таксата. Решавам, че иска
пари, и почвам да си ровя в портмонето. Той казва да спра. Излиза от
колата, вади своето и плаща. Оказва се, че просто не е можел да го
извади от задния си джоб, докато е в колата. Опитът ми да му дам
някакви пари е посрещнат с категорично неодобрение. ”Ние, баските,
когато поканим някого в колата си, все едно го каним у дома. Никога не
бих си позволил да взема пари от госта си. Ние, баските, когато ходим
да пием в някое заведение, плаща само единият от нас. При следващото
питие плаща следващият.” Вие, баските, сте супер, мисля си аз, докато
ровя в речника за поредната непозната дума. А той вече ми обяснява за
прочутото аспержи в региона.

Българи в средата на нищото

Оставя ни на едно кръгово кръстовище. Казва ни къде да застанем и си
тръгва. За кратко време ни спират 15 коли. Но никой не е в нашата
посока. Питаме следващата жена, която спира и пак не е в нашата
посока, къде всъщност трябва да чакаме. Тя започва да ни обяснява нещо
на неразбираем испански, питам я дали знае английски. При което тя
казва: „Приличаш ми на българка.” Изпадаме в еуфория, тя ни показва
къде да чакаме и си продължава в нейната посока. В момента, в който
вдигаме палци, ни спира една жена. Като цяло стопът в Испания върви
много по-добре от Франция.

Нашата испанка ни оставя на поредната бензиностанция. Оттам ни взима
тираджията, който щеше да ни отнесе на магистралата по-рано същия ден.
Той вече е съвсем типичен. Бял потник, татуирана котвичка и женско име
на рамото, неприличен език. Холандец, но живее в Аликанте. Пренася
цветя и има среща в Сарагоса. Когато стигаме там, завалява дъжд. Няма
как да продължим. Вече е 6, а имаме запазен хостел за същата вечер в
Барселона. Оставят ни в индустриалната зона на Сарагоса, намираме
автобусна спирка и докато се чудим накъде да ходим, някакъв автобус
спира. Отива към автогарата. Говоря с шофьора и хората почват да ми
обясняват, да ръкомахат и да сочат. В Испания всеки иска да ти
помогне. Слизаме на спирката при гарата, преследвани от указанията на
другите пътници. Отвън някакъв човек вижда самарите ни, почти ни хваща
под ръка, води ни до мястото за пресичане и пак сочи към сградата на
автогарата.

Следващият автобус е след 3 часа. Сядаме в кафетерията на гарата,
съсипани от път. Пиша съобщение на една приятелка, че всичко е наред,
и набързо споменавам какво ми се е случило през последната седмица. За
2 дни 2 държави (да ме прощават баските), 1200 км. И куп спомени от
места, през които никога не бих минала, ако планирам екскурзията си с
туристическа агенция, такси от летището, запазен хотел с включена
закуска и организирано пътуване по някоя река с корабче. Все пак на
гарата в Сарагоса, аз още не мога да осъзная колко важно и пречистващо
е това пътуване. Знам само, че сега всичко, което трябва да направя, е
да се кача на автобуса за любимия ми град Барселона, който ме чака там
някъде – в края на магистралата.

Определиха най-добрия град за мъже..

Класации на градове много, но топ-листата на градовете, в които мъжете живеят най-щастливо, си остава класика

Всяка година Askmen.com класира градовете според нуждите на един мъж в разцвета на силите си: време, цена на живтота, професионални възможности, жени, развлечения, инфраструктура, нощен живот и разбира се-чистота на въздуха.

Въпреки че победител стана напълно очакван мегаполис, все пак изненади не липсваха. И така, пълният списък на Askmen.com изглежда така:

 

1. Ню Йорк

2. Мелбърн

3. Токио

4. Мадрид

5. Лондон

6. Кейптаун

7. Маями

8. Буенос Айрес

9. Сидни

10. Сан Франциско

11. Париж

12. Лос Анджелис

13. Хонконг

14. Тел Авив

15. Барселона

16. Сан Пауло

17. Берлин

18. Лисабон

19. Бейрут

20. Истанбул

21. Шанхай

22. Монреал

23. Амстердам

24. Чикаго

25. Торонто

26. Киото

27. Богота

28. Рим

29. Лас Вегас

Искат Перперикон и Александровската гробница под ...

  

София /КРОСС/ Младежката организация на ПП „Другата България" предлага древното мегалитно светилище Перперикон и Александровската гробница край Хасково да минат под егидата на ЮНЕСКО. Младежката структура на партията се е заела със задачата да припомня всеки празник и важен ден, който ни дава поводи за гордост. „Обещаваме Ви да припомняме и дните, от които трябва да се поучаваме като важни уроци на историята", заявяват още младежите.

На 17 май 1956 година България е приета за член на ЮНЕСКО. Повече от 60 години Организацията на обединените нации за образование, наука и култура работи усилено в посока на съхранение на културното, историческото и природно наследство. В нея членуват над 190 държави, а под егидата й са над 890 паметника от културно и природно значение.

В своя декларация младежката организация заявява:

„Независимо, че по нашите земи се е зародила една от първите европейски цивилизации още преди хилядолетия, а в един чисто български контекст от 1956 година насам, не се наблюдава значителен възход, като че ли у нас все нещо пустее, за да се почувстваме горди и славни с историята и културното си наследство.

На нас, младежите на ПП „Другата България" ни се иска реалността да е различна.

Искаме не само ние, но и целият свят да знае каква култура съхранява земята, на която живеем.

Искаме нашата страна да бъде предпочитана дестинация не само за ски и плажен туризъм, но и културно средище със своя самобитност.

България има с какво да се представи пред света. Нужно е само да го организирате.

Господа управляващи, помогнете ни в тази посока. България го заслужава!".

Часовниците на София като туристическа атракция!

Автор: Милка Димитрова

© Снимка: Милка Димитрова

Върху купола на Министерството на земеделието в София може да се види един от старите градски часовници.

Историческите забележителности и маршрути на българската столица разкриват богатството на един древен град. Но ако туристите решат да опознаят по-добре София, биха могли да изберат един своеобразен начин за това, като тръгнат по пътя на софийските часовници. Истина е, че няма да видят подобен на така наречения астрономически часовник от 15 век на Старе место в Прага, показващ движението на Слънцето, планетите, зодиите, календар на месеците и фигурите на апостолите, които се движат една след друга на всеки кръгъл час. Или пък лондонският Биг Бен, разположен на часовниковата кула на Уестминстърския дворец. Но и в София подобен маршрут разкрива късчета от историята на града.
Трудно е да се каже колко на брой са градските часовници в София. Един от тях се намира на две от страните на сградата на Българската народна банка. Тя впечатлява със солидност и изчистени линии и е в самия център на града, срещу царския дворец, който до смъртта на последния български цар Борис Трети през 1943 година е негова резиденция. Българската народна банка се намира в близост до сградите на Министерския съвет и на Президентството. Сградата е строена между 1934 и 1939 г. и е дело на българските архитекти Иван Васильов и Димитър Цолов. Оттогава е и часовникът върху сградата. Впрочем Българската народна банка е основана през 1879 г. и се смята за една от най-старите централни банкови институции в света, въпреки че сегашната й сграда не е нейният първи дом. Но всичко в нея е автентично, дори красивите метални врати и не е реставрирано от построяването й досега.

Също дело на архитектите Иван Васильов и Димитър Цолов е сградата на Университетската библиотека, в горната част на която също може да се види един от старите градски часовници. Тя е построена през 1934 година и са намира в двора на Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Впечатлява с оригиналното си архитектурно решение, прозорци във вид на арки, вити вътрешни дървени стълби, английски двор. Академичната библиотека е съхранила в хранилищата си стотици хиляди ценни книги и ръкописи, които се използват от студентите в най-стария български университет. Сградата се намира в непосредствена близост до българския Парламент, Художествената академия и Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий”.

„Банката на Буров”

Когато туристите се разхождат по една от най-оживените софийски улици „Граф Игнатиев”, ще се натъкнат на една също забележителна с архитектурата и историята си сграда. Софиянци я наричат „Банката на Буров”, защото е построена през 1921 г. от банкера, а по-късно и политик Атанас Буров /1875- 1954 г./, един от най-далновидните българи с трагична съдба. Сградата впечатлява с каменните си релефи, със скулптурите си. Часовникът на купола е сякаш поддържан от двама коленичили атланти, а над него са мраморните скулптори на деца. И днес в нея също се помещава банкова институция.

Върху купола на една от най-красивите сгради в София, тази на Министерството на земеделието в София, също има часовник. Историята на сградата е от 1912 година, когато международно жури от италиански, австрийски, френски и български архитекти присъжда първа награда на проекта на българския архитект Никола Лазаров /1872-1942 г./. Но строителството започва едва през 1920, след Първата световна война. Тъй като архитект Лазаров е френски възпитаник, сградата е построена в бароков стил с извита фасада, две островръхи кули и купол, върху който е разположен часовникът на сградата. В архитектурно отношение сградата е съхранена такава, каквато е била при построяването си. Тя е обявена за паметник на културата, което изключва всяка намеса в архитектурния й облик.
Емил Давчев от Политехническия музей в София е човекът, който проучва историята на проникването на часовниците в България. Според него още в ръкопис от 17 век се споменава за наличието на кулен часовник по нашите земи във времето, когато България се е намирала под османско владичество, от което се освобождава през 1878 г. Той казва:

Част от градските часовници на София.

„Най-ранните сведения са за часовник в град Пловдив. През 1612 година един пътешественик описва минаването си през града и казва, че е видял един много стар часовник, сигурно от около 1550 г. След това кулни часовници се появяват в много градове в България. Имало е много майстори на часовници, които са били самоуки. Например от рода Хаджирадонови от град Банско. Трудно е да се каже кога в София се е появил първият градски часовник. Но смята се, че това става в началото на 20 век, когато в София се завръща Георги Хаджиниколов, който е първият българин, завършил специализирано часовникарско училище в Швейцария. Той създава първата в България кооперация за часовници „Зора”, създава и първата фабрика за часовници „Гномон”.”

Гаро Шадиан е стар софийски часовникар. Според него сега започва своеобразна офанзива за направа на нови градски часовници и то не само в столицата. Поръчките идват от частни лица, които при построяването на дадена сграда непременно желаят на нея да има часовник. „Хората започват все повече да ценят времето и в цялата страна започва реставрирането на старите часовници и монтиране на нови” казва Гаро Шадиан.

Снимки: Милка Димитрова

Село Бов – история и легенди

Автор: Дарина Григорова

© Снимка: Дарина Григорова

Село Бов е разположено в южните склонове на Стара планина, на изток от дефилето на река Искър. Според някои историци най-ранното селище на това място възникнало преди около 8 000 години. За това свидетелстват множество останки от домакински съдове, които археолозите датират от VI хил. пр. Хр. Предполага се, че хората по тези земи се изхранвали предимно със скотовъдство и земеделие. Освен това има данни и за рудодобив още в най-древни времена. Все още има запазени фрагменти от топилни пещи, където се извършвало и металолеене. По-късно, през II – III век, селището вероятно е било със стратегическо значение за Римската империя. От там минавал път, който се движел по билото на Стара планина. Каменните му блокове са се запазили стотици години непокътнати в местността Тръстеная, където са открити и останките на средновековния манастир “Св. Панталеймон ”. Смята се, че Светата обител е изградена на мястото на старо тракийско светилище. В по-късен период игумен на манастира станал известният по тези места поп Мартин войвода. 

“Както за всяко древно селище, и за Бов се носят най-различни легенди”, разказва бовчанинът Иван Петков. Една от най-разпространените е тази за френския рицар дьо Сен Бьов (Chevalier de Saint Boeuf), участник в кръстоносен поход, който е дал името на селището Бов. Според някои краеведи, изследвали историята на селото, от 1206 година по тези места били заточени френски рицари, начело с маркиз дьо Сен Бьов. Вероятно заточените кръстоносци изградили водопровод, който снабдявал селото с питейна вода, тъй като са намерени пръстени тръби от същата епоха. В землището на селото има много калета, построени за наблюдение или самоотбрана. От най-високото от тях, разположено на връх Колибища, се открива гледка към цялата местност и останалите укрепления за наблюдение. За този връх също има легенда, описваща последните сражения на българите с османските завоеватели преди около 6 века. За да се спасят от друговерците, жителите на селото се събрали в крепостта и храбро се отбранявали, докато османците решили да ги победят с хитрост.

“Турците вързали едно магаре в най-ниската част между двата върха Колибища и Яворец, там, където минавали тръбите от водопровода, и го държали три дена без вода – разказва бай Иван. - След това го повели около крепостта на Колибища, като се надявали то да открие водата, с която се снабдявали в крепостта. Така магарето наистина ги отвело до тайния водопровод. Друга легенда пък разказва, че преди падането на крепостта местните жители поели към манастира “Св. Архангел Михаил” и така се спасили. Въобще легенди и истории много. Коя от тях е близка до истината, коя по-украсена – не се знае.”

През 1877 г. селото е освободено от османско владичество, а малко по-късно започва изграждането на железопътната линия София – Мездра. Жителите на село Бов постепенно се заселват край построената гара в търсене на по-удобни условия за живот. В началото на миналия век поетът и писателят Иван Вазов посещава Искърското дефиле и остава запленен от красотите на тукашната природа. В пътеписа си “Разходка по Искъра” той признава, че любопитството му е провокирано и от името на село Бов. “В ума ми неволно нахлуха поетическите сенки и възпоменания за средновековните рицари”, пише той. Местните хора разказват как той, омагьосан от хубостта на мома от рода Данговци, често се отбивал при родителите й. “По неговите стъпки, из местата, където е ходил и отсядал, е изградена Вазова пътека – разказва бай Иван. „Тя започва от Данговата къща, където поетът е отсядал често, минава през гарата, по поречието на река Скакля, после към село Заселе. Там Вазов е написал известния си разказ "Дядо Йоцо гледа", негов прототип е бил слепият дядо Йордан. Дядото “гледал” прокарването на железницата от високите скали на местността Злио камък. За тази местност пък се разказва друга легенда как кметът на Заселе глобил Вазов, за това, че му тъпчел тревата.”

Снимки: Дарина Григорова

Качваш се на Еверест, покоряваш Непал !

Чуждестранните алпинисти, които искат да удържат победа над Хималайските височини и по точно Еверест /8848 метра надморкса височина/, трябва доста сериозно да се охарчат.

За компенсация най-смелите и издръжливи ще могат да ползват намалението- непалското правителство ще гарантира безплатни визи за страната за 2010 г. и 2011 г. за тези, които са успели да се качат на Еверест.

Непал се опитва да привлече чуждестранни туристи със своя чист планински въздух, будистка духовност и предизвикателствата на планините си. Но явно не е избрал най-лесния начин...

Най-романтичните плажове в света !

В света няма много места, на които свободно да пофлиртувате с милионери, да изпиете заедно по една „Маргарита" и да наблюдавате огнения залез, хванати за ръце. Руско издание обаче се зае да потърси такива, явно за облекчение на младите и амбициозни дами:

1. О. Капрера, Сардиния.

Закътани заливи и малко хотели създават романтиката на този остров. Вероятно единствените ваша свидетели ще бъдат птиците...

2. Салвадор, Байя, Бразилия.

Разположен между живописни хълмове в североизточна Бразилия, с широки плажни ивици, губещи се сред залива Тодос ос Сантос, този град възниква като робовладелческо пристанище и днес предлага уникална смес от африканска и индианска култура. Тук туристът е съпроводен от барабани, спортни мъже и зеленооки смугли красавици и студена бира в плажните заведения.

3. Остров Кузин, Сейшелските острови.

Гранитният остров- резерват е почти недостъпен за туристи. На него има само няколко вили за туристи, готови да платят, за да останат далеч от цивилизационната джунгла и разбира се за младоженци, желаещи да останат насаме един с друг далеч от света.

4. Плайя де лос Ланчес, Тарифа, Испания.

На юг от Пиринеите, там където Средиземно море и Атлантикът се срещат, можете да прекарате деня в сърф и да се наслаждавате на момичета със стройни спортни тела. А вечерта цялата тази спортна тълпа се отправя към баровете по брега.

5. Брегът на розовия пясък, Остров Харбе, Бахамите.

На този бряг „акустират" бизнесмени, когато свалят костюмите и ги заменят с бахамски ризи, и дами, които за нищо на света не биха свалили своите диаманти. Пясъкът наистина е розов- този цвят му придават розовите корали.

6. Кута Бийч, Бали, Индонезия.

Бали е най-доброто място за купонджиите, мечтаещи да прекарат деня в сун на плaжа, а нощта из баровете.

7. Южният плаж, Маями, Флорида.

Център на нощния живот, Мека на изкуствата, истинската столица на латиноамериканците, Маями е най-горещата секси точка на САЩ. При това на 24-часов режим 365 дни в годината.

8.Синият плаж, Антигуа.

Името на плажа идва от сините води, в които плавно се прелива снежнобелия крайбрежен пясък. Тук туристът може да се отдаде на почивка и съзерцание, удобно разположен на хамака си между две палми.

9. Бодрум, Турция.

Местните плажове са препълнени с гости от всички националности и религии, а през нощта от клубовете наравно се лее ориенталска музика и най-новите летни хитове. И дами заинтересувалото ви момиче е гореща италианка или загадъчна туркиня може да разберете едва след като сте се запознали...

10. Св. Мария, остров Сал, Зелени нoс.
Дайвинг, сърф, риболов са сред атракционите на перлата на 10-те острова на Архипелага.

utre.bg

AНАТОЛИЯ – ЗЕМЯ НА БОГИНЯТА МАЙКА !

Стилиян Иванов събира 15 000 години в 48 минути !

AНАТОЛИЯ – ЗЕМЯ НА БОГИНЯТА МАЙКА !

Човешки стъпки на 17 000 г., заснети от български екип

премиера на tvart и dodofilm

14 май 2010 г., „...“ Златни пясъци

Турското министерство на културата и туризма разтвори широко вратите на музеи и археологически обекти за екипа на режисьора Стилиян Иванов. Филмът на dodofilm и tvart ни представя човешки стъпки на 17 000 години, скални рисунки на 11 000, скулптура на Богиня на 8 000 години...
С огромната помощ на д-р Фадиме Гюлай Аслан – съветник по културата в посолството на Република Турция у нас, българският филмов екип успя за първи път да заснеме в детайли родните места на Омир и Херодот; храмовете на Ефес; царството на хетите; статуите на Ищар, светилищата на Кибела, арамейските църкви, къщата на Дева Мария... , които са само част от увлекателния филмов разказ за Анатолия.
"Анатолия – земя на богинята майка“ е сбор от исторически факти и теории, представени като приказка продуцирана от Деян Неделчев, която събира 15 000 години в 48 минути!

В аванс можем да обобщим: свързващ образ между раждащата Богиня с двата леопарда на възраст 8 000 г. и трихилядолетната Кибела – богинята на фригите, разпознаваме в Кубаба – богиня от хетския пантеон. Чрез шумерските надписи Стилиян Иванов проследява корените на Кубаба чак до средата на III хил.пр.Хр. разпознавайки я в образите на Ищар, Астарта и др. По-интересното е, че арамейците (семитите) от своя страна превръщат хетската Кубаба в Майка на всички живи организми. Така Кубаба преминава в Библията като Ева. В превод името „Ева“ означава „живот“.
Богинята майка шества победоносно през целия път на човешката история приемайки различни образи и получавайки различни имена, като в началото на 1-вото хил.пр.Хр. вгражда част от хилядолетната си същност в образа на... Артемида. Елините отъждествяват богинята Кибела и с Рея – сестра и съпруга на Кронос – времето. Рея е богинята, от която тече всичко, майката на олимпийските богове. Майката на самия Зевс!

Богинята майка, Кубаба, Кибела, Артемида и десетките други женски божества намира своята фокусна точка в най-известния женски образ на всички времена – в образа на Богородица, майката на божия син.
Освен за богове и герои кадрите на операторът Мирослав Евдосиев разказват и за големите битки на древността – тази за Троя, сраженията на Рамзес II, похода на Александър Македонски, който в град Гордион – столицата на фригите, разсича „гордиевия възел“, сбъдвайки предсказанията на пророците за идването на световния владетел. И всичко това със съдействието на ЗАД „...“ и „...“.

По традиция премиерата и на това заглавие от каталога на Dodofilm e на брега на морето в Златни пясъци. Домакин на събитието е г-н Георги Щерев управляващ съдружник на хотелски комплекс „...“, който на 14 май ще посрещне гости от България и Турция. А зрителите на tvart първи ще могат да видят филма „Анатолия – земя на богинята майка“.
Режисьорът Стилиян Иванов през 2009 година съобщи на турските медии, че вече продуцентът oт Dodofilm Деян Неделчев търси начини филмът "Пътят на човешката цивилизация" да бъде показан не само в България и света, а и в най-големите градове на седемте области на Турция.
Великолепието от кадри на на оператора Мирослав Евдосиев ще бъдат излъчени и в някои от профилираните канали, ставайки достояние на 70 милиона жители в Турция.

Хотел за нудисти в Турция работи шест дни !

   

Анкара, Турция /КРОСС/ Вярвате ли, че в Турция построиха хотел за нудисти и го затвориха след шест дни? Това е първата такава услуга в мюсюлманския свят, но с относително кратък живот, пише Би Би Си. Хотелът се намира на Турската Ривиера и на изток от Мармарис, а гостите му могат да се разхождат покрай басейна така, както са се появили на бял свят.

Освен това за тях има специален превоз до частен нудистки плаж. Туристите обаче са само чужденци, а посещенията на турци са забранени. Персоналът на хотела обаче носи облекло. 

Причината за принудителното затваряне е, че една от терасите на зданието с 64 стаи не отговаря на строителните планове. Инспекция довела до заповед за прекратяване на дейността на обекта, но собственикът му смята да прекрои терасата и да обжалва. Ако не успее да отвори отново вратите на своя хотел, Ахмед Косар ще реализира необичайната си идея в Хърватия или Кипър.

Облачно лято за българския туризъм ..

  Спадът в цените е 30%, а рекламата – никаква
Десислава Лещарска
 

Цените в българските черноморски курорти през лятото на 2010 г. са с 30 на сто по-ниски в сравнение с година по-рано, но вместо реклами да тръбят за атрактивните оферти у нас и в чужбина, държавата и бизнесът си карат по инерция. Това е основният проблем на сектора, смятат експерти в бранша.

В началото и края на летния сезон '10 пакет от 6 нощувки, в който се включва и безплатна седма, в четиризвезден хотел в Слънчев бряг, може да се намери за 200-250 лв на човек. За деца цената е наполовина. В активния сезон цената може да скочи двойно и тройно. Офертата включва закуска и вечеря. Тарифите са сходни в Несебър, Свети влас, Златни пясъци и Албена.

За сравнение пакет от седем нощувки пълен пансион в края на май в тризвезден хотел в Турция може да се намери за 229 евро на човек. Цените за 4- и 5-звездните хотели извън активния сезон са около 300 – 350 евро, като в цената е включен чартър, но без летищните такси. Цената стига около 600 евро в периода юли-август. Пакет за семейство с едно дете в хотел в Анталия е 832 евро и то само в началото на сезона. Четиричленна фамилия ще трябва да плати 1043 евро.

Гръцките курорти, особено на север, предлагат атрактивни оферти за българи, но само на пръв поглед, предупреждават туроператори. В Гърция цената е за нощувка, не се предлагат пакети. Цените са около 20 евро на вечер, като оферти могат да се намерят и за 13 евро, но според агенти качеството за такава цена е съмнително. В тези пари е включена само нощувка и закуска. От там нататък разходите на туристите за храна и развлечения скачат рязко в сравнение с това, което биха похарчили у нас, коментираха от агенция "Астрал холидейз". Туроператорите заявиха, че не очакват проблеми с трафика до и в Гърция заради стачките против антикризисните мерки на правителството, но много от неорганизираните туристи, които бяха решили да пътуват до южната съседка за майските празници, са се отказали.

Липсата на реклама

Каквито и финансови проблеми да има Гърция, тя си остава утвърден туристически бранд, което не може да се каже за България. От петте милиона лева, заделяни всяка година от държавата за реклама на туристическия ни продукт, видим ефект няма. Това смята Соня Колтуклиева от Съюза на инвеститорите в туризма (СИТ). "Като чуеш "Гърция" и веднага си представяш бели манастири, ледено узо, бозуки, смугли жени, яки мъже. Това може да няма нищо общо с реалността, но е безотказна реклама на гръцкия туризъм по света", казва Колтуклиева.

Браншът от години се оплаква от малкото средства за реклама на туризма, но по-големият проблем е адекватното им изразходване. По линия на европейските фондове се отпускат 32 млн. евро за маркетинг на туристическия ни продукт, от които няма усвоена и стотинка. Обяснението е, че процедурите се забавили заради преминаването на агенцията по туризма към икономическото министерство.

Държавата и бизнесът не правят нищо, за да привлекат българския турист, което е жизненоважно за сектора в сегашните условия, смята Колтуклиева. По думите й, нашенецът е подробно запознат с гръцките и турските курорти и условията в тях, но у нас не знае къде би могъл да отиде. Друго слабо място на българските курорти са атракциите на хотелите, които са на доста "елементарно" ниво.

Облакът на кризата

Натискът върху цените в българските курорти се дължи на няколко фактора – единият е кризата в Гърция, където хотелиерите смъкнаха цените и засилиха конкуренцията, а другият е, че "резервите" на родните хотелиери и предимствата на "старите лаври" вече са изчерпани. В момента има първокласни петзвездни хотели в курорти като Слънчев бряг и Златни пясъци, които предлагат нощувки под 100 лв на вечер – нещо немислимо преди няколко години.

Един от ефектите на кризата е и изнасянето напред на началото на летния сезон. По закон строителните дейности в летните курорти приключват на 15 май, но още в края на април повечето хотели по родното Черноморие са отворени. Затова туристически сдружения предлагат официалният край на строителните дейности да се премести на 30 април.

Десет месеца от края на миналия летен сезон досега са безвъзвратно изгубени за туризма, смята Колтуклиева. Сезонът може да бъде спасен от завръщането на германските туристи, чийто записвания се движат много добре в момента, има надежда и за завръщане на британците, след като рецесията в страната се смята за приключила.

България "зарадва" и руските туристи през този сезон с по-скъпи визи и усложнена процедура по издаването им. Индийската компания VFS Services, управляваща изнесения визов център, където се подават и обработват визите на руските туристи за България, е увеличила цената на предлаганата услуга от 12 на 19 евро. Така документите, чието издаване внася сериозни приходи в бюджета на туристическата ни индустрия, вече ще струват общо 54 евро на човек. Досега стойността на визата беше 47 евро. Въведени са нови документи и е отменена възможността за попълването им по електронен път, заради изискванията на Шенген.

От Асоциацията на руските туроператори съобщиха, че са "в шок" от правилата и че другите държави в ЕС не ги задължават да подават документи на хартия. Около 30% от туроператорите в Русия са се отказали да работят с България, казва Искра Ефремова от агенция "Екип 2М".

Българските туристически сдружения определиха акта като "административен произвол”. Те предложиха да поемат разходите за командироването на допълнителни служители на МВнР в Москва през лятото, за да могат визите да се подават и обработват директно в консулството и посредникът да бъде изключен от схемата. От външното и икономическото министерство още не са отговорили на предложението./mediapool